№ 94
гр. Перник , 28.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на двадесет и осми януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500033 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от „Водоснабдяване и канализация" ООД, гр. П. против
решение № 260178/29.09.2020 г. на РС - П., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение №
260401/30.10.2020г., постановени по гр. д. № 6676/2019 г. на РС – П., в частта за осъждане
на жалбоподателя-ответник да заплати на ищеца И. А. на осн. чл. 200, ал. 1 КТ сума в
размер на 8000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
професионално заболяване Синдром на Карпалния канал, двустранно, с невропатия на
медианус, двустранно и на осн. чл. 200, ал. 1 КТ сума в размер на 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от професионално
заболяване Двустранна лумбосакрална радикулопатия следва L5-EC1 и цервико брах, ведно
със законната лихва от 15.12.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и в частта
на разноските присъдени в тежест на ответника.
В жалбата по подробни доводи и съображения се поддържа неправилност и
необоснованост на решението в обжалваната част, като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон. РС не е обсъдил и взел предвид релевантните за спора
обстоятелства – 66 % нам.раб. не са вследствие само на проф. заболявания, предмет на
обезщетяване в настоящия процес, а са вследствие на всички заболявания, посочени в
процесното ЕР на ТЕЛК, като в тези 66 % нам.раб. е вкл. заболяването хронично сърце,
което не е проф. и не подлежи на обезщетяване от работодателя, и е включено заболяването
Пневмокониоза, за което А. вече е получил 15000 лв. обезщетение, съгласно решение №
1472/05.12.2018г. по гр. д. № 5426/2018г. на РС – П., поради което от присъдените 18000лв.,
то от тях следва да се приспаднат вече платените му 15000лв. по цитираното решение. Като
остава дължима разлика в размер не по-голям от 3000 лв. – 1000 лв. за неим. вреди,
1
причинени от професионално заболяване Синдром на Карпалния канал, двустранно, с
невропатия на медианус, двустранно и 2000 лв. неим. вреди, причинени от професионално
заболяване Двустранна лумбосакрална радикулопатия следва L5-EC1 и цервико брах. На
следващо място, РС неправилно е кредитирал с доверие св. показания, тъй като същите са
противоречиви, непоследователни и нелогични – св. Л. А. е заявил, че баща му има болки в
гърба, но че баща му няма проблем с ръцете, от което следва, че РС е присъдил на ищеца
обезщ. за неим. вреди за проф. заболяване Синдром на Карпалния канал, двустранно, с
невропатия на медианус „изтръпване на пръстите“ в размер на 8000 лв. за заболяване, за
което синът на ищеца, който живее с него дори не е забелязал, като счита обезщетението от
8000 лв. крайно завишено и прекомерно. Оспорва се и размерът на присъдените
обезщетения като счита същия за завишен и несъответстващ на принципа на справедливост
с оглед чл. 52 ЗЗД. Процесните заболявания Синдром на Карпалния канал - „изтръпване на
пръстите“ и Двустранна лумбосакрална радикулопатия следва L5-EC1 и цервико брах –
„болки в гърба“ са изключително често срещани, характеризират се с нисък до незначителен
интензитет на болки и страдания. В тази връзка счита, че дискомфортът от изтръпване на
ръце и болки в гърба не обосновава обезщетение от 18000лв. Освен това за първото
заболяване Пневмокониоза, което е нелечимо и необратимо заболяване, ищецът А. е
обезщетен със сумата от 15000 лв., съгласно решение № 1472/05.12.2018г. по гр. д. №
5426/2018г. на РС – П., като на фона на обезщетението за заболяване Пневмокониоза от
15000лв., то присъденото обезщетение от 18000лв. за изтръпване на ръце и болки в гърба се
явява крайно завишено и не отговаря на принципа за справедливост в чл. 52 ЗЗД. Иска се
отмяна на решението в обжалваната част включително и в свързаната с иска част за
разноските и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с отхвърляне изцяло
на исковете, евентуално за намаляване на присъдените обезщетения. Претендира разноски и
пред двете инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият И. А. е подал отговор на жалбата, в който
по подробни доводи и съображения изразява становище за нейната неоснователност и за
потвърждаване на обжалваното решение. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
Против решение № 260401/30.10.2020г. по гр. д. № 6676/2019 г. на РС – П. е
постъпила частна жалба от адв. Иван Витанов – проц. пълномощник на ищеца И. А. в частта
му, с която е оставена без уважение молбата на адвоката за изменение на определения му и
присъден с решение № 260178 по същото дело, адв. възнаграждение за оказана безплатна
правна помощ на ищеца, с искане за отмяната му и вместо него се постанови исканото
изменение чрез присъждане на още 490 лв.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба е подал становище, в
което по подробни доводи и съображения изразява становище за нейната неоснователност и
за потвърждаване на решение № 260401/30.10.2020г. в обжалваната част.
2
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
установява, че въззивната жалба и частната жалба са допустими и е съобразени с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и
представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2
ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд
събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно
тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на
чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не сочат
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката
за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае
оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на
окончателен доклад на жалбите и отговорите по смисъла на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 10.03.2021 г. от 09,55
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия, съответно на частния
жалбоподател – се връчи и препис от отговора на частната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3