Р Е Ш
Е Н И Е № ……
Гр. София, 04.05.2018 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и втори февруари през две хиляди и осемнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Биляна
Коева
при
секретаря Поля Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 8136
по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от
ответника П.Ц.К., чрез представителя му, срещу решение № 76287/28.03.2017 г. на
Софийския районен съд, 127 с - в по гр. д. № 34517/2016 г., с което е осъден да опразни и върне на Й.М.Б., по иск с
правно основание чл. 233, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, наето помещение, представляващо
апартамент № 90, находящ се в гр. София, ж. к. ***********и за заплащане на
разноските по делото.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно
и незаконосъобразно. Основно се твърди, че в нарушение на закона СРС не е дал
възможност на ответника да докаже твърдението си за съглашение по предварителен
договор между страните за закупуване на
имота, прикрита като договор за наем. Поддържа се, че съдът не е обсъдил изцяло
доказателствата, приети пред него. Твърди се, че твърдението за сключен договор
за покупко - продажба, прикрит с договор за наем е вероятно основателно поради установеното
получаване на суми от ответника, въз основа на представена по делото разписка,
която ищецът Й.Б. не оспорва да е подписал. Моли да се отмени решението и да са
отхвърли иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - ищецът Й.М.Б., чрез процесуалния си представител, е депозирала в срока по
чл. 263 ГПК отговор на въззивната жалба, в който я оспорва. Поддържа доводи, че
решението е правилно, законосъобразно и
обосновано, постановено при правилна преценка на събраните по делото
доказателства. Според ищеца, неоснователно и недоказано е твърдението на
ответника, че между страните е сключен предварителен договор за покупко -
продажба на имота, а не договор за наем. Оспорва се и твърдението, че
ответникът е плащал в срок наемните суми и консумативи за имота. По делото е установено,
че ответникът е неизправна страна по договора за наем, престанал е да плаща
наема и консумативите за имота, което е довело до едностранното прекратяване на
договора от наемодателя. Почерковата експертиза приета пред СРС е установила,
че ръкописният текст в разписката отнасящ се до сума от 28 000 евро - наем
за 2015 г. и два пъти за по 1 800 евро за 2016 г., не е изпълнен от ищеца. Според експертизата, нито
ръкописният текст, нито подписа на разписката са на Й.Б.. След едностранното
прекратяване на договора за наем, ответникът дължи връщане на наетия имот. Моли
да се отхвърли жалбата и да се потвърди решението на СРС по изложените
съображения. Претендира разноски за въззивната инстанция, съгласно списък.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното:
Районният съд се е произнесъл по иск с правно
основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД за предаване на имота след прекратяване на договор
за наем.
В съответствие с правомощията си по
чл. 269 ГПК по реда на въззивната проверка, настоящият състав намира, че
оспореното решение е валидно и допустимо постановено.
При изясняване на делото СРС
подробно е обсъдил фактите, за които са ангажирани доказателства по делото,
поради което настоящият състав намира, че не следва да преповтаря фактическата
обстановка, установена от СРС, а препраща към нея на основание чл. 272 ГПК.
Въззивният съд ще обсъди само доказателствата относими към оспорванията във
въззивната жалба.
Съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест (чл. 154, ал. 1 от ГПК),
за уважаване
на иска за предаване на имота в тежестта на ищеца е да докаже : съществуването
на наемно правоотношение, по което наетата вещ е предадена на наемателя и
волеизявление от страна на ищеца за прекратяване (разваляне) на договора за
наем, което е достигнало до ответника. Ответникът следва да докаже
правопогасяващите и правоотричащите си възражения, включително, че е бил
изправна страна по договора за наем, както
и да установи факта, че е изпълнил задължението да върне имота след
прекратяване на договора за наем.
В случая страните не спорят, че
между тях е сключен писмен договор от 05.03.2008 г. за наем на имот представляващ апартамент № 90, находящ се в
гр. София, ж. к. „***********, по който ищецът е наемодател, а ответникът –
наемател. Съгласно чл. 3 срокът на действие на договора е 1 година, считано от
05.03.2008 г. Съгласно чл. 236, ал. 1 ЗЗД, ако след изтичане на наемният срок
използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на
наемодателя, договорът се превръща в безсрочен – счита се за продължен за
неопределен срок, както в случая.
Според чл. 5 от договора,
наемодателят заплаща от 01 до 05 число на текущият месец наема за имота в
размер на 300 евро (чл. 2), като е уговорено плащането да става в брой - чл.
15.
В чл. 17 от процесния договор за
наем е уговорено, че се прекратява едностранно с едномесечно писмено
предизвестие от всяка от страните, както и едностранно и без писмено
предизвестие от наемодателя при нарушение на чл. 8 от договора повече от 10
дни. Уговорката в чл. 8 от договора задължава наемателя да заплаща в
уговореният срок наемната цена, както и консумативите за имота.
В нормата на чл. 238 ЗЗД е
предвидено, че когато договорът е без определен срок, всяка от страните може да
се откаже от него като предупреди другата един месец преди това.
Пред СРС е установено, че наемният
договор е едностранно прекратен от наемодателя с нотариална покана, получена от
наемателя на 18.06.2016 г., при спазване на нормите за връчване по чл. 47 ГПК –
чрез залепване, които се прилагат и за нотариалното производство.
Предвид изложеното СРС
законосъобразно и при съвкупна преценка на доказателствата е достигнал до извод,
че по делото се установява прекратяване на договора за наем от ищеца. Настоящият
състав споделя извода на първоинстанционният съд, че дори да се приеме, че
нотариалната покана за прекратяване на договора на 18.06.2016 г. не е връчена
редовно от нотариуса на 18.06.2016, няма пречка изявлението за прекратяване да
се направи с исковата молба. С получаване препис от исковата молба на
29.09.2016 г. от наемателя – ответник, изявлението на ищеца – наемодател за
прекратяване на договора и освобождаване на имота е достигнало до насрещната
страна по договора.
С прекратяване на договора за наем е
възникнало задължение на наемателя да върне имота, което не се спори, че не е
направено и към момента. Изискуемостта на това задължение е настъпила, а
наемателят е изпаднал в забава по отношение изпълнението.
Въззивният съд, както и СРС намира, че ответникът не е
доказал възраженията си, че е изправна страна по договора за наем – т. е., че е
заплащал редовно наемната цена и консумативите за имота.
Като е обсъдил писмените доказателства – оспорената от
ищеца разписка от 15.01.2016 г. и заключението на СПЕ, СРС обосновано е приел,
че ответникът не е ангажирал достатъчно убедителни писмени доказателства,
от които да се направи извод, че е изпълнил в срок задълженията си за плащане
на наемна цена по договора за наем за периода от 05.03.2009 г. до датата на
подаване на нотариалната покана от ищеца за прекратяване на договора.
В съответствие с разпоредбите на процесуалният закон СРС е приел и че
плащанията не могат да се установят със свидетелски показания, понеже по делото
не е преодоляна забраната по чл. 164, ал. 1, т. 4, вр. с ал. 2 ГПК за установяване
със свидетели погасяването на задължения, установени с писмен акт. Не е налице
съгласие на насрещната страна за такова доказване.
Автентичността на представената от ответника разписка
от 15.01.2016 г. не е установена и от заключението на СПЕ, която не е оспорена
от страните и съдът кредитира.
В разписката са отразени две различни
изявления - в долната част на документа, чрез изписване на ръкописен текст, е
отразено, че лицето Росен Петров е предало на ищеца сума в размер на 953 лв.
(без посочване на някакво основанието за
предаването на сумата). Под това изявление е положен подпис, който не се
оспорва, че е на ищеца, според изявлението му в съдебно заседание на 02.02.2017
г. пред СРС. Ищецът не оспорва и факта, че е получил сума в размер на 953 лв. през
месец 12.2015 г.
За второто изявление - за платен наем до 2015 г. в размер на 28 200 евро и
два пъти по 1800 евро за 2016 г., направено в разписката чрез изписване на
ръкописен текст без конкретна дата, експертизата е дала заключение, че нито ръкописният
текст, нито подписа положен под него за изпълнени от ищеца Й.Б..
Поради изложеното, представената от ответника разписка не доказва получаването
от ищеца на суми във връзка с изпълнение на задължения на наемателя по договора
за наем. При това съдът намира, че ответникът чиято е била тежестта на
доказване, не е провел в производството пълно и главно доказване на факта, че е
изправна страна по договора за наем и ищецът не е имал основание да го прекрати.
На следващо място, основателно и в съответствие с приетите по делото
доказателства СРС е приел, че ответникът не е доказал възражението си по иска,
че между страните е имало друго съглашение - по предварителен договор за
покупко - продажба на процесния имот, прикрито като договор за наем, т. е., че
е налице симулация.
За доказване на
симулация е необходимо наличие на т. н. обратно писмо - „начало на
писмено доказателство“, изходящо от другата страна - в случая от ищеца, което да
разкрива действителните отношения между страните по договора и с което е
следвало страната, в случая ответника да се снабди, за да проведе успешно
доказване на симулацията. Необходимо
е да са налице писмени доказателства, изхождащи от другата страна, или
удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които да правят вероятно
твърдението, че съгласието е привидно, което е предпоставка за допустимост на
свидетелските показания за
установяване на сумилуцията. (чл. 165, ал. 2 ГПК) В този смисъл решение № 205 от 25.11.2013 г. по гр. д. №
3243/2013 г., ГК, ІІ Г. О. на ВКС.
В случая ответникът и като се съобрази вече
изложеното, въззивният съд намиране, че ответникът не е ангажирал писмени
доказателства (начало на писмено доказателство), от които да се направи извод,
че твърдението му за прикрита сделка е основателно и посредством които да се
преодолее забраната за събиране на свидетелски показания за установяване на
симулацията.
В съответствие с процесуалният и
материален закон СРС е приел за неоснователно възражението му за наличие на
прикрита сделка - покупко – продажба посредством договора за наем.
В обобщение настоящият състав намира,
че ответникът – въззивник не е ангажирал доказателства изискуемото задължение
за връщане на наетия имот да е изпълнено, поради което искът по чл. 233, ал. 1 ЗЗД също е основателен.
Доколкото изводите на съда изцяло
съвпадат с тези на СРС, оспореното решение е законосъобразно постановено, обосновано
и правилно с оглед изразеното срещу него недоволство и следва да бъде изцяло
потвърдено. Този извод се отнася и до присъдените с решението разноски в полза
на ответника, които са съобразени с изхода от спора и доказателствата за реално
направени разноски пред СРС.
По
разноските пред СГС :
С оглед изхода от спора право на разноски има
въззиваемата страна - ищец в производството, на която съдът присъжда разноски
за адвокат в размер на 600 лв. за въззивната инстанция, съгласно
доказателствата за реално направени разноски.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА №
76287/28.03.2017 г. на Софийския районен съд, 127 с-в по гр. д. № 34517/2016
г., с което П.Ц.К., ЕГН ********** е осъден
да опразни и върне на Й.М.Б., ЕГН **********, по иск с правно основание чл.
233, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, наето помещение, представляващо апартамент № 90, находящ
се в гр. София, ж. к. „***********, включително в частта по разноските.
ОСЪЖДА П.Ц.К., ЕГН **********, с адрес на
представителя си : гр. Ш., ул. „***********, чрез адв. Г. Т. да заплита на Й.М.Б., ЕГН **********, с адрес на
представителя си : гр. София, ул. „***********, офис № 4, чрез адв. П. З., на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за адвокат за въззивното производство в
размер на 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщенията от страните, че изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.