№ 65
гр. *********, 17.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *********, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Г. С.ова
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Радка Г. С.ова Гражданско дело №
20235620100618 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на „А1 България” ЕАД срещу С. С. П..
Ищцовото дружество твърди, че с ответника имал сключен договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане идентифициран с неговия уникален номер
****** от ****** г. със системен партиден номер М******. Към него били сключени
съответните Приложения 1, като били уговорени следните услуги с тарифен план без ДДС:
- мобилна услуга А1 Surf XS за мобилен номер *********;
- пакет фиксирана ТВ и Net Box;
- мобилна услуга А1 ONE Unlimited 16 за мобилен номер *********;
Твърди, че продал на изплащане на ответника следните устройства: Nokia 2.2Bla и
Nokia White с договор от ****** г., а на ****** г. продал на ответника на преференциална
цена устройство Huawei B310s-22+2pc FMC с план за номер ******.
Твърди, че за периода от ****** г. до ****** г. били изпълнени задълженията на
ищцовото дружество, но ответникът натрупал и не заплатил в уговорените срокове
задължение в размер на 1052,47 лв. по договор № ****** от ****** г., както следва: 66,01
лв. неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги; 99,00 лв. за
устройство по договор за продажба на изплащане и 652,72 лв. неустойки. Твърди, че на
15.07.2020 г. поради неплащане в срок на задълженията,договор № ****** бил прекратен по
вина на ответника, в която връзка съгласно общите условия и договора била начислена
неустойка в размер на 652,72 лв. Издал и фактура № ****** г., в която били начислени
посочените по-горе вноски. Предвид това за периода ****** г. до ****** г. ответникът
дължал на ищцовото дружество обща сума в размер на 1052,47 лв., от които 66,01 лв.
неплатени суми за предоставени и неплатени електронни съобщителни услуги по договор №
****** от ****** г.; 99,00 лв. неплатени суми за устройство по договор за продажба на
1
изплащане; 652,72 лв. неустойки и 234,74 лв. мораторна лихва върху цялото вземане.
За претендираните суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 440/2023 г. на РС-*********, която заповед била връчена на ответника по реда на
чл.47, ал.5 от ГПК. Поради това на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК следвало да предяви
установителен иск за вземането си. Иска от съда да постанови решение, с което да признае
за установено вземането по заповедта за изпълнение. Заявява претенция за разноски за
исковото и заповедното производства.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника С. С. П., чрез особения
представител адв. И. Д., в който взема становище за неоснователност на исковата претенция.
Оспорва клаузата за неустойка, като твърди, че същата е неравноправна по смисъла на ЗПП,
което я правило и нищожна на това основание.
Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен установителен
иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да постигне защита със сила на
присъдено нещо като се признае за установено срещу длъжника съществуването на
вземането му.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 440/2023 г. по описа на РС ********* е видно,
че за претендираното с исковата молба вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК № 161 от 27.06.2023 г. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 от ГПК, като ищецът в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е
предявил иска за установяване на вземането си, поради което същият е допустим и следва да
се разгледа по същество.
В хода на производството по предявения иск по чл.422 от ГПК следва да се докаже
възникването на задължението на ответника, размера на същото, основанието за
пораждането му и качеството на изправна страна на ищеца чрез установяване точно
изпълнение на неговите задъжения по договора. В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване чрез установяване плащане в уговорения срок на дължимите суми или
съответно доказване на правопогасяващите или правоизключващите си възражения.
От събраните по делото доказателства (Договор № ****** от ****** г., Договор №
****** от ****** г., Договор за продажба на изплащане № ****** от ****** г., договор за
продажба на изплащане № ****** от ****** г. Приложение № 1 към договор № ****** –
условия на тарифен план, Приложение №3, ОУ) се установи само наличието на основания,
въз основа на които се претендират дължими суми. В случая обаче ищецът „А 1 България”
ЕАД основава претенцията си на сключен с ответника С. П. в качеството му на потребител,
договор за далекосъобщителни услуги №****** от ****** г. със системен партиден номер
М******, , който е прекратен поради неплащане продължило повече от 124 дни, поради
което е начислена неустойка в размер на 652,72 лв. и за която сума е издал фактура №
********* от ****** г. Претендира сума от 66,01 лв. по договор № ****** от ****** г. със
системен партиден номер М****** и сума от 99,00 лв. неплатени вноски по договор за
продажба на изплащане, за която сума е издал фактура № ********* от ****** г. Такива
2
фактури по делото не бяха представени от страна на ищеца, въз основа на които същият
цели да установи съществуването на вземанията си спрямо ответника. В заявлението по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 440/2023 г. по описа на РС ********* в табличен вид също са
посочени фактури с различни номера и дати и различни суми, които не са представени в
производството. Безспорно по делото следва да са доказани всички тези обстоятелства,
релевантни за присъждане на претендираните суми за главница и неустойка. Издаването на
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК само по себе си не доказва вземането на ищеца „А
1 България” ЕА, който следваше в настоящото исково производство да докаже чрез пълно и
главно доказване основанието, изискуемостта и размера на вземанията си спрямо ответника,
което при наличните доказателства не бе сторено.
Предвид гореизложеното следва да се приеме за недоказано възникването на
задължения за заплащане на потребени далекосъобщителни услуги и вноски за продажба на
изплащане срещу ответника С. П..
Изцяло недоказана по основание и размер остана и акцесорната претенция относно
мораторната лихва.
По отношение на претендираната неустойка в размер на 652,72 лв., и в заявлението
по чл.410 от ГПК, и в исковата молба е изяснено, че това вземане е начислено в резултат на
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги по вина на потребителя, считано от
15.07.2020 г. и представляваща сбора от стандартните месечни абонаментни такси за
мобилните планове без отстъпки, дължими от абоната за съответните SIM карти, считано от
датата на прекратяване на договора до изтичане на срока на договора за всеки мобилен
номер.
Съдът намира и че клаузите в договорите за мобилни услуги/ приложенията, с които е
уговорена процесната неустойка, са нищожни и неравноправни.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. Така функциите, които изпълнява неустойката, са обезпечителна и
обезщетителна, като идеята на обезпечителната функция е да се гарантира точното
изпълнение на поетите задължения.
Безспорно, в настоящия случай ответникът има качеството на „потребител“ по
смисъла на параграф 13, т. 1 от ДР към Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ и с оглед на
това приложение намират и нормите на ЗЗП - съгласно чл.24 ЗПК във вр. чл. 143 - чл. 148
ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, които прогласяват неравноправните клаузи за нищожни,
поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба
в икономическо отношение страна. Съгласно мотивите към т. 3 от Тълкувателно решение №
1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, условията и предпоставките
за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от
принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
При сключване на договор за мобилни услуги операторът поема ангажимент да
3
предостави на потребителя ползването на електронни съобщителни услуги срещу
абонаментна такса, а потребителят - да заплаща таксата ежемесечно или на друг уговорен
времеви интервал. Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добри нрави и посредством тях се създава значително неравновесие
между търговеца - икономически по-силната страна и потребителя - икономически по-
слабата страна. От съдържанието на процесните договори за мобилни услуги, както и от
приложимите Общи условия, става ясно, че всяка от страните по облигационното
правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява
своите задължения. Въпреки това, в договорите е предвидено единствено, че когато се
стигне до прекратяването им по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на
търговеца неустойка, съдържаща два компонента: оставащите абонаментни вноски до края
на срока на договора и стойността на отстъпките от цената, дължима за предоставените по
договора услуги. Подобна уговорка в полза на потребителя, респективно - в тежест на
търговеца, липсва. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати
едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да
заплати неустойка.
Предвид изложеното, уговорените неустойки имат неравноправен характер. Налага се
извода, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е
възползвал от положението си на икономически по-силна страна, която има възможност да
повлияе върху правата и задълженията, които всеки един от контрагентите ще поеме.
Именно поради тези обстоятелства операторът е предвидил в предварително изготвени
бланкови договори, че неустойка се дължи само от потребителя, когато договорът е
прекратен по негова вина. Уговорка, даваща право на потребителя да претендира неустойка
при неизпълнение на договора от мобилния оператор, липсва.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че уговорените клаузи за неустойки създават
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и правата и
задълженията на потребителя на мобилната услуга, поради което имат неравноправен
характер.
Отделно от това, уговорените между страните неустойки излизат и извън
обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката, и създават условия за
неоснователно обогатяване на мобилния оператор, като нарушават принципа за
справедливост и на това основание също имат неравноправен характер. Когато е уговорена
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори
само няколко неплатени абонаментни вноски, всъщност мобилният оператор по
прекратения договор цели да получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването
на услугата по договора.
По изложените съображения, съдът намира, че клаузите за неустойки в процесните
договори за мобилни услуги са неравноправни и нищожни, поради което искът за
установяване на дължимостта на неустойки в общ размер на 657,72 лв. следва да бъде
4
отхвърлен.
При така установените по делото обстоятелства съдът намира, че предявения от „А1
България“ ЕАД иск по чл.422 ал.1 ГПК е неоснователен и недоказан и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
Предвид това и с оглед отхвърляне на иска по чл.422 от ГПК, в полза на ищеца не
следва да се присъждат разноските в настоящото и заповедното производство.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България” ЕАД София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Кукуш“ № 1, против С. С. П., ЕГН
**********, с адрес гр. *********, ул. „******, иск да се признае за установено по
отношение на С. С. П. съществуването на вземането на „А1 България” ЕАД за сумата от
817,73 лева за главница, представляваща неплатени суми за ползвани и неплатени
електронни съобщителни услуги и устройство на изплащане, предоставяни със системен
номер М******, които задължения са за периода ****** г. до ****** г., от която сума –
неплатени суми за ползвани и неплатени електросъобщителни услуги на обща стойност в
размер на 66,01 лв., неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане на
обща стойност 99,00 лв. и неустойка в общ размер на 652,72 лв., начислена поради
предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната, мораторна лихва в размер на
234,74 лв. върху посочените вземания, ведно със законна лихва считано от 25.06.2023 г. до
окончателно изплащане на вземането, за изпълнението на което парично задължение е
издадена заповед №******г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.дело №449/2023 г. по описа на РС *********.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Окръжен съд Хасково.
Съдия при Районен съд – *********: _______________________
5