№ 8991
гр. С., 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110156785 по описа за 2021 година
„Д. е предявило срещу ответника З. кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от
732,68 лева - заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди по МПС
марка „Т.” с peг. № ., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 14.02.2017г. в гр. С.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
01.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и за сумата от 223,28 лева - мораторна
лихва върху главницата за периода от 30.09.2018г. до 30.09.2021г.
Ищецът твърди, че на 14.02.2017г. в гр. С., водачът на лек автомобил „Ф.” с peг. № .,
управляван от Ф.Г. поради неправилно изпреварване и навлизане в насрещната лента за
движение реализирал ПТП с предприелия маневра завой наляво лек автомобил „Т.” с peг. №
., собственост на ищеца. За настъпилото ПТП бил съставен двустранен протокол за ПТП от
водачите на двата автомобила.
Щетите по лекия автомобил, собственост на ищеца, били възстановени в автосервиз
„К.” ООД, като същите били на обща стойност от 2500,02 лева. Сумата била преведена на
сервиза от страна на „Д. на 04.05.2017г.
Към момента на настъпване на ПТП, лекият автомобил марка „Ф.” с peг. № .,
управляван от виновния водач, имал сключена застраховка „Гражданска отговорност” в З..
Ищецът предявил претенция към З. за възстановяване на щетите на увредения автомобил,
която била изпратена до него с писмо от 25.05.2017г. Претенцията на ищеца не била
възстановена в пълен размер, като от страна на ответника била заплатена сума от 1767,34
лева. Непогасена останала сумата от 732,68 лева. Моли ответникът да бъде осъден да я
1
заплати заедно с обезщетение за забава.
Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът З. е подало отговор на ИМ, в който оспорва
същата по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на ПТП, като излага
доводи, че протоколът за ПТП не се ползва с материална доказателствена сила в тази
насока. Оспорва виновното поведение на водача Ф.Г., както и твърдения механизъм на
ПТП. Претендира съпричиняване от страна на водача на „Т.”. Счита размера на претенцията
за завишен.
Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекормерност на претендираното такова от страна
на ищеца.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира следното:
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ:
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител – чл. 496, ал. 1 КЗ. Касае се за рекламационен
срок, въведен от законодателя с новия КЗ. Уредбата е повелителна и за спазването на срока
съдът следи служебно. Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването
на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на гражданската
отговорност.
От представеното по делото писмено доказателство - покана с изх. ********* от
25.05.2017г. и обратна разписка за получаване, в която е положен подпис за получател се
установява, че на посочената дата ищецът отправил към ответника-застраховател писмена
застрахователна претенция по чл. 380 КЗ за заплащане на имуществени вреди по описани в
писмото преписки, между които и процесната такава – *********, образувана във връзка с
щетите, причинени на автомобил „Т. Р. в резултат на пътен инцидент, настъпил на
14.02.2017г. В поканата ищецът изложил претенции, като дал и срок 30 дни от получаване
на поканата за извършване на плащането.
Видно от съдържанието на документа, съобразно изискването на чл. 380, ал. 1 КЗ,
ищецът посочил пълни и точни данни за банковата сметка, по която плащанията да бъдат
извършени.
Получаването на поканата не се оспорва от ответната страна, като видно от исковата
молба, същата е депозирана на 01.10.2021г., като към датата на депозиране на исковата
молба в съда несъмнено е изтекъл предвиденият от разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, вр. чл.
496, ал. 1 КЗ тримесечен рекламационен срок относно претърпените от ищеца имуществени
2
вреди от увреждане на лекия автомобил.
По делото не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в
полза на ищеца на застрахователно обезщетение в цялост /в случая се претендира
незаплатен остатък в размер на 732,68 лева/, предвид на което за ищеца не е налице
предвидената от нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ процесуална пречка, препятстваща защитата му
по исков ред. Ето защо, предявения от него иск е допустим и следва да бъде разгледан по
същество.
След това уточнение съдът направи следните изводи от фактическа и правна страна с
оглед събраните доказателства:
От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства – протокол за
ПТП № 90157 от 14.02.2017г., свидетелство за регистрация на МПС – „Т.” с рег. № .,
снимков материал и калкулация – ремонт, както и от заключението на изслушаната САТЕ,
неоспорени от страните, съдът приема за установено, че на 14.02.2017г., около 08,55ч. в гр.
