РЕШЕНИЕ
№ 4078
гр. Пловдив, 04.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330105270 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ за
заплащане на сумата от 127.58 лева, представляваща изплатено по застраховка „Каско
стандарт” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 05.12.2019г. при
движение по републикански път *-* в посока ***-***, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното погасяване на сумата.
Ищецът- „Булстрад Виена иншурънс груп” АД твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Каско стандарт” е настъпило събитие– ПТП, в причинна връзка с което са причинени
щети на застрахован при него автомобил- марка „Фолксваген” с рег. №***. Твърди, че
причина за настъпване на ПТП е преминаването на автомобила през необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, в резултат на което са настъпили увреждания
на предна дясна гума и джанта. Твърди, че във връзка със застрахователното събитие е
било изплатено обезщетение в размер на 127.58 лева на собственика на автомобила.
Твърди, че отговорност за вредите носи ответникът- Агенция „Пътна инфраструктура”,
тъй като отговаря за ремонта и поддържането на републиканския път. Счита също, че с
плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно
вземане в размер на платената сума, поради което претендира същата, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до плащането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът- Агенция „Пътна инфраструктура”, е подал
1
отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск. Оспорва настъпването на
процесното ПТП, като изтъква липсата на протокол за това, съставен от компетентните
органи. Счита, че разпоредбата на чл. 30, ал. 1 ЗП не обосновава прилагането на чл. 49
ЗЗД. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
В тежест на ищеца е да докаже в кумулативност следните факти: че е сключен
договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на
който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря
ответникът, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в
изпълнение на договорното задължение застрахователят е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение, както и твърдяния механизъм на ПТП, в причинна
връзка с който са нанесени посочените вреди на автомобила и размера на
обезщетението.
С доклада на делото, обективиран в определение от 29.05.2022г. като безспорни
и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че ответникът отговаря за
поддръжката на републикански път I-8, където се твърди да е настъпило събитието,
наличието на валидно застрахователно правоотношение и че застрахователят е
изплатил обезщетение по договора в размер 127.58 лева на собственика на автомобила.
Ето защо и на основание чл. 153 ГПК, съдът приема тези обстоятелства за доказани.
От приетите по делото доказателства се установява наличието на
застрахователно правоотношение между ЗАД „Бустрад Виена иншурънс груп” и
собственика на автомобила за застраховка „Каско стандарт”, обективирана в полица №
***, за л.а. „Фоксваген Голф”, с рег. №***, с период на валидност от 19.06.2019г. до
18.06.2022г. Същата е била валидна към момента на настъпване на твърдяното
застрахователно събитие-***г.
За инцидента не е съставен протокол за ПТП, поради което за установяване
реализирането на застрахователния риск са събрани гласни доказателствени средства
чрез разпит на св. В. П.. Посочва, че събитието е било през 2019г., като се е движел в
посока ***-****, между *-и и *-и километър спукал гума в дупка, която се намирала на
платното за движение. Дупката не била обозначена, обадил се на телефон 112,
пристигнали служители на МВР, но не издали никакъв документ. Показанията на
свидетеля са конкретни и последователни, като се подкрепят от събраните писмени
доказателства, свързани с регистриране на събитието пред застрахователя, поради
което следва да бъдат кредитирани. С оглед на така събраните гласни доказателствени
средства, съдът приема за доказано настъпването в срока на покритие на посоченото от
ищеца застрахователното събитие.
2
От приетата по делото САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира
напълно, се установява механизмът на ПТП (идентичен с посочения в исковата молба)
и наличието на причинно- следствена връзка между него и щетите.
На 09.12.2019г., в изпълнение на задълженията си по КЗ, водачът на автомобила,
е съобщил на ищеца за настъпилото застрахователно събитие. В изпълнение на
задълженията си по сключения договор за имуществено застраховане, ищецът е
обезщетил нанесените върху застрахования при него автомобил вреди, като заплатил
сумата от 127.58 лева, видно от представеното платежно нареждане, по сметка на
собственика на автомобила. От представените по делото общи условия е видно, че
настъпилото събитие представлява покрит риск съгласно клауза „Пълно каско“,
приложима за настоящия договор.
След извършването на плащането на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, ищецът е
встъпил в правата на застахования срещу причинителя на вредата до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне.
Обемът на суброгационното право включва, както правата срещу физическото
лице– пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49
ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този
смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл. 50
ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е
републикански по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата (факт отделен като
безспорен в доклада на делото), поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30,
ал. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед
предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Агенцията като
юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите
служители или други лица, на които е възложил изпълнението. В случая именно
бездействието на последните във връзка с поддържане на пътя /вкл. във връзка с
възлагане извършването на ремонтни дейности и сигнализиране на пътя до
завършването им/ е довело и до неизпълнение на задължението по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл.
13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди.
Налице е основание за суброгация срещу ответника. Обемът на регресното
вземане се определя от размера на действителните вреди, но не повече от извършеното
застрахователно плащане. Съгласно приетата по делото САТЕ стойността
имуществените вреди на автомобила от настъпилото ПТП е 132.71 лева. Посочената
стойност на действителните вреди е по- голяма от изплатеното застрахователно
3
обезщетение от ищеца, с оглед на което искът се явява основателен и следва да бъде
уважен в претендирания размер.
Не може да се възприеме възражението на ответника относно липсата на
официален документ удостоверяващ настъпването на ПТП. В настоящото
производство настъпването на инцидента може да се доказва с всички предвидени в
ГПК доказателствени средства и се установява от показанията на разпитания свидетел
и представените писмени доказателства.
Предвид всичко изложено до момента предявената претенция се явява
основателна и следва да бъде уважена изцяло.
По разноските:
С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати направените от ищцовото дружество разноски в настоящото
производство в размер на 550 лева за държавна такса, адв. възнаграждение, САТЕ и
призоваване на свидетел.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, адрес гр. София,
бул. Македония 3, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, ЕИК
*********, сумата от 127.58 лева /сто двадесет и седем лева и петдесет и осем
стотинки/- главница съставляваща размер на застрахователното обезщетение, платен
от ищцовото дружество по щета, на основание договор за застраховка "Каско
стандарт”, сключена със застрахователна полица № ***, за лек автомобил „Фоксваген
Голф”, с рег. № *** във връзка с настъпило застрахователно събитие на ***г. при
движение по републикански път *-* межди гр. *** и гр. ***, при което лекият
автомобил, преминава през необезопасена и необозначен дупка на пътното платно;
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
в съда на 11.04.2022г. до окончателното й погасяване.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, ЕИК *********, адрес гр. София,
бул. Македония 3, да заплати на ЗЕАД „Булстрад Виена иншурънс груп“, ЕИК
*********, сумата от 550.00 лева /петстотин петдесет лева/ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- гр. Пловдив в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________
4