РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 378
гр. Перник, 13.03.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Съдия:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20241700500131 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 133/29.06.2023 г., поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение №
6/10.01.2024г., постановени по гр.д. № 901/2022 г. на Районен съд - Радомир е
признато за установено по предявените искове от „Топлофикация- София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ***, против ответника Н. Г. Б., ЕГН
**********, с адрес: ***, че същата дължи на ищеца за доставена, ползвана и
незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в ***, аб. № **, инсталация
***, следните суми: 1201,82 лв. (хиляда двеста и един лева и осемдесет и две стотинки)
- главница, представляваща неплатена топлинна енергия за периода, от м.05.2019 г., до
м.04.2020 г., 210,22 лв. (двеста и десет лева и двадесет и две стотинки) - лихва за
периода, от 15.09.2019 г., до 27.05.2022 г., сумата от 7,49 лева (седем лева и
четиридесет и девет стотинки), представляваща главница за дялово разпределение за
периода, от м. 02.2020 г. , до м. 04.2020 г., сумата от 1,49 (един лев и четиридесет и
девет стотинки) - лихва за периода 31.03.2020 г. до 27.05.2022 г., законната лихва
върху размера на главницата, смятано от датата на подаване на заявлението -
14.06.2022 г., до изплащане на вземането. С решението Н. Г. Б. е осъдена да заплати на
„Топлофикация-София“ ЕАД и следните суми: 92,57 лв. - направени разноски в
исковото производство и сумата 28,24 лв. - направени разноски по заповедното
производство /ч.гр.д. № 711/2022 г. на РС-Радомир/, съразмерно с уважената част на
иска.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от Н. Г.
Б., чрез адв. К. С., с която се твърди, че атакуваното решение, в частта с която са
частично уважени предявените искове е неправилно, незаконосъобразно и постановено
в нарушение на материалните и процесуални правила. В жалбата се твърди, че по
делото липсват доказателства, че между страните е налице облигационна връзка, като
допълва, че по делото липсват доказателства, че ответницата е собственик или титуляр
на вещно право на ползване на имота за процесния период, поради което неправилно
районният съд е приел, че същата се явява задължено лице за заплащане на разходите
1
за топлинна енергия за процесния период. Излага се, че за уважаване на исковете
ищцовото дружество следва да докаже и че ползвателят е изразил съгласие за
встъпване в договорни отношения с него, а предвидената в ОУ на дружеството
едностранна възможност за откриване на партида за топлоснабдените имоти е в
противоречие с действащото законодателство. Счита, че представените общи условия
следва да бъдат изключени от доказателствата по делото, тъй като потребителят не е
заявил писмено, че ги приема. Навеждат се доводи, че независимо че вземането за
топлинна енергия за периода м.05.2018 г. - м.04.2019 г. е включено в общата фактура,
погасителната давност за задълженията за този период тече от датата, на която е
дължимо плащането по издадените фактури, а не от общата изравнителна фактура,
поради което вземанията за този период се явяват погасени по давност и в тази част
предявените искове е следвало да бъдат отхвърлени. Счита за неоснователна и
претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва, тъй като с клаузата на чл. 33,
ал. 1 от ОУ е установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлоенергия
в срок от датата на издаване на фактура за изминалия месец, а в чл. 33, ал. 2 от ОУ е
установен падеж за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми за
доплащане след изготвянето на изравнителните сметки в срок от датата на издаване на
фактурата. Сочи, че в конкретния случай от страна на ищеца не са ангажирани
доказателства за изпращането, респ. получаването на процесните фактури от страна на
ответника, поради което същата не е изпаднала в забава за плащане на стойността на
топлинната енергия за процесния период. Възразява, че по делото не са представени
доказателства от ищеца и за датата на публикуването на месечните и общите фактури
на интернет страницата на дружеството. Моли съда атакуваното решение да бъде
отменено в частта, с която предявените искове са уважени, като бъде постановено
друго, с което същите да бъдат отхвърлени. Прави се искане за присъждане и на
сторените разноски по делото. С въззивната жалба не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала писмен отговор, с
който оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че
първоинстанционният съд е съобразил съдебната практика по този вид спорове и е
постановил мотивирано и обосновано решение. Намира, че съображенията на
ответника за неправилно решение на правния спор произлизат от неотносими към него
фактически твърдения. Въз основа на изложеното моли съда първоинстанционното
решение да бъде оставено в сила в обжалваната част като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноските за производството. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, третото лице - помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не
е изразило становище.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора на жалбата страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно
в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора по същата не се представят и не се
2
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането. УКАЗВА на
страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от
ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 10.04.2024 г. от 10,40
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
разпореждане, а жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3