№ 435
гр. Сливен, 04.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на четвърти август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Надежда Н. Янакиева
Симеон Ил. Светославов
като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно
гражданско дело № 20222200500320 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, частно и се движи по реда на чл. 274, ал. 2
и сл, вр. чл. 419, ал. 1 и чл. 420 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. Г. М. против
разпореждане за незабавно изпълнение № 2405 от 01.03.2022г. по ч.гр. д. №
819/2022 г. на СлРС, с което е постановено издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу няколко длъжници, сред които и
частния жалбоподател.
Освен частната жалба е подадена и молба от Н. Г. М. по чл. 420 от
ГПК за спиране на изпълнението по заповед за незабавно изпълнение № 502
от 01.03.2022г. по ч.гр.д. № 819/2022г. на СлРС.
В частната жала се твърди, че липсват достатъчно данни за
усвояване на кредита, извлечението от сметките следва да съдържа данни
за датата на всяко усвояване и размера на усвоената сума. Частният
жалбоподател заявява, че с практиката на ВКС и по тълкувателен път, е
изведено минималното съдържание на извлечението от сметките на
банките по чл. 417 ал. 2 от ГПК, което макар да било прецизирано с
промяната на ЗКИ от 2016г., отново не изчерпва минималното изискуемо
съдържание на извлечението. Сочи, че за да е редовно от външна страна,
извлечението следва да съдържа данни за размера, в който е усвоен кредита,
а в конкретния случай е посочена само датата на първо усвояване. Така не се
разбира и дали всички посочени неплатени вноски не са платени изцяло, или
само частично. Също така заявява, че приложеният по заповедното дело
документ по чл. 417, т. 2 от ГПК е непълен, неясен и не подлежи на проверка
и преценка от заповедния съд.
С оглед изложеното, иска въззивният съд да отмени обжалваното
разпореждане и да обезсили издадения по отношение на него изпълнителен
лист.
1
В молбата по чл. 420 от ГПК молителят твърди, че договорът за
потребителски кредит е сключен без един от задължителните реквизити. В
него следва да се съдържа посочване на последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването, Привидно това
изискване е изпълнено с текста на чл. 4.6. от договора, но в същата
разпоредба веднага след изброената поредност е добавено изречение, според
което в случай на неизпълнение банката едностранно и по своя преценка - „в
избрана от нея поредност", което не кореспондира с изискването на Закона
за потребителския кредит. Развива доводи във връзка с приложението на чл.
11 ал. 1 т. 1, чл. 22 и чл. 11 ал. 1 т. 11 от ЗПК. Заявява, че с последното
изречение в чл. 4.6. в типовите си договорни клаузи, банката - кредитор
нарушава изискванията на закона.
По-нататък твърди, че за част от задължението липсва реално
усвояване. Сочи, че за сумата от 517, 50 лева е налице застраховане, което
не кореспондира с кредитния договор и касае очевидно трето лице
(застраховател), което не е страна по кредитното правоотношение; за
сумата 7210,73 лева също е видно, че липсва реално усвояване - предвидено е,
че тя ще служи за погасяване на друг кредит, и със сигурност е „усвоена"
служебно от банката, без да е предоставена реално в държане на
кредитополучателя.
Освен това в процесния договор за кредит липсва ясно изявление на
страните, че с възникването на новото задължение се погасява
задължението по предходния договор.
Също така молителят заявява, че „те“ не са надлежно уведомени за
предсрочна изискуемост на кредита. Освен това, доколкото става дума за
потребител, насрещната страна трява да се съобразява с обективните му
възможности, а в случая това не е налице. Дори и при уведомление за
разваляне на договора, законът повелява на неизправния длъжник да бъде
даден подходящ срок за издължаване, преди облигационното
правоотношение да бъде прекратено, а тук такъв срок не е даден.
Заявителят е поставил едно трудно изпълнимо искане в поканата си за
плащане. Също така „те“ не били получавали никаква престация по
кредита, и включването им като съдлъжници по договора има единствената
цел да създаде обезпечение, каквото не е предвидено в закона. В договора не е
предвидена възможност на съдлъжник да се откаже от него, така както е
дадена възможност на кредитополучателя да го стори съгласно ЗПК, с
което е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 20 от същия закон. В договора е посочено, че
съдлъжникът е поел задължението по кредита „неотменимо", няма и
правата на поръчител. Така, с включването му като „съдлъжник" по
договора за кредит се създава едно обезпечение, начин за удовлетворяване
на кредитора, каквото законът не допуска. Ако се приеме, че по
кредитното правоотношение е налице реално поръчителство, искът срещу
тях следва да бъде отхвърлен, доколкото заявителят не сочи
2
поръчителството като правопораждащ факт. Евентуално следав да се
съобрази и нормата на чл. 147 от ЗЗД.
С оглед изложеното молителят иска съдът да постанови спиране на
изпълнението, в условията на евентуалност – спиране относно вноските с
падеж по-ранен от 6 м. и с размери съгласно погасителния план, приложен
към заявлението.
Въззивният съд счита, че частната жалба е допустима, подадена в
законовия срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимиран субект,
имащ право на обжалване, чрез постановилия атакуемия ак заповеден съд.
Хронологията по делото е следната - „Райфайзенбанк (България)“
ЕАД, ЕИК *** е подало заявление за издаванео на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу „М. 08“ ЕООД, ЕИК ***.
В заявлението се сочи, че кредитополучателят е М. ИВ. М., а „М. 08“
ЕООД, Н. Г. М. и ЯНК. СЛ. ЕНЧ. са солидарни длъжници, с оглед договор за
потребителски кредит № 159439/23.03.2020 г., от който произтичало и
претендираното паричното вземане. Вземането било за сумата от 17684,73
лв., от която 3182.31 лв. редовни падежирали главници, за периода от
07.06.2021 г. до 07.02.2022 г., вкл. и 14502.42 лв., предсрочна изискуема
главница с дата на настъпване 16.02.2022 г. Претендира се и изискуема
редовна възнаградителна лихва в размер на 791,27 лв., начислена за периода
от 07.06.2021 г. до 15.02.2022 г., както и обезщетение за забава върху
редовно падежирали главници в размер на 194.98 лв. за периода от 07.06.2021
г. до 15.02.2022 г., и изискуемо обезщетение за забава в размер на законна
лихва върху предсрочно изискуема главница в размер на 48.35 лв. за периода
от 16.02.2022 г. до 27.02.2022 г.
Заявителят сочи и, че е обявил предсрочна изискуемост на всички
вземания срещу длъжниците, произтичащи от сключения договор за
потребителски кредит, с достигането до адреса на кредитополучателя с
писмо с изх. № 001-64348/05.11.2021 г. за обявяване на предсрочна
изискуемост съгласно чл. 10.2 от договора, поради неплащане съгласно чл.
9.1 от договора.
Спрямо съдлъжника Н. Г. М. писмото-уведомление е връчено лично
срещу подпис на нечетлива върху представеното копие дата през 2021г.
Към заявлението са представени ДПК и извлечение от счетоводните
книги на заявителя за размера на дълга на М. ИВ. М. и съдлъжниците.
ДПК е сключен между М. ИВ. М., М. 08 ЕООД, Н. Г. М. и ЯНК. СЛ.
ЕНЧ.. Съгласно чл. 1 от договора заявителят е отпуснал на
кредитополучателите кредит с цел рефинансиране на кредит с остатък
7210,73 лв., като отпусната сума е в размер на 23 000 лв., и втори лимит в
размер на 517,50 лв. с цел заплащане на потребителски лимит на премия по
застрахователен пакет „Живот плюс“. Съгласно чл. 2
кредитополучателите усвоят еднократно сумата от кредита до 04.04.2020
3
г. Съгласно чл. 10.2 от договора банката има право в случаите на
неизпълнение по чл. 9, едностранно да обяви всички усвоени и непогасени по
договора суми, начислени ли лихви и комисионни за предсрочно и незабавно
изискуеми. Към договора е представен и погасителен план, от който се
установява дължимата сума за всяка вноска и с конкретна дата на
плащане. В извлечението са описани одобреният кредитен лимит – 23517,50
лв., датата на първо усвояване – 01.04.2020 г. и датата на последното
плащане – 12.11.2021 г. Просрочените вноски са 9, а общият размер на
просрочените задължение в размер на 3942,52 лв. Описани са падежите на
неплатените месечни погасителни вноски преди настъпване на
изискуемостта, датата на настъпването й, размерът на редовно
падежиралите главници до този момент – 16.02.2022г. /когато е връчена
поканата до соновния длъжник/ и размерът на предсрочно изискуемата
главница към тази дата, както и видът, размерът и периодът на
претендираните лихви.
Заповедният съд е приел, че заявлението е допустимо и основателно,
тъй като представеният документ-извлечения от счетоводни книги е
редовен от външна страна и удостоверява твърдяното изпълняемо право и
претендираните вземания, произтичащи от ДПК, не се основават на
неравноправни клаузи, като такава вероятност не може да бъде обоснована
от представените писмени доказателства.
С оглед тези фактически обстоятелства настоящият въззивен състав
намира, че атакуваното разпореждане е правилно, а частната жалба
против него – неоснователна.
За да се постанови незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.
417 от ГПК, е необходимо единствено да се провери от заповедния съд,
съгласно чл. 418 от ГПК, дали претендираното вземане е удостоверено от
редовен от външна страна документ, / в случая – такъв по чл. 417, ал. 1, т. 2
от ГПК/, а не дали то съществува. Безусловно това е така – представени са
ДПК и извлечение от счетоводните книги на заявителя, както и покана за
обявяване на предсрочна изискуемост спрямо този частени жалбоподател,
което е абсолютна предпоставка за задействане на механизма на
незабавното изпълнение срещу него. Категорично се установява, че
волеизявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост
спрямо Н. Г. М. е достигнало до него след като са настъпили обективните
факти, обусловили нейното настъпване и преди подаване на заявлението.
Връчването е сторено по приет от закона ред – чрез Български Пощи /чл.
36, ал. 2 от ЗПУ и чл. 5, ал. 2 от Общите правила за условията за доставяне
на пощенските пратки и пощенските колети, приети от КРС/, с писмо с
обратна разписка, като в известието за доставяне е отразен начинът на
връчване – лично и срещу подпис на получателя, поради което съдът го
счита за редовно и уведомлението е породило своето действие спрямо този
длъжник, като е активирало предсрочната изискуемост на вземането.
4
Оплакванията в частната жалба са несъстоятелни. Липсва
твърдяната непълнота и неяснота на извлечението от счетоводните книги,
то е редовно от външна страна и съдържа пълна и изчерпателна
информация относно претендираното вземане. Освен това заявителят е
приел за дата на предсрочната изискуемост датата на най-късното
уведомяване на съдлъжник – 16.02.2022г. Не се установява и наличие на
неравноправни клаузи, на които да се основава вземането.
Ето защо са налице всички законови изисквания за постановяване на
незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист спрямо частния
жалбоподател.
Молбата за спиране на незабавното изпълнение настоящият въззивен
състав намира също за неоснователна.
Не е налице хипотезата на чл. 415 ал. 2 вр. чл. 415 ал. 1 т. 2 от ГПК,
която налага изрично спиране на изпълнението, тъй като заповедта за
незабавно изпълнение е връчена, заедно с ПДИ на молителя длъжник на
03.05.22г. не по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, а по реда на чл. 46 ал. 2 от ГПК
– на пълнолетно лице от домашните му, живеещо на същия адрес –
неговата съпруга.
Не е налице и хипотезата на чл. 420 от ГПК, тъй като нито е
предсатвено обезпечение по реда на ал. 1, нито са представени писмени
доказателства, както повелява нормата на чл. 420 ал. 2 от ГПК, за
наличието на някое от условията по т.т. 1 – 3 на същата.
С оглед казаното дотук, подадената частна жалба и молбата за
спиране следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното
разпореждане - потвърдено.
Ръководен от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 9905/22.06.22г. на
СлРС, подадена от Н. Г. М. ЕГН ********** от **** против разпореждане
за незабавно изпълнение № 2405 от 01.03.2022г. по ч.гр. д. № 819/2022 г. на
СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 9904/22.06.22г. на СлРС,
подадена от Н. Г. М. ЕГН ********** от **** за спиране на изпълнението
позаповед за незабавно изпълнение № 502 от 01.03.2022г. по ч.гр. д. №
819/2022 г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
5
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2405/01.03.2022 г. по ч. гр. д. №
819/2022 г. на СлРС по отношение на Н. Г. М. като ПРАВИЛНО.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6