Р Е Ш Е
Н И Е № 621
гр.Пловдив,
08.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 853/2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.435 ал.2 и сл. от ГПК.
Постъпила
е жалба от особения представител адв.Г.М. на длъжника по изпълнението Г.К.Т., ЕГН ********** с
адрес *** против
действията на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, район на действие ОС Пловдив,
постановени по изпълнително дело № 20168240402027, а именно насочване на
изпълнението срещу недвижим имот с идентификатор 56784.522.3588.1.4 по одобрената
със заповед № РД 18-48/03.09.2009г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр.Пловдив, представляващ самостоятелен обект –
жилище с административен адрес ***, с площ от 84,00 кв.м., брой нива в обекта
едно, ведно с прилежащата 1/16 идеална част от общите части на сградата, ведно
с изба 5,31 кв.м. и таван 7,59 кв.м., което насочване на изпълнението е изразено
в налагане на възбрана, насрочване на опис и оценка на имота. Твърди се, че е
нарушена несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника и неговото
семейство по чл.444 т.7 от ГПК.
Въззиваемата
страна взискател О.П.Т., чрез пълномощника си адв.А.П. намира жалбата за недопустима
или неоснователна, като иска да бъде отхвърлена със законовите последици.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по
обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е неоснователна по съображения
посочени в нея свързани с тълкуване на закона.
ОС Пловдив след като взе предвид
оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и
същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 от ГПК, не е платена дължимата
държавна такса, на основание чл.83 ал.1 т.5 от ГПК, като жалбата е допустима, но
разгледана по същество е неоснователна.
Изпълнително дело № 20168240402027
на ЧСИ Константин Павлов, рег.№ 824, район на действие ОС Пловдив е образувано на
28.06.2016г. /л.1/ по молба на взискателя О.Т., по представен изпълнителен лист
от 24.06.2016г., издаден въз основа на съдебен протокол от 11.11.2011г. по дело
№3 F 396/11 на РС Вайлхайм, област
Бавария, Федерална република Германия, придружен от удостоверение за европейско
изпълнително основание – съдебна спогодба от 12/11.2012., с което длъжникът Г.К.Т. е задължен да плати на взискателката
сумата 12 000 евро, ведно с присъдената лихва от 5% над лихвения процент
на ЕЦБ, считано от 13.05.2011г. до окончателното плащане.
С покана за доброволно изпълнение,
получена от особения представител на 07.03.2017г. /явна грешка на лицето
връчващо призовката – годината на връчване е 2018г., защото ПДИ е изпратена от
ЧСИ на 01.03.2018г., съответно няма как да се получи година по-рано/, с която
се уведомява длъжника за налагане на възбрана върху процесния недвижим имот -
жилище с административен адрес ***, площ 84 кв.м., брой нива в обекта едно,
ведно с прилежащата 1/16 идеална част от общите части на сградата, ведно с изба
5,31 кв.м. и таван 7,59 кв.м. Уведомен е длъжникът, чрез особения му
представител и за насрочването на опис и оценка на имота за дата 17.04.2018г. С
оглед на факта, че датата на описа на имота е вече изминала и по правилото на
чл.484 ал.4 от ГПК, че в описа се посочва мястото и времето на публичната
продан на имота, като в този случай длъжникът се счита за уведомен за проданта,
независимо дали е присъствал на описа, съдът намира, че изпълнението е насочено
срещу тази вещ и обжалването е допустимо.
Възражението на особеният
представител адв.Г.М. на длъжника по изпълнението Г.К.Т., за незаконосъобразност на насочването на
изпълнението към процесния имот е неоснователно. Дори и този имот да е
единствения на длъжника и неговото семейство, то същият не е несеквестируем по
правилото на чл.444 т.7 от ГПК, защото по чл.445 ал.2 т.1 от ГПК длъжниците за
вреди от непозволено увреждане не се ползват от горната защита. Съдът като се
запозна с превода на съдебен протокол от 11.11.2011г. по дело №3 F 396/11 на РС Вайлхайм, област
Бавария, Федерална република Германия намира, че постигнатото от страните по
това дело съдебно споразумение касае обезщетяване на вреди от непозволено
увреждане. Аргумент за това е записването в точка І от споразумението че сумата
от 12 000 евро е обезщетение за неимуществени вреди. В точка ІІ се
уточнява, че в обезщетението има включени и имуществени вреди в това общо
обезщетение за вреди. По българското право подобни обезщетения се присъжда при
вреди от непозволено увреждане. Втори аргумент в подкрепя на горния правен
извод е точка ІІІ от споразумението, в която пише, че плащането по точка І е
необходимо да се осъществи поради преднамерено неразрешено действие. Настоящият
съд намира, че прилагайки българското право обезщетението за нанесени виновно
неимуществени и имуществени вреди от преднамерено неразрешено действие изцяло
съответства на обезщетението по нашия закон за непозволено увреждане – чл.45 и
сл. от ЗЗД. Ето защо и на основание чл.445 ал.2 т.1 от ГПК в казуса не следва
да се прилага несеквестируемостта на единственото жилище на длъжника по
правилото на чл.444 т.7 от ГПК. Предвид на горното настоящата инстанция намира жалбата за
неоснователна и като такава същата следва да се остави без уважение.
Особеният представител на
жалбоподателя е освободен от плащане на държавна такса по делото на основание чл.83
ал.1 т.5 от ГПК, но това не важи за представлявана от него страна. Съобразно т.7
от ТР №6/2013г. по т.д. №6/2012г. на ОСГТК на ВКС дължимата държавна такса в
казуса следва да се присъди от съда с решението по спора и да се възложи на
съответната страна с оглед изхода на делото. Ето защо на основание чл.71 ал.1
от ГПК длъжникът следва да се осъди да плати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС Пловдив сумата от 25 лв. за държавна такса по настоящото
дело. Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на особения представител адв.Г.М. на длъжника по
изпълнението Г.К.Т., ЕГН ********** *** против действията на ЧСИ Константин Павлов, рег.№
824, район на действие ОС Пловдив, постановени по изпълнително дело №
20168240402027, а именно насочване на изпълнението срещу недвижим имот с
идентификатор 56784.522.3588.1.4 по одобрената със заповед № РД
18-48/03.09.2009г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр.Пловдив, представляващ самостоятелен обект – жилище
с административен адрес ***, с площ от 84,00 кв.м., брой нива в обекта едно,
ведно с прилежащата 1/16 идеална част от общите части на сградата, ведно с изба
5,31 кв.м. и таван 7,59 кв.м., което насочване на изпълнението е изразено в
налагане на възбрана, насрочване на опис и оценка на имота.
ОСЪЖДА Г.К.Т., ЕГН **********
*** да заплати сумата от 25 лева за държавна
такса за образуването на настоящото дело в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Окръжен съд Пловдив.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на протест и
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.