№ 46560
гр. София, 14.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110155227 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са следните иско от Р. Д. К., ЕГН: **********, адрес: гр. София, ж.к.
„***п. 15, срещу „***, седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „*** ап. 40-46,
по:
1. Чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК
за прогласяване нищожност на клаузата на договор за потребителски кредит №
4471310 от 28.04.2022 г. - поради противоречие със закона;
2. Чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – за осъждане на ответника за заплати на ищеца
сумата от 25,36 лв. – платена без основание възнаградителна лихва по процесния
договор, ведно със законната лихва от 17.09.2024 г. до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 28.04.2022 г. сключил с ответника договор за паричен
заем, по силата на който ответникът му предоставил заем в размер на 500 лв. Твърди,
че в чл. 4 от договора за заем било уговорено договорът да бъде обезпечен с гарант –
две физически лица, поръчители или банкова гаранция. Сочи, че съгласно сключен на
същата дата между ответника и „***“ ЕООД договор за предоставяне на
поръчителство ищецът поел задължение да заплати на гарантиращото дружество
сумата от 158,64 лв., която била разсрочена за изплащане заедно с месечната вноска по
процесния договор за кредит. Ищецът следвало да заплаща дължимите суми на
ответника, който бил упълномощен от горепосоченото дружество фактически да
получи възнаграждението за предоставеното поръчителство, както и останалите суми
по договора. С уточнителна молба от 25.09.2024 г. твърди нищожност на договора
поради неправилно посочен размер на ГПР, надвишаващ допустимия размер съгласно
чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и че сумата, претендирана с иска по чл. 55 ЗЗД, представлява
недължимо платена възнаградителна лихва.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ АД оспорва както допустимостта, така
и основателността на предявените искове при съображения, подробно изложени в
отговора. Претендира разноски.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже:
1
- по иска по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 вр.
чл. 22 ЗПК: 1) сключването между него и „***“ АД на процесния договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство със соченото в
исковата молба съдържание; 2) че процесният договор е нищожен на твърдяното
основание - противоречи на императивна норма на закона;
- по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: че е заплатил на ответника процесната
сума за възнаградителна лихва по процесния договор;
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства да докаже
всички факти и обстоятелства, на които основава своите искания или възражения, в
т.ч., че процесният договор е валиден, а по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД - че е
налице валидно основание за получаване и задържане на процесната сума.
Искането на ищеца за назначаване на експертиза е основателно с оглед
необходимостта от специални знания за изясняване на спора.
Изначално неотносимо е искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред дирекция „Регистри“ при БНБ за снабдяване с
информация относно всички сключени договори за потребителски кредит между
страните по делото. Ищецът като страна по евентуално сключени договори би могъл
да се снабди с посочената информация и без да му бъде издадено съдебно
удостоверение, доколкото същата касае сключените от самия него договори.
Неоснователно е възражението на ответника, че към исковата молба липсва
подписано пълномощно за съответен адвокат, доколкото по делото е наличен заверен
препис на такова пълномощно (л. 4), но с оглед процесуална прецизност ищецът
следва да представи оригинала на същото пълномощно.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да представи оригинал на пълномощно за
адв. Д. М. за настоящото производство.
Неизпълнението на указанията в срок влече връщане на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2024 г.
от 11,50 ч, за когато да се призоват страните и вещото лице с връчване на препис от
настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора на ответника.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО между страните, че на 28.04.2022 г. между
страните е сключен процесният договор, по силата на който на ищеца е предоставен
заем в размер на 500,00 лв.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице Л. С.,
който след като се запознае с материалите по делото и цялата находяща се при
ответното дружество документация да отговори на поставените в исковата молба
въпроси, при депозит от 200 лв., вносим от ищеца в 3-дневен срок от съобщението.
УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предостави достъп до счетоводството си и предостави всички
поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства.
2
УКАЗВА на страните, че непредставянето на доказателства за внесен депозит в
срок влече отмяна на акта в частта относно допускане на експертизата.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи
служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните
(в случая на ищеца).
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3