РЕШЕНИЕ
№ 104
гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора М. Н. Г.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600149 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ на основание чл.
чл.419, ал.1, вр. чл.420, ал.1 предложение последно, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр.
чл.348, ал.1, т.1, 2 и 3, чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1, т.1 НПК, и има за предмет
наказателно производство, приключило с определение от 15.03.2022г. по
НОХД № 943/2022г. на Районен съд – гр. Варна, с което било одобрено
споразумение. Иска се възобновяване на производството, отмяна на
постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура поддържа
искането и моли да бъде уважено.
Защитникът на осъденото лице, адв. Д., счита, че не са налице
основанията за възобновяване на делото, тъй като съдът е съобразил
доказателствата по делото и наложил най-подходящият размер на
наказанията. Моли предложението на Главния прокурор да не бъда уважавано
1
и производството да не бъде възобновявано.
Осъденият С. се присъединява към становището на защитника си.
Варненският апелативен съд провери правилността на производството
съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по НОХД № 943/2022г. е започнало по внесен от РП
Варна обвинителен акт по реда на гл. 24 от НПК. С определение от
15.03.2022г. състав на Районен съд Варна е одобрил споразумение за
решаване на делото в досъдебното производство между прокурор от Районна
прокуратура Варна и защитника на обв. М. АТ. СТ., адв. В., по силата на
което обвиняемият се е признал за виновен за извършено на 25.02.2022г. в гр.
Варна престъпление по чл.343в, ал. 2 НК, за което при условията на чл. 55,
ал.1, т.1 и ал. 2 от НК му било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от 3 месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване, и глоба в
размер на 190лв. Определението влязло в сила на 15.03.2022г. и не подлежи на
касационна проверка.
Съставът на настоящата инстанция констатира, че искането е подадено
в срока по чл. 421 ал. 1 от НПК и е допустимо. Разгледано по същество се
явява и основателно.
Проверката по извънредния способ в рамките на правомощията по чл.
424 ал. 1 от НПК установи:
При индивидуализиране на наказанието за престъплението по чл. 343 в
ал. 2 от НК, като съвкупност от санкции, спрямо М.С., страните са се
споразумели да бъдат приложени правилата на чл. 55 от НК.
Наказанието лишаване от свобода било определено по чл. 55 ал. 1 т. 1
от НК за срок от 3 месеца, подлежащо на ефективно изтърпяване. Доколкото
деянието по НОХД № 943/2022г. е извършено на 25.02.2022 г. - преди да
изтече петгодишният срок от 09.07.2020 г., когато е изтърпяно наказанието
лишаване от свобода по НОХД № 210/2016 г. на PC – Девня, и подсъдимият
разкрива висока степен на обществена опасност, неправилно е било
приложението на чл. 57, ал. 3 ЗИНЗС. В искането са изложени конкретни
аргументи - 14 осъждания за извършени умишлени престъпления от общ
характер, част от които при условията на опасен рецидив, множество
2
административни наказания и влезли в сила наказателни постановления за
извършени нарушения по ЗДвП, данни, които изключват извод, че С. не е с
висока степен на обществена опасност. Правилното приложение на закона
обвързва правното положение на С. с предвидения по чл. 57, ал.1, т.2, б.“б“
ЗИНЗС първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода, а именно - „строг“.
На следващо място, по отношение на наказанието глоба, предвидено
кумулативно, били възприети правилата по чл. 55 ал. 2 от НК, но размерът на
наказанието бил определен неправилно. Съгласно чл. 343в, ал.2 от НК
предвиденото наказание „глоба“ е в размер от 500 до 1200 лева.
Приложението на чл. 55, ал.2, вр. ал.1, т.1 НК в този случай дава възможност
минималният размер да бъде 250, а не 190лв. По този начин е бил нарушен
посоченият материален закон, по силата на който глобата би следвало да бъде
определена под най-ниския предел, до една втора от него.
Основателно е становището на Главния прокурор, че проверката, която
съдът е следвало да извърши по отношение съответствието на постигнатото
споразумение със закона обхваща елементите от постигнатото съгласие и
тяхното доброволно приемане от подсъдимия, вкл. законът, по който да се
извърши индивидуализацията – чл. 54 от НК и чл. 55 от НК. Подходът на
страните към прилагане на чл. 55 от НК с предложеното споразумение не
означава автоматично възприемане от решаващия съд. В тази посока са
подлежали на съобразяване многобройните осъждания, последните четири за
идентични престъпления - по чл. 343в от НК. Управлението на МПС без
необходимата правоспособност и въпреки наложените наказателни и
административни санкции, не може да бъде разглеждано само като
нарушаващо режима на придобиване на подобна правоспособност.
Общественоопасните последици са в значително по-широк кръг, вкл.
застрашаването на неограничен брой участници в движението чрез
управление на МПС от негоден за това водач, рисковете от неправилни,
несвоевременни и неадекватни реакции на дееца в различни пътни ситуации и
т.н. Степента на обществена опасност на осъденото лице е изключително
завишена именно по отношение на престъпленията от този вид, като
приложените досега санкции не са превъзпитали и поправили С.. Разкрити са
и трайни престъпни нагласи - за времето от 2005 г. до 09.07.2020 г. същият е
изтърпявал няколкократно наказания „лишаване от свобода“, скоро след
3
последното му освобождаване е извършил престъплението по НОХД №
943/2022 г. Съобразявайки изложеното, без да са налице изключителни и/или
многобройни смекчаващи отговорността на С. обстоятелства, при отчитането
на които и най-лекото, предвидено в чл. 343 в ал. 2 от НК наказание да се яви
несъразмерно тежко спрямо извършеното, неправилно при
индивидуализацията е бил приложен чл. 55 от НК. Неправилното приложение
на закона е довело до нарушение по смисъла на чл. 348, ал.5, т.1, вр. ал.1, т.3
НПК.
Одобрявайки така формулираното от страните споразумение, без да се
възползва от възможността по чл. 384 вр. чл. 382 ал. 5 от НПК съдът е
допуснал и процесуално нарушение. Трайната съдебна практика по
приложението на споразумението разкрива важността на преценката на съда
по вида и съдържанието на предложеното от страните. Съставът съобрази,
напр. Решение № 140 от 27.03.2012 г. по н. д. № 361/2012 г., ІІІ н. о. на ВКС,
Решение № 227 от 28.05.2014 г. по н. д. № 737/2014 Г., ІІІ н. о. на ВКС,
Решение № 75 от 20.03.2017 г. по н. д. № 173/2017 г., І н. о. на ВКС и др.
С оглед на изложените съображения, съставът счете, че определението,
с което е одобрено споразумението по НОХД № 943/2022г. по описа на
Районен съд Варна, разкрива особено съществени нарушения на закона и
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1, 2 и 3 от НПК и
основания по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на производството и
отмяна на съдебния акт. Доколкото не е налице хипотезата на чл. 425 ал. 1 т. 4
от НПК, настоящата инстанция не би могла да се произнесе директно по акта
след възобновяване на производството. Делото следва да бъде върнато на
първата инстанция за ново разглеждане от стадия на действия на съдията –
докладчик по чл. 358 от НПК.
Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК,
Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 943/2022г. по описа на
Районен съд Варна, като
4
ОТМЕНЯ определение от 15.03.2022г. за одобряване на предложеното
споразумение, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия
на съдията – докладчик по чл. 358 от НПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5