О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 20
03.01.2020г., гр.Разград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Разградският районен съд състав
на трети януари две
хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАЛИНА ДОЧЕВА
Секретар
като разгледа докладваното от съдията
гр.д.№2037 по описа за 2019г.
Производството
е по реда на чл.140 ГПК.
Депозирана е искова молба от М.А.М.,
който твърди, че на 25.10.2012г. бил сключен
договор за банков револвиращ кредит № REV-7937903
между „Уникредит Булбанк“ АД, от една страна като
кредитор и „РЕДСТАР-1“ ООД, от друга като кредитополучател. В качеството си на солидарни длъжници по
договора се задължили ищецът и ответника Р.С.К., а с анекс № 7 от 19.10.2016г. като солидарен
длъжник встъпила и ответницата В.А.К.. През месец април 2017г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение от банката, с която кредиторът го уведомил, че било допуснато просрочие по предоставения
банков кредит и го поканил да погаси всички изискуеми задължения. С 4бр. вносни бележки ищецът платил целия остатък от дълга по договора за револвиращ
банков кредит в общ размер на 19 792,98лв., както следва: на 26.05.2017г. внесъл сум в размер на 1200лв.;на
13.10.2017г. внесъл сума в размер на 1170лв.;на 01.12.2017г. внесъл сума в
размер на 8000лв.; на 28.12.2017г.
внесъл сума в размер на 9422,98лв.
С влязло в сила решение, постановено
от Районен съд гр.Разград по гр.д.№ 1134/2018г. по описа на същия било
установено съществуването на вземането на ищеца към ответниците за сумата
9896,50лв., представляваща сбор на припадащата им се в качеството на солидарни
длъжници част по договор за револвиращ кредит № REV-7937903 от 25.10.2012г., сключен с
„Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва от 17.04.2018г. до
окончателното й изплащане ,за която била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№670/2018г. по описа на Районен съд гр.Разград и
същите били осъдени да заплатят на ищеца сумата от 1187,93лв., представляваща
присъдени разноски по гр.д.№1134/2018г. по описа на РРС и сумата 887,93лв. -
разноски по ч.гр.д.№ 670/2018г. на РРС.
За удовлетворяване на паричното
вземане ищецът образувал при ЧСИ Г.Стоянов изп.дело №20199120400186 и изп.дело
№ 20199120400358. В производството по посочените изпълнителни дела била
извършена проверка на имущественото състояние на длъжниците, при която било
установено, че същите не разполагат със секвестируемо имущество, срещу което да
бъде насочено принудителното изпълнение за удовлетворяване на присъденото
парично вземане. При извършена справка по партидата на длъжниците в Имотния
регистър на Агенцията по вписванията било установено, че на 28.09.2016г. бил
сключен договор за дарение на недвижим имот, по силата на който първият ответник
дарил на съпругата си своя дял /1/2/ от УПИ
VI-234 в кв.20, с административен адрес с.Сейдол, ул.“Георги С. Раковски“ № 43 ,
при граници: улица, УПИ VI-233 от кв.20, улица, УПИ VII-234 от кв.20, заедно с построените в него ЖИЛИЩНА СГРАДА с ЛЯТНА КУХНЯ с обща
застроена площ 90кв.м., с изба с ползна площ 16кв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА СТОПАНСКА
СГРАДА със застроена площ б6 кв.м.
Съгласно нормата на чл.74 ЗЗД този,
който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори
това, встъпва в правата на кредитора. Плащайки целия остатък по договора за
револвиращ кредит ищецът се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор.
По силата на настъпилата законна суброгация, ищецът е частен правоприемник и на
правото на удовлетворения кредитор по чл.135 ЗЗД да предяви отменителен иск
срещу останалите солидарни длъжници на действията, с които същите увреждат
кредитора. Ищецът се позовава на решение № 14416.08.2019г. постановено по гр.дело
№ 4338/2018г. по описа на ВКС, Шг.о.
Със сключването на 28.09.2016г. на
договора за дарение на притежаваната от първия ответник идеална част, в
качеството си на длъжник по договора за револвиращ кредит № REV-7937903 от 25.10.2012г. е увредил интересите
на „Уникредит Булбанк“ ДД по смисъла на чл.135 ал.1 изр.1 ЗЗД, тъй като с това
си действие е намалил общия размер на имуществото, което притежава и което
служи като обезпечение на изпълнение на паричното му задължение, а освен това и
тъй като притежаваното от него друго имущество е несеквестируемо и не може да
послужи за удовлетворяване на вземането. След плащането на целия остатък от
дълга, ищецът се е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, поради
което е придобил правото по чл.135 ЗЗД да иска да бъдат обявени за относително
недействителни спрямо него действията на длъжниците, с които същите са увредили
първоначалния кредитор. Предвид обстоятелството, че оспорената сделка е
безвъзмездна и по аргумент на противното от чл.135 ал.1 изр.2 ЗЗД, не е
необходимо установяване на знание у втория ответник В.А.К. за увреждане
интересите на доверителя ми с нейното сключване. От друга страна с оглед
разпоредбата на чл.135 ал.2 ЗЗД знанието за увреждащото действие на оспорената
сделка у втората ответница, като съпруга на длъжника на ищеца се предполага до
доказване на противното.
Предвид гореизложено моли съда да
постанови решение, с което да обяви за недействителен спрямо ищеца договор за
дарение, сключен под формата на нотариален акт, вписан с вх.рег.№
4573/28.09.201бг., акт № 154, том 14 на Служба по вписванията гр.Разград, по
силата, на който Р.С.К., ЕГН:********** е дарил на съпругата си В.А.К.,
ЕГН:********** притежаваната от него 1/2 идеална част от следния недвижим
имот, находящ се в с.Сейдол, общ.Лозница, обл. Разград и представляващ:
Урегулиран поземлен имот с площ 1800кв.м., който по одобрения със Заповед №
497/1978г. план на с.Сейдол, общ.Лозница, обл.Разград съставлява имот VI-234 в кв.20, с административен адрес
с.Сейдол, ул.“Георги С. Раковски“ № 43 , при граници: улица, УПИ VI-233 от кв.20, улица, УПИ VII-234 от кв.20, заедно с построените в
него ЖИЛИЩНА СГРАДА с ЛЯТНА КУХНЯ с обща застроена площ 90кв.м., с изба с
ползна площ 1бкв.м. и ВТОРОСТЕПЕННА СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 66кв.м.,
като осъди ответниците да му заплатят солидарно и направените в производството
по делото разноски.
Представя
нотариален акт,съдебно решение №368/02.11.18г. по гр.д.№1134/18г. на
РРС,изп.листи. Има искане за прилагане на нотариалната преписка.
Ответниците
Р.С.К. и В.А.К. считат иска за неоснователен.
Не оспорват твърденията, че на
посочената дата е сключен договор за заем с банката и обстоятелството, че
страните са били солидарни длъжници по същия. Не оспорват и твърденията, че на
26.09.2016г. Р.К. е дарил на съпругата си притежаваните от него 1/2 ид.части от
процесният недвижим имот.
Оспорват изцяло изложените аргументи
по повод основателността на иска. Към датата на прехвърлителната сделка между ответниците,
кредита не е бил обявен за предсрочно изискуем. Задължението все още не е било
възникнало. Посочената съдебна практика не е идентична с настоящият случай, за
да се взема предвид, като относима практика на ВКС. Още повече и нормата на
чл.290 ал.З от ГПК/нова-ДВ, бр.86 от 2017г./. Причините да бъде извършено
прехвърлянето, не отговарят на изложените твърдения в исковата молба.
Ответниците не са имали за цел да увреждат ищеца, още повече, че кредита към
2016г. не е бил в просрочие и не е бил обявен за предсрочно изискуем. Причините
да бъде прехвърлен имота изцяло на В.К. е обстоятелството, че същата е
участвала пред ДФЗ в качеството си на ЧЗП с УРН:656883 по Мярка 4.1 „Инвестиции
в земеделски стопанства“, които са част от мерките за развитие на селските
райони.
Според Наредба №9/21.03.2015г. и
нормативните актове регламентиращи условията за участие и прилагане на подмярка
4.1, кандидатите е необходимо да бъдат собственици на земята за която искат
финансиране. Горното е причината да бъде извършена прехвърлителната сделка
между ответниците, а не намерение да увредят кредитора. Нещо повече, към
26.09.2016г. кредита не бил предсрочно изискуем и ищеца не е правил никакви плащания за погасяване на
дълга.
Считат, интересът на ищеца не е
увреден тъй като за него е без значение дали процесният имот ще бъде възбранен
с цел обезпечение вземането на взискателя по отношение на двамата или само на
единият от тях. Претендират за разноски. Представят квитанция за прием на
заявление за подпомагане по Мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“,
които са част от мерките за развитие на селските райони; бизнесплан; разрешение
за строеж с които ще докажем твърденията си, че сме участвали по посочената
мярка и каква е била реалната цел на прехвърлителната сделка. Имат искане за
разпит на двама свидетели за установяване причините поради които е извършена
прехвърлителната сделка.
Исковата
молба е редовна и допустима. Няма насрещни искове, възражения.
Предявен
е конститутивен иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, при който доказателствената тежест е на
ищеца. Той следва да доказва:
-че има
качеството на кредитор спрямо ответниците /наличие на вземане, субрагиране в
правата на банката/;
-че
вземането му предхожда извършената прехвърлителна сделка-дарение, а ако не я предхожда,
че е извършена от ответниците с увреждаща цел;
-наличието
на увреждащо правно действие от първия ответник;
-знанието
на приобритателя- съпругата за увреждането се предполага
-увреждането на ищеца се предполага.
Ищецът
следва да ангажира доказателства за всички факти, за които носи
доказателствената тежест.
Ответниците следва да доказват твърдените от
тях факти за липсата на намерение за увреждане. Ответниците се позовават на
закона /изискванията на Наредба №9/21.03.15г./, че следва да бъдат собственици
на земята, за която искат финансиране, поради което е извършено дарението. Искането
за разпит не следва да се уважава, тъй като за тези факти могат да се ангажират
писмени доказателства.
По изложените съображения, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА от нотариус Р.Иванова преписка по
н.д.№963/16г. по договор за дарение № 78/28.09.16г. т.6 рег.№7139 д.№963/2016г.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ответниците за разпит на свидетели.
НАСРОЧВА
съдебно заседание за 06.02.2020г. от 10ч.
Да се призоват страните, като им се връчи препис от определението, а на ищеца и
от отговора.
Определението
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: