Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр.
Ловеч, 17.07.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично
заседание на седемнайсети юли през две хиляди и двайсета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря МАРИНА ФИЛИПОВА, като разгледа докладваното от чл.съдия Ангелова в.гр.д.№ 292/2020г., за да се
произнесе съобрази:
Производство по чл.258 и сл.от ГПК, вр.с чл.179
от ЗМВР.
С Решение № 33/07.02.2020г.,пост.по
гр.д.№ 777/2019г. РС-Ловеч е осъдил Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“- МВР, с адрес град София, п.к.1309,
ул.„Пиротска“№171 А, представлявана от главен комисар Н.Н., на
основание чл.178,ал.1,т.3 вр. вр.чл.187,ал.6 от ЗМВР, да заплати на С.Л.Н. С ЕГН ********** ***,
сумата от 1799.68лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд,след превръщане
на нощните часове към дневни, за периода от 07.10.2016г. до 07.10.2019г., ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба-07.10.2019г., до окончателното изплащане на сумата. ГД”ПБЗН”-МВР е
осъдена на основание чл.78,ал.1 от ГПК да заплати на С.Л.Н. сумата 350лв., представляващи
сторени разноски за адвокатско възнаграждение,а на РС-Тетевен държавна такса в
размер на 71.99лв. и сумата от 100лв.-изплатен от бюджета на съда депозит за
съдебно-счетоводна експертиза.
Постъпила е жалба от Главна дирекция ”Пожарна
безопасност и защита на населението”-МВР,с адрес за призоваване гр.София,ул.”Никола
Габровски”№30, чрез ст.юрисконсулт С.М.Н.,като счита решението за неправилно и
незаконосъобразно и моли да се отмени и постанови ново с отхвърляне на иска
изцяло. Заявява,че решението е постановено при неправилно тълкуване и прилагане
на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на
нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от
Закона за министерството на вътрешните работи(ЗМВР). При решаването на спора
съдът неправилно е приложил материалното право като е допуснал субсидиарно
прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата(НСОРЗ). Поддържа мотивите за неприложимост на общата уредба на
трудовите правоотношения към предмета на спора, изложени в отговора на исковата
молба. Излага,че ищецът има качеството държавен служител в системата на МВР по
смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, като нормата разграничава държавните
служители в т.1 и т.2 : по т.1 са държавните служители - полицейски органи и
органи по пожарна безопасност и защита на населението, чийто статут по силата
на чл.142,ал.2 от ЗМВР се урежда от ЗМВР, а по т.2 са останалите държавни
служители в МВР, чийто статут съгласно чл.142,ал. 4 ЗМВР се урежда от Закона за
държавния служител(ЗДСл). В системата на МВР работят и лица по трудово
правоотношение - чл.142,ал.1,т.3 от ЗМВР и статутът им съгласно чл.142,ал.5 от ЗМВР се урежда от Кодекса на труда(КТ) и ЗМВР. Видно е, че една и съща правна
материя- тази по възникването, изменението и прекратяването на правоотношенията
по повод полагането на труд, статута, правата, задълженията, работното време,
почивките и отпуските, възнаграждението, дисциплинарната и имуществената
отговорност, закрилата, синдикалното сдружаване и др., за трите групи служители
в МВР, е регламентирана в три различни нормативни акта - ЗМВР, ЗДСл и КТ, т.е.
