Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
31.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на седми февруари през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №9573/2016 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Ч.Б.Д.,
с която са предявени срещу З.Д.Б.: Ж.И З.АД искове с правно основание чл.226,
ал.1 КЗ /отм./ за сумата от 80000 лв., представляваща обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ за неимуществени вреди от
произшествие, осъществено на 21.03.2016 г., и за
сумата от 1696,95 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за лечение. Претендира законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на деликта – 21.03.2016 г., а върху обезщетението
за имуществени вреди – от датата на извършване на разхода – 22.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумите.
Ищецът твърди, че е пострадал при произшествие,
осъществило се на 21.03.2016 г. по вина на лице, гражданската отговорност на
което е застрахована при ответника, в резултат на което е понесъл неимуществени
вреди – болки и страдания и имуществени вреди – разходи за лечение. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва исковете по основание и размер.
Оспорва между него е сочения делинквент валидно да е възникнало застрахователно
правоотношение по твърдяната от ищеца полица № BG/30/115001330354 от 14.05.2015 г. Прави възражение за
нищожност на застрахователния договор поради невъзможен предмет. Оспорва ищецът
да е претърпял вреди в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на
сочения като застрахован при него водач. Позовава се на съпричиняване. Претендира
разноски.
Третото лице – помагач на страната на ответника – К.Д.В.,
оспорва исковете.
По делото е приет за съвместно разглеждане при
условията на евентуалност обратен иск от З.Д.Б.: Ж.И З.АД срещу К.Д.В. с правно
основание чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./, тъй като е управлявал лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ******след употреба на алкохол с концентрация 2,99 промила, за
сумата от 61696,95 лв. – регресно вземане за платени застрахователни
обезщетение, ведно със законната лихва до окончателното изплащане. Претендира
разноски.
Ответникът по обратния иск – К.Д.В. го оспорва по
основание и размер. Твърди, че е управлявал участвалия в ПТП автомобил след
употреба на алкохол с по-ниска от твърдяната от ищеца по обратния иск
концентрация – 1,99 промила, а не 2,99 промила.
Съдът, след като се запозна със становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
По исковете
по чл.226, ал.1 КЗ /отм./:
Установява
се от писмените доказателства (констативен протокол от 21.03.2016 г. – л.11, протокол за
оглед на местопроизшествие – л.113 заедно с фотоалбума към него – л.106) и
авто-техническата експертиза по делото, че на 21.03.2016 г. около 00:30 часа в
с.Владимирово, обл.М., на ул.Вл.П.М., пред Пощенската станция в селото е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ******управляван
от К.Д.В., и пешеходеца Ч.Б.Д., при следния механизъм: лекият автомобил се е
движел в тъмната част на денонощието по улица, предназначена за двупосочно
движение, в дясна за посоката му пътна лента със скорост от 70 км/ч.,
надвишаваща разрешената в населено място скорост от 50 км/ч. По неустановени
причини водачът е задействал аварийно спирачната система, като е отклонил
автомобила под малък ъгъл вдясно, вследствие на което последният е напуснал
платното за движение вдясно, качил се е на десния тротоар, където е продължил
движението си с аварийно спиране и преди да се установи, е ударил челно с
предна дясна част намиращия се на тротоара пешеходец – Ч.Б.Д.. От заключението
на авто-техническата експертиза се установява, че причината за настъпване на
произшествието е в субективните действия на водача на автомобила, който го е
отклонил вдясно и е напуснал платното за движение, качвайки се на тротоара,
където е настъпил ударът с пешеходеца.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза по делото се установява, че в
резултат на произшествието на пешеходеца са били нанесени следните травматични
увреждания: контузия на главата;
счупване на лявото бедро; охлузване и контузия на лявото коляно; световъртеж от
централен произход. На пострадалия е оказана спешна медицинска помощ в МБАЛ „*******АД, гр.М., където болничният му
престой е продължил в периода 21.03.2016 г. – 30.03.2016 г. На 25.03.2016 г. е
проведено оперативно лечение – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация,
след което в периода 30.03.2016 г. – 06.04.2016 г. е постъпил в Отделението по
физикална и рехабилитационна медицина на МБАЛ „*******АД, като след 06.04.2016
г. лечението е продължило домашно-амбулаторно за период от около 8-10 месеца. Констатира
се, че лечението не е завършило, тъй като предстои операция за изваждане на
металните импланти от лявото бедро, последвано от рехабилитация и
възстановяване около 2 месеца. С оглед представената медицинска документация и
извършения от вещото лице личен преглед на пострадалия се установи, че
счупването е зараснало, но пострадалият все още се придвижва с помощта на
патерици. Налице са остатъчни белези – белег от операцията в областта на лява
тазобедрена става от 10 см, белег от външната страна на ляво коляно от 3 см и
от вътрешната му страна 15/9 см, белег от рана в областта на лява глезенна
става 2,5/2 см, както и намален обем с 15% на движенията на лява тазобедрена
става. С оглед характера и местоположението на уврежданията, момента на
получаването им, възрастта на пострадалия, проведеното лечение и актуалното му
състояние, заключението на вещото лице е, че се очаква възстановяване на
здравословното му състояние.
О
показанията на Мирослава Бойкова Борисова, сестра на ищеца, се установява, че непосредствено
след инцидента и по време на възстановителния период ищецът се е нуждаел от
чужда помощ в ежедневието си - особено през първия месец след изписването му от
болницата, който е прекарал на легло. Произшествието се отразило негативното
върху психиката му, изпитвал и неудобства от факта, че не може да полага труд в
това състояние и че не може да бъде пълноценен в грижите за семейството му.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег. № ******което съдът намира за противоправно – като се е движел със скорост
от 70 км/ч., надвишаваща разрешената в населено място скорост от 50 км/ч., както
не упражнил достатъчен контрол, в следствие на което автомобилът е напуснал
платното за движение, качил се е на десния тротоар, където ударил челно правомерно
движещият се по тротоара пешеходец. С действията си ищецът нарушил чл.21, ал.1
и чл.20, ал.1 ЗДвП. Съдът намира, че от писмените доказателства, съставени от
органите на досъдебното производство, от медицинските документи,
съдебно-медицинската експертиза, както и свидетелските показания по делото
безпротиворечиво се установява причинната връзка между ПТП и травмите на ищеца.
Поради това следва да се приеме, че е налице деликт, извършен от водача К.Д.В. при
управление на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******
Представена
е застрахователна полица № BG/30/115002252912,
сключена между З.Д.Б.: Ж.И З.ЕАД и Н. И.П.за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с
рег. № ******със срок на валидност от 16:26 часа на 03.09.2015 г. до 24:00 часа
на 03.09.2016 г. Следователно, към момента на процесното ПТП – 21.03.2016 г. за
процесния автомобил е била сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между собственика на автомобила и ответника, поради което съдът
приема, че към момента на произшествието между тях е било налице валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
По
изложените съображения съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане
за застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди,
представляващи физически болки и страдания.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти: вида и характера на уврежданията
(счупване на крайник и контузия на главата); проведеното
лечение (в т.ч. оперативно на счупената бедрена кост); периода на
възстановяване (продължителен - от около 8-10 месеца); необходимостта от чужда
помощ; създадените на пострадалия неудобства. Към момента, макар ищецът да
продължава да се придвижва с патерици без медицински причини за това, счуването
е зараснало. Предстои нова операция за изваждане на металните импланти, обуславяща
нов 2-месечен период на възстановяване. Налице са остатъчни белези, които обаче
са по крайниците, поради което съдът приема, че те не са от естеството да причиняват
неудобство или да се квалифицират като естетичен дефект. Налице е и намален
обем с 15% на движенията на лява тазобедрена става, но с оглед предстоящата
операция за изваждане на металните импланти, прогнозата на вещото лице е за
очаквано възстановяване на здравословното му състояние.
Поради което
съдът, при преценка на така изброените критерии и отнасяйки ги към възрастта и
начина му на живот, както и съобразявайки начина на настъпване на
произшествието и преживените шок и интензивни негативни емоционални изживявания,
намира, че справедливото обезщетение е в размер на 60000 лв.
От ангажираните писмени доказателства – фактура № **********/22.03.2016
г. с получател Ч.Д. за сумата от 1696,95 лв. за медицински изделия, сред които
заключващ пирон „Фемур“, и фискален бон за посочената сума от същата дата
(л.19), се установи, че ищецът е извършил разход от 1696,95 лв., който съдът
намира, че е в причинна връзка с произшествието, тъй като касае провежданото
лечение.
