№ 19028
гр. София, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20221110153460 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба на М. Д. П. ЕГН **********, с която са предявени
искове с правно основание чл.26 ал. 1 пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузите на чл. 1 ал. 3 и чл. 4 ал. 2 от договор за паричен заем № ..../19.04.2022 г., сключен с
ответника „ФИРМА“ ООД.
Ищцата твърди, че на 19.04.2022 г. сключила с ответника договор за паричен заем №
..../19.04.2022 г., съгласно който получил заемна сума в размер на 700 лв., платима на 14 бр.
седмични вноски. Сочи, че съгласно чл. 4 ал. 1 от договора се е задължила да осигури гарант
– поръчител или банкова гаранция в полза на ответника, като при неизпълнение на това
задължение заемателят дължи неустойка в размер 184,38 лв. Отделно от горното поддържа,
че в чл. 1 ал. 3 от договора било уговорено предоставянето на потребителя допълнителна
услуга по експресно разглеждане на искането за заем, съгласно която й била начислена
допълнителна такса в размер на 276,50 лв., която била разсрочена със заплащането на
погасителните вноски по заема. Счита, че процесната клауза за неустойка е в противоречие с
императивни правни норми. Навежда, че неустоечната клауза противоречи на добрите
нрави, тъй като е уговорена за неизпълнение на задължение, което не било свързано пряко с
претърпени от ответника вреди и поради това намира, че неустойката излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено
постигането на неоснователно обогатяване. Излага доводи, че с процесната клауза за
неустойка кредиторът цели обезпечаване на евентуални вреди от забавено изпълнение,
което е недопустимо предвид забраната на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Навежда, че клаузата за
неустойка е неравноправна и нищожна и на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като
задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка. Поддържа, че с процесната клауза за неустойка и допълнителна услуга по
1
същество се начислява печалба за кредитора, надбавка към главницата, която следва да се
плаща периодично, поради което е следвало да бъде включена в ГПР и ГЛП. Моли съда да
прогласи нищожността на процесните договорни клаузи. Претендира разноски.
Ответното дружество е депозирало отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва исковете. Не оспорва облигационното правоотношение между страните,
чийто правопораждащ юридически факт е договор за заем № ..../19.04.2022 г. с твърдяното в
исковата молба съдържание. Счита, че добрите нрави не са накърнени, налице е
еквивалентност на престацията. Оспорва приложеният ГПР да е различен от посочения в
съглашението. Оспорва се твърдението за заобикаляне на закона, както и твърдението за
нарушения на ЗЗП. Моли за отхвърляне на исковете и претендира сторените в
производството разноски.
В срока за отговор на исковата молба са предявени насрещни кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 700 лева, представляваща главница по договор за
паричен заем № ..... от 19.04.2022 г., ведно със законната лихва от 30.11.2022 г. и сумата
84,14 лв. възнаградителна лихва за периода от 03.05.2022 г. до 01.11.2022 г. Излагат се
твърдения, че няма постъпили плащания от ответницата по процесния заем.
В срока за отговор на насрещната искова молба не е подаден такъв от ответницата по
насрещния иск.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически изводи:
За безспорни между страните са приети обстоятелства, че между страните е сключен договор
за паричен заем № ..... от 19.04.2022 г. при посочените в исковата молба клаузи и условия,
въз основа на който на М. Д. П. е предоставена сума в размер на 700 лв.
По делото е представен договор за потребителски кредит № ..... от 19.04.2022., сключен
между „ФИРМА“ ООД, като кредитор, и М. Д. П., като кредитополучател. По силата на
сключения договор кредиторът се е задължил да предостави на ищеца сума в размер на 700
лева, която сума да бъде върната от кредитополучателя с 14 броя седмични погасителни
вноски. Посочено е в договора, че падежната дата на последната погасителна вноска е
01.11.2022г. Уговореният ГПР бил в размер на 49,37 %.
Съгласно клаузата на чл. 1, ал.3 от договора страните се споразумяват, че за извършената от
кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката за паричен заем,
заемятелят дължи такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен
заем в размер на 276,50 лева.
Съгласно чл. 4 от процесния договор за кредит, страните са постигнали съгласие, че той ще
бъде обезпечен с поне едно от посочените по долу обезпечения - банкова гаранция или
поръчител, като съобразно чл.4,ал.2 от договора в случай, че не предостави договореното в
чл. 4, ал.1 от договора обезпечение в тридневен срок от сключването, кредитополучателят
дължи на кредитора неустойка в размер на 184,38 лева, с начин на разсрочено плащане
подробно посочен в чл.2, ал.1, т.4 от договора.
2
Приет е и погасителен план към договора, в който са посочени падежните дати за заплащане
на погасителните вноски по договора, както и техният размер.
По делото е изслушана и приета без възражения на страните ССчЕ, която съдът кредитира
като обективна, пълна и безпристрастно изготвена. Съгласно заключението на вещото лице
приложеният по договора за кредит ГПР е в размер на 49,37 % и е изчислен на база
уговорената възнаградителна лихва, която възлиза на 40,32%. Експертът е посочил, че
плащанията по договора са в размер на 50 лева и с тях е погасена първата вноска по
кредита, която включва : такса за експресно разгледане в размер на 19,75 лева, 0,25 лева –
неустойка по чл.4, ал.2 от договора и 30 лева – такса за събиране на вземането. При така
определените суми експертът е достигнал до извод за непогасена сума за главница в размер
на 700 лева.
Други относими доказателства в производството не са приети.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска с правно основание с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 21, ал. 1 ЗПК,
вр.с. чл.146, ал. 1 ЗЗП, вр. с чл. 143 ЗЗП:
В тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е сключил с
ответника процесния договор за кредит, в който се съдържа атакуваната клауза,
предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 184,38 лева при неосигуряване в 3
дневен срок от датата на сключване на договора на обезпечения чрез поръчителство или
банкова гаранция; клаузата за дължима такса за експресно разглеждане на кредита, в размер
на 276,50 лв., която била разсрочена със заплащането на погасителните вноски по заема,
както и че същите са нищожни на сочените в исковата молба основания.
В тежест на ответника е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че при
сключването на договора са спазени императивните правила на ЗПК, или че клаузите са
индивидуално договорена.
На първо място, съдът намира, че процесният договор за кредит е потребителски – страни по
него са потребител по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице, което използва
заетата сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция – търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба на чл. 9 от ЗПК,
въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да
върне предоставената парична сума. Доколкото по настоящото дело не се твърди и не е
доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с професионалната и
търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се приеме, че средствата,
предоставени по договора за заем (кредит) са използвани за цели, извън професионална и
търговска дейност на потребителите, а представеният по делото договор за заем е по
правната си същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 от ЗПК. Поради
това процесният договор се подчинява на правилата на Закон за потребителския кредит и на
3
чл. 143 – 147б ЗЗП, в това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които
съдът следи служебно.
Уговорената в чл.1, ал.3 от договора такса за експресно разглеждане на заявлението за
кредит е нищожна поради противоречие със закона. Съгласно разпоредбата на чл.10а от ЗПК
кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита (ал.2) и не може да събира повече от веднъж такса и/или
комисиона за едно и също действие (ал.3). Начинът и размерът, в който е договроена таксата
за експресно разглеждане в случая води на извод, че се касае до едно скрито възнаграждение
за кредитора, отколкото до проста, еднократна такса по облсужване. Определеният размер
на таксата - 184,38 лева е приблизително една трета от чистата стойност на кредита, а
плащането й е догворено да се извършва на части, с всяка погасителна месечна вноска.
Основната цел на така уговорената такса е да доведе до неоснователно обогатяване на
заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
По тази причина, съдът намира, че така договрената такса, противоречи на чл.10а от ЗПК,
който не допуска в полза на кредитора присъждане и на допълнителна такса за разглеждане
на документи и е нищожна.
По отношение на неустойката, договорена в чл.4, ал.2 от договора съдът намира следното:
Така както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че
въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават
значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се
възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави
обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с
оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Основната цел на така
уговорената неустоечна клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за
сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума. Не на последно
място, видно от представения погасителен план, още със сключването на договора, страните
са уговорили, че неустойката ще се изплаща заедно с дължимите месечни вноски. Съдът
намира, че изначално заемодателят е предвидил невъзможността за изпълнение на
договорното задължение, предвидено в чл.4 от договора, поради което в договора е уговорен
начин за изплащане на дължимата неустойка.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при
сключването на договора, то следва извод, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и е налице нищожност на клаузата за неустойка за непредоставяне
на обезщетение. С оглед извода за нищожност поради противоречие с добрите нрави, съдът
не дължи да изследва наличието на останалите наведени от ищеца твърдения за нищожност.
4
Предвид това предявеният иск следва да се уважи, като се прогласи нищожността на
клаузите, предвидени в чл. 1, ал.3 и чл.4, ал.2 от Договора за потребителски кредит №
518332.
По насрещния главен иск с правно основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение, възникнало по
силата на процесния Договор за паричен заем № ....-19.04.2022г.; кредиторът да е
предоставил, съответно длъжникът да е усвоил сумата по отпуснатия кредит; уговореният
начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените дължими вноски за връщане на
кредита; настъпване на падежа на задължението за връщане на сумата.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е
заплатил претендираните суми.
Както се посочи и по-горе, страните не спорят, че на 19.04.2022г. между тях е сключен
Договор за паричен заем № ..... Ответникът не оспорва представените писмени
доказателства, поради което и съдът приема за доказан факта, че между страните е
възникнало валидно правоотношение по Договор за потребителски кредит от 19.04.2022г.,
по силата на което заемодателят е предоставил на ответницата по насрещния иск кредит в
размер на 700 лева, който последната се задължила да върне ведно с уговорената
възнаградителна лихва в срок до 01.11.2022г. Следва да се отбележи, че нищожността на
клаузата на чл. 1, ал.3 и чл.4, ал.2 от договора, до какъвто извод достигна съдът по главния
иск, в случая по арг. от чл. 26, ал. 4 ЗЗД не влече нищожност на целия договор, тъй като
сделката би могла да бъде сключена и без уговорените неустойка за непредоставяне на
обезпечение и такса за експресно разглеждане. На следващо място, при служебно извършена
проверка за действителност на съглашението, съдът намира, че са спазени изискванията на
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ГПК, към които препраща императивната
норма на чл. 22 ЗПК.
Няма спор, че задължението на ответницата да върне в цялост сумата не е изпълнено, а това
се установява и от приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. От ССчЕ се
установява, че по заема ответницата е платила сумата от 50 лева, която следва да бъде
приспадната от размера на дължимата законна лихва , която в случая е в размер на 84,14
лева – съгласно Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019г. по т.д.№ 3/2017г. на ОСГК на
ВКС, а не от чистата стойност на гланицата за връщане.
В случая ищецът по насрещния иск обосновава изискуемостта на вземането с настъпването
на крайния падеж съгласно приложения погасителен план, който е настъпил на 01.11.2022г.
–преди предявяване на насрещния иск. По тази причина така предявеният иск за връщане на
чсистатата стойност на главницата по договора за заем е основателен и следва да се уважи в
пълен размер, искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва в размер на 84,14
лева за периода от 03.05.2022г. – 01.11.2022г. е основателен до размера от 34,14 лева, и
следва да бъде уважен за него, а за остатъка над 34,14 лева до пълния предявен размер от
84,14 лева, следва да се отхвърли като погасен чрез плащане.
5
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на делото с право на разноски разполагат и двете страни.
По главния иск на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да се присъдят
разноски за държавна такса в размер на 50 лева. Видно от представения по делото договор за
правна защита и съдействие ищцата е уговорила безплатна правна помощ с ЕАД Д. М.,
поради което на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв в полза на ЕАД Д. М. следва да се присъдят
480 лева.
По насрещния иск на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ответника, но ищец по
насрещния иск, следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 50 лева и
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер съдът определя на 100 лева предвид
фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от процесуалния
представител процесуални действия /изготвяне и депозиране на насрещна искова молба/,
така също и сумата от 350 лева – депозит за ССчЕ, внесен от ищеца по насрещния иск.
Дължими на ищеца по насрещния иск, съразмерно на уважения му размер, са разноски в
размер на 468,12 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 176 състав
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД клаузите, предвидени в чл. 1
ал. 3 и чл. 4 ал. 2 от договор за паричен заем № ..../19.04.2022 г., сключен с ответника
„ФИРМА“ ООД, с които се договарят допълнителна услуга по експресно разглеждане на
искането за заем и се е задължение за осигуряване на гарант – поръчител или банкова
гаранция в полза на ответника, като при неизпълнение на това задължение заемателят
дължи неустойка.
ОСЪЖДА на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД М. Д. П. ЕГН
********** да заплати на „ФИРМА“ ООД, ЕИК: ..... сумата в размер на 700 (седемстотин)
лева, представляваща непогасена главница по падежирали вноски по Договор за паричен
заем № .... от 19.04.2022г., ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
насрещната искова молба – 30.11.2022г. до окончателното плащане и на основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД сумата от 34,14 лева (тридесет и четири лв и 14 ст.) - законна лихва за периода
от 03.05.2022г. – 01.11.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за остатъка над 34,14 лева до пълния
му предявен размер от 84,14 лева, като погасен чрез плащане.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ООД, ЕИК: ....., на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на М. Д. П.
6
ЕГН ********** сумата от 50 (педесет) лева – разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ООД, ЕИК: ....., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА вр. 78,ал.1 от ГПК да
заплати на ЕАД Д. М., с БУЛСТАТ: ..... сумата от 480 (четиристотин и осемдесет ) лева –
разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Д. П. ЕГН **********, на основание чл.78, ал. 1 от ГПК да заплати на
„ФИРМА“ ООД, ЕИК: ..... сумата от 468,12 лева (четиристотин шейсет и осем лева и 12 ст.)
– разноски по делото за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо
лице по изготвена ССчЕ.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7