Р Е Ш Е Н И Е
№368
гр. Враца,05 .11.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав,
в публично заседание на 15.10.2020 г. /петнадесети октомври две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА
ВАСИЛЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело № 251 по описа на АдмС –
Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 172 ал. 5 от ЗДвП.
Образувано е по жалба
на В.А.С. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ № 20-0248-000013/20.01.2020 г.,
издадена от Началника на РУ Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, с която му е наложена
ПАМ по чл.171, т.1 б.“д“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/ на водач до заплащане на
дължимата глоба.
В жалбата се развиват
съображения за незаконосъобразност на заповедта, изразяващи се в допуснати
съществени процесуални нарушения при издаването й и неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че на посочената дата не е извършил визираното в заповедта нарушение на
ЗДвП. За посочените при проверката неплатени глоби не е знаел, тъй като никога
не е получавал наказателни постановления. Излага доводи, че е нарушено правото
му да даде кръвна проба, въпреки връчения му талон за медицинско изследване,
тъй като полицейските служители не го закарали до МБАЛ Б. С. и не го изчакали
достатъчно там, докато той се отбил до дома си за да извика ** да го придружи.
Десет минути преди крайния час, посочен в талона за медицинско изследване се
явил в спешния център на МБАЛ Б. С., но полицаите вече били напуснали същия,
тъй като се отзовали на сигнал за сбиване в с. Н. и медицинското лице отказало
да му вземе кръвна проба. Твърди, че ЗППАМ е антидатирана и моли за отмяната
ѝ с произтичащите от това законни последици.
В съдебно заседание поддържа
жалбата и твърди, че подписът в графата нарушител на представения като
доказателство по делото фиш с наложена глоба е негов, но подписът върху
разписката за получил НП не е негов и същото никога не му е връчвано.
Ответникът, Началник
РУ Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, редовно призован, не се представлява в с.з.
и не изразява становище по жалбата.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от
обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови
права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл.149, ал.1 АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед,
същата е получена от адресата на 14.05.2020 г., а жалбата против нея е
постъпила в РУ – Б. Слатина при ОД на МВР Враца
на 28.05.2020 г., с рег. № 248000-3716, с оглед на което същата се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От приложените към
административната преписка доказателства се установява, че на 20.01.2020 г. на
жалбоподателя е съставен АУАН бл.№ GA22937 от мл.
автоконтрольор към ОДМВР – Враца, РУ – Бяла Слатина затова, че на същата дата,
около 22.20 ч. в гр. Б. С.по *** до *** е управлявал лек автомобил Фиат Пунто, с
рег. № ***, негова собственост, под въздействието на алкохол 1.11% в издишания
въздух, установено с техническо средство Алкотест Дрегер № 7510 0018, като
пробата е извършена в 22:31 часа, показана и видяна от водача. Издаден е талон
за медицинско изследване № 0031569. Жалбоподателят не носил СУМПС и контролен
талон към него, СРМПС част II, управлявал с АУАН с
изтекъл на 16.01.2020 г. срок на валидност, имал незаплатени глоби по ЗДвП в размер на 50 лева /справка с РСОД/ и
МПС било технически неизправно – не светела лява габаритна светлина.
Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл.
190, ал. 3, чл. 139, ал. 1, т. 1, чл. 100, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗДвП.
На същата дата –
20.01.2020 г. е издадена оспорената в настоящото производство ЗППАМ № 20-0248-000013/20.01.2020
г. от Началник на РУ Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, с която на жалбоподателя на
основание чл. 22 ЗАНН и чл.171, т. 1, б. „д“ ЗДвП е приложена ПАМ – „Временно
отнемане на СУМПС на водач, който управлява моторно превозно средство с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане
на дължимата глоба“.
Към преписката е
приложен цитирания АУАН № GA22937/20.01.2020 г.,
в който е изложена същата фактическа обстановка, както и оригинал на глоба с
фиш от 1.06.2018 г., Серия: М, № 0811321 на РУ – Тетевен, към ОДМВР - Ловеч и оригинал
на НП № 18-1158-000564/02.03.2018 г. на Началник сектор „ПП“ към ОДМВР – Перник.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно изричната разпоредба на чл.168,
ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 АПК, като съгласно ал.2 на същия член съдът следва да обяви
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
Настоящият съдебен
състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от
компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, б. "а", т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за
контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. В случая по делото
няма спор, че оспорената заповед е издадена от Началник РУ – Бяла Слатина към
ОДМВР - Враца, чиято компетентност е установена от т.1.5 на приложената по
делото Заповед № 369з-108/17.01.2020 г. на Директора на ОДМВР – Враца, а
последната, съгласно отбелязването в нея, е издадена въз основа на заповед №
8121з-1524/09.12.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, определяща службите
за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от компетентен орган, с
оглед на което не са налице отменителни основания по чл. 146, т. 1 АПК.
Заповедта съответства
на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП.
Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно
наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни
основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и
подпис на лицето с означена длъжност. В текста ѝ фигурира фактическото
обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при
произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната
административна мярка. В случая една част от установените в АУАН № GA22937
обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ –
управление на МПС при незаплатени влезли в сила глоби по ЗДвП – нарушение по
чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Не е налице нарушение на административнопроизводствените
правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на
лицето, обект на административната принуда. Освен това за прилагане на мярката
не се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е
приложена. Изложеното налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по
чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Оспорената заповед е
издадена и в съответствие с материалния закон и не е налице отменително
основание по чл. 146, т. 4 АПК. Хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП в
редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед, предвижда временно
отнемане на СУМПС на водач, който управлява
моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за
доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба. Установяването на обстоятелството,
че оспорващият е управлявал МПС с неплатена глоба по фиш и НП е извършено на
база направена справка в автоматизираната информационна система
"Административно-наказателна дейност" на МВР. От представената по
делото Справка за нарушител/водач в графа Наказателни постановления под № 4 е
посочено представеното като доказателство по делото НП № 18-1158-000564/02.03.2018
г. на Началник сектор „ПП“ към ОДМВР – Перник, глобата по което не е заплатена.
В същата справка в графа Фишове под № 3
е посочен и представения по делото Фиш Серия: М, № 811321/01.06.2018 г. от РУ –
Тетевен, към ОДМВР – Ловеч, влязъл в сила, глобата по който също не е
заплатена. Дори да се приеме, че НП не е надлежно връчено на оспорващия,
доколкото излага твърдения, че подписът върху разписката на същото не е негов и
същото не е влязло в сила, то подписът в графата нарушител на фиша, с който му
е наложена глоба, е негов, което обстоятелство сам потвърждава в съдебно
заседание. За съставяне на фиш за налагане на глоба, от страна на
административния орган не се предприемат други действия по връчването му, а той
се смята за връчен на адресата, от датата на издаването му. С подписа си С. установява,
че е получил екземпляр от този фиш, глобата по който е поел задължение да
заплати в седемдневен срок чрез пощенски запис, чрез банков превод по посочена
банкова сметка ***. Съгласно чл. 186, ал. 7 от ЗДвП издаден фиш, глобата по
който не е платена доброволно в 7-дневен срок от датата на издаването му, се
смята за влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за събиране на
публичния изпълнител.
В случая са били
налице предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171, т.
1, б. "д" от ЗДвП, тъй като към момента на извършване на
проверката на 20.01.2020 г., в гр. Б.С., в 22:20 часа, С. е управлявал МПС с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно плащане по чл. 190, ал.
3 от ЗДвП. Законът не поставя като условие за прилагане на мярката
нито определено количество неплатени глоби, нито определен размер на същите.
Цитираната разпоредба
е императивна и при наличие на посоченото в нея основание, административният
орган действа в условията на обвързана компетентност, т.е. без да има право на
преценка, органът е длъжен да приложи ПАМ „Временно отнемане на СУМПС на водач който
управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в
срока за доброволно заплащане – до заплащането ѝ“.
Именно с оглед
обезпечаване положителните действия на субекта на нарушението, срокът на
мярката е определен в закона и се прилага под прекратително условие – „до
заплащане на дължимата глоба“, поради което административният орган няма задължение да
излага мотиви в тази насока. Дали и кога ще настъпи това условие зависи само и
единствено от поведението на адресата на мярката - след
представянето пред административния орган на документи, удостоверяващи
плащането на въпросната глоба, ПАМ следва да се счита автоматично за отпаднала с
оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й.
По изтъкнатите
съображения настоящият съдебен състав приема, че оспорената заповед е издадена
от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
същата е в съответствие с приложимите материалноправни норми и с целта на
закона, поради което следва да бъде потвърдена, а жалбата срещу нея следва да
бъде отхвърлена като неоснователна.
От страните по делото
не са предявени претенции за присъждане на разноски, поради което съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.А.С. ***, против Заповед
за прилагане на ПАМ № 20-0248-000013/20.01.2020 г., издадена от Началника на РУ
Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, с която му е наложена ПАМ по чл.171, т.1 б.“д“
от ЗДвП – „временно отнемане на СУМПС на водач до заплащане на дължимата глоба“.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
АДМ. СЪДИЯ: