Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 07.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, 13 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и
трети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Вяра
Баева като разгледа докладваното от
съдия Димитров гр.д. № 3104 по описа за 2017 г., за да постанови
решение, взе предвид следното:
предявен е
иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ .
ИЩЕЦЪТ, Ц.Р.Д., ЕГН ********** поддържа, че на 27.09.2002 г. бил привлечен като обвиняем
за извършено престъпление от общ характер по
чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. второ и т. 9 вр. чл. 115, вр.
чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал.
4 от НК,
за това, че в съучастие като помагач с други лица е направил
опит умишлено да умърти И.Е.В.със средства
опасни за живота на мнозина
- автомат „Калашников",
като деянието е извършено предумишлено и останало недовършено по независещи от
Д. причини.
Задържан е незабавно за 72 часа,а след това по предложение на прокуратурата му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража”, която
изтърпявал до 28.01.2003 г. ,от която дата му е взета по-лека такава.
С влязла на 15.03.2012 г. в сила присъда
№ 27 от 07.10.2011 г. по ВНОХД
№ 724 по описа за 2010 г. на САС, НО, 5-ти състав ищецът е бил оправдан по обвинението да е извършил
престъпление по цитираните по-горе текстове от НК .
Твърди,че повдигнатото незаконно обвинение продължило
около 10 години, задържането под стража за около година и четири месеца и процесуално-следствените действия са му причинили
неимуществени вреди изразяващи се в физически и психически страдания по време
на ареста, отрицателно отношение на близките и приятелите към него,в следствие
на което се затворил в себе си , престанал да общува с хора,постоянно приемал успокойтелни.
Изпитвал постоянен стрес и силно психическо напрежение ,
притеснение, унижение пред обществото
и близките, което повлияло негативно на личния му живот.
Претендира осъждане на П. на Република България да му
заплати неимуществени вреди от незаконното
обвинение и задържането под стража в общ размер на 50 000 лв. , от които 30 000 лв. за претърпените вреди, изразяващи се в стрес и страдания,
довели до влошаване на психичното
му здраве, загуба на социални
контакти и личен живот и 20 000 лв. за времето, през което
е бил лишен незаконосъбразно от свобода, считано от 27.09.2002 г. до 28.01.2004
г., ведно със законна лихва върху
посочената сума, считано от датата
на предявяване на иска до
окончателното му изплащане и направените по делото разноски.
ОТВЕТНИКЪТ- П. НА Р. Б., взема становище, че искът е неоснователен и следва да се
отхвърли, тъй като не са доказани твърдените от ищеца неимуществени вреди,а
като размер претенцията е необоснована и прекомерна.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени
доказателствата по делото намира от фактическа страна следното.
По делото са представени писмени доказателства и няма
спор между страните относно фактическата обстановка, че по сл. дело N2 321/2002 г. и пр.пр. N2
4168/2002 г. по описа на СГП Ц.Р.Д. е бил обвинен за извършено престъпление опит за убииство по чл.
116, ал. 1, т. 6, пр. второ и т. 9 вр. чл. 115, вр. чл.
18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от
НК.
Бил е задържан под стража на
25.09.2002 год. ,на 22.05.2003 год. е бил преведен в затвора в гр.София,а на
28.01.2004 год. е освободен от затвора,като мярката му за неотклонение е била
изменена в по-лека такава-парична гаранция. Горното
се установява от удостоверение на л.65 от делото на ГДИН към Министерство на
правосъдието.
С присъда на СГС-НО-ІІІ състав от 18.03.2009 год. е бил
осъден на 15 години лишаване от свобода за преспътление
по чл. 116, ал. 1, т. 6, пр. второ и т. 9 вр. чл. 115, вр. чл.
18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4 от
НК. С влязла в сила на 15.03.2012 год. присъда на
Софийски апелативен съд,
по ВНОХД №
724 по описа за 2010 г. , присъдата на СГС е била отменена и ищецът е бил
оправдан по обвинението да е извършил горното престъпление.
От представеното на л.66 от делото удостоверение за
наследници се установява,че майката на ищеца Н.М.М.е
починала на 05.04.2003 год.
От заключението на съдебно-психиатричната
експертиза,което съдът възприема като професионално и обективно,се
установява,че Ц.Р.Д. не е
страдал и не страда от психична болест,но в следствие на обвиненията срещу
него,задържането му в ареста и смъртта на майка му,на чието погребение не е
могъл да присъства,са довели до трайно смесено депресивно разстройство,което
макар и в по-лека форма съществува и понастоящем,но е могло и може да бъде
преодоляно посредством специализирана медицинска помощ в рамките на половин
година до година.
От показанията на св. М.П.се установява, че след
освобождаването от ареста ищецът бил в подтиснат и мълчалив,не бил
жизнерадостния младеж от преди това,изглеждал като смазан. Не е присъствал на
погребението на майка си и е разбрал от хората,че от ареста не са го
пуснали.Сестрата на майка му го упреквала,че той е виновен за смъртта й.След
освобождаването му опитвал да работи на различни места,но не го наемали след
като знаели,че е лежал в ареста.
Св.С.И.установява,че след освобождаването му от ареста
ищеца бил неспокоен,изнервен,като изпитвал силно разочарование от това,че не го
пуснали да присъства на погребението на майка си.След освобождаването му
постоянно пиел успокоителни лекарства,разделил се с приятелката си и работел
при баща си,където работел и преди това.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното.
претенциите
за вреди са основани на разпоредбата на чл. 2,ал.1 т. 3, предл. първо ЗОДОВ,
според която държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето , като обезщетението в тези случаи кумулира
вредите постановената мярка за неотклонение "задържане под стража".
В случая фактическият състав на
чл. 2,ал.1, т. 3 ЗОДОВ е осъществен чрез действия от страна на прокуратурата -
повдигане и поддържане на обвинение в престъпление, след което е постановена
оправдателна присъда . Налице са, следователно, основания за ангажиране на
отговорността на ответника за обезщетяване на неимуществените вреди от
незаконното обвинение, с кумулирано в него обезщетение и за задържането под
стража. Ето защо искът се явява основателен.
Относно размера: Установено е,че повдигнатото обвинение е
причинило на ищеца страх и притеснения за периода до оправдаването му,което е
продължило около 10 години,а времето на задържането под стража му е причинило допълнителни
психически и физически страдания,което наложило дълго време да приема лекарства
за успокояване и потискане на проявите на депресия.
Доказано е, че ищецът е бил стресиран, депресиран и
подтиснат именно от повдигнатото му от ответника тежко обвинението , както и от
дългото време/около година и четири
месеца/ прекарано в ареста, в следствие на което е развил е невротично
смущение, което обаче понастоящем е с по-нисък интензитет и може да бъде
преодоляно,ако последния положи необходимите грижи за това и се подложи на
специализирано лечение. Установено е
фактическото твърдение на ищеца ,че през времето на задържането му в ареста е
починала майка му Н.М.М.и това ,че не е могъл да
присъства на погребението несъмнено му е причинило допълнителни тежки психически
болки и страдания. От друга страна не се установи възражението на ответника,че ищецът
не е направил необходимите постъпки пред прокуратурата да му разреши присъствие
на погребението. Тежестта на доказване на това възражение е именно на
ответника,тъй като по негово искане е бил задържан под стража и именно от
негови представители /наблюдаващия прокурор/ е зависело удовлетворяването на
едно такова човешко искане.
По делото не се установиха сериозни физически заболявания
или обостряне на такива в следствие на престоя на ищеца в ареста.
С оглед на горното съдът приема, че справедливо по размер
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би било 30 000 лв.- за
незаконно обвинение в тежко престъпление и задържане под стража за период от година и
четири несеца, в който размер искът за неимуществени вреди следва да
се уважи, а за разликата до претендираните 50 000 лв. да се отхвърли като
неоснователен.
При този извод за съществуването на главното задължение ищецът
дължи заплащане и на законната лихва ,така както е поискал последния считано от
датата на исковата молба 14.03.2017 год. до
окончателното изплащане на главницата.
При този изход на делото и съобразно уважената част от
иска ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски от 6 лв. за държавна такса,а на пълномощника му
адв. В.Б. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1430
лв.
По изложените съображения
съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П. на Р. Б., гр.София, бул.”*********, Съдебна палата, да заплати
на Ц.Р.Д.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника
му адв. В.Б., със съдебен адрес:***, пл. ********по иск с правно
основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ сумата
30 000 лв. -неимуществени вреди от незаконно обвинение,по което е
оправдан с влязла в сила присъда на Софийски апелативен съд, по ВНОХД № 724 по
описа за 2010 г. заедно със
законната лихва върху тази сума от 14.03.2017 год. до
окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ
иска над уважения размер до претендирания такъв от 50 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. да
заплати на Ц.Р.Д., ЕГН ********** разноски в размер на 6 лв. а на пълномощника му
адв. В.Б. възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер на 1430
лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: