Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 18
30.01.2020 г. Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на двадесет и седми януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при
секретаря Ралица Вълчева, като разгледа
докладваното от съдията Марин Маринов административно дело № 291 по описа за 2019, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 145-178 от АПК във вр. с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/.
Образувано е по жалба на „ГОГИ 74” ЕООД с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ж.к. „Освобождение” № 45, ет. 4,
ап. 10, срещу Заповед № 458-ФК от
18.11.2019 г. на началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП, с която му е наложена принудителна административна
мярка „Запечатване на търговски обект” –
магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Разград, бул. Бели лом” № 41 и
забрана за достъп до него за срок от 10 дни. Макар в жалбата срещу заповедта да
са изложени доводи за незаконосъобразност на допуснатото предварително
изпълнение по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК, с оглед искането съдът да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.
1 от АПК и на изричния петитум съдът да отмени наложената ПАМ, съдът приема, че
е налице редовно оспорване по реда на чл. 145 от АПК, наред с искане за отмяна
на разпореждане за допуснатото предварително изпълнение, по което съдът се е
произнесъл с определение от 12.12.2019 год.
Жалбоподателят не оспорва фактическата констатация, че не е издаден фискален касов бон за 2,76 лв. на 14.11.2019
год. и е допуснато нарушение на чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на
Министъра на финансите, но твърди, че търговският обект представлява малък
квартален магазин за продажба на пресни плодове и зеленчуци и забраната за
достъп за срок от 10 дни ще му нанесе непоправими вреди,тъй като стоката ще се
развали. Наред с това от този магазин са и доходите за издръжката на цялото
семейство на жалбоподателя и наложената мярка
ще се отрази тежко на семейството му. Наред с това според жалбоподателя
административният орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 187 от ЗДДС и е
следвало да наложи мярката едновременно с налагане на наказанието за
допуснатото нарушение, за да може жалбоподателят да се възползва от възможността, която му дава чл. 187, ал.4
от ЗДДС.
Ответната по жалбата страна - началникът
на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт С. А., оспорва
жалбата като неоснователна и иска от съда да я отхвърли, като присъди на
ответника юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди становищата на страните,
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност приема за установено
от фактическа страна следното:
На 14.11.2019 год.
около 13 15 часа органи по приходите от
отдел „Оперативна дейност” Варан при ГД „ФК” извършили проверка в
магазин за плодове и зеленчуци находящ се в гр. Разград, бул. Бели лом” № 41,
стопанисван от „ГОГИ 74” ЕООД. При проверката била извършена контролна покупка на 1,2 кг. банани
на стойност 2,76 лв., заплатени в 13:05 часа от органа по приходите на място, в
брой в обекта За извършената контролна
покупко търговецът не е издал фискална касова бележка от наличното и работещо в
обекта фискално устройство рег. № 4072622 на ФУ на НАП, с изградена
дистанционна връзка с НАП. По този начин
търговецът е осъществил състава на нарушение по чл. 25, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ за регистрация и отчитане на продажби в
търговски обект чрез фискални устройства. Издаден е дневен финансов отчет, от
който е видно, че касовата наличност от ФУ е 54.95 лв. Извършен е опис на
фактическата касовата наличност, при което
е установена сумата от 88.11 лв. За извършената проверка и констатациите
от нея е съставен на основание чл. 50 и
чл. 110, ал. 4 от ДОПК протокол за извършена проверка с бланков номер сер. АА № 0385163 от 14.11.2019 год. Същият е
връчен на управителя на оспорващото дружество, който го е подписал без
възражения.
Въз основа на така съставения протокол началникът на отдел „Оперативни дейности“- Варна в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е издал на основание чл. 186, ал. 1, т. 1,
б.“а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС оспорената заповед с която на жалбоподателя е
наложена ПАМ „Запечатване на търговски обект” – магазин за плодове и зеленчуци,
находящ се в гр. Разград, бул. Бели лом” № 41 и забрана за достъп до него за
срок от 10 дни. В нея административният орган е възпроизвел фактическите
констатации, посочени в ПИП, въз основа на който е издадена заповедта. Приел е
въз основа на тези факти, че „ГОГИ 74” ЕООД с ЕИК ********* е нарушило чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.
във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Продължителността на срока на наложената
мярка административният орган е мотивирал
с мястото, на което е разположен обекта /голям жилищен район/, както и
голямата разлика между касовата и фактическата наличност за деня
- 33,16 лв.
Заповедта е връчена на управителя на дружеството на
10.12.2019 год., а жалбата срещу нея е подадена на 12.12.2019 год.
С оглед на така установените по делото факти, съдът
приема от правна страна следното:
Жалбата, като подадена от надлежна страна –
адресат, срещу индивидуален
административен акт, подлежащ на оспорване, съгласно разпоредбата на чл. 186,
ал. 4 от ЗДДС и в срока по чл.149 ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган,
съгласно приложената по делото Заповед №
ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. на Изпълнителният директор на НАП
Същата е в писмена форма и е мотивирана - съдържа конкретни фактически и правни
основания въз основа, на които е издадена в т.ч. и за продължителността на
срока. Доколко те са съответни на релевантната нормативна уредба и на
доказателствата по делото е въпрос на материална законосъобразност на акта, но
твърденето на оспорващия, че заповедта е немотивирана относно продължителността
на срока ѝ, е неоснователно и недоказано.
При издаването на заповедта не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила.
Заповедта съответства и на материалния закон и на
целта на закона.
С разпоредбата на чл. 186, ал.
1, б. "а" вр. с ал. 3 вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагането на ПАМ с мотивирана заповед,
която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Съгласно чл. 186, ал.
1, б. "а" от същия закон "Принудителна
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажби, издаден по
установения ред за доставка/продажба. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и
отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискално устройство/фискален бон/ или чрез
издаване на фискална касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност/системен бон/, независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови
бележки е уреден с Наредба Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършените от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен изрично посочени в закона случаи.
Според чл. 25, ал. 1, т. 1 от
Наредбата независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата
по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането
се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен
превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод
по чл. 3, ал. 1 Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на принудителна административна мярка се забранява и достъпа до обекта.
От цитираните разпоредби
следва изводът, че при установено по съответния ред неспазване на задължението
за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от ИАСУТД,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до
него". При определяне
продължителността на срока на мярката органът съобразява всички факти и
обстоятелства в конкретния случай, т. е при определяне продължителността на срока,
органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от
използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В настоящия случай
нарушението на разпоредбата на 25, ал. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 е установено. Безспорно е, че при извършената
контролна покупка от органа по приходите търговецът не е издал фискална касова
бележка от регистрираното и действащо в обекта ФУ. За констатирането на нарушението
от фактическа страна е съставен протокол за извършена проверка по установения
ред и форма от органите по приходи в кръга на правомощията им, който се ползва
с материална доказателствена сила на осн. чл. 50, ал. 1 от ДОПК за извършените от органа по
приходите действия и за установените по време на проверката факти и
обстоятелства и съставлява годно доказателство за наличие на обстоятелствата по
чл. 186, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Протоколът е съставен в присъствието на представляващия
търговеца и е подписан от него без възражения. Констатациите по протокола не се
оспорват от жалбоподателя. Следва да се
посочи, че установяването на нарушението само по себе си е достатъчно условие,
органът по приходите да наложи ПАМ.
При съобразяване на принципа
на съразмерност и като е взел предвид тежестта на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, административният орган е определил
10-дневен срок на мярката, при 30-дневен максимален срок. Този срок е съразмерен на извършеното и е съобразен с
целта на този вид принудителни мерки –
да не се допускат повече нарушения от вида, посочен в оспорената заповед.
Заповедта е издадена в съответствие с целта на закона. В конкретния случай и
предвид разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, ПАМ се налага с цел да бъде
предотвратено и преустановено извършването на административни нарушения от
същия вид. Оспорената заповед цели
именно това с оглед защита интересите на държавния бюджет от правилно отчитане
на продажбите и определяне размера на публичните задължения. Административният
орган е мотивирал срока на наложената мярка. Заповедта е постановена при
отчитане на конкретните обстоятелства на допуснатото нарушение, поради което
съдът намира неоснователни възраженията за нарушаване на принципа на
съразмерност. Неоснователно и недоказано е твърдението на оспорващия , че определеният от административния орган
срок за продължителност на наложената
ПАМ ще причини на жалбоподателя непоправими вреди. Както самият жалбоподател е
посочил касае се за сравнително малък търговски обект, и намиращата се в него
стока, дори да е бързо разваляща се, може да бъде бързо реализирана или преместена на подходящо за
съхранение място.
Възражението на оспорващия,
че административният орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 187,
ал. 4 от ЗДДС и е следвало налагането на ПАМ да бъде едновременно с налагане на
глобата или имуществената санкция за извършеното нарушение е неоснователна.
Налагането на ПАМ и налагането на санкция за извършеното нарушение са различни
по правна природа производства.
Налагането на ПАМ става с индивидуален административен акт, който се издава и обжалва по реда на АПК,
докато налагането на санкция за извършено административно нарушение се
осъществява в производство по ЗАНН. Няма
законово задължение тези производства да се развиват едновременно.
По изложените съображения
оспорената заповед е валиден и законосъобразен административен акт. Не са
налице основанията по чл. 146 от АПК за нейната отмяна, поради което оспорването следва да бъде
отхвърлено.
Предвид изхода на делото,
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като
своевременно направено, е основателно и следва да бъде уважено в размер на 100
лв., определен на основание чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна
помощ / ДВ бр. 5/2006 год./ във вр. с
чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144
от АПК и с оглед на обстоятелството, че делото не е сложно от фактическа или правна страна
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на „ГОГИ 74” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ж.к. „Освобождение” № 45, ет. 4,
ап. 10, срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №
458-ФК от 18.11.2019 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“- Варна в
Главна дирекция „Фискален контрол“ при
Централно управление на Националната агенция по приходите.
ОСЪЖДА „ГОГИ 74” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Разград, ж.к. „Освобождение” № 45, ет. 4,
ап. 10 да заплати на Териториална дирекция Варна на НАП сумата от 100 лв. / сто
лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалвана с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България чрез Административен съд
Разград в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия /п/