Р
Е Ш Е
Н И Е
№......
гр.К., 03.07.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Казанлъшки районен съд, първи
наказателен състав,в публично заседание на тридесети юни, две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ИВАНОВА
при
секретаря........А.Ц.…...…..……...................................като разгледа
докладваното от съдията...........................гр.дело №2475 по описа за 2019
год. за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявените искове са с правно
основание чл.
128 от КТ във вр. чл. 242 от КТ; чл. 86 от ЗЗД и чл.
224, ал.1 от КТ.
Ищецът твърди, че работел в
ответното дружество до 17.07.2019 г., по силата на трудов договор, като заемал
длъжността „Охранител" с място на работа „А. 2 К.". Със Заповед №
9843/17.07.2019 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено,
поради забавяне изплащането на уговореното трудово възнаграждение на работника.
Ищецът твърди, че не бил получавал трудово възнаграждение за месеците 01.2019
г., 02.2019 г., 03.2019 г., 04.2019 г., 05.2019 г., 06.2019 г. и 07.2019 г. В
заповедта за прекратяване било отразено, че му се дължи обезщетение с пр. осн. чл. 224 от КТ за 10 дни от 2019 г. в размер на 280 лв.
До настоящия момент сумата не била заплатена на ищеца, поради което предявявал
настоящите обективно съединени искове против ответното дружество. Съгласно чл.
128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да заплаща трудовото възнаграждение на
работника в уговорените срокове. В трудовия договор бил упоменат срока, в който
следва да се заплати трудовото възнаграждение, като в случая същия срок не бил
спазен от страна на ответното дружество. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при
неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. На ищеца до настоящия момент не му били
заплатени от работодателя общо седем нетни трудови възнаграждения, като
разпределени по месеци и сумите били както следва:
за месец 01.2019 г. претендира трудово възнаграждение в
нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.04.2019 г. до 16.09.2019
г. в размер на 22,54 лв.; за месец 02.2019 г. претендира трудово възнаграждение
в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.05.2019 г. до
16.09.2019 г. в размер на 18,53 лв.; за месец 03.2019 г. претендира
трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за забава от
01.06.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 14,40 лв. ; за месец 04.2019 г.
претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за
забава от 01.07. 2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 10,40 лв. ; за месец
05.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с
лихва за забава от 01.08.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 6,27 лв. ; за
месец 06.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв. ;
за месец 07.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 300 лв.
В заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение работодателят отразил,
че се дължи на работника обезщетение по чл. 224 от КТ за 10 дни, в размер на
280 лв. Същата сума не била изплатена на работника до настоящия момент, поради
което претендира сумата от 280 лв., представляваща обезщетение с правно
основание чл. 224 от КТ за общо 10 дни неползван платен годишен отпуск през
2019 г. Тъй като ищецът не бил ползвал платения си годишен отпуск за 2018 г. в
пълен размер, претендира и обезщетение с пр. осн. чл.
224 от КТ - 11 дни ПГО за 2018г. в размер на 305 лв. Поради гореизложеното и
след като съдът се убеди в основателността на предявените искове моли да бъде
осъдено ответното дружество „С.С." ООД, ЕИК
*********, да заплати на ищеца Ц.К.Ц., ЕГН **********, сумата от общо 3765 лева
(три хиляди седемстотин шестдесет и пет лева) - главница, както и сумата от
общо 72,14 (седемдесет и два лева и четиринадесет стотинки) - лихва за забава,
като дължимите суми са разпределени, както следва: за месец 01.2019 г.
претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с лихва за
забава от 01.04.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 22,54 лв.; за месец
02.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв., ведно с
лихва за забава от 01.05.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 18,53 лв.; за
месец 03.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от 480 лв.,
ведно с лихва за забава от 01.06.2019 г. до 16.09.2019 г. в размер на 14,40
лв.; за месец 04.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер от
480 лв., ведно с лихва за забава от 01.07. 2019г. до 16.09.2019 г. в размер на
10,40 лв.; за месец 05.2019г. претендира трудово възнаграждение в нетен размер
от 480 лв., ведно с лихва за забава от 01.08.2019 г. до 16.09.2019г. в размер
на 6,27 лв.; за месец 06.2019 г. претендира трудово възнаграждение в нетен
размер от 480 лв.; за месец 07.2019 г. претендира трудово възнаграждение в
нетен размер от 300 лв. Претендира сумата от 280 лв.,
представляваща обезщетение с правно основание чл. 224 от КТ за общо 10 дни
неползван платен годишен отпуск през 2019 г. В подадена уточняваща молба от адв. С. Г.-Ч., пълномощник на ищеца Ц.Ц.,
с оглед дадени указания от съда и в указания от закона срок прави уточнение на
исковата молба, че крайната дата на всяка от претенциите за мораторна
лихва е 16.09.2019 г.
Претендира и сума в размер на 305
лв., представляваща обезщетение с пр. осн. чл. 224 от КТ за 11 дни ПГО за 2018 г.
С писмена молба от
24.09.2019г.ищецът е уточнил,че крайната дата за всяка от претенциите му за мораторна лихва е 16.09.2019г.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК
ответникът е депозирал писмен отговор.
Във връзка с предявена искова молба
от Ц.К.Ц., на основание чл. 131 от ГПК, „С.С. “ ООД е депозирал и моли да съда да приеме
настоящия писмен отговор. „С.С.
“ ООД
оспорва
основателността на заявената претенция за заплащане на следните суми по
основание и размер: сумата от 3765 (три хиляди седемстотин шестдесет и пет)
лева, претендирана като сбор от дължимо, но
неизплатено трудово възнаграждение за периода 01.04.2019-01.07.2019 година.
Излага следните съображения в тази насока:
1.Относно
предявения иск по чл. 128 от Кодекса на труда:
Факт е и не се спори, че страните са
се намирали в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал
длъжността „охранител". Лицето е било назначено на непълно работно време
от 4 (четири) часа при сумирано отчитане. Поради тази причина оспорвам и
твърдението, че от ответното дружество е дължало от една страна и не е
изплатило от друга размера на посочените в исковата молба размери. Относно предявения иск по чл. 224 от Кодекса
на труда, в исковата молба ищецът твърди, че му се полага, но не е
използвал платен годишен отпуск в размери, както следва: за 2018 година- сумата от 280 лева, обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 10 (десет) дни;
за 2019 година- сумата от 305 лева,
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 12 дни. Тъй като
към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, служителят твърди, че
не е използвал платения си отпуск, претендира заплащане на сумата от 280 лева
обезщетение. „С.С. “ ООД оспорва това обстоятелство: За да
бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 224 (1) от Кодекса на труда,
законът е въздигнал в изискване изпълнението на следните кумулативни
предпоставки:
1. Настъпило прекратително действие на трудовото правоотношение между страните;
2. Неизползван,
но полагащ се съгласно нормативната уредба
( Кодекс на труда, Наредбата за работното време, почивките и
отпуските) размер на платен годишен отпуск;
3. Да не е
изтекла предвидената в закона давност относно заплащането на обезщетението.
В настоящия случай, ищецът е ползвал
полагащия му се платен годишен отпуск за съответните периоди. Видно от подадени
молби, работодателят е издал изрични заповеди за упражняване на това право от
служителя и следователно към деня на издаване на заповедта за прекратяване на
трудовото правоотношение, служителят не е имал право на изплащане на
обезщетение по чл. 224 от Кодекса на труда.
Въпреки изложените твърдения и с
оглед установяване на спорните по делото обстоятелства, а именно: какъв е
нетния размер на трудовото възнаграждение дължимо на ищеца, срока, в който
същото е следвало да бъде заплащано от работодателя, налице ли е забава в
неговото изплащане, дължимо ли е обезщетение по чл. 224 (1) от Кодекса на труда
и в какъв размер, „С.С. “ ООД не се
противопоставя на искането на насрещната страна за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза.
Предявени са искове с правно
основание чл. 128 от КТ във вр. чл. 242 от КТ; чл. 86
от ЗЗД и чл. 224, ал.1 от КТ.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното:
Не е спорно между страните,че
ищецът е бил в трудово правоотношение с ответното дружество на длъжност
„охранител“. Не се спори и че със Заповед за
освобождаване № 9843/17.07.2019г. трудовото правоотношение между
страните е било прекратено, поради забавено изплащане на трудовото
възнаграждение.
Приети по делото са представени от ответника заверени копия на
документи,установяващи изплащането на дължимите трудови възнаграждения- извлечение от
разплащателна ведомост за месец юли 2019г., РКО от 12.09.2019г., извлечение от
разплащателна ведомост за месец май 2019г., извлечение от разплащателна
ведомост за месец юни 2019г., РКО № 20290/21.08.2019г., РКО №
23654/06.08.2019г., извлечение от разплащателна ведомост за месец април 2019г.,
РКО № 24818/24.06.2019г., РКО № 22823/24.07.2019г., извлечение от разплащателна
ведомост за месец март 2019г., РКО № 22308/04.06.2019г., извлечение от
разплащателна ведомост за месец февруари 2019г., РКО 24437/20.05.2019г., РКО №
22297/23.05.2019г., извлечение от разплащателна ведомост за месец януари 2019г., РКО № 22287/15.04.2019г.,
Заповед № 358/14.03.2019г.,
молба от Ц.К.Ц. от 14.03.2019г., РКО от 12.09.2019г., извлечение от
разплащателна ведомост за месец май 2019г., РКО № 20290/21.08.2019г., РКО №
23654/06.08.2019г. извлечение от разплащателна ведомост за месец април 2019г.,
РКО № 24818/24.06.2019г., РКО № 22823/24.07.2019г., извлечение
от разплащателна ведомост за месец март 2019г., РКО № 22308/04.06.2019г.,
извлечение от разплащателна ведомост за месец февруари 2019г., РКО №
24437/20.05.2019г., РКО № 22297/23.05.2019г., извлечение от разплащателна
ведомост за месец януари 2019г., РКО № 22287/15.04.2019г., заповед
№358/14.03.2019г., молба от Ц.К.Ц. от 14.03.2019г.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, която дава заключение,че начислените и изплатени/неизплатени
трудови възнаграждения на ищеца са както следва:За м.01.2019г.-нетно
възнаграждение 445,40 лв.Изплатено изцяло с РКО № 22287 от 15.04.2019г.и РКО №
24437 от 20.05.2019г.Неизплатена сума-0 лв.За м.02.2019г.-нетно възнаграждение
444,06 лв.Изплатени суми 244,74лв.с РКО № 22297 от 23.05.2019г.и 45,45 лв.с РКО № 24437 от 20.05.2019г.Неизплатена сума 153,87
лв.За м.03.2019г.-нетно възнаграждение 439,98 лв.Изплатени суми 243,40 лв.с РКО
№ 22308 от 04.06.2019г.и 196,58 с РКО № 24818 от 24.06.2019г.Неизплатена сума-0
лв.За м.04.2019г.-нетно възнаграждение 434,55 лв.Изплатени суми 244,74 лв.с РКО
№ 22823 от 24.07.2019г.и 49,53 лв.с РКО № 24818 от 24.06.2019г.Неизплатена сума
140,28 лв.За м.05.2019г.-нетно възнаграждение 442,69 лв.Изплатени суми 244,74
лв.с РКО № 23654 от 06.08.2019г. и 40,42 лв.с РКО № 20290 от
21.08.2019г.Неизплатена сума 157,53 лв.За м.юни 2019г.-нетно възнаграждение
442,69 лв.Изплатено 442,69 лв.с РКО от 12.09.2019г.Неизплатена сума-0 лв.За
м.07.2019г.-нетно възнаграждение 226,72 лв.Изплатена сума 207,31 лв.с РКО от
12.09.2019г.Неизплатена сума 19,41 лв.Общ размер на нетното възнаграждение за
периода 01.-07.2019г.-2876,09 лв.Общ размер на изплатената сума-2405 лв.Общ
размер на неизплатената сума-471,09 лв.Ищецът е работил в ответното дружество
от месец май 2018г.до месец юли 2019г.За 2018г.му се полагат 13 дни платен
годишен отпуск,а за 2019г.-12 дни,или общо 25 дни.На 14.03.2019г.ищецът е подал
в ответното дружество молба за ползване на 20 дни платен годишен отпуск,считано
от 18.03.2019г.до 12.04.2019г.Отпускът му е разрешен със Заповед №
358/14.03.2019г.Остава неизползван платен годишен отпуск в размер на 5 дни общо
за двете години-2018г.и 2019г.Нетният размер на обезщетението по чл.224,ал.1 от КТ за 5 дни неизползван платен годишен отпуск е в размер на 126 лева.
На основание чл.193, ал.1 от ГПК е открито производство
по оспорване автентичността на положените срещу „получил сумата“ подписи и
съдържанието в следните разходни касови ордери: РКО № 24818/24.06.2019г., РКО №
22823/24.07.2019г., РКО № 23654/06.08.2019г., РКО № 20290/21.08.2019г., РКО без
номер от 12.09.2019г., РКО № 24437/20.05.2019г., РКО № 22308/04.06.2019г., РКО
№ 22287/15.04.2019г., РКО №
22297/23.05.2019г.Ответникът е представил оригиналите на така посочените
разходни касови ордери / с изключение на РКО № 22287 от 15.04.2019г./,и е
заявил,че ще се ползва от тях.
Съдът е назначил съдебно- графологична експертиза /наименована
от вещото лице съдебно-комплексна/,която дава следното заключение:
Подписите,положени долу в дясно,под текста,срещу реквизита“получил сумата“ на
Разходен касов ордер от 12.09.2019г.; Разходен касов ордер № 23654 от
06.08.2019г.; Разходен касов ордер № 22823 от 24.07.2019г.; Разходен касов
ордер № 22297 от 23.05.2019г.,са изпълнени от ищеца Ц.К.Ц..Подписите,положени
долу в дясно,под текста,срещу реквизита“получил сумата“ на Разходен касов ордер
№ 20290 от 21.08.2019г.; Разходен касов ордер № 24818 от 24.06.2019г.; Разходен
касов ордер № 22308 от 04.06.2019г.; Разходен касов ордер № 24437 от
20.05.2019г.,не са изпълнени от ищеца Ц.К.Ц..Печатният,буквения и цифров текст
в РКО под заличаванията е:
1.Разходен касов ордер № 20290 от
21.08.2019г.-„за месец: Май 2018г.“;
2.Разходен касов ордер № 22297 от
23.05.2019г.-„за месец: Юли 2018г.“;
3.Разходен касов ордер № 22308 от
04.06.2019г.-„за месец: Август 2018г.“;
4.Разходен касов ордер № 22823 от
24.07.2019г.-„за месец: Септември 2018г.“;
5.Разходен касов ордер № 23654 от
06.08.2019г.-„за месец: Октомври 2018г.“;
6.Разходен касов ордер № 24437 от
20.05.2019г.-„за месец: Ноември 2018г.“;
7.Разходен касов ордер № 24818 от
24.06.2019г.-„за месец: Декември 2018г.“.
По отношение на оспорените по чл.193 от ГПК документи следва да се изключат
от доказателствата по делото /тъй като са неистински документи/ разходните
касови ордери,подписите върху които не са изпълнени от ищеца Ц.К.Ц.- Разходен
касов ордер № 20290 от 21.08.2019г.; Разходен касов ордер № 24818 от
24.06.2019г.; Разходен касов ордер № 22308 от 04.06.2019г.; Разходен касов
ордер № 24437 от 20.05.2019г.В тези разходни касови ордери,освен,че не са
подписани от ищеца Ц.К.Ц.,има и заличавания с коректор.РКО №
22287/15.04.2019г.,който също е бил оспорен от ищеца в производството по чл.193
от ГПК-ответникът не е представил оригинала на този РКО и поради това той също
следва да бъде изключен от доказателствата по делото.Останалите разходни касови
ордери /без РКО от 12.09.2019г/- Разходен касов ордер № 23654 от 06.08.2019г.;
Разходен касов ордер № 22823 от 24.07.2019г.; Разходен касов ордер № 22297 от
23.05.2019г.,също не следва да се кредитират като
доказващи твърдяните от ответника плащания на
съответните трудови възнаграждения за 2019г.,тъй като тези ордери,макар и да са
подписани от ищеца Ц.К.Ц. и в този смисъл оспорването на истинността им в
производството по чл.193 от ГПК да не е успешно,видно от заключението на
съдебно-комплексната експертиза,в тях има заличавания с коректор,под които са
изписани текстове,че плащанията се отнасят за месеците октомври
2018г.,септември 2018г.и юли 2018г.,и поради това възниква сериозно съмнение в
истинността на съдържанието на тези документи и не е безспорно доказано,че
вписаните в тях суми по плащания на трудовото възнаграждение се отнасят за
съответните месеци от 2019г.,твърдяни от ответника.В
тази връзка твърдението на ищеца,че не са му били плащани трудовите
възнаграждения за 2019г.се подкрепя не само от заключението на
съдебно-комплексната експертиза,но и от показанията на свидетеля М.Т.П.,който
установява,че е работил заедно с ищеца в ответното дружество и че трудовото
възнаграждение за 2019г.не е било заплатено както на него,така и на
ищеца.Дадените в заключението на съдебно-счетоводната експертиза размери на
изплатени трудови възнаграждения по горепосочените разходни касови ордери не
следва да се вземат предвид като доказателство за изплатени трудови
възнаграждения по тези разходни касови ордери,тъй като заключението на
съдебно-счетоводната експертиза е изготвено преди заключението на
съдебно-комплексната експертиза,от което се установи,че в тези разходни касови
ордери има заличавания с коректор,а част от тях са и неистински документи,тъй
като не са подписани от ищеца Ц.К.Ц..Предвид изложеното,следва да се уважат
претенциите на ищеца за неизплатени трудови възнаграждения за месеците от
януари до май 2019г.,но до размерите на нетните възнаграждения за съответните
месеци,дадени в заключението на съдебно-счетоводната експертиза,тъй като ищецът
с исковата молба е претендирал за по-високи суми от тези нетни
възнаграждения-претендирал е по 480 лева за всеки месец.Съответно и лихвите за
забава по чл.86 от ЗЗД,претендирани от ищеца за
съответните периоди,посочени в исковата молба и в допълнителната молба на л.8
от делото,следва да се преизчислят и да се уважат в
размери върху уважените размери на нетните трудови възнаграждения за
съответните месеци.Така за м.януари 2019г.искът за неплатено трудово възнаграждение
следва да се уважи за сумата от 445,40 лв.,а за останалите 34,60 лв.до претендираните 480 лв.следва да се отхвърли.Лихвата за
забава следва да се уважи в размер на 20,91 лв.,а за останалите 1,63лв.до претендираните 22,54 лв.следва да се отхвърли.За месец
февруари 2019г.искът за трудово възнаграждение следва да се уважи в размер на
444,06лв.,а за останалите 35,94 лв.следва да се отхвърли.Лихвата за забава
следва да се уважи за 17,15 лв.,а за останалите 1,38 лв.следва да се
отхвърли.За месец март 2019г.искът за трудово възнаграждение следва да се уважи
за сумата от 439,98лв.,а за останалите 40,02 лв.следва да се отхвърли.Лихвата
за забава следва да се уважи в размер на 13,20 лв.,а за останалите 1,20
лв.следва да се отхвърли.За месец април 2019г.искът за трудово възнаграждение
следва да се уважи в размер на 434,55 лв.,а за останалите 45,45 лв.следва да се отхвърли.Лихвата за забава следва да се
уважи в размер на 9,42 лв.,а за останалите 0,98 лв.следва да се отхвърли.За
месец май 2019г.искът за трудово възнаграждение следва да се уважи в размер на
442,69 лв.,а за останалите 37,31 лв.следва да се отхвърли.Лихвата за забава
следва да се уважи в размер на 5,78 лв.,а за останалите 0,49 лв.следва да се
отхвърли.
Видно от заключението на съдебно-комплексната експертиза,разходният касов
ордер от 12.09.2019г.е подписан от ищеца Ц.К.Ц. и върху този разходен касов
ордер няма заличавания с коректор.Следователно-този разходен касов ордер следва
да се приеме за годно писмено доказателство,представено от
ответника,удостоверяващо извършено плащане от страна на ответното дружество на
трудово възнаграждение на ищеца Ц.К.Ц..От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза е видно,че с този РКО са изплатени трудовите възнаграждения на ищеца
за месеците юни и юли 2019г.,като за месец юни е изплатено изцяло дължимото
нетно трудово възнаграждение в размер на 442,69 лева,а за месец юли от
дължимото нетно трудово възнаграждение в размер на 226,72 лева са изплатени
207,31 лева и остават неизплатени 19,41 лева.Следователно-искът за месец юни
2019г.е неоснователен и следва да се отхвърли изцяло,тъй като дължимото трудово
възнаграждение е изплатено,а за месец юли следва да се уважи в размер на 19,41
лв.и да се отхвърли за останалите 280,59 лева до претендираните
300 лева от ищеца в исковата молба.
С оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза,от претендираните общо 585 лева обезщетение по чл.224 от КТ
общо за двете години-2018г.и 2019г.,претенцията е основателна в размер на 126
лева обезщетение за 5 дни неизползван платен годишен отпуск общо за 2018г.и
2019г.и следователно в този размер следва да се уважи,а за останалите 459 лева
следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора ответникът следва да заплати на ищеца на основание
чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 655,20 лв. съразмерно с уважената част от исковете.По направеното от
процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение,съдът намира,че същото не е прекомерно,тъй като
делото е със значителна фактическа и правна сложност.
Ищецът следва да заплати на ответника на
основание съгласно чл.78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на
129,50 лв. за съдебно-комплексна експертиза съобразно с отхвърлената част от
исковете.
Ответникът следва да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-К. на основание чл.78,
ал.6 от ГПК, във вр. с чл.1 от Тарифата за ДТ, които
се събират от съдилищата по ГПК,във вр. с чл.72, ал.1
от ГПК, 50 лв. държавна такса и 470 лв.
разноски за съдебно-счетоводна и съдебно-комплексна експертизи.
Водим от гореизложеното съдът
Р Е Ш И
:
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление ***,представлявано от
управителя му Е.И.Б., да заплати на Ц.К.Ц.,с ЕГН **********,с адрес: ***, следните суми:
-445,40
лв. неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.01.2019
г., ведно със законната лихва,
считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и 20,91 лв. лихва за забава за периода от
01.04.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за трудово възнаграждение в частта за още 34,60 лв. до претендираните 480 лв. и за лихва за забава в частта за още
1,63 лв. до претендираните 22.54 лв. като
неоснователни;
-444.06 лв. неизплатено нетно трудово
възнаграждение за м.02.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното
изплащане и 17.15 лв. лихва за забава за периода от 01.05.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете
за трудово възнаграждение в частта за още 35,94 лв. до претендираните
480 лв. и за лихва за забава в частта за още 1,38 лв.до претендираните
18.53 лв. като неоснователни;
-439,98 лв.
неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.03.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 16.09.2019г. до окончателното изплащане и 13,20 лв. лихва за забава за периода от 01.06.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово
възнаграждение в частта за още 40,02 лв.до претендираните
480 лв. и за лихва за забава в частта за още 1,20 лв.до претендираните
14.40 лв. като неоснователни;
-434,55 лв.
неизплатено нетно трудово възнаграждение за м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до
окончателното изплащане и 9,42 лв. лихва за забава за периода от
01.07.2019г. до 16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за трудово
възнаграждение в частта за още 45,45 лв.до претендираните 480 лв. и за лихва за забава в частта за още
0,98 лв.до претендираните 10.40 лв. като
неоснователни;
-442,69 лв. неизплатено
нетно трудово възнаграждение за м.05.2019г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до
окончателното изплащане и 5,78 лв. лихва за забава за периода от 01.08.2019г. до
16.09.2019г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за трудово възнаграждение в частта за още 37,31 лв.до претендираните 480 лв. и за лихва за забава в частта за още
0,49 лв.до претендираните 6.27 лв. като неоснователни.
-19,41 лв. неизплатено
нетно трудово възнаграждение за м.07.2019г., ведно със законната лихва, считано от 16.09.2019г. до
окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за трудово възнаграждение в частта за още 280,59 лв.до претендираните
300 лв. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Ц.К.Ц.,с ЕГН **********,с
адрес: *** против „С.С.“
ООД, с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление ***,представлявано от
управителя му Е.И.Б., иск с правно основание чл.128, ал.1, т.2 от КТ за заплащане на трудово възнаграждение за
м.06.2019 г. в размер на 480 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя му Е.И.Б.,да заплати на Ц.К.Ц.,с ЕГН **********,с
адрес: *** сумата от 126 лева,представляваща обезщетение с правно основание чл.224 от КТ за общо 5 дни
неизползван платен годишен отпуск общо за 2018г.и 2019г. като ОТХВЪРЛЯ исковете за обезщетение по
чл.224 от КТ в частта за още 459 лв.общо до претендираните
общо 585 лв. като неоснователни.
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, с
ЕИК:********* със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ц.К.Ц.,с ЕГН **********,с адрес: *** , на основание чл.78, ал.1 от ГПК направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 655,20 лв.
ОСЪЖДА Ц.К.Ц.,с ЕГН **********,с
адрес: ***, да заплати
на „С.С.“
ООД, с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление ***, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото
разноски
за съдебно-комплексна експертиза размер на 129,50 лв. лв.
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
***, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-К., на основание чл.78, ал.6 от ГПК 50
лв. държавна такса и 470 лв. разноски за
съдебно-счетоводна и съдебно-комплексна експертизи.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд-Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: