Решение по дело №261/2023 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „РК Логистик“ ЕООД ЕИК ********* против Решение №344/23.08.2023г, постановено по АНД №936/23г по описа на РС Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно постановление №24-2300045/09.03.2023г издадено от Директор на Дирекция „ Инспекция по труда“ гр. Стара Загора с наложена на касатора имуществена санкция в размер на 2 000лв на основание чл.415 ал.1 от КТ за това, че на 06.12.2022г не е изпълнил в срок до 05.12.2022г задължително предписание по т.4, дадено от Дирекция „Инспекция по труда“ на основание чл.404 ал.1 т.12 от КТ в Протокол за извършена проверка с №ПР2235374, връчен на 09.11.2022, а именно: „Работодателят да изплати в предприятието или по банков път, 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата за страната за месец септември 2022г. В случая БТВ е в размер на 710.00лв, поради което след направените законо установени удръжки се дължи плащане на сумата от 550.94лв, съгласно чл.245 ал.1 от КТ.

За да потвърди НП въззивния съд е приел, че нарушението се установява от изброените в мотивите писмени средства за доказване и от показанията на актосъставителя, на работника Х. и от пълномощника на управителя на дружеството Орозова, включително от протокол за прихващане на задължения. Работодателя е получил предписание да заплати сумата от 710лв за месец септември 2022г в срок до 05.1.2022г, което не е изпълнил и никакви причини не могат да го освободят от това му задължение. Поради това, че отговорността е обективна вината не може да се обсъжда. Съдът е приел, че не е изплатено трудово възнаграждение в размер на 550.94лв за месец септември 2022г, съгласно даденото предписание, с което от обективна страна е изпълнен състава на чл.415 ал.1 от КТ и правилно е наложена имуществена санкция в размер на 2 000лв. Видно е от платежните нареждания и показанията на Орозова, че на работника са изплащани многократно суми за служебен аванс, но това е авансово плащане за командировъчни и не съвпада с изплащането на трудово възнаграждение по чл. 270 ал.2 от КТ, защото първото е за възстановяване на разходи, а второто е израз на възмездността на престирания труд. Видно от протокола за прихващане от 10.07.2003г, който е подписан едностранно, няма съгласие на работника за извършване на удръжки от трудовото му възнаграждение за погасяване на изплатения в повече служебен аванс. По силата на чл.272 ал.1 от КТ без съгласие на работника удръжки от трудовото му възнаграждение са недопустими. Няма доказателства, че платените суми са за трудово възнаграждение, поради което не може да се приеме, че то е заплатено. Нарушението засяга по-слабата икономически страна като я оставя без средства за жизнено важни нужни, поради което тежестта на санкцията е съответна на тази на деянието.

С касационната жалба се твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото по делото се е установило, че липсва нарушение както от обективна, така и от субективна страна, което е останало вън от вниманието на съда, поради не обсъждане на фактите поотделно и в тяхната съвкупност. От доказателствата по делото е установено, че работодателят е изпратил покана до работника на 28.10.2022г ,преди крайната дата за изпълнение на предписание, но не е получил дължимото от работника кредитор съдействие за извършване на плащането в предприятието. Самият актосъставител е заявил, че след извършената втора проверка е приел, че с изпращането на поканата работодателят е изпълнил задължението си, тъй като сумите е трябвало да бъдат търсени от работника. Самият работник в качеството си на свидетел е потвърдил, че не се е явил в отговор на поканата за да получи дължимите му плащания, но тези показания не са обсъдени от въззивния съд. Освен това в сигнала си до ДИТ самият работник търси само командировъчни за последния курс в периода от 01.09.2022г до 03.10.2022г, в уговорения размер от 4 500лв без да твърди, че трудово възнаграждение не му е изплащано. Не е логично работника да търси аванс от 1000лв кореспонденция с пълномощника Орозова, ако има да получава трудово възнаграждение. Освен това същата кореспонденция става ясно, че се търси парични средства за лични нужди, а от доказателствата се установява, че трудовите възнаграждения и командировъчните се изплащат по банков път. Според ДИТ дължимото нетно трудово възнаграждение за месец септември 2022г е в размер на 550.94лв, но още на 15.09.2022г на работника са платени 1 000лв, което е аванс за същия месец на основание чл.270 ал.2 от КТ. М. Х. и пълномощника на управителя на дружеството Орозова и нейния съпруг са съществували приятелски взаимоотношения като самият Х. е посочил пред съда, че въпреки задълженията на работодателя към него отново е започнал работа през месец май 2022г, след като напуснал преди това през април, защото получил предложение да пътува два пъти до Русия, преди последния курс. В сигнала до ДИТ сочи като единствена имуществена претенция, потвърдена и в изпратена от него до работодателя покана, че иска заплащане на сумата от 4 500лв за последния командировъчен курс. Отказал е да отговори на въпроса дали е получил възнаграждения за другите курсове до Русия преди последния. Логично е, че ако имаше други претенции Х. би ги посочил в сигнала си до ДИТ, както и в поканата до дружеството .Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение по банковата сметка на Х. са преведени суми в по-голям размер от тези, които ответника сочи като дължими. През 2022г са му преведени парични суми в размер на 40 517.27лв и след прихващане на дължимите командировъчни за всички 167 дни от 2022г в размер на 16 331.18лв от по 50 евро на ден, и за трудово възнаграждение за месеците януари, февруари, юни, август и септември в размер на 2 409.40ллв, за които във ведомостите за заплати липсва негов подпис, остава непогасено задължение на Х. към работодателя в размер на 2 527.86лв.

Съдът не е съобразил, че за допусната от работодателя грешка в изписването на основанието за превод на паричните суми, а именно „Служебен аванс“, вместо „изплатени командировъчни“ и „изплатено трудово възнаграждение“, същият е наказан с общо девет имуществени санкции, всяка от които в размер на 2 000лв. За работодателя и за работника изписването на това основание не е било спорно, нито е създало неяснота относно дължимите суми за командировъчни и за трудово възнаграждение, както и за тяхното превеждане на работника до деня на прекратяване на трудовото правоотношение. За всеки отделен период на командироване и за всяка сума на трудово възнаграждение е дадено предписание за извършване на плащане, а общата сума на имуществените санкции е равна на 18 000лв, което изобщо не е обсъдено от въззивния съд.
В съдебно заседание касаторът се позовава на одобрено от съда споразумение между работодателя и работника, който е оттеглил исковите си претенции, включително за сумата на предписанието за месец септември 2022г, защото и по гражданското дело е установено, че именно работникът дължи на работодателя парична сума.

От съда се иска отмяна на въззивното съдебно решение и постановяване на друго, с което на основание чл.404 ал.4 от КТ да бъде отменено и наказателното постановление с присъждане на разноските по делото.

Ответника Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ град Стара Загора възразява да има основание за отмяна на въззивното съдебно решение и на потвърденото с него наказателно постановление като иска от съда да бъде оставен в сила обжалвания съдебен акт. Претендира възнаграждение за юрисконсулт.

Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради задължение за съобразяване на съдебното решение, с което е отхвърлено искане на касатора за обявяване нищожността на предписанието, за чието не изпълнение е издадено потвърденото от въззивния съд наказателно постановление.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

На първо място приложение намира разпоредбата на чл. 404 ал.4 вр. с ал.3 вр. с ал.1 т.12 от КТ – когато по един и същи въпрос за изплащане на трудови възнаграждения и/или на обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение е издадено задължително предписание, което противоречи на влязло в сила съдебно решение на съда, постановено по иск на работника срещу работодателя, на изпълнение подлежи съдебното решение. Настоящия случай е пример за обективни факти, намиращи своята правна квалификация под тази правна норма, според която при дадени предписания и последвало съдебно решение, на което те противоречат, на изпълнение подлежи съдебното решение. Следователно, когато със съдебно решение бъде установено, че липсва задължението, чието изпълнение е предмет на предписанието, тогава не съществува и задължението за изпълнение на принудителната мярка, а оттук и главния обективен елемент на административно наказателния състав на чл.415 ал.1 от КТ – съставомерното бездействие. Одобреното от съда споразумение по гр. д. № 1655/23г по описа на РС Стара Загора има силата, действието и значението на влязло в сила съдебно решение, което изключва от правния мир задължението за изпълнение на даденото предписание, а поради това е правно невъзможно е определянето на описаното в НП бездействие като нарушаване на установения ред за държавно управление.

Въз основа на ново представеното доказателство, изключващо задължението за изпълнение на предписанието, съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго за отмяна на наказателното постановление.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.222 ал.1 от АПК, Административен съд Стара Загора

РЕШИ :

ОТМЕНЯ Решение №344/23.08.2023г., постановено по АНД №936/23г. по описа на РС Стара Загора и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №24-2300045/09.03.2023г на Директор Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ град Стара Загора да заплати на „РК Логистик“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 1000лв / хиляда/, представляваща възнаграждение за един адвокат пред двете съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.