Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 10 16.02.2012г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският
административен съд, ІV състав, в публично съдебно заседание на осимнадесети януари две хиляди и дванадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ДИНКОВА
при секретар М.П.
и с участието на прокурора Н.Т. като
разгледа докладваното от
съдия Г.ДИНКОВА административно дело № 363 по описа за 2011г.,
за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по искова молба на В.Н.З. ***, с която е предявен иск с правно основание
чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ против
община Казанлък, за обезщетение в размер на 1 000лв. за претърпени неимуществени вреди,
причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от общинска
администрация гр. Казанлък
– отказ да бъдат приети документи за участие в процедурата за подбор и
назначаване на длъжността “домашен помощник” по проект “Солидарност” по
Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” 2007-2013г., Схема БГ
051РО001/5.2-07”Грижа в семейна среда за независимост и достоен живот на хора с
различни видове увреждания и самотно живеещи хора – дейности “Социален
асистент” и “Домашен помощник” І фаза 3. Ищцата твърди, че в рамките на
обявения срок се е явила на обявения от Община Казанлък адрес: гр.Казанлък,
ул.”Ал.Батенберг”№4 за подаване на необходимите документи за заемане на
длъжността “домашен помощник”. Служители на община Казанлък, приемащи
документите за кандидатстване, обаче са отказали да приемат представеното от В.З. заявление и придружаващи документи с
мотива, че е приложено копие на свидетелство за съдимост, а не оригинала на
свидетелството. Твърди се, че в резултат на незаконосъобразния отказ да бъдат
приети представените от ищцата документи
тя е претърпяла имуществени вреди в размер на 1000лв., представляващи
дохода, който същата би получила като “домашен помощник” за периода от февруари
2011г. до февруари 2012г.
Ответникът – Община Казанлък, чрез
процесуалния си представител по делото, в съдебно заседание и в представеното
писмено становище, оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и моли
същият да бъде отхвърлен. Поддържа, че не е налице незаконосъобразно
бездействие на длъжностни лица от администрацията на община Казанлък, като основание за ангажиране имуществената
отговорност на ответника за претърпените от ищцата вреди по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Окръжна прокуратура - Стара
Загора, конституирана като страна по делото на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ,
чрез участващия по делото прокурор, дава заключение иска като
неоснователен и недоказан да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Безспорно се
установява от събраните по делото доказателства, че Община Казанлък, в
качеството на бенефициент по Проект “Солидарност” по оперативна програма
“Развитие на човешките ресурси 2007-2013г.”, Схема BG 0515O001/5.2-07 “Грижа в семейна среда за независимост и достоен
живот на хора с различни видове увреждания и самотно живеещи хора – дейности
“Социален асистент” и “домашен помощник” І фаза 3, съгласно сключен Договор BG 051РО001/5.2-07-0186-С-0001, е обявила прием на
документи за заемане на длъжността “Домашен помощник”. Ищцата В.З. се е явила в определения срок за
подаване на необходимите документи за назначаване на длъжност „Домашен
помощник”. Поради липсата на оригинал на свидетелство за съдимост представеното
от ищцата заявление, ведно с придружаващите го документи /в т.ч. копие на
свидетелство за съдимост/, не са били приети от служители на община Казанлък,
обслужващи приема на документи за кандидатстване. Ищцата е обяснила на
служителките, че е в тежко финансово положение и не може да си позволи разход
от 10.00лв. за снабдяване с оригинал на свидетелство за съдимост, но въпреки
това те са били категорични, че без оригинала на свидетелство за съдимост
документите й няма да бъдат приети.
Горната фактическа
обстановка се потвърждава от събраните по делото гласни доказателствени средства.
От показанията на
свидетеля Т. Христова Н. се установява, че като служител в Община Казанлък,
заемаща длъжност „технически сътрудник” през месец януари 2011г. е приемала
документи по Проект „Солидарност” за назначаване на домашни помощници. В срока
за приемане на документите за кандидатстване ищцата се е явила при нея с
комплект документи за назначаване на длъжност „Домашен помощник” и комплект от
документи за длъжността „Социален асистент”. В представените документи не е
било приложено свидетелство за съдимост в оригинал и свидетелката е отказала да
приеме документите на В.З., тъй като не били пълни. Ищцата е предложила да
представи ксерокопие на свидетелството за съдимост, но Н. е отказала да приеме
копие на този документ. Свидетеля Н. заявява, че служителите, определени да
приемат документите са били запознати с условията на проекта и са имали изрични
инструкции, като едно от най-важните изисквания, породено от естеството на
работата – посещаване дома и обгрижване на болни и самотни хора, е било
кандидатите за работа да представят оригинално свидетелство за съдимост.
Според показанията
на свидетеля М. Йорданова Ж. – старши експерт „Социални дейности” в Община
Казанлък и координатор на проекта, през месец януари 2011г. е бил организиран
прием на документи за набиране на кандидати за длъжностите „Домашен помощник” и
„Социален асистент”. Броя на лицата, подали документи за „Домашен помощник” е
надвишавал бройката, определена за заемане, поради което се е наложил подбор.
Била е сформирана комисия, която да направи интервю с всеки кандидат, подал
документи. Одобрените от комисията 30 кандидати за длъжността „домашен
помощник” са били изпратени на обучение. След приключване на обучението
комисията е извършила повторен подбор и е определила кои от кандидатите да
бъдат назначени. Свидетелката Н. е била запозната от служителите, приемащи
документите на кандидатите, за нежеланието на ищцата да представи оригинално
свидетелство за съдимост и последвалия отказ да й бъдат приети документите. Тя
лично е разговаряла със З. и се е съгласила след като ищцата си попълни
документите, да ги приеме, дори и с копие от свидетелство за съдимост, а
комисията за подбор е следвало да прецени дали така подадените документи са
редовни. Ищцата обаче повече не се е явила да представи документи за
кандидатстване.
По делото са
приложени от ответника и не са оспорени Процедурни правила за подбор на
“Социален асистент” и “Домашен помощник”, одобрени със Заповед №24/
07.01.2011г. на Кмета на община Казанлък /Процедурата/. С тях са регламентирани
изискванията към кандидатите за заемане на длъжностите „Социален асистент” и
„Домашен помощник”, реда и критериите за подбор и назначаване на работа.
Съгласно раздел Б от Процедурата, подборът на кандидатите се извършва от
нарочна комисия, назначена със заповед на кмета на Община Казанлък, на база
приети документи, които следва да съдържат: заявление по образец, автобиография
по образец, медицинско свидетелство и свидетелство за съдимост. След извършен
подбор по документи комисията провежда събеседване с кандидатите, за
резултатите от което се изготвя формуляр за оценка на кандидата и се изготвя
списък на кандидатите, подредени по низходящ ред. С одобрените кандидати се
сключва трудов договор, след събеседване с кандидат-потребителя.
Въз основа на така
установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск
се явява неоснователен, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.
1, ал. 1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вреди причинени на граждани
или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
нейни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна
дейност. Следователно отговорността на държавата или общината възниква при
наличието на няколко предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице при осъществяване на административна дейност; 2. Реално претърпяна вреда /имуществена и/или
неимуществена/ и 3. Причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице
кумулативно - липсата на който и да е от елементите от правопораждащият фактически състав за възникване правото на
обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира
отговорността на държавата респ. на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по
предвидения специален ред, в исково производство по чл.203 и сл. от АПК, като
доказателствената тежест за установяването им се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за понесените вреди.
Претендираното от ищцата обезщетение по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ е такова за причинените й вреди
с имуществен характер, вследствие на бездействието на длъжностни лица от община
Казанлък да приемат
представените от ищцата документи за назначаване на длъжността „домашен
помощник”. Следователно
релевантните юридически факти за наличието на материалноправните предпоставки,
запълващи първите два елемента от правопораждащия фактически състав за
отговорността на община за претърпените от В.З. вреди по предявения иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, са
незаконосъобразно бездействие на административен орган или на длъжностно лице
от администрацията на община Казанлък, при или по
повод изпълнение на административна дейност.
Съгласно
разпоредбата на чл.204, ал.4 от АПК, когато вредите са причинени от
бездействие, както се твърди в процесния казус, незаконосъобразността се
установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение. Легално определение на термина
"бездействие", липсва в приложимата нормативна уредба - Конституция на Република България, АПК,
ЗОДОВ, затова то се извлича по тълкувателен път и следва да се разбира като неизвършване на
фактически действия от администрацията при наличие на нормативноустановено
задължение за извършване на такива. За да бъде ангажирана отговорността на общината по
чл.203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ не е достатъчно да е налице
противоречащо на закона бездействие – необходимо е това бездействие да е такова
с административен характер. В настоящия случай, твърдените от ищцата вреди не са й причинени по повод
на административна дейност, свързана с упражняване на властнически правомощия,
въпреки че ответната страна е част от изпълнителната власт. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че броя на
лицата, кандидатствали за “домашен помощник” по програмата е надвишавал
определената за заемане бройка, като трудови договори са били сключени с тези
от кандидати, получили най-високи оценки при извършения от комисията подбор.
Следователно действията по приемане
на документи, подбор и назначаване на работа, респ. отказът да бъдат извършени, нямат характер
на действия или бездействия, дължими се при или по повод изпълнение на
административна дейност, а са такива по възникване на трудово
правоотношение. Сключването на трудов договор не е акт на властническо
разпореждане, независимо че поставя работника или служителя в зависимост
/икономическа и лична/ от работодателя. Това са договорни отношения, поради
което актовете и действията, които се извършват във връзка с тях нямат
административен характер. Ето защо съдът приема, че отказът на служители от
община Казанлък да приемат документите на ищцата за назначаване на работа като
домашен помощник, доколкото не съставлява отказ за извършване на фактическо
действие с административен характер, не може да релевира незаконосъобразно
административно бездействие като основание за ангажиране на отговорността на общината по
чл.203 от АПК във вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
По изложените съображения съдът приема, че не е налице първото и основно
условие за основателност на предявения иск с предмет обезщетяване за вреди от
незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от община
Казанлък, именно – незаконосъобразни бездействия при или по повод изпълнение на
административна дейност. Липсата на едно от кумулативно необходимите основания
за уважаването на иска с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ прави същия
неоснователен.
Отделно от това от събраните
по делото доказателства не се
установява по безспорен начин да са настъпили имуществени вреди – пропуснати ползи, така, както се претендират от ищцата. За ангажиране отговорността на общината е необходимо да бъде установено настъпването на
вреди, които вреди се явяват пряк и непосредствен резултат от незаконосъобразни
административни актове, действия или бездействия – т.е да се докаже наличието
на неблагоприятно засягане на имуществените права и/или защитени от правото
нематериални блага и неимуществени интереси на увреденото лице, което засягане следва
закономерно от твърдяната незаконосъобразна административна дейност, по силата
на безусловно необходимата причинно – следствена връзка, която съществува между
тях.
Пропуснатите ползи
като вид имуществени вреди, които подлежат на обезщетяване при непозволеното
увреждане, се състоят в неполучено сигурно увеличение на имуществото на
увреденото лице. Когато претендира обезщетение за пропуснати ползи ищецът
трябва да установи, че неговото имущество със сигурност би се увеличило ако не
беше увреждането. В конкретния случай обаче, съдът счита, че отказът да бъдат
приети документите на ищцата за кандидатстване и назначаване на длъжност
„Домашен помощник” по проект „Солидарност” по Оперативна програма “Развитие на
човешките ресурси 2007-2013г.”, Схема БГ 051РО001/5.2-07”, не може безусловно
да се счита за причина да се пропусне осъществяването на полза, която се
претендира, а именно – размера на дохода, който би могла да получи като
„домашен помощник” за периода от февруари 2011г. до февруари 2012г. Дори
документите на З. да бяха приети, за да бъде назначена тя на желаната длъжност
е следвало да премине успешно и следващите етапи от процедурата по избор на
домашен помощник, в т.ч. обучение и събеседване с комисията за подбор на
кандидатите. Това обосновава извода за евентуалност, а не за сигурност в
настъпването на имуществена облага в патримониума на ищцата, тъй като
настъпването на тази облага е хипотетично, а не реално. В този смисъл
претендираната от ищцата пропусната полза от реализиране на доход в размер на
възнаграждението за срок от 12 месеца, ако бе назначена на длъжността, за която
й е отказано приемане на документи за кандидатстване, не представлява намираща
се в пряка причинна връзка с твърдяното увреждане имуществена вреда.
С оглед на гореизложеното
съдът намира че не е доказано по безспорен начин наличието на нито един от
елементите от правопораждащия фактически състав за отговорността на държавата
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за претърпени от ищцата
имуществени вреди –
пропуснати ползи, намиращи се
в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на длъжностни лица от Община
Казанлък, поради което
предявенияв иск срещу Община - Казанлък се явява недоказан
и неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Водим от горните мотиви
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Н.З. ***, иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ
срещу Община
Казанлък, за заплащане на
обезщетение в размер на 1 000 /хиляда/ лева, за претърпени имуществени вреди вследствие на
незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от Община Казанлък, изразяващо се в отказ да бъдат приети документи
за участие в процедурата за подбор и назначаване на длъжността “домашен
помощник” по проект “Солиздарност” по Оперативна програма “Развитие на
човешките ресурси 2007-2013г.”, Схема БГ 051РО001/5.2-07”Грижа в семейна среда
за независимост и достоен живот на хора с различни видове увреждания и
самотноживеещи хора – дейности “Социален асистент” и “Домашен помощник” І фаза
3, като неоснователен.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 дневен
срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: