Р Е
Ш Е Н
И Е
№
80
Гр.
Перник, 10.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник,
касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и втори
март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА
КИРИЛ ЧАКЪРОВ
при съдебния секретар Наталия Симеонова
и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 49 по описа на съда за
2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба
на Т.К.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез пълномощник адвокат Я.С.,***,
срещу решение № 119 от 28.11.2022 г. на Районен съд – Радомир, постановено по
АНД № 228 по описа за 2022 г.
С обжалваното решение е изменено
наказателно постановление (НП) № 7838 от 01.09.2022 г., издадено от началник отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“ (КРПМ) към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ (ДАРОК)
при Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което на Т.К.Т. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 4 000 (четири хиляди) лева,
за извършено административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл.
второ, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. второ от Закона за пътищата (ЗП),
във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства (Наредба № 11/03.07.2001 г.; Наредбата), като за същото
административно нарушение размерът на глобата е намален от 4 000 лв. на
2 000 (две хиляди) лева.
Касаторът твърди, че
постановеното съдебно решение е неправилно, незаконосъобразно и постановено при
несъобразяване със събраните по делото доказателства. Излага доводи срещу
изводите в решението за процесуална законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство и за правилно приложен от наказващия
орган материален закон, както и алтернативно доводи за несправедливост на
наложеното с решението административно наказание „глоба“ в размер на 2 000
лв. Излага доводи в жалбата и за незаконосъобразност на решението на първата
съдебна инстанция в частта за разноските. Иска да се постанови решение, с което
да се отмени решението, предмет на касационна проверка и делото да се реши по
същество, като се отмени издаденото наказателно постановление, алтернативно да
се измени, като се намали размера на глобата съобразно установения минимален
такъв от 1 000 лв. Претендира присъждане на съдебни разноски за двете
съдебни инстанции.
Ответникът по касационната жалба
– началник на отдел КРПМ към ДАРОК при АПИ,
редовно уведомен за същата, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК депозира
отговор чрез главен юрисконсулт М.М.. Оспорва касационната жалба и иска
решението на Районен съд – Радомир да се остави в сила. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание
касаторът Т.К.Т., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Я.С.,***.
Поддържа жалбата по изложените в същата доводи. Претендира присъждане на
съдебни разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144
от АПК.
В проведеното съдебно заседание
ответникът по касационната жалба – началник на отдел КРПМ към ДАРОК при АПИ,
редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В депозирано по делото
писмено становище, главен юрисконсулт М.М. поддържа изложеното в отговора по
касационната жалба и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В проведеното съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура-Перник счита касационната жалба за
неоснователна и предлага решението на Районен съд–Радомир да бъде оставено в сила
като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието с материалния закон на обжалваното решение,
намери следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
По същество съдът намира
касационната жалба за основателна по следните съображения:
С НП № 7838 от 01.09.2022 г., въз
основа на съставен от инспектор в ДАРОК акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 9014 от 04.08.2022 г., началник на отдел КРПМ към ДАРОК при
АПИ, е наложил на Т.К.Т. административно наказание „глоба“ в размер на 4 000
(четири хиляди) лева, за това, че на 04.08.2022 г., в 11:15 часа, на път III-627, км 48+500, на разклон с. С., в посока с. Д.Д.– гр.
Радомир, същият управлявал и извършвал превоз на товар – асфалт, с моторно
превозно средство (МПС) с четири оси, с две управляеми оси, марка „ИВЕКО“, с
рег. ****, „тежко“ по смисъла на чл. 3, т. 2 във вр. с чл. 7 от Наредба №
11/03.07.2001 г., тъй като при направени измервания с техническо средство и
ролетка е констатирано, при измерено разстояние между осите – 1.40 м, че сумата
от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 32.350 т при
максимално допустимо натоварване на ос – 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, б.
„в“ от Наредбата. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2,
предл. второ от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Със съдебно решение № 119 от
28.11.2022 г., постановено по АНД № 228 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Радомир, издаденото наказателно постановление е изменено, като за същото
административно нарушение, размерът на глобата е намален от 4 000 лв. на
2 000 лв.
За да
постанови решението си първоинстанционният съд, въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, приел за безспорно установени от
фактическа страна отразените в съставения за процесното АУАН и издаденото въз
основа на него наказателно постановление факти и обстоятелства. Въз основа на
тях и вследствие на извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност
на производството, е достигнал до извод за проведено процесуално
законосъобразно производство, съответно за правилно приложен с процесното НП
материален закон що се отнася до вмененото извършено и от касатора нарушение по
чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ, във вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2,
предл. второ от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г., съответно при липса на предпоставки
за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Отчитайки наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства – липса на данни жалбоподателят да е наказван
досега за нарушение на ЗП, с решението си районният съд е намалил размера на
наложеното административно наказание на 2 000 лв. с мотиви, че такъв размер
на глобата би допринесъл в достатъчна степен за осигуряване на превантивните
цели на административното наказване.
Пред
настоящата касационна инстанция писмени доказателства за установяване на
касационните основания не са представени.
Решението е неправилно.
Съобразно чл. 218 от АПК
касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в касационната
жалба оплаквания, като следи служебно за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
В пределите на извършената касационна
проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на
районния съд за валидно и допустимо, като постановено от компетентен съд, в
предвидената от закона форма, по допустима жалба.
Съобразно
чл. 220 от АПК касационната инстанция възприема установената от Районен съд –
Радомир фактическа обстановка, която напълно кореспондира на събраните по
делото доказателства. Районният съд е извършил прецизен анализ на всички
събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като приетите
от съда фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото.
Прието в решението е за безспорно от фактическа страна, че на 04.08.2022 г., в
11:15 часа, на път III-627, км 48+500, в посока от с. Д.Д.към гр. Радомир, на
разклона за с. С., при проверка от контролни органи на АПИ – инспектори в
ДАРОК, дали показания и по делото, се установило след направено измерване, че
касаторът управлява и осъществява движение на ППС с четири оси, с две
управляеми оси, марка „ИВЕКО“, с рег. ****, при надвишени норми съгласно
Наредба № 11/03.07.2001 г., а именно: при измерено разстояние между осите 1.40
м, сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 32.350 т,
при максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5,
б. „в“ от Наредбата. Измерването е извършено с техническо средство – електронна
мобилна везна PW-10 № К0200009 и ролетка 1307/18 (5 м). В момента на проверката
ППС превозвало асфалт. За така измерените параметри на ППС при проверката
водачът не представил на длъжностните лица от АПИ разрешително за дейности от
специалното ползване на пътищата. Предвид извършената проверка и установеното
от проверяващите административно нарушение, свидетелят Б.П., на длъжност
„инспектор“ в ДАРОК, АПИ, съставил АУАН № 9014/04.08.2022 г.
Без
основание са доводите на защитата на касатора срещу изводите на районния съд за
процесуална законосъобразност на проведеното административнонаказателно
производство, касателно описанието на нарушението в АУАН и НП. Всички изложени
в тази част на жалбата доводи, се отнасят до обстоятелствените части на АУАН и
НП, съответно не рефлектират върху предявеното обстоятелствено, а и правно
административнонаказателно обвинение – управление на извънгабаритно ППС – тежко,
с извършван превоз на товар – асфалт, без разрешение за дейности от специалното
ползване на пътищата.
Основателни са доводите в
жалбата, свързани с неправилно приложение на материалния закон, макар и не по
изложените от защитата на касатора съображения.
Настоящата касационна инстанция
не споделя направените от районния съд правни изводи за правилно приложен с
процесното НП материален закон. Отнесено към установеното от фактическа страна,
осъществяването на движение и управление на извънгабаритно – тежко, ППС в
рамките на общественото ползване на пътищата, с което е извършван превоз на
асфалт, не изпълва приложения от наказващия орган административнонаказателен
състав – чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ, във вр. с чл. 53, ал. 1, т.
2, предл. второ от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т.
1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г.
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г., движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките
на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е
невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт, или когато
товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на
общественото ползване на пътищата. В ал. 2 на с. чл. е указано как се
осъществява движението на извънгабаритни и/или тежки ППС в рамките на
общественото ползване на пътищата в случаите, когато са налице пречките по ал.
1 за осъществяване на превоза по посочените начини – с разрешително за
преминаване, в рамките на специалното ползване на пътищата, издадено от
администрацията, управляваща пътя.
Според § 1, т. 14 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11/03.07.2001 г., „неделим товар“ e
товар, който не може да се дели на две и повече части с оглед на неговото
превозване, тъй като това деление би довело до излишни разходи или би породило
риск от нанасяне на вреди, и който поради своите размери или маса не може да
бъде превозван от моторно превозно средство, ремарке, автовлак или съчленено
ППС, което да отговаря изцяло на изискванията на наредбата.
Предвид фактите и обстоятелствата
по случая и конкретно с оглед вида на превозвания товара, нито разрешително,
нито разрешение въз основа квитанция за заплатени пътни такси е следвало да са
факт във връзка с извършвания превоз. Разрешаването на движение на
извънгабаритното ППС в рамките на специалното ползване на пътищата в този
случай би било незаконосъобразно, равнозначно на заобикаляне на нормативна
забрана и несъответно на преследваната от закона цел. Това е така предвид вида
на превозвания товар, който без съмнение може да бъде „разглобен на части“ (чл.
8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г.) без това деление да доведе до излишни
разходи или да породи риск от нанасяне на вреди (§1, т. 14 от ДР на Наредбата),
съответно да бъде превозен в рамките на общественото ползване на пътищата (чл.
8, ал. 1 от Наредбата) с превозно средство, ремарке, съчленено ППС, което да
отговаря изцяло на изискванията на Наредбата (§ 1, т. 14 от ДР на Наредбата).
Т.е., предпоставки за разрешаване на преминаването на процесното извънгабаритно
– тежко, ППС по път, отворен за обществено ползване, посредством издаване на
разрешително или заплащане само пътна такса за осъществяване на движение в
рамките на специалното ползване на пътищата съгласно чл. 8, ал. 2 във вр. с ал.
4, ал. 5 и ал. 7, във вр. с Раздел IV от
Наредбата и чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП, в случая не са били налице.
Нормативната уредба,
регламентираща движението на извънгабаритни ППС – с маса или размери над
законоустановените, няма за основна цел набирането на приходи (разрешаването
във всички случаи става след заплащане на съответни такси, независимо дали в
хипотеза на издаване на разрешително или в хипотеза на разрешаване въз основа
само на квитанция за заплатени такива такси), които след това да бъдат влагани
в ремонт на пътища, разрушени включително от движението на тежки ППС. Една от
целите на ЗП е упражняването, в рамките на управлението на пътищата, на контрол
на превозните средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и
предпазването им от разрушаване (арг. от чл. 19, ал. 2, т. 6 от ЗП). Съгласно
чл. 27 от ЗП, АПИ проучва интензивността на движението и контролира теглото,
осовото натоварване и габаритните размери на ППС чрез устройства за отчитане на
тези характеристики с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването
им от разрушаване. Предвид това, независимо от предвидената в ЗП възможност за
движение на извънгабаритни ППС по пътищата, отворени за обществено ползване,
разрешаването на такова движение в рамките на специалното ползване на пътищата
(§ 1, т. 8 от ДР на ЗП във вр. с чл. 18, ал. 5 от ЗП и § 2 от ПЗР на Наредбата
за специалното ползване на пътищата във вр. с Наредба № 11/03.07.2001 г.,
издадена на основание чл. 139 от ЗДвП), обвързано във всички случаи със
заплащането на такси при превишаване на допустимите стойности, не е самоцел.
Такова следва да се извършва само при отсъствие на друга възможност това
движение/превоз, да могат да бъдат осъществени в рамките на общественото
ползване на пътищата, с основна превантивна цел – пътищата за обществено
ползване да бъдат експлоатирани правилно, съответно да бъдат предпазени от
разрушаване, до каквото без съмнение води движението конкретно на тежки ППС.
Каквото ясно регламентира и конкретно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба №
11/03.07.2001 г. Т.е. във всички случаи, в които разрешение не се следва поради
наличие на възможност конкретен товар да бъде разделен на части, съответно
превозен в рамките на общественото ползване на пътищата, така че ППС, с което
превозът се извършва да не надвишава нормите, установени от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, е налице изрична забрана (арг. от
общата разпоредба на чл. 139, ал. 1, т. 2 от ЗДвП) за превоз на този товар по
начин, по който със същия конкретно ППС ще бъде претоварено, съответно
извънгабаритно – тежко, по смисъла на чл. 3 във вр. с чл. 6 и чл. 7 от Наредба
№ 11/03.07.2001 г.
При това положение изведените в
АУАН и НП правни квалификации – чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ, във
вр. с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. второ от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8,
ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г.,
отнасящи се до хипотеза, в която снабдяването с разрешение по специалния ред на
ЗП е необходимо, са несъответни на фактите по случая.
Административнонаказателна отговорност за движението на извънгабаритни – в
случая тежки ППС, в нарушение на забраната по чл. 139, ал. 1, т. 2, предл.
второ от ЗДвП, в хипотеза, в която разрешение за движение в рамките на специалното
ползване на пътищата не следва да бъде издавано, осъществява
административнонаказателния състав по чл. 139, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 177,
ал. 3, т. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 8, ал. 1 и § 1, т. 14 от ДР, във вр. с чл. 7,
ал. 1, т. 5, б. „в“ на Наредба № 11/03.07.2001 г. Предвид изложеното, въпреки
безспорното наличие на данни по делото за извършено нарушение и неговото
авторство, материалният закон е приложен неправилно с процесното НП.
С оглед изложеното се приема, че
са налице касационни основания по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл.
63в от ЗАНН – решението на Районен съд – Радомир е постановено при неправилно
приложение на материалния закон, поради което и същото ще се отмени цялост, ведно
и с определението, с което е изменено и допълнено първоинстанционното
решение. Съдебният акт ще се отмени, съответно делото ще се реши по същество,
предвид липса на основанията по чл. 222, ал. 2 от АПК във вр. с 63в от ЗАНН –
делото е изяснено от фактическа страна, съответно не са допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, поради което не се налага връщането
му за ново разглеждане. Наказателното постановление ще се отмени като
незаконосъобразно.
Относно разноските:
С оглед изхода
на делото и съобразно разпоредбите на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 143,
ал. 1 от АПК, основателно е искането на касационния жалбоподател за присъждане
на съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Пред настоящата касационна
инстанция се претендират разноски в размер на 500 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от
21.03.2023 г., обективирани и в списък по чл. 80 от ГПК (л. 18 и л. 19 от
делото), както и разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
производството по АНД № 228/2022 г. по описа на Районен съд – Радомир, в размер
на 510 лв., по договор за правна защита и съдействие от 15.09.2022 г. (л. 37 и
38 от АНД). Ответникът направи възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение за един адвокат. Същото е без основание. Претндираното от
касатора за пръсъждане адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство пред всяка от двете съдебни инстанции не надхвърля минималния
размер по чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът
ще бъде осъден да заплати на касатора съдебни разноски за двете съдебни
инстанции в размер на общо 1010 лв.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
решение
№ 119 от 28.11.2022 г. на Районен съд – Радомир, изменено и допълнено с
определение от 31.01.2023 година, постановено по АНД № 228 по описа за 2022 г.,
И ВМЕСТО НЕГО:
ОТМЕНЯ наказателно постановление
№ 7838 от 01.09.2022 г., издадено от
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с
което на Т.К.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 4 000 (четири хиляди) лева, за извършено
административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“, предл. второ, във вр.
с чл. 53, ал. 1, т. 2, предл. второ от Закона за пътищата (ЗП), във вр. с чл.
8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11 от
03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, с код по БУЛСТАТ: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, бул. „Македония“
№ 3, да заплати на Т.К.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***, съдебни разноски за
двете инстанции в размер на 1 010.00 лв. (хиляда и десет лева).
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/
ЧЛЕНОВЕ:
/п/
/п/