С., на ул. „Щ. било реализирано пътно транспортно произшествие, при което бил увреден
собствения на ищеца лек автомобил марка „Т.” с рег. № ..
Действително, протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила относно
механизма на причиняване на ПТП, но последният се установява от разпита на свидетеля
Ю.Ю., чиито показанията съдът кредитира изцяло. Същите се отличават с логичност и
вътрешна безпротиворечивост, като намират подкрепа и в протокола за ПТП, където е
описан чрез скица механизъм, отговарящ на посочения от свидетеля в зала. Видно от
протокола, същият е подписан от двамата водачи, като заявеното от свидетеля Г., че според
него нито един от подписите не е негов, съдът прие за опит на свидетеля да омаловажи
вината си относно случилото се. Това мотивира съда да отхвърли твърденията на свидетеля
Г. да не е навлизал в насрещното платно за движение, и да се довери изцяло на показанията
на Ю., които сочат именно противоправно поведение на другия водач – Г. чрез навлизането
му в насрещната лента за движение, довело до причиняване на ПТП.
Заявеното от свидетеля Ю. относно механизма на ПТП и вината на свидетеля Г.
намира подкрепа и в заключението на АТЕ, която съдът кредитира изцяло. Съдът съобрази,
че вещото лице е отговорило в пълнота и обективно на поставените въпроси, като
експертизата не е оспорена и от страните по делото.
Съгласно заключението на АТЕ:
Процесният автомобил марка „Т.” с рег. № . е с първоначална регистрация
25.06.2010г. и към датата на ПТП е бил на 6 години и 8 месеца. Стойността на ремонта на
автомобила по средни пазарни цени е 2580 лева, а стойността на обезщетението, одобрено и
заплатено от ищеца „Д.” е 2500,02 лева.
Вещото лице сочи следния механизъм на ПТП:
На път с двупосочно движение с по две ленти за движение в едно направление и
обща ширина 14 метра, МПС „Т.” с рег. № . навлиза в кръстовището от дясно наляво от
второстепенна улица с обща ширина 2х3,5 метра за извършване на маневра ляв завой и е
3
пропуснат от другите МПС в дясното платно на главната улица „Щ.”. Когато навлиза в
лявото платно автомобилът е ударен от движещия се отляво надясно лек автомобил „Ф.” в
платното за насрещно движение в предната лява част. При удара са увредени частите в
предната част на МПС „Т.” с плъзгащ удар. Ударът е плъзгащ страничен в челната част на
процесния автомобил: бронята, решетка, маска, предна скоба предпазна.
Според вещото лице – отремонтираните повредени части са в зоната на удара на
автомобила - предна част и са в резултат на причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Вещото лице сочи ликвидационни разходи - 15 лева. Стойност на заплатено
обезщетение от ищеца – 2500,02 лева и възстановено обезщетение от ответника в размер на
1767,34 лева. Остатък 732,68 лева.
Вещото лице сочи скорост на МПС „Т.” с рег. № . около 10 км./ч. и скорост на МПС
„Ф.” - около 45 км./ч. Според вещото лице ПТП е било предотвратимо от водача на „Ф.” при
движение с 8 км./ч.
За увреждането на решетка, радиатор, маска на решетка радиатор и успокоител
ударен на бронята е достатъчна малка скорост при плъзгащ удар.
Така, даденото от вещото лице заключение кореспондира и подкрепя изцяло
заявеното от свидетеля Ю., което допълнително мотивира съда да му се довери изцяло.
Именно, базирайки се на показанията на свид. Ю. и на заключението на вещото лице,
съдът прие за недоказани възраженията на ответника за съпричиняване от страна на
свидетеля Ю., доколкото същият се е движел с минимална скорост, бил е пропуснат от
автомобилите, движещи се на улицата с предимство, а ПТП е било причинено по вина на
другия водач, който неправомерно е навлязъл в насрещната лента за движение, за да
заобиколи чакащите автомобили в две колони.
От представеното от ищеца и неоспорено от ответника преводно нареждане, се
установява, че на 04.05.2017г. ищецът е заплатил на сервиза, извършил ремонт, сумата от
2500,02 лева, като по делото не се спори, че от тази сума призната и изплатена от ответника
е сумата от 1767,34 лева. Останала неизплатена сумата от 732,68 лева.
Страните по делото не спорят и от справката от Г. се установява, че към датата на
ПТП застраховател на гражданската отговорност на виновния водач Г. бил ответникът по
делото З..
Със задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица
на гражданска отговорност за причинени на трети лица имуществени или неимуществени
вреди при управлението или по повод притежаването на МПС. Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ
застраховани лица по договора за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения
4
договор за застраховка “Гражданска отговорност” за процесния период носи отговорност за
причинените вреди на трети лица. Съгласно ал. 3 на чл. 477 КЗ трети лица са всички
увредени лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не
повече от договорената застрахователна сума. Съобразно нормата на чл. 492 КЗ,
застрахователната сума по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт е 10 000 000 лева за всяко застрахователно събитие, независимо от
броя на пострадалите лица, а за вреди на имущество – 2 000 000 лева за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица. От приетото и неоспорено заключение по
изслушаната автотехническа експертиза се установява, че необходимите средства за ремонта
на щетите по застрахованото МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП
възлиза в размер на 2580 лева, което е над размера на обезщетението, заплатено от ищеца –
2500,02 лева.
По делото не се спори, че след изплащане на признатото от ответника обезщетение
по предявената регресна претенция в размер на 1767,34 лева, незаплатени останали 732,68
лева, като от страна на ответника не са представени доказателства за заплащането им.
С оглед на това, искът по чл. 432, вр. чл. 380 КЗ се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Уважаването на главния иск, предпоставя основателност и на иска за мораторна
лихва. В конкретния случай ищецът претендира обезщетение за забава за периода от
30.09.2018г. до 30.09.2021г.
Съдът счита, че искът следва да бъде уважен частично, доколкото в периода от
13.03.2020г. до 21.05.2020г., съгласно чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците – лихви за забава върху суми, дължими от частноправни
субекти, не се начисляват.
Ето защо, съобразявайки горното обстоятелство, съдът изчисли лихвата за забава,
използвайки лихвен калкулатор, като изключи периода от 13.03.2020г. до 21.05.2020г. Тази
лихва съдът изчисли в размер на 209,02 лева.
С оглед на това искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 209,02
лева и отхвърлен за горницата до пълния предявен размер от 223,28 лева или за сумата от
14,26 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски при този изход на спора имат и двете
страни.
Ищецът доказва сторени разноски в исковото производство пред настоящата
5
инстанция, както следва: 100 лева – ДТ, 150 лева – депозит за АТЕ, 50 лева – депозит за
свидетел.
С оглед факта, че ищецът е представляван в производството от юрисконсулт, на осн.
чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер / с
оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общите разноски, които доказва ищеца, са в размер на 400 лева. При това положение
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 394,03лева – разноски, с
оглед уважената част на иска.
Ответникът от своя страна доказва следните разноски: 150 лева – депозит за АТЕ, 30
лева – депозит за свидетел.
С оглед факта, че ответникът е представляван в производството от юрисконсулт, на
осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК му се следва и юрисконсултско възнаграждение в минимален
размер / с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/, т. е. сума от 100 лв.
Общите разноски, които доказва ответника са в размер на 280 лева.
С оглед на това, ищецът следва да заплати на ответника разноски с оглед
отхвърлената част на иска, в размер на 4,18 лева.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д. да заплати
на „Д., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „К. по предявените искове с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД следните суми: сумата
732,68 лева - заплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вреди на о лек
автомобил марка „Т.” с peг. № ., настъпили в следствие на ПТП, реализирано на 14.02.2017г.
в гр. С., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда - 01.10.2021 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 209,02 лева -
мораторна лихва върху главницата за периода от 30.09.2018г. до 30.09.2021г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за горницата до пълния предявен размер от от 223,28
лева или за сумата от 14,26 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК З. с ЕИК . да заплати на „Д., ЕИК . сумата
от 394,03 лева - разноски по делото, сторени пред СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Д., ЕИК . да заплати на З. с ЕИК . сумата
от 4,18 лева - разноски по делото, сторени пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7