РЕШЕНИЕ
2020 година, гр. Велинград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, на пети март през две хиляди и двадесета година, в публичното заседание в следния състав
Съдия: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря Павлина Матушева
като разгледа докладваното от съдия Пенчева гражданско дело № 1173 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 64 ЗС от З.Г.Б. и П.Г.Б. против Г.К.Б. и В.К.Б. за определяне на част от поземлен имот, индивидуална собственост на ответниците, с идентификатор 10450.503.895 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед № РД 18- 1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град Велинград, улица „***, площ на имота 259 кв. м., която да може да се ползва от ищците, необходима за пълноценното ползване по предназначение на притежавания от тях собствен недвижим имот-самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 10450.503.895.1.2 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК-Пазарджик, с адрес на имота: Велинград, улица „Христо Ясенов" №21, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.503.895, при съседни самостоятелни обект в сградата: на същия етаж-имот с идентификатор 10450.503.895.1.7, под обекта-
10450.503.895.1.1., над обекта - няма, прилежащи части - таван и при условията на чл.38 от Закона за собствеността ведно с И ид. част от приземието на сградата.
Твърди се, че ищците са собственици по силата на Нотариален акт № 124, том II рег.№ 4195/18.09.2019г. на Нотариус Симеон Даскалов, с район на действие РС Велинград, в режим на съпружеска имуществена общност, на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.503.895.1.2 по КККР на гр. Велинград, Община Велинград, област Пазарджик, одобрени
със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК- Пазарджик, с адрес на имота: Велинград, улица „Христо Ясенов" п21, който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.503.895, с адрес на поземления имот: град Велинград, улица „***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент брой нива на обекта - 1, с площ - 78.50 кв. м. при съседни самостоятелни обект в сградата: на същия етаж: имот с идентификатор: 10450.503.895.1.7, под обекта:
10450.503.895.1.1, над обекта - няма, прилежащи части - таван и при условията на чл.38 от Закона за собствеността ведно с 1/2 идеална част от приземието.
Сградата, в която се намира самостоятелният обект, собственост на ищците, е разположена в поземлен имот индивидуална собственост на ответниците.В същата сграда, ответниците притежават свои самостоятелни обекти. По силата на Нотариален акт № 159, том II, н.д. 357/05.12.2013г.на Нотариус Симеон Даскалов, с район на действие РС Велинград, Г.К.Б. е придобил самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.503.895.1.1 КККР на гр. Велинград, заемащ целия първи етаж от южния калкан на двуетажната масивна жилищна сграда - сключено застрояване, със застроена площ от 78.50 кв.м., ведно с 1/2 ид.част от приземния етаж от същата сграда, целият на площ от 78.50 кв.м., ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, при което сградата е построена.
По силата на Нотариален акт № 160, том II, н.д. 358/05.12.2013г, на Нотариус Симеон Даскалов, с район на действие РС Велинград, В.К.Б. е придобил самостоятелен обект в сграда- пристройка, обособена като самостоятелно жилище с гараж в построената върху гореописаното дворно място сграда с идентификатор
10450.503.895.1, образувана от първи и втори надпартерни етажи на пристройка със застроена площ от по 40-четиридесет квадратни метра, обособяващи еднофамилно жилище със самостоятелно стълбище и санитарни възли, находяща се в югоизточната част на гореописаната жилищна сграда, ведно с гараж, заемащ партерната част от пристройката.
Твърди се, че ответниците възпрепятстват свободния достъп на ищците към вътрешната част на дворното място, съществувал до момента от улицата към вътрешността на поземления имот и до част от жилищната сграда, като са изградили ограда и ищците можели да преминат до входа на къщата си единствено по пътека с широчина от около един метър, която минава по стълби и така бил отрязан достъпът им до водопроводна шахта, респективно - до западно разположената ограда на двора, до която биха могли да подредят дървата си за огрев. Отрязана била и възможността им да влизат с количка във вътрешността на двора, да пренасят и складират дърва за огрев в дворното място, да ползват прозорчето на приземието си, през което да вкарват дървата вътре в къщата, защото ответниците са ограничили възможността да ползват прозорчето чрез поставяне от външната му страна на пяна и тиксо, поради което не може да се отваря.
Сочи се, че ищците са предприели опити за разговор с ответниците с цел извънсъдебно разрешаване на спора, които се останали безрезултатни. Становището на ответниците било в насока, че след като ищците не притежават право на собственост върху дворното място, правото им да го ползват се свеждало само до преминаване през него до входа на жилищната си сграда. Според тях, между страните е налице правен спор, предмет на който е степента, до която собственикът на самостоятелен обект в сграда, разположена в чужд имот има право ползва поземления имот за обслужване на самостоятелния обект в сграда - в конкретния случай втория етаж от къщата и половината от приземието в същата жилищна сграда, застроена върху него, които са собственост на ищците.
Считат, че за тях е налице правен интерес, на основание правото им на собственост върху самостоятелен обект в сградата и установената съдебна практика, да поискат съдът да определи каква част от поземления имот, индивидуална собственост на ответниците, имат право да ползват за пълноценното ползване и обслужване на постройките и обектите им на собственост.
Считат, че нежеланието на ответниците да уредят доброволно отношенията по между им изисква намесата на съда, поради което предявяват настоящия иск. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ТПК ответниците по иска Г.К.Б. и В.К.Б. оспорват допустимостта и основателността на иска. Считат, че за ищците не е налице правен интерес от предявяване на иска, предвид че достъпът им не е ограничен и разполагат с целия централен вход към дворното място, съществувал още към 2003 г.
Излагат, че проходът, върху който е изградено стълбището, от което се влиза за първия етаж на жилищната сграда, собственост на Г.К.Б., както и за втория жилищен етаж, собственост на ищците и към приземните помещения, които са съсобствени на ищците и ответниците, от 10 години се ползва единствено и само от ищците и че от този проход, който е достатъчно широк и стълбището, ищците имат достъп, както до етажа си, така и до приземието.
Сочат, че не те, а ищците от 10 години ограничават достъпа на ответника Г.Б. до жилището му на първия етаж, като държат точно до стълбището вързано огромно куче, което разрешава преминаването само на тях и това принудило Г.Б. да си направи нов вход, като се лиши от терасата си, за да има достъп в собствеността си.
Оспорват твърденията, че са ограничили възможността на ищците да
ползват прозорчето на приземието си, чрез поставяне от външната му страна на пяна и тиксо.
Оспорват твърденията, че инициативата за извънсъдебно уреждане на отношенията между страните изхожда от ищците, като заявяват, че те са тези, които са предложили на ищците да им предоставят възможността да ползват част от задната част на дворното място, граничеща с парцел 897- собственост на децата на ищците, прехвърлена им от техните родители, с което предложение ищците не са се съгласили.
Считат искането за неоснователно с довод, че видно от представената от тях скица №15-413199-12.05.2019 г., ответниците ползват проход и заден двор толкова, колкото ползват и ищците и не могат да имат повече претенции за ползване.
Заявяват, че заради действията на ищците, ответниците изградили нов вход на къщата, а предвид, че улицата пред входа е тупик и не могат да си вкарват колите в този проход, възнамерявали да направят реконструкция на претендирания от ищците проход.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищците З.Г.Б. и П.Г.Б. са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10450.503.895.1.2 по КККР на гр. Велинград, общ. Велинград, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, с предназначение на самостоятелния обект-жилище, апартамент, заемащ южната половина от втори жилищен етаж от жилищна сграда с идентификатор
10450.503.895.1., с адрес на имота гр. Велинград, ул. „Христо Асенов“ № 21, ет. 3, със застроена площ от 78,50 кв. м., при съседи имоти с идентификатори: на същия етаж 10450.503.895.1.7, под обекта-
10450.503.895.1.1, над обекта-няма, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС, включително от приземния и таванския етаж на къщата, заедно с право на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, с идентификатор 10450.503.895 по КККР на гр. Велинград, ободрени Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г. на ИД на АГКК, съставляващо имот пл. № ХУП-5863, в кв. 3 по плана на гр. Велинград. Собствеността е придобита на основание делба и уравняване на дяловете.
Не се спори между страните, че собственици на поземления имот с идентификатор 10450.503.895, където е разположена сградата, в която попада самостоятелния обект, собственост на ищците, са ответниците Г.К.Б. и В.К.Б., всеки от които притежава по И ид. част от дворното място, цялото с площ 259 кв. м. В сградата, освен имотът собственост на ищците, самостоятелни обекти притежават и ответниците. Ответникът Г.К.Б. е собственик по силата на дарение, обективирано в Нотариален акт №159 от 05.12.2013г., том II, рег. № 1721, нот. дело № 357/201 Зг. на Нотариус Симеон Даскалов с района на действие РС Велинград, на самостоятелен обект в сграда-апартамент, с идентификатор 10450.503.895.1 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18- 1214/06.06.2018г от ИД на АГКК, заемащ целия първи етаж от южния калкан на двуетажната масивна жилищна сграда -сключено застрояване със застроена площ от 78.50 кв.м.ведно с 1/2 ид.част от приземния етаж от същата сграда, целият на площ от 78.50 кв.м., ведно със съответните ид.части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж, в което е построена сградата. Ответникът В.К.Б. е собственик по силата на дарение, обективирано в Нотариален акт № 160 от 05.12.2013г., том II, рег. № 1723, нот. дело № 358/2013г. на Нотариус Симеон Даскалов с район на действие РС Велинград, на самостоятелен обект в сграда-двуетажна пристройка, състояща се от първи надпартерен и втори надпартерен жилищни етажи, които обособяват еднофамилно жилище със самостоятелно стълбище и санитарни възли, със застроена площ от 40 кв. м., пристроена към югоизточната част на съществуващата жилищна сграда, заедно с гараж, заемащ партерния етаж от пристройката, със застроена площ от 40 кв. м., заедно със съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата.
Достъпът на ищците до жилищната сграда с идентификатор
10450.503.895.1, където е разположен самостоятелен обект с идентификатор 10450.503.895.1.2, тяхна собственост, се осъществява от към улицата, през проход от около 10 кв. м., с ширина 1,20 м. По стълби се стига до входа на сградата, а оттам по вътрешни стълби в самата жилищна сграда се осъществява достъпът на ищците до жилищния етаж, на който е разположен собственият им жилищен имот, както и до приземния етаж на сградата. Поради съществуваща на терена денивелация достъпът както до дворното място, така и до входа на жилищната сграда се осъществява по стълби. По причина съществуващата денивелация достъпът до дворното място с количка е невъзможен.
До стълбите в съседство със сградата, от западната страна на дворното място, има изградена външна тоалетна, външна чешма и складиран дървен материал. Чешмата и външната тоалетна понастоящем попадат в място, заградено от ответниците с мрежа, с ширина 2,00 м. към уличната линия, и дължина 8,60 м., като преди заграждането се ползват от ищците. Останалата част от западната страна на дворното място, до границата му на североизток с имот с идентификатор 10450.503.1682 и на северозапад с имот 10450.503.896 е празно. В крайната северна част, след жилищната сграда от север, има стълби.
Прозорчето на приземния етаж на сградата, от който ищците притежават идеални части правото на собственост на осн. чл. 38 ЗС, се намира от източната страна на дворното място, което се ползва от ответниците.
Достъпът на ответника Г.К.Б. за първи жилищен етаж, негова собственост в сграда с идентификатор
10450.503.895.1, се осъществява от самостоятелен вход откъм улицата, а от жилищния етаж по намиращите се в сградата вътрешни стълби се стига и до приземния етаж, от който притежава съответните идеални части от правото на собственост, на осн. чл. 38 ЗС.
Установи се от показанията на свидетелите Сайда Кандьова и Йорданка Будинова, че за достъп до жилищна сграда с идентификатор
10450.503.895.1, в която е разположен самостоятелен обект с идентификатор 10450.503.895.1.2, тяхна собственост, ищците ползват част от дворното място, представляващо проход между жилищната сграда и намиращите се от западна страна външна тоалетна и чешма. Относно това обстоятелство показанията на свидетелите са непротиворечиви. След заграждането от страна на ответниците на намиращите се в дворното място външна тоалетна и чешма, проходът за достъп до сградата е стеснен, но това не препятства достъпа на ищците до сградата. В тази насока са показанията н свидетелката Кандьова, които съдът кредитира като обективни, логични и последователни. Свидетелката е съседка на имота, има преки и непосредствени впечатления за това обстоятелство и показанията й кореспондират с показанията на свидетелката Будинова, също съседка на имота, както и със заключението на вещото лица И..
Според заключението на вещото лице, прието от съда и неоспорено от страните, достъпът на ищците до приземието, представляващо обща част от сградата, от което те притежават по силата на чл. 38 ЗС съответните ид. части от правото на собственост, се осъществява през вътрешните стълби на сграда с идентификатор 10450.503.895.1.
Преди заграждането на външната тоалетна и чешма, ищците складират в празното пространство в западната част на дворното място, след външната тоалетна и чешма, дървата си за огрев. Ограждането им с мрежа от страна на ответниците, препятства достъпа на ищците до задната част от дворното място и правят невъзможно ползването му за складиране на дървата за огрев.
В заключението на съдебно-техническата експертиза вещото лице е представило два варианта за определяне на площ за ищците от имота на ответниците, с оглед обслужване и ползване на жилищната им сграда.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи относно допустимостта и основателността на предявените искове:
Предявеният иск за определяне размера на площта върху прилежащия терен, собственост на ответниците, ползването на която е необходимо за осигуряване на свободен и безпрепятствен достъп до собствения недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идетификатор 10450.503.895.1.2, както и до съответните общи части и складови помещения и ползването им по предназначение от ищците, е допустим. Установи се по безспорен начин, че ищците притежават право на собственост върху самостоятелен обект-жилище, апартамент, находящо се на втори етаж на жилищна сграда с идентификатор 10450.503.895.1, построена в поземлен имот 10450.503.895, собственост на ответниците, както и на съответните идеални части от общите части на сградата по смисъла на чл.38 ЗС, включително от приземния и таванския етаж на сградата. Установи се също така, че на ищците е осигурено право на преминаване през имота на ответниците от входната врата на двора до входната врата на жилищната сграда. Между страните обаче съществува спор относно обема на правото на преминаване, както и относно правото на ищците да ползват част дворното място за складиране на дърва за огрев. Това налага извода, че отношенията между страните досежно ползването от ищците на имота на ответниците следва да се регулират с настоящото съдебно решение. Позицията на процесуалния представител на ответниците, че от тяхна страна не се създават пречки на ищците за достъп до сградата, се подкрепя от събраните по делото доказателства. Същевременно обаче заграждането на част от дворното място и препятстването достъпа на ищците до частта от него, където до тогава са складирали дървата си за огрев, налага произнасяне по въпроса за обем, в който е допустимо собственика на самостоятелен обект в сграда, разположена в имот, собственост на трето лице, да ползват земята, когато това е необходимо за използването на постройката според нейното предназначение. По този въпрос между страните е налице правен спор, което обуславя правен интерес от предявяване на настоящия иск, поради което искът е допустим.
Разпоредбата на чл. 64 ЗС изрично установява правото на собственика на постройка, респ. самостоятелен обект в нея /какъвто притежават ищците/ да се ползва от земята само доколкото това е необходимо за използване на постройката /респ. отделните обекти в нея/ по предназначение, а собственикът на земята е длъжен да му осигури тази възможност и да търпи горното ограничение на своето право, като се въздържа от действия, които препятстват това право на суперфициаря, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото е постановено друго. По този начин се установява ограничаване на правата на собственика на терена, но само до такъв обем от правото, който е достатъчен за осигуряване възможността на собственика на построеното да го ползва. Ако в акта, с който е отстъпено правото по чл. 63 ЗС, не е постановено друго, правото на собственика на постройката се ограничава само до правомощията, установени с чл. 64 ЗС- ползване на такава част от мястото, върху което е построена сградата, която му осигурява нормален достъп до сградата, включително до входа й, и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние, според нейното предназначение /да складира строителни материали върху мястото и да го използва като строителна площадка през време на строежа, да го използва при ремонт на постройката, да преминава през това място, да прекара през него водопровод, канализация, тръби за отопление и др., както и да го използва като дворно място за домакински нужди, за отдих и др./.
Определящото обаче е това, че правата на собственика на отделен обект в сградата по отношение на дворното място са такива по чл. 64 ЗС, а не права на собственик, поради което незастроената част от мястото не може се ползва за такива дейности, които биха лишили от съдържание правото на собственика на земята /например за създаване и поддържане на тревна площ и цветя, засаждане на дръвчета, зеленчуци, цветя за построяване на стопански сгради и др. под./.
Ползването на притежаваните от ищците обекти в сградата по предназначението включва и достъп до външните стени на сградата, като общи части с оглед необходимостта от извършване на ремонти, събиране на паднали предмети и др., но целта на закона при разделна собственост на земята и постройките върху нея е да се защити и възможността за ползване на земята от нейния собственик. Избеното помещение съставлява част от жилището и може да се намира във или извън него. След като суперфициарният собственик може да ползва дворното място доколкото това е необходимо за използването на обекта му по предназначение, то в случаите когато до складовото му помещение няма достъп от жилището му, то същият може да ползва дворното място за достъп до избеното си помещение.
Ползването на земята от суперфициарния собственик не може да бъде неограничено, безпределно, а следва да се простира единствено в рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я използва. Затова законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в обема на необходимото за ползването на сградата пространство, което се осъществява по предвидения в чл. 22, ал. 7 ЗУТ ред за определяне на прилежащите площи. При определяне размера на необходимата площ съдът не следва да се съобразява с други обстоятелства освен с това да се ограничи в минимална степен правото на собственика върху земята, като избере най-икономичния вариант, предложен от вещото лице, като без значение са всички останали въпроси, свързани с удобството или с разрешаване на конфликтни ситуации между страните, не са от значение за постановяване на решението.
От данните по делото се установява, че липсва постановяване на друго в акта, с който е отстъпено правото, поради което настоящият случай попада в общата хипотеза, даваща право на собственика на постройката да ползва земята доколкото това е необходимо за използването на самата постройка. В случая съдът счита, че ползването на поземления имот на ответника от страна на ищците следва да включва правото им на безпрепятствено преминаване от входната врата на двора до входната врата на жилищната сграда. От жилищната сграда следва да се осъществи достъпът до приземието на сградата, съобразно установената по делото възможност за това. В ползването на имота не следва да се включва преминаване от източната му страна за достъп до прозорчето на приземния етаж, доколкото приземния етаж се намира в жилищната сграда и достъпът до него е възможен по вътрешните й стълби. Обстоятелството, че съществуващата на терена денивелация от страната на входа на жилищната сграда, който ползват ищците, прави невъзможно прибирането на дървата за огрев с количка и прави по-удобно прибирането им през прозорчето на избеното помещение, не налага извод, че по-удобното ползване на имота им по предназначение, следва да води до ограничения за собственика на терена в по-голяма степен. Както се посочи по-горе при преценка на размера на необходимата площ, съдът следва да се ръководи от критериите, според които правото на собственика на терена следва да е ограничено в минимална степен. Съобразно този критерий и предвид че с едновременното ползване на прохода до входа на жилищната сграда, по вътрешните стълби на която е възможен достъп до приземието и преминаването през източната част от имота до прозорчето на приземието, би представлявало прекомерно и неоправдано ограничение на правото на собственост на ответниците върху терена, съдът счита, че достъпът до приземието следва да се осъществява по единствено вътрешните стълби на сградата.
Ползването земята, върху което е построена сградата, респ. самостоятелен обект в нея, следва да осигурява нормален достъп до нея, включително до входа й, и за поддържането й в нормално и годно за ползване състояние, според нейното предназначение.
В конкретния случай, съобразно предназначението изградената в имота сграда- жилищна, т.е. сграда, предназначена за постоянно обитаване, по смисъла на § 5,т. 29 ДР на ЗУТ и разположения в нея самостоятелен обект, собственост на ищците-жилище т. е. съвкупност от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни нужди по см. на § 5,т. 30 ДР на ЗУТ, използването по предназначението на притежавания от ищците самостоятелен обект включва освен обитаването му и свързаните с него топлоснабдяване, водоснабдяване и електрифициране.
Установи се от показанията на свидетелката Кандьова, че за отопление на жилището ищците използват дърва. За това обстоятелство свидетелката има преки и непосредствени впечатления, като съседка на имота. То не се опровергава от показанията на свидетелката Бурдинова, която заявява, че не е ходила в дома на ищците, а изводите си, че се отопляват с климатици обосновава с визуални наблюдения за поставените външни тела, които е чувала да работят. Следва да се посочи обаче, че от решаващо значение не е използваният начин за отопление, а необходимостта от топлоснабдяване на имота, включително и съхраняване на дърва за огрев, която следва да бъде съобразена от съда.
Съобразно вида на притежавания от ищците имот-жилище и с оглед установените в чл. 40, ал. 1 ЗУТ критерии, всяко жилище трябва да има складово помещение, което може да бъде в жилището или извън него. Видно от представения от ищците Нотариален акт № 159, том II, н.д. 357/05.12.2013г., с придобиване на самостоятелния обект, те придобиват и съответните идеални части от приземния и таванския етаж, т. е. ищците разполагат със складово помещение, в което да съхраняват дървата си за огрев. Установи се, че до приземието същите имат безпрепятствен достъп от вътрешните стълби на сградата, поради което искането да им бъде определена част от поземлен имот с идентификатор 10450.503.895 за складиране на дърва за огрев е неоснователно. Складирането на дърва в дворното място на ответниците, при условие, че ищците разполагат със складово помещение вътре в жилищната сграда, до което имот безпрепятствен достъп, би ограничило правото на собственост на собствениците на терена, в степен по-голяма от необходимото за ползване на самостоятелния обект в разположената върху него сграда, което ограничение се явява неоправдано.
Предвид тези съображения следва извода, че претенцията на ищците е основателна в частта относно правото на ползване на собствения на ответниците имот с идентификатор 10450.503.895 за преминаване и достъп до жилищна сграда с идентификатор 10450.503.895.1. В тази част предявеният иск следва да се уважи, като се определи размера на площта върху прилежащия терен, собственост на ответниците, ползването на която е необходимо за осигуряване на свободен и безпрепятствен достъп до собствения недвижим имот на ищците - самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 10450.503.895.1.2 и складовото помещение към него, а именно 10,32 кв. м., защриховани в жълт цвят и определени за общо ползване, по вариант първи от заключението на вещото лице, като скицата находяща се на л. 50 от делото, следва да се счита неразделна част от настоящото решение.
Неоснователно е искането да се определи част от дворното място, собственост на ответниците, в което ищците да складират дърва за огрев
Ползването на имота на ответниците по вариант първи от заключението на вещото лице най-голяма степен охранява както интересите на преминаващите, така и интересите на собствениците на земята. Аргумент в тази насока е както заявлението на вещото лице, така и становището на страните, че този вариант описва съществуващото фактическо положение. Доколкото съдът счита, че с настоящия съдебен акт по-скоро следва да се предотвратят бъдещи спорове между страните относно вече утвърденото и съществуващо към момента и очевидно от години фактическо положение, при което не е имало проблем за собственика на постройката да преминава през имота на ответника, за да ползва своето жилище, то не се налага извършването на някаква промяна, а по-скоро изрично регламентиране със съдебното решение.
При съобразяване на фактите и доказателствата по делото, съдът приема, че предложените от съдебно-техническата експертиза вариант по скица-проект № 2, ограничават в прекомерно голяма степен правата на собствениците на земята, върху която е построена сградата, част от която е имота на ищците, поради което се възприемат за неприложими от съда.
Предвид особеностите на производството по спорна съдебна администрация, в което не се признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва съдействие от страна на съда за тяхното упражняване, разпоредбата на чл. 78 ГПК не намира пряко приложение. С оглед характера на производството -съдебна администрация, страните следва да понесат разноските така, както са направени пред първоинстанционния съд и искането за присъждане на разноски е неоснователно.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл. 64 от ЗС, в полза З.Г.Б., ЕГН: ********** и П.Г.Б., ЕГН: ********** ***, част от поземления имот на Г.К.Б. и В.К.Б.,***, одобрени със Заповед № РД-18-
1214/06.06.2018г на Изпълнителния директор на АГКК, като имот с идентификатор 10450.503.895, с адрес на поземления имот в град Велинград, ул. „***, с площ на имота от 259 кв. м., предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване- ниско застрояване/до 10м. /, при съседи: имоти с идентификатори 10450.503.1384, 10450.503.979, 10450.503.1682, 10450.503.897,
10450.503.1850 и 10450.503.896, която могат да ползват като собственици на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 10450.503.895.1.2 по КККР на гр. Велинград, одобрени със Заповед РД-18-1214/06.06.2018г. на Изпълнителния директор на АГКК-Пазарджик, с адрес на обекта: Велинград, улица ***който самостоятелен обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 10450.503.895, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент брой нива на обекта - 1, с площ - 78.50 кв. м. при съседни самостоятелни обект в сградата: на същия етаж: имот с идентификатор: 10450.503.895.1.7, под обекта: 10450.503.895.1.1, над обекта - няма, прилежащи части - таван и при условията на чл.38 от Закона за собствеността ведно с 1/2 идеална част от приземието, а именно: върху площ от 10,32 кв. м., която площ на скицата- проект 1 /л.50/, определена за общо ползване, по вариант първи от заключението на вещото лице В.И. по назначената и изготвена съдебно-техническа експертиза и съставляваща неразделна част от настоящото решение, е защрихована с жълт цвят.
ОБЯВЯВА приподписаната от съда скица-проект-1 по гр. дело 1173/2019 г. по описа на Районен съд-Велинград, за неразделна част от настоящето решение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на страните за присъждане на сторени разноски в производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Пазарджик, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иванка Пенчева