Следователно, в полза на ищеца е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените му имуществени вреди, представляващи разходи за
лечение, като искът следва да се уважи в пълния му предявен размер. На ищеца
следва да се присъди законна лихва от датата на извършване на разхода –
22.03.2016 г.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. От заключението на
авто-техническата експертиза по делото се установи, че към момента на удара
пешеходецът се е намирал на десния тротоар за посоката на движение на
автомобила, т.е. бил е извън платното за движение, на място, предназначено за
движение на пешеходци, каквото е тротоарът по смисъла на §6, т.6 от ДР на ЗДвП и съгласно чл.108, ал.1 ЗДвП. Не се събраха доказателства пешеходецът да е пресичал платното за
движение, както се твърди ответникът. Ирелевантно е и оплакването, че е бил под
влияние на алкохол, тъй като движението на пешеходец по тротоар под влиянието
на алкохол нито е противоправно, нито е от естество обективно да допринесе за
настъпване на произшествие с процесния механизъм, при който автомобилът е
напуснал платното за движение, качил се е на тротоара и е ударил правомерно
движещия се по него пешеходец.
Предвид изложеното, искът за неимуществени вреди
следва да се уважи за сумата от 60000 лв. и да се отхвърли до пълния предявен
размер от 80000 лв. Върху така определеното обезщетение се дължи законна лихва
от датата на деликта – 21.03.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
Искът за имуществени вреди следва да се уважи до пълния предявен размер от 1696,95 лв., заедно със законната лихва от 22.03.2016 г.
По обратния иск по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./:
С оглед уважаването на главния иск, обратният иск следва да се разгледа
по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ застрахователят има
право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение,
когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е управлявал
моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по закон норма.
Съгласно чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП в редакцията му изм. и доп. ДВ, бр.54 от 16.07.2010
г., действала към датата на произшествието, на водача на пътно превозно
средство е забранено да го управлява под въздействие на алкохол, наркотици
или други упойващи вещества. Посоченото ограничение е въведено с оглед факта,
че употребата на алкохол може да повлияе върху психо-физиологичното състояние
на водача, вследствие на което той да не е пригоден да управлява безопасно
превозното средство. Забраната обаче е за шофиране не след употреба, а под
въздействието на алкохол. Следователно, забранена е употребата не на
каквото и да било количество алкохол, а само на такова, което води до
повишаване на концентрацията в кръвта до ниво, оказващо въздействие върху
психиката, физиологията и моториката на водача. Това ниво медицинската
наука е определила на 0,5 промила, като едва при достигането на тази степен на
насищане се проявява ефектът на алкохола и се компрометира способността на
водача да управлява правилно и безопасно автомобила, дори да няма външни
признаци на опиване. Законодателят е въздигнал в общественоопасно и
противоправно деяние управлението на МПС при наличие на концентрация само над
0,5 промила, за санкционирането на което е въвел съответни административни и
наказателни санкции. Обратно, шофирането при наличие на алкохол в кръвта под
0,5 промила не е основание за понасяне на каквито и да било санкционни
последици за водача, тъй като се приема, че подобно насищане не повлиява
адекватността на водача, т.е. не е налице въздействие на алкохол върху нея.
Тези изводи следват както от нормата на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП (ред. ДВ, бр.54 от
16.07.2010 г.), така и от чл. 174, ал.1 ЗДвП, определящ най-ниската възможна
противоправна концентрация на алкохол в кръвта – 0,5 промила. В подкрепа на
направените изводи са и последвалите изменения на чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП в сила
от 26.09.2017 г., с които изрично е предвидено, че противоправно е само
управлението на МПС с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0,5
промила.
Ответникът по обратния иск не оспорва, че е управлявал автомобил под
влияние на алкохол, оспорва концентрацията на алкохол, като твърди, че тя е
1,99 промила, а не 2,99 промила, както се твърди от ищеца по обратния иск.
Концентрацията от 1,99 промила се потвърждава и от представената заповед за
налагане на принудителна административна мярка от 21.03.2016 г. (л.102), с
която на водача К.Д.В. е наложена санкция поради управление на автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила, установени по надлежен ред, с
което виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 ЗДвП, а именно – при извършена проба за
алкохол с алкотекс дрегер фабр. № ARRBB-0073 издишаният въздух е отчел 1,99 промила алкохол.
Посочената концентрация е над допустимата такава от 0,5 промила. Следователно ответникът по обратния
иск дължи на застрахователя по
гражданската отговорност платеното от последния застрахователно обезщетение. Уважаването на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ е
предпоставка за уважаване на евентуалния, като се създава условно изпълнително
основание – то възниква при условие, че ищецът по обратния иск изпълни
задължението си към пострадалия. Тъй като дължимото от застрахователя
обезщетение възлиза на сумата от 61696,95 лв., от която: 60000 лв. обезщетение
за неимуществени вреди и 1696,95 лв. обезщетение за имуществени вреди, то
обратният иск следва да се уважи в пълния предявен
размер.
Съгласно чл.227, т.2 КЗ /отм./ застрахователят има право на регресен иск
срещу застрахования за платените лихви за забава, съответстващи на периода от
датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на
обстоятелствата по чл.224, ал.1 от застрахованото лице или до датата на
предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1, освен ако застрахованото лице не е
изпълнило задълженията си по причини, които не могат да му се вменят във вина. Доколкото
по делото няма постъпило възражение от ответника по обратния иск, че е уведомил
застрахователя преди датата на депозиране на исковата молба – 03.08.2016 г., на
ищеца по обратния иск се дължи и мораторна лихва върху евентуално изплатената
главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода от датата
на увреждането – 21.03.2016 г. до датата на предявяване на иска – 03.08.2016 г.,
а върху евентуално изплатената главница, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – за периода 22.03.2016 г. – 03.08.2016 г.
По разноските:
На процесуалния представител на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение
по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 2701,39 лв. с ДДС.
На ответника по главния иск следва да се присъди, на основание чл.78,
ал.3 ГПК, сумата от 367,21 лв. разноски, съобразно отхвърлената част от
исковете.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимата държавна такса в размер на 2467,88 лв. и
разноски в размер на 300 лв.
На ищеца по обратния иск следва да се присъдят направените разноски от
3667,88 лв., от които: държавна такса в размер на 2467,88 лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1200 лв. (1/2 от заплатеното адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита от 31.10.2017 г. – л.175, в размер
на 2400 лв. за защита както по главния, така и по обрания иск).
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З.Д.Б.:
Ж.И З.АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес: ***, Г.М.Д. № 1, да заплати на Ч.Б.Д., ЕГН **********, на основание
чл.226, ал.1 КЗ /отм./, както следва:
сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
произшествие, осъществено на 21.03.2016 г., заедно със законната лихва от 21.03.2016
г. до окончателното плащане,
сумата от 1696,95 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди
по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие,
осъществено на 21.03.2016 г., заедно със законната лихва от 22.03.2016 г. до
окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата
до пълния предявен размер от 80000 лв.
ОСЪЖДА З.Д.Б.: Ж.И З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, Г.М.Д. № 1, да заплати на адв.Н. Н. Д., ЕГН **********,
на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2701,39 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ с включен ДДС.
ОСЪЖДА Ч.Б.Д., ЕГН **********, да заплати на З.Д.Б.: Ж.И З.АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес: ***, Г.М.Д. № 1, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 367,21
лв., представляваща съдебни разноски.
ОСЪЖДА З.Д.Б.:
Ж.И З.АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес: ***, Г.М.Д. № 1, да заплати по сметка на Софийски
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, дължимата държавна такса в размер на
2467,88 лв. и разноски в размер
на 300 лв.
ОСЪЖДА К.Д.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на З.Д.Б.: Ж.И З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, Г.М.Д. № 1, на основание чл.274, ал.1, т.1,
вр. чл.227, т.2 КЗ /отм./ сумата от 60000 лв., заедно със законната
лихва от 21.03.2016 г. до 03.08.2016 г., както и сумата 1696,95 лв., заедно
със законната лихва от 22.03.2016 г. до 03.08.2016 г., представляващи регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение на Ч.Б.Д.,
ЕГН **********, за неимуществени и имуществени вреди по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за произшествие, осъществено на 21.03.2016
г., при условие, че сумите бъдат
заплатени от З.Д.Б.: Ж.И З.АД, ЕИК ******* на Ч.Б.Д., ЕГН:
**********.
ОСЪЖДА К.Д.В., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на З.Д.Б.: Ж.И З.АД, ЕИК *******, със седалище и адрес: ***, Г.М.Д. № 1, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата
от 3667,88 лв., представляваща съдебни разноски по обратния иск.
Решението е постановено при
участието на К.Д.В., ЕГН **********,
в качеството на трето лице - помагач на страната на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: