№ 284
гр. Русе, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500534 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Н. ПЛ. ГР. е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр. д. №
5609/2020г., с което е отхвърлен предявеният от нея отрицателен
установителен иск с правно основание чл. **9 от ГПК за установяване
недължимостта на сумите по изпълнителен лист, въз основа на който е
образувано изп. дело № 20209140400582 на ЧСИ В.Н. с район на действие –
Окръжен съд – Русе, както следва: главница в размер на 95.05 лв.,
представляваща непогасено задължение за предоставени
телекомуникационни услуги за периода от 08.01.2014 г. до 07.08.2014 г.,
31.26 лв. – лихва за забава за периода от 27.03.2014 г. до 25.01.2017 г. и 75 лв.
– присъдени разноски. Излага доводи за неправилност на решението и иска
същото да бъде отменено по съображенията, подробно изложени в жалбата.
Претендира и сторените по делото разноски.
Ответникът „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД взема становище за
неоснователност на въззивната жалба, счита решението за правилно,
законосъобразно и обосновано и моли то да бъде потвърдено. Претендира
разноски за въззивната инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и обсъди
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
1
Жалбата е допустима – подадена е от страна по спора в законния срок и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя се
явява неоснователна.
На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите
на районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
Производството пред районния съд е образувано по предявения от
жалбоподателката против „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД отрицателен
установителен иск с правно основание чл. **9 от ГПК - за недължимост на
суми в размер на 95.05 лв., представляваща непогасено задължение за
предоставени телекомуникационни услуги за периода от 08.01.2014 г. до
07.08.2014 г., 31.26 лв. – лихви за забава за периода от 27.02.2014 г. до
25.01.2017 г. и 75 лв. – присъдени разноски по изп. дело № 20209140400582
по описа на ЧСИ В.Н., като е навела твърдения, че вземането на взискателя е
погасено по давност.
Не се спори по делото, а и от приложеното ч.гр. дело № 501/2017 г. на
Русенския районен съд се установява, че по Заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК от 31.01.2017г. по същото дело е издаден изпълнителен лист на
30.03.2017 г., с който ищцата Н. ПЛ. ГР. е осъдена да заплати на „Булпойнт
2015“ ЕООД горепосочените суми. Заповедта е влязла в сила на 14.03.2017 г.
От приложеното изпълнително дело № 20209140400582, се установява,
че на 27.07.2020 г. изпълнителният лист е представен на ЧСИ В.Николов и е
образувано изпълнителното дело срещу ищцата в полза на „Бул Инвест Груп
1“ ЕООД. Към молбата на взискателя е приложен договор за цесия от
29.05.2019г., по силата на който, в качеството на цесионер „Бул Инвест Груп
1“ ЕООД е придобил вземането и се явява частен правоприемник на
„Булпойнт 2015“ ЕООД за процесното вземане, а на основание чл. 429, ал. 1
от ГПК - взискател по изп.дело. Съдебният изпълнител на 02.08.2020 г. е
наложил запор на върху банковите сметки на Н.Г. в „Първа инвестиционна
банка“ АД, а на 03.08.2020 г. - наложил възбрана върху недвижим имот,
собственост на длъжника, вписана на 05.08.2020 г.
Искът по чл. **9 ГПК е специфичен процесуален способ за защита на
ищеца – длъжник по изпълнително производство, чрез който способ той може
да установи погасяването на изпълняемото право въз основа на факти,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай са наведени
именно такива твърдения - жалбоподателката твърди, че задължението към
взискателя е погасено поради изтичане на предвидената в закона давност.
Общото правило е, че давностният срок започва да тече от влизане в
сила на съдебното решение, когато вземането е установено със съдебно
решение. В случая не е постановено такова, тъй като не е бил предявен от
2
ответника иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, а е налице вземане, установено със
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът не е подал
възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
В мотивите на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013г.
ОСГТК, е прието, че ако иск по чл. 422, ал. 1 ГПК не е предявен или ако е
предявен след изтичането на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, давността не се
счита прекъсната със заявлението, а от момента, в който длъжникът е узнал за
проведеното заповедно производство.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че влязлата в сила Заповед
за изпълнение поради неподаване на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от
ГПК е основание за прекъсване на давността на процесното вземане в
хипотезата на чл. 116 б. „а“ от ЗЗД, доколкото е налице конклудентно
признаване на вземането по издадената заповед. В случая с влизане в сила на
Заповедта на 14.03.2017 г., давността е прекъсната и от тази дата е започнала
да тече нова давност.
Спорът между страните се свежда до това дали в конкретния случай
следва да се приложи петгодишната давност по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД или
тригодишната по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Неоснователни са възраженията в
жалбата, че в настоящата хипотеза нормата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е
неприложима, доколкото влизането в сила на заповедта не създава сила на
пресъдено нещо между страните. Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е
всякога пет години. В случая има издадена заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е постъпило
възражение, поради което и на основание чл. 416 от ГПК Заповедта за
изпълнение е влязла в сила. Липсва законова норма, която изрично да указва,
че съществуването на вземането в този случай е установено със сила на
присъдено нещо, но с изтичане на срока за възражение и на сроковете по чл.
424 от ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на присъдено нещо.
Длъжникът не би могъл да релевира възраженията си срещу съществуването
на дълга, тъй като неподаване в срок на възражение преклудира
възможността да се предявяват същите възражения по-късно, посредством
отрицателен установителен иск, насочен към установяване недължимост на
посоченото в Заповедта за изпълнение вземане. Иложеното обуславя извода,
че по последици влязлата в сила Заповед по чл. 410 от ГПК е приравнена на
установено със съдебно решение вземане, следователно в случая
приложимата давност е тази по чл. 117, ал. 2 от ГПК. Петгодишният
давностен срок е започнал да тече на 14.03.2017г., доколкото от този момент
кредиторът е имал възможност да се снабди с изпълнителен лист.
Съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане
на действия за принудително изпълнение. Съгласно ТР № 2/26.06.2015 г. на
ВКС по тълк.дело № 2/2013г. ОСГТК такива действия са налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
3
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. В тази
връзка изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността са тези,
извършени за налагане на запор на върху банковите сметки на 02.08.2020г. и
налагане на възбрана на 03.08.2020г., тоест на посочените дати давността е
прекъсната и е започнала да тече нова петгодишна давност – чл. 117, ал. 1 от
ЗЗД. Следователно към датата на подаване на исковата молба – 27.07.2020г.,
петгодишната давност не е била изтекла.
По изложените съображения въззивната инстанция счита, че наведените
в жалбата оплаквания са неоснователни и първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на
жалбоподателя са направените от ответника по въззивната жалба разноски
във въззивното производство в размер на 300 лв. - адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260378/27.04.2021 г., постановено по гр.д.
№ 5609/2020 г. на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Н. ПЛ. ГР., ЕГН ********** с адрес гр. С., ул. „Б.с.“, бл. **, *,
ет.*, ап.**, ДА ЗАПЛАТИ на „Бул Инвест Груп 1“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. С., р-н „Красно село“, ул. „Подуево“
№ 10, ет. 1, представлявано от Д.М.Д., сумата от 300 лв. - разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4