О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./02.06.2020 г., гр.Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
IIІ състав, в закрито заседание, проведено на втори юни две хиляди и
двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1925/2019 г. по описа
на съда, за да се произнесе взе
предвид следното:
Делото е изпратено от РС – Русе на
местнокомпетентния РС – Провадия, съобразно чл. 531, ал. 2 от ГПК.
Същото е
образувано по молба, подадена от Д.К.Д., за установяване факта на смъртта на
неговата майка В.Д.П, ЕГН **********, родена на *** г. в гр. Мартен, за която
се твърди, че е настъпила на 17.09.1993
г. в Украйна, при автомобилна катастрофа.
В молбата се
твърди, че Пеева е пътувала заедно с дъщеря си с автобус през Украйна на
17.09.1993 г. При настъпила на посочената дата тежка катастрофа загиват на
място двама души, единият от които е майката на молителя, а сестра му е ранена.
Последната прекарва повече от месец в болница, поради тежкото ѝ
състояние. За смъртта на майка си и състоянието на сестра си молителят е узнал
от посолството. Около десет дни след катастрофата на семейството на загиналата
при катастрофата Виолета Пеева са се обадили, за да им съобщят, че тялото е
пристигнало във гр. Варна. Починалата била разпозната от своя брат. Роднините
закарали тялото на починалата в родния ѝ град, където я погребали.
В допълнителна молба вх.
№ 26705/26.06.2019 г. (л. 13 от г. д. № 3687/2019 г. на РС - Русе), с оглед
дадените от съда указания, се твърди, че молителят, неговата сестра и техният
баща никога не са получавали официален документ от чуждата страна, който да
установява смъртта на Виолета Пеева. Искали са такъв, но им е било отказано да
им се издаде, като не им е издаден дори официален документ за отказа.
Единствено са им били показани снимки от катастрофата от следовател в гр.
Варна.
В следваща молба вх. №
2259/27.05.2020 г., депозирана по настоящото дело във връзка с указанията,
дадени с разпореждане № 1032/04.2020 г., молителят твърди, че катастрофата е
станала близо до гр. Лвов. Сестрата на молителя е звъняла до Украйна, за да
иска смъртен акт, но от там са отговорили, че такъв може да се издаде само на
място. Излага, че преди години роднините на починалата са били викани в
Следствена служба – Варна, кв. Аспарухово, където са им показани снимки и
рапорт от катастрофата, но не е имало никакви документи. Твърди, че близките не
разполагат с никакъв официален документ за инцидента, не им е бил издаден
такъв. Опитали са се да влязат в контакт със съответните служби в Украйна и
България, но усилията им са останали напразни. Същевременно твърди, че при
предаването на тялото в гр. Варна, хората, които са донесли смъртния акт, са
искали доста пари от съпруга на починалата. Последният не е имал възможност да
плати в този момент и не е взел от тях документа. От полицията им казали, че не
могат да открият човека, който е носил смъртния акт. Близките на починалата не
разполагат с акт за смърт, издаден от длъжностно лице по гражданско състояние в
гр. Варна или в кметство гр. Мартен.
От страна на молителя по
делото са представени само: документ изх. № 777/01.12.2004 г., издаден от
Кметство с. Мартен, адресиран до ОСС – Варна, с който се удостоверява, че В.Д.П
е погребана в гробищен парк с. Мартен на 30.09.1993 г., че същата е починала на
17.09.1993 г. при автомобилна катастрофа в бивш СССР и че лицето е погребано
без съставен акт за смърт; служебна справка с изх. № 090/03.06.2019 г.,
издадена от Кметство гр. Мартен, в уверение на това, че в гробищния парк на гр.
Мартен съществува гроб, на чиято надгробна плоча са имената на В.Д.П, починала
на 17.09.1993 г. – починала при автомобилна катастрофа в бивш СССР, бивш жител
на гр. Мартен; удостоверение, издадено от длъжностното лице по гражданско
състояние при Община Русе на техен входящ № 1-169/26.06.2019 г., в уверение на
това, че след направена справка в НБД „Население” е установено, че лицето В.Д.П
е с местожителство гр. Мартен и настоящ адрес ***, ж. к. „Владислав Варненчик”
№ 309, вх. 8, ет. 3, ап. 118.
Съобразно изложените в
обстоятелствената част на молбата фактически твърдения и заявеното в петитума
искане за съдействие, същата следва да се квалифицира като такава по чл. 548, във вр. с чл. 542 и сл. от ГПК.
Интерес от
настоящото производство молителят е обосновал с отказа на съответните служби в
Украйна и България да издадат смъртен акт или друг официален документ, който да
установява смъртта на Виолета Пеева, като в молбата си от 26.06.2019 г. същият
е посочил, че не им е издаден и официален документ за отказа.
При
установената фактическа обстановка, съдът намира, че предявената молба е недопустима,
по следните съображения:
Молбата по чл. 542, ал. 1 от ГПК е
за установяване на правно значими факти, за които законодателят постановява, че
следва задължително да бъдат удостоверени с документ, но документът не е
съставен и не може да бъде съставен или е бил унищожен или изгубен, без да има
възможност да бъде възстановен. Молбата се разглежда по реда на глава Петдесета
от ГПК и производството е охранително. Предмет на установяване е самият факт,
че документът не е съставен и не може да бъде съставен или е бил унищожен или
изгубен, което е условие да се разпореди съставянето му.
Съгласно чл. 548 от ГПК,
когато фактите по чл. 542 от ГПК, в това число – фактът на смърт на лице, са
настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тази глава
само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му
документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на
чиято територия е настъпил фактът, като доказването на тази пречка става с
документи, издадени от компетентните органи на чуждата държава, или с
удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата
държава са отказали да разгледат молбата на заинтересованото лице или че няма
възможност да се отправи такова искане.
Допустимостта на
производството за установяване на факт с правно значение, настъпил в чужбина,
съгласно разпоредбата на чл. 548 от ГПК, е поставена и в зависимост от отказа
на чуждите органи да удостоверят този факт. Нуждата от тази предпоставка е
резултат от установената по правило компетентност на органите на чуждата
държава, която важи, както за съставянето на официални документи за тези факти,
така и за тяхното установяване по реда на чл. 542 и сл. от ГПК. Доказването на
отказа се извършва с удостоверение на чуждия орган или на Министерството на
външните работи. Същото важи, когато поради отношенията, в които се намира
нашата държава с чуждата държава, не е възможно да се направи искане до чуждата
държава за подобно удостоверяване. Само в тези случаи българският съд става
компетентен да удостовери фактите с правно значение, настъпили в чужбина, по
реда на чл. 542 и сл. от ГПК (така в определение № 17/06.01.2014 г. по ч.г.д. №
7410/2014 г. на ВКС, ІІІ г.о.,определение № 599/20.10.2010 г. по г.д. №
560/2010 г. на ВКС, ІV г.о.). В настоящата хипотеза тези условия не са били
налице - не е направен отказ от компетентните органи на Украйна и не е налице
невъзможност за отправяне на такова искане от молителя.
В случая не само, че не се представят
доказателства от молителя, че не може да се снабди с необходимия му документ
или със заместващото го удостоверяване от органите на Украйна, а напротив –
самият той твърди в молбата си от 27.05.2020 г., че при предаване на тялото на
починалата в гр. Варна, определени лица са донесли и смъртния акт. Следователно
смъртен акт е бил съставен от компетентните органи в Украйна и донесен в
България, но именно съпругът на починалата е този, който е отказал да го
получи, като причините за отказа са ирелевантни за нуждите на настоящото
производство. Дори да се приеме, че в един следващ момент от страна на близките
на починалата е било отправено искане пряко до съответните органи в Украйна за
издаване на смъртен акт или на заместващо го удостоверяване, доказателства за
това, както и за отказ на органите на чуждата държава да разгледат молбата, не
са представени. Впрочем, очевидно такива доказателства не могат да бъдат
представени, доколкото единствено се твърди за проведен от сестрата на молителя
телефонен разговор с Украйна, при който обаче не се твърди да е отказано да
бъде издаден смъртен акт. Не е представено и удостоверение
от Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са
отказали да разгледат молбата на заинтересованото лице или че няма възможност
да се отправи такова искане. При това положение, не е налице изискуемата от закона
процесуална предпоставка за провеждане на производство по чл. 548 от ГПК за
установяване по съдебен ред факта на настъпила в чужбина смърт на посоченото лице,
а именно – молителят да не може да се снабди с необходимите документи или
заместващо удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е
настъпил фактът, в случая – Украйна.
Ето защо производството по делото следва
да бъде прекратено като недопустимо.
За пълнота, следва да се посочи и следното: следва да се положат усилия
от страна на молителя да се снабди с акт за смърт, издаден от лицето по
гражданско състояние в съответния компетентен орган в Украйна и да представи
същото в съответната община за издаване на документа с исканите правни
последици. Ако получи отказ от компетентните органи в Украйна за издаване на
този акт за гражданско състояние, едва тогава за него се поражда интерес да води
производство по реда на чл. 524 и сл. от ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
гражданско дело № 1925/2019 г. по описа на Районен съд – Провадия, като
недопустимо.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му на молителя пред Окръжен
съд- Варна.
Препис от
определението да се връчи само на молителя, чрез адвокат Р..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: