ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 126
гр. Пазарджик, 08.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на осми март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
като разгледа докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско дело №
20235200100156 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.104 т.4 от ГПК.
Депозирана е искова молба от М. Б. Р. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр.П.
ул.“С. К.“ №, със съдебен адрес гр.П. ул.“Н. В. №ет. адв.Р. Д., срещу Банка ДСК АД, с
ЕИК *********, със седалище гр.София ул.“Московска“ №19, по реда на чл.439 от
ГПК, за сумите от: главница -16 233.38 лева и лихва в общ размер от 26173.54 лева,
представляваща сбор от сумите – 13354.24 лева лихва от 12.10.2011 година до
1.08.2017 година и 12 819.30 лева лихва за периода от 1.08.2017 година до 17.01.2023
година.
В исковата молба са изложени обстоятелства, че общият сбор на лихвата по издаденото
удостоверение от ДСИ при РС гр.Панагюрище, обуславял родовата подсъдност на
окръжен съд Пазарджик.
Съдът, след като взе предвид изложените в исковата молба фактически
обстоятелства, представените писмени доказателства, размера на претенциите, счита че
не е родово компетентен да разгледа иска.
Съгласно чл.104, т.4 от ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са
подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, с
изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за
начет. Критериите за определяне цената на иска са посочени в чл. 69, ал.1, т.1 от ГПК,
като в случая това е претендираната сума –главница и лихви, като в случая имаме
договорна лихва за забава и нелихвоносно задължение представляващо договорно
обезщетение за просрочие в размер на 14.25%, върху дължимата главница.
Това е видно, както от издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по реда на чл.417 от ГПК от 18.10.2011 година на
Районен съд гр.Панагюрище, така и от издаденото удостоверение №313/17.01.2023
1
година на ДСИ при РС гр.Панагюрище.
Съгласно трайната съдебна практика (виж Решение № 239/13.02.2018 г. по т.д.
№ 626/2017 г., II т.о. на ВКС по чл. 290 от ГПК), при обективно кумулативно съединяване на искове е
меродавна цената на всеки един от тях, а не общия сбор от всички претенции, или както в настоящият случай
ищецът и сборувал лихвата.
Ищецът заявява толкова петитума, колкото е броят на правните последици, за които се търси
правна защита и които могат да произтичат както от един и същ фактически състав, така и от разни фактически
състави. В случая се сочи договор за кредит, от който са възникнали отделни спорни права, които се претендират
от ищеца с исковата молба –главни и акцесорни, и по които съдът е длъжен да се произнесе самостоятелно. По
всеки един от исковете, предявени за общо разглеждане в исковия процес, се създават самостоятелни
процесуални правоотношения със съда. В случая тези искове са подсъдни като първа инстанция на районния съд.
В този смисъл и определение №385/21.09.2022 година по ч.т.д.№1892/2022г. на І т.о. на
ВКС –„Обстоятелството, че за принудителното изпълнение на всяко от вземанията е
образувано общо изпълнително дело и спрямо всяко от вземанията ищецът основава правото
си на института на погасителната давност, не обуславят наличието на един иск с обща цена,
съизмерима със сбора на сумите от главница и лихва. Произходът на вземането - от
главница, респ. от лихва, изпълнението спрямо което се оспорва на основание факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, обуславя самостоятелност в преценката по прилагането, в
случая на института на погасителната давност, с оглед на което основанието на
изпълняемото право при иска с правно основание чл.439 от ГПК обуславя самостоятелност
на исковете за главница и лихва / в същия смисъл и определение № 365/18.07.2016 г. по гр.
д. № 2442/2016 г. на ВКС, IV г. о. /.“
По правилото уредено в чл.113 от ГПК, относно местната подсъдност на
потребител, тъй като настоящият съдебен състав, приема, че ищцата се явява
потребител,/съобразно сключеният договор за кредит Експреси №073108/5.07.2008г./
искът се предявява пред съда в района на който е настоящият адрес на
потребителя.В случая при направената справка в НБД се установи, че ищцата има
регистриран настоящ адрес от 17.08.2020 година в гр.Брезово, поради което
компетентен да разгледа производството е Районен съд гр.Пловдив.
По изложените съображения Пазарджишкият окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№156/2023 година по описа на
Окръжен съд гр.Пазарджик, поради неподсъдност на делото.
ИЗПРАЩА депозираната искова молба от М. Б. Р. с ЕГН **********, с
постоянен адрес гр.П. ул.“С. К.“ № със съдебен адрес гр.П. ул.“Н. В. № ет.
2
адв.Р. Д., срещу Банка ДСК АД, с ЕИК *********, със седалище гр.София
ул.“Московска“ №19, по реда на чл.439 от ГПК, за разглеждане от Районен
съд гр.Пловдив, /след влизане в сила на определението/.
ПРЕПИС от определението да се връчи на ищцата на посоченият
съдебен адрес.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Апелативен съд гр.Пловдив, в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
3