ЗМВР, съдържа специални правни норми, които са относими само към конкретните
правни субекти и правоотношенията с тях и изключват по отношение на последните
приложението на общите норми, съдържащи се в КТ. КТ не намира субсидиарно
приложение по отношение на държавните служители като цяло и на тези от тях,
работещи в МВР. Освен това нито в ЗДСл, нито в ЗМВР има непряко препращане към
нормите на КТ - че за неуредените в тези закони случаи КТ се прилага
„съответно", а точно обратното - във всички случаи, в които законодателят
е счел, че материята следва да се уреди от КТ, препращането е пряко чрез
посочване на конкретните правни норми. Така чл.38а,ал.3 от ЗДСл повелява, че
работещите при специфични условия и рискове за живота и здравето държавни
служители ползват правата по чл.137 и чл.285 КТ; съгласно чл.50а,ал.2 ЗДС
относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ, т.е. Глава седма,
раздел II КТ; чл.63 от ЗДСл постановява, че ползването на отпуски от държавните
служители става при условията, по реда и в размерите, предвидени в чл.162 -
167а КТ; чл.180,ал.1 - ал.4 от ЗМВР също препращат относно отпуските и
специалната закрила на някои категории държавни служители в МВР към КТ;
чл.88,ал.2 от ЗМВР сочи, че държавните служители, които полагат труд за времето
между 22.00 и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ, т.е. със
закрилата по чл.140,ал.3 и ал.4 от КТ и др.
По законова делегация на съответните
нормативни актове са приети подзаконови такива - наредби, които съгласно
чл.7,ал.2 от ЗНА се отнасят до нормативния акт от по-висока степен, чиито
разпоредби детайлизират. На основание чл.139,ал.5, чл.155,ал.5, чл. ал.16,
чл.1646,ал.12 и чл.167а,ал.9 КТ е приета Наредбата за работното време,
почивките и отпуските (НРВПО). На основание чл. 244 т. 2 и чл. 261 КТ е приета
НСОРЗ. На основание чл.67,ал.3 от ЗДСл и чл.107а, ал.9 от КТ е приета Наредба за заплатите на
служителите в държавната администрация (приета с ПМС № 129/26.06.2012 г., в
сила от 01.07.2012 г., (НЗСДА). На основание чл. 179 ал. 2 ЗМВР и чл. 187 ал. 9 ЗМВР в процесния период е действала издадената от министъра на вътрешните работи
Наредба № 81213-776/29.07.2016 г. Видно от нейния предмет (ясно дефиниран в
чл.1) Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, Наредба за
заплатите на служителите в държавната администрация, имат еднакъв обхват на
регламентация.
От изложената нормативна уредба става
явно, че предвид качеството на ищеца на държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР съдържанието на неговото правоотношение с ответника се определя от нормите
на ЗМВР и на издадените въз основа на него наредби, които са специални както
спрямо ЗДСл, така и спрямо КТ. За разлика от КТ, който ограничава нощния труд
до 7 часа дневно, такова ограничение не е предвидено в ЗМВР и при него
нормалната продължителност на работното време през деня съвпада с нормалната
продължителност на работното време през нощта и тя е 8 часа. Различието на
двете уредби е обяснимо със спецификата на функционалните задължения на
служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на
обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции.
Тази специфика обуславя и редица други различия именно по отношение обема на
полагания труд. За разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо
които съгласно чл.143,ал.2 от КТ извънредният труд е изрично забранен и не може
да надвишава 150ч. годишно в хипотезите на чл.144 от КТ, когато е допустим, при
държавните служители в МВР- съгласно чл.187,ал.7 от ЗМВР- извънредният труд не
може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Допуска се
единствено при бедствия и други извънредни ситуации извънредният труд да
надвиши тези норми до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно.
Счита,че тези различия не аргументират
извод за неравностойно третиране на държавните служители по ЗМВР спрямо
работниците и служителите по КТ, както неправилно приема съдът, защото
адекватно на по-неблагоприятните условия, завишени изисквания и ограничения при
полагане на труд в сравнение с работещите по трудови правоотношения лица и
другите държавни служители, за служителите в ЗМВР, са предвидени редица
компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага,
от каквито нито работещите по трудови правоотношения, включително и тези в
системата на МВР, нито останалите държавни служители се ползват. Съгласно чл.107а,ал.18
от КТ на служителите, работещи по трудово правоотношение в държавната
администрация не може да се определят допълнителни възнаграждения на основания,
различни от посочените в КТ, като такива не може да се определят за тях и в
други закони. Напълно идентична е разпоредбата и на чл.67,ал.12 от ЗДСл по
отношение на държавния служител- че не може да се определят допълнителни
възнаграждения на основания, различни от посочените в ЗДС, нито в други закони
може да се определят допълнителни възнаграждения на същия. Само за държавните
служители в МВР е предвидено в чл.179,ал.4 от ЗМВР, че извън допълнителните
възнаграждения по чл.179,ал.1 и по чл.178,ал.1, които са аналогични на
уредените в КТ и ЗДСл, им се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени
със закон или с акт на Министерски съвет. Съгласно чл.189,ал.1 от ЗМВР
държавните служители в МВР имат право на редовен платен годишен отпуск в размер
на 30 работни дни, докато по трудови правоотношения той е не по-малко от 20
работни дни (чл.155 ал. 4 КТ). Освен това държавните служители по ЗМВР имат
право на допълнителен платен годишен отпуск - по един ден за всяка прослужена
година, включително за приравнения трудов стаж, но не повече от 10 работни дни
и допълнителен платен годишен отпуск за положен до 280 часа годишно извънреден
труд - до 12 работни дни, каквито допълнителни отпуски не са предвидени за
останалите трудещи се. Държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 и ал.3 от ЗМВР
придобиват право на пенсия по-рано от работещите по трудови правоотношения,
защото трудът им при пенсиониране се зачита като първа категория.
Обяснява,че полагането на труд през
нощта и от държавните служители по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР и от тези по т. 2 на
същата норма,както и от работещите по трудови правоотношения, е свързано със
задължение на работодателя за възмездяването му. Разпоредбите на трите закона и
на свързаните с тях наредби по отношение дължимостта на допълнително
възнаграждение за нощен труд за всеки отработен нощен час или за част от него и
минималния размер на същото - 0,25 лв., са идентични : чл. 261 КТ и чл. 8
НСОРЗ; чл. 67 ал. 7 т. 1 ЗДСл и чл. 20 НЗСДА и чл. 179 ал. 1 и 2 ЗМВР.
В чл.2,ал.3 на НСОРЗ изрично е
посочено, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в
държавната администрация, за които се прилага чл.107а КТ. В този смисъл още
по-малко е приложима за държавните служители по ЗДСл и ЗМВР. Предвиденото в
чл.9,ал.2 от НСОРЗ превръщане на нощния труд в дневен цели да установи дали в
рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. Тъй като в КТ
е предвидена различна продължителност на допустимия нощен труд в сравнение с
дневния такъв, законодателят е използвал математически алгоритъм, чрез който
нощният труд се приравнява на дневен, за да стане възможно събирането му с отработените
дневни часове, съпоставянето му с нормалната продължителност и съответно
констатиране налице ли е положен извънреден труд. Обяснява,че превръщането
става чрез умножаване на отработените нощни часове с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, т.е. 8 : 7 = 1,143. Счита,че разпоредба, идентична на тази на
чл. 9 ал. 2 НСОРЗ, с основание не е предвидена в наредбите по чл.187,ал.9 от ЗМВР, защото за държавните служители нормална продължителност на дневния и
нощния труд съвпада и коефициентът, изчислен по горепосочения начин, би бил 1.
Позовава се на съдебна практика на
въззивни съдилища.Изводи за неприложимост на гражданското законодателство и на
НСОРЗ по отношение на служителите на МВР се съдържат и в трайната съдебна
практика на РС-Ловеч и на ОС-Ловеч, както и Решение № 55/07.04.2015 г. на ВКС
по гр.д. № 5169/2014 г., III Г.О., ГК на ВКС.
Акцентира, че преценката на органа, на
когото е делегирана компетентност по издаване на наредбите по чл.187,ал.9 от ЗМВР - министърът на вътрешните работи - както за въвеждането на коефициент на
превръщане на нощния труд в дневен, така и за отпадането на този коефициент, е
по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Факт е, че подобна
разпоредба за превръщане на часовете нощен труд към дневни с коефициент 1,143
не съществува в наредбата, относима към исковия период, и отсъствието й в
подзаконовия нормативен акт е в синхрон с разпоредбите на чл. 187 ал. 1 и ал. 3 ЗМВР.
Заключава, че полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители по ЗМВР, какъвто е ищецът, е
уреден в ЗВМР и издадените на въз основа на него подзаконови нормативни актове
и не е налице празнота. В ЗМВР няма препращаща норма, която да дава основание
за прилагане на КТ и НСОРЗ по аналогия, които да дерогират действието на
специалната нормативна уредба.
Счита, че не е налице твърдяната от
първоинстанционния съд празнота в правото, която да подлежи на запълване,
защото уредбата на материята в ЗМВР не е непълна, а изчерпателна. Законът
съдържа същата пълна уредба на правоотношенията по повод полагането на труд в
МВР, каквато се съдържа и в КТ по отношение на трудовите правоотношения и в ЗДСл
за служебните правоотношения в държавната администрация. Подзаконовият
нормативен акт - наредбата по чл.187,ал.9 ЗМВР, няма основание да предвиди
превръщане на нощния труд в дневен, защото разпоредбите му са обусловени от
предвидената в чл.187, ал.1 и ал.З ЗМВР еднаква нормална продължителност на
работното време през деня и през нощта. При паралелното действие на норми,
уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които
изключват действието на общите.
Твърди,че общият закон може да се
приложи само в случай, че специалният препраща към него или ако в специалния
закон изобщо липсват разпоредби, уреждащи подобен вид правоотношения. В случая
специалният регламент е в чл.187,ал.1 и 3 ЗМВР. Нормата, регламентираща
8-часова продължителност на работното време, е установена в закон (чл.187,ал.1
и ал.3 ЗМВР) и се ползва с преумпцията за конституционност и задължителност за
прилагането й докато не бъде оспорена пред Конституционния съд от органите по
чл.150 от Конституцията на Република България(КРБ) и призната за
противоконституционна съгласно чл.151,ал.2 КРБ. Следователно нормата на чл.187,
ал. 1 и 3 ЗМВР е действаща правна норма и нейното действие не може да бъде
дерогирано или суспендирано, още по-малко от подзаконов нормативен акт като
НСОРЗ.
Излага,че дори да се приеме, че по
аналогия е приложима общата уредба, уреждаща заплащането на нощен труд на
служители по служебно правоотношение в държавната администрация, а не
специалният ЗМВР, коефициент за преобразуването на нощни часове в дневни не е
предвиден. Съгласно чл.67,ал.7,т.1 ЗДСл заплащането на допълнително
възнаграждение за нощен труд на основание чл.67,ал.3 се определя с наредба,
издадена от МС. Съгласно чл.20 от НЗСДА за всеки отработен нощен час или за
част от него между 22,00 и 6,00 ч. се заплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер не по-малък от 0,25 лв.
Счита,че съдът не е обсъдил
приложените от ответника доказателства в потвърждение на твърдението, че
исканото от ищеца преизчисляване се основава на различна продължителност на
дневния и нощния труд, която по ЗМВР е еднаква и в размер на 8 часа.
Възразявам също и на неправилния извод
на съда „Важно е също да се отбележи, че нормата на чл.187, ал. 3 ЗМВР не
установява нормата продължителност на нощния труд, а само определя максималния
брой часове нощен труд, който е допустимо да полагат служителите по ЗМВР.
"
Обяснява,че нормата на чл.187,ал.3,
изречение последно от ЗМВР определя 8-часова продължителност на нощния труд по
ЗМВР, а не седем часа, както е за работещите по трудово правоотношение. Това е
идеята на законодателя и смисъла на тази норма. Иначе тя би била напълно
излишна, защото нощен е трудът ( и по КТ, и по ЗДСл, и по ЗМВР, и други
специални закони) полаган между 22 часа и 6 часа. След като този отрязък от
денонощието е от 8 часа, то не е необходимо със законова норма да се
регламентира, че това са 8 часа. Те не могат да са девет или десет часа, за да
е необходимо със закон да се регламентира, че максималната продължителност на
нощния труд за служителите по ЗМВР е 8 часа.
Вторият съществен порок на обжалваното
решение счита,че се състои в липсата на мотиви към извода му, че при
преизчисляване на положените от държавните служителите в МВР часове нощен труд
в дневен с коефициент равен на съотношението между нормалната продължителност
на дневния и нощния труд за работещите по трудово правоотношение, на ищеца се
дължи заплащане като извънреден труд. След като е установил, че е положен нощен
труд, съдът постановява решение, че на ищеца се дължи заплащане за извънреден
труд. Счита,че този извод не е подкрепен от доказани в хода на делото факти за
полаган труд извън редовното работно време. Точно обратното -ищецът ясно
посочва в исковата си молба, че претендира заплащане на извънреден труд за
време, попадащо в рамките на 24- часовите му дежурства положени по график. От
това заключава,че обжалваното решение е абсолютно неправилно и в тази му част,
където съдът след като е установил, че е положен нощен труд в рамките на
утвърдените графици за дежурство, постановява решение, че на ищеца се дължи
заплащане за извънреден труд. Акцентира,че нормативно основание за заплащане на
нощния труд като извънреден, освен в случаите, когато той е положен извън
рамките на установеното работно време, няма нито в ЗМВР, нито в КТ.
На следващо място излага,че съдът не е
обсъдил и приложеното като доказателство Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011г.
на МТСП. Съгласно него,с характеристиката му на задължително предписание за
всички работодатели по трудови правоотношения в качеството на МТСП на орган, осъществяващ
контрола по спазването на трудовото законодателство, „..когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа
(чл.136, ал. 3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7
часа (чл.140,ал.1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане
на нощните часове в дневни, е равен на 1,143. Целта на този коефициент е да
определи така възнаграждението на работника ши служителя, че когато той работи
7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа. Следователно в
тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на
чл.143, ал. 1 КТ. Получените часове в повече при преизчисляването на дневния и
нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд.
Извънреден труд би бич налице само ако работниците и служителите действително
работят извън установеното за тях работно време." Заключава,че
превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел
увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд,
какъвто е и основният извод от писмото.
Сочи,че дори и при прилагането на
общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове
претенцията си, възприето и от съда, е недопустимо преизчисляването на часовете
нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд.
Възприето от съда - преизчисляване би поставило в по-неблагоприятно положение
работещите по трудови правоотношения спрямо служителите, чиито служебни
правоотношения са регламентирани от ЗМВР.
По изложените аргументи счита
претенцията на ищеца за напълно неоснователна, а решението на
първоинстанционният съд за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да
се отмени изцяло. В случай,че въззивният съд не възприеме изцяло изложените
мотиви и не отхвърли иска изцяло, моли при постановяване на решение да бъде
взето предвид, че пред периода 01.01.2018 г. - 17.07.2018 г. трудът на
работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време, е отчитан без
превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията нормата на чл.9г през
този период от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.
В случай, че ищецът докаже, че се
ползва от правна помощ в съдебно заседание и размерът на адвокатското
възнаграждение е по-висок от този, определен в Наредбата за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на
ищеца и моли да се намали до еднократния размер, предвиден в Наредба №1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Аргументите за това
искане са че не е налице фактическа и правна сложност на делото и то може да
приключи в едно, максимум две съдебни заседания.
Моли да присъдят в полза на ответника
направените по делото разноски за държавна такса за производството пред
въззивен съд и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен от
съда.
В случай, че се насрочи съдебно
заседание и даде ход на делото, моли то да се гледа в тяхно отсъствие.
Не е постъпил отговор по чл.263 от ГПК
от въззиваемия С.Л.Н. ***.
Страните не се явяват в съдебно
заседание и не изпращат представители. Постъпили са писмени становища от
пълномощниците им,с които поддържат заявените позиции по спора и представят
списъци по чл.80 от ГПК.
От приложените по гр.д.№777/2020г.по
описа на РС-Тетевен, преценени поотделно и в съвкупност, въззивният състав приема
за установено следното:
По допустимостта на въззивното
производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като
прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице. Отговаря
на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК.Затова съставът я
приема за редовна и допустима и я разгледа по същество.
При проверката си по
реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до
нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното
решение. При горните констатации съдът преминава към проверка по реда на чл.271
от ГПК по правилността на атакуваното решение.
По
същество.
Не се спори,че през процесния период
от 07.10.2016г. до 07.10.2019г. ищецът е работил в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“-Тетевен, при ОД„ПБЗН”-Ловеч-МВР, към ГД”ПБЗН”-София-МВР.
По делото е представена Заповед №228 от 11.08.1997г.,с която е назначен на
длъжност „пожарникар” в „Пожарогасене”-РСПО-Тетевен. Приложен е Акт за
встъпване в длъжност от 15.08.1997г. Представена е и Заповед №1217/23.10.2014г.
за преназначаването му на длъжност „Началник дежурна смяна” в РСПБЗН-Тетевен и
Акт за встъпване от 31.10.2014г. С Протоколи от 26.07.2016г. и от 30.06.2017г.
ищецът е удостоверил с подписа си,че е запознат специфична длъжностна
характеристика на длъжността му „Началник на дежурна смяна”.
Не се спори,че с оглед тази му трудова
заетост, е със статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1,т.1,пр.1
от ЗМВР- „държавен служител-орган на пожарна безопасност и защита на
населението”.
Периодът, за който ищецът предявява
претенцията си, е от 07.10.2016г. до 07.10.2019г. Твърди,че е полагал труд на
12-часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00
часа, т. е. и през нощта – общо 1 592 часа. Работното му време е изчислявано
сумарно,съгласно чл.187,ал.3 от ЗМВР. Нормата предвижда,че при работа на смени
е възможно полагането на труд и през нощта между 22.00ч. и 6.00ч.,като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Съгласно чл.187,ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при
5-дневна работна седмица.Твърди,че на основание чл.187,ал.9 от ЗМВР през
процесния период редът за организацията и разпределението на работното време, отчитането
му компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, са били
регламентирани с Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. (обн.в „Д.в-к”
бр.60/02.08.2016г.-в сила от 02.08.2016г.). Обяснява,че в тази наредба липсва
предвиденият в предходната–Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. ред за преизчисление на отработените часове нощен труд с
коефициент 0.143 към часовете дневен труд.
Счита,че е налице законодателен
пропуск,който следва да бъде преодолян с приложението на чл.9,ал.2 от Наредба
за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), предвиждаща преизчисление
на нощните часове с коефициент 1.143 към отработените такива през деня.
Коефициентът представлява съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време, установено за подневно отчитане на работното
време. Прилагайки този коефициент твърди,че се явяват 227 часа извънреден труд,
които трябва да му бъдат заплатени допълнително. Съобразно заплатата му и
часовата ставка претендира сумата 1845.51лв.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза с в.л. Радослав Христов,който след проучване на материалите по
делото дава заключение, че за времето от 07.10.2016г. до 07.10.2019г. ищецът е
положил труд по графиците за дежурства, който е отчитан на 1м. и на 3м. Общо
отработените през нощта часове са 1 784ч. През процесният период не е
извършвано преизчисление с преобразуване на нощните часове към дневните. Експертът
е извършил изчисления съобразно работната заплата, часовата ставка и по
правилото на чл.187,ал.6 от ЗМВР (предвиждаща
50 на сто увеличение на възнаграждението за положен извънреден труд), с
приложение на правилото на чл.9,ал.2 от НСОРЗ,като дава заключение,че равностойността
на положения от ищеца извънреден труд е 1 804.41лв. Сумата не е начислена
и съответно не е изплатена на ищеца.
Съставът приема заключението на
съдебната експертиза като обективно, а анализа на констатациите ще изложи по
същество.
При така установената фактическа
обстановка съставът намира,че съдът е сезиран с иск с правно основание по чл.178,ал.1,т.3,във вр.с
чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР и чл.140 и
чл.143 от КТ – заплащане
на стойността на положен от ищеца и незаплатен от работодателя извънреден труд, изчислен по правилото на чл.9,ал.2 от НСОРЗ,а именно „..чрез превръщането на нощните часове в
дневни с коефициент,равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощно работно време,установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място..”.
Съставът,като съобрази нормативната
уредба и спецификата