РЕШЕНИЕ
№ 11972
гр. София, 30.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110153925 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от З А Б АД против „з д б з“ АД иск по
чл. 411 КЗ - с претенция за възстановяване на сума в размер на 4730 лв., която се твърди, че
представлява регресно вземане за неизплатена част от застрахователно обезщетение ( в
пълен размер на 29345 лв.), изплатено от ищеца в качеството му на застраховател по
застраховка „Каско” за щети на автомобил л.а. „Тойота“ с рег. № СВ3481НК, причинени му
при пътно-транспортно произшествие от 31.8.2019г. в град София от застрахования при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. Ауди с рег.№ Е7449МС,
и 15 лв. – ликвидационни разноски; по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за обезщетение в размер на 787,14
лв. за забава в периода 10.01.2020 г.-16.09.2021 г. Претендира се обезщетение за забава в
размер на законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба (16.09.2021 г.)
до окончателното изплащане.
Ответникът в срока за отговор, оспорва иска, като твърди, че е заплатил сумата 24600 лева –
главница и 15 лева ликвидационни разноски, като претенцията на ищеца е била прекомерна.
Оспорва дължимостта на обезщетението за забава.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Извършеното от ответника преди образуване на делото частично погасяване на регресното
вземане на ищеца представлява извънсъдебно признание на ответника за всички правно
релевантни обстоятелства относно възникването и съществуването на регресно вземане на
ищеца към ответника, с изключение на размера на застрахователното обезщетение, респ.
1
размер на регресното вземане.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ, обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се
определят в съответствие с приета от комисията наредба за методиката за уреждане
на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства.
Съгласно чл. 4 от Методиката (Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4) обаче тази методика се
прилага само като минимална долна граница, и то в случаите когато не са представени
надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на моторното превозно средство
в сервиз и за случаите, когато обезщетението се определя по експертна оценка. Следва, че
Методиката подлежи на съобразяване единствено относно следващия от нея гарантиран
минимален размер на обезщетението. Другото ограничение, съгласно чл. 273, ал. 2, изр. 1-во
КЗ, е обезщетението да не надвишава действителната стойност на причинената вреда.
Съгласно чл. 15 от Наредбата за задължителното застраховане, към която препраща чл. 273,
ал. 2 КЗ, действителната стойност на увреденото имущество не може да бъде по-голяма
от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. От заключението на
изготвената съдебна авто-техническа експертиза се установява, че щетите са със средната
пазарна стойност на разходите, необходими за отремонтиране, в размер на 40 301,69лв.,
като дори в хипотеза на тотална щета средната пазарна стойност на разходите след
приспадане на стойността на запазените части е в размер на 29274 лв., което е в почти
същия изплатен от ищеца размер. При отчитане, че заключението на вещото лице е за
средни пазарни цени, които са относителна, а не абсолютна величина, разликата от 71 лв. (в
сравнение с изплатените от ищеца 29345 лв.) е минимална, поради което се приема от съда,
че платеното от ищеца обезщетение е определено съобразно чл. 273, ал. 2 КЗ - в рамките на
средните пазарни стойности.
Следва, че правото на застрахования при ищеца на застрахователно обезщетение, респ.
правото на ищеца на регрес към ответника е в размер на 29345 лв.
След приспадане на доброволно погасената от ответника в размер на 24615 лв. сума,
следва, че дължимият за възстановяване остатък е в размер на 4730, лв., колкото и се
претендира.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, забавата на ответника като застраховател на отговорността на
делинквента по отношение на застрахователя на увредения настъпва след изтичане на 30
дни от представянето на оправдателните документи. При извършените по реда на чл. 162
ГПК изчисления и за период на забава от 10.01.2020 г.-16.09.2021 г. относно дължимата и
неплатена в този период сума в размер на 4730 лв. съдът намира, че обезщетението за
забава е в размер на 787,14 лв., колкото и се претендира.
С оглед изхода на спора претенцията на ищеца за съдебни разноски е изцяло основателна -
за 1506,23 лв.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА з д б з“ АД с ЕИК 11111111а заплати на З А Б АД с ЕИК *********, на
основание чл. 411 КЗ сумата 4730 лв. - регресно вземане за неизплатена част от
застрахователно обезщетение, изплатено от З А Б АД в качеството му на застраховател по
застраховка „Каско” за щети на автомобил л.а. „Тойота“ с рег. № СВ 1111 НК, причинени
му при пътно-транспортно произшествие от 31.8.2019г. в град София от застрахования при
ответника по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. Ауди с рег.№ Е7. , и 15
лв. – ликвидационни разноски; законната лихва, считано от датата на завеждане на
исковата молба (16.09.2021 г.) до окончателното изплащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
обезщетение в размер на 787,14 лв. за забава в периода 10.01.2020 г.-16.09.2021 г., както и
сумата 1506,23 лв. – съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3