и за да се произнесе, взе предвид следното: Постъпила е жалба от Зейнеп Ахмед Хасан от гр.Момчилград, чрез представител по пълномощие, против решение № 9 от 22.01.2015 г., постановено по гр.д. № 1257/2014 г. по описа на Кърджалийския районен съд. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261 от ГПК. С жалбата се представя писмено доказателство – служебна бележка от 02.02.2015 г., издадена от Дирекция „Бюро по труда” - Момчилград. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК отговор на жалбата от Регионална дирекция по горите – Кърджали не е постъпил. Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба и от Регионална дирекция по горите – Кърджали, чрез представител по пълномощие, която отговаря на изискванията на чл.260, т.1, 2, 4 и 7 и чл.261, т.,, 2 и 3 от ГПК. С жалбата се представят писмени доказателства и се прави доказателствено искане за допускане до разпит на свидетел. В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Зейнеп Ахмед Хасан, чрез нейния процесуален представител, в който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Предвид датата на представения към въззивната жалба на Зейнеп Ахмед Хасан документ – 02.02.2015 г., т.е. след постановяване на обжалваното съдебно решение, съдът намира, че същият представлява ново доказателство по смисъла на чл.266, ал.1 от ГПК, което страната не е могла да посочи и представи в първоинстанционното производство, поради което следва да се приеме като доказателство. Що се касае до представените с въззивната жалба на Регионална дирекция по горите – Кърджали писмени доказателства, съдът съобрази следното: За да постанови своя съдебен акт съдът е приел в мотивите си, че ответникът не е представил доказателства за задълженията по длъжностна характеристика на другите две служителки, участвали в подбора, нито за тяхното образование и допълнителни квалификации, а така също и за професионалния им опит в РДГ – Кърджали, в това число и за общия им трудов стаж. В тази връзка следва да се посочи, че с оглед допуснатото от съда уточняване, в съдебно заседание и след изготвяне на доклада по делото, на твърдението на ищцата за неправилно прилагане от страна на работодателя на разпоредбата на чл.329 от КТ, първоинстанционният съд е следвало, с оглед разпределената доказателствена тежест, да укаже на ответника, че не сочи доказателства за нуждаещите се от доказване обстоятелства, които ще бъдат предмет на съдебна проверка в случая. Пропускът за това представлява нарушение на съда на служебните му задължения по чл.146 от ГПК и е основание за въззивният съд да допусне исканите доказателства, на основание чл.266, ал.3 от ГПК. Ето защо следва да се приемат като доказателства представените с въззивната жалба на Регионална дирекция по горите – Кърджали такива. Що се касае до искането за допускане до разпит като свидетел на член на комисията по подбор, то не са налице предпоставките на чл.266 от ГПК за допускане на поисканото гласно доказателство. Още повече, че се касае до член на комисията по подбора, чиито констатации са отразени надлежно в приетия по делото като доказателство протокол. Ето защо това искане следва да се остави без уважение. Съдът констатира, че за въззивното обжалване от страна на Регионална дирекция по горите – Кърджали не е внесена напълно изискуемата държавна такса, която е в размер на 60 лева, а не на 55 лева, както е посочил първоинстанционния съд. Ето защо следва да се укаже на Регионална дирекция по горите – Кърджали да внесе до съдебното заседание още 5 лева по сметка на Кърджалийския окръжен съд, представляващи дължима държавна такса за въззивното обжалване. С оглед изложеното, съдът намира, че следва делото да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Водим от изложеното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И:
УКАЗВА на Регионална дирекция по горите – Кърджали да внесе до съдебното заседание още 5 леÔа по сметка на Кърджалийския окръжен съд, представляващи дължима държавна такса за въззивното обжалване. ПРИЕМА като доказателство служебна бележка изх.№ 462/02.02.2015 г. на Дирекция „Бюро по труда” – Момчилград. ПРИЕМА като доказателства заверени копия от: длъжностна характеристика за длъжността „старши счетоводител” в РДГ – Кърджали, трудов договор № 75/07.02.2011 г., диплома за средно образование № 026181, удостоверение за професионално обучение № 98/26.06.1997 г., Приложение към свидетелство за професионална квалификация серия АС-2000 № 002720, сертификат № 2226/28.09.2002 г., свидетелство за професионална квалификация серия АС-2000 № 002720, трудова книжка № 16, серия И № 526124, удостоверение за допълнителна квалификация № 327/01.03.2010 г., трудов договор № 30/18.01.2012 г., длъжностна характеристика за длъжността „старши специалист – касиер домакин” в РДГ-Кърджали, трудова книжка № 32, трудова книжка № 1, серия И № 107028. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Регионална дирекция по горите – Кърджали за допускане до разпит като свидетел Кирил Иванов Христов. НАСРОЧВАделото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.03.2015 г. от 10.30 ч., за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от определението, а на Регионална дирекция по горите – Кърджали да се връчи и препис от отговора на Зейнеп Ахмед Хасан на въззивната жалба.
Председател: Членове: 1.
2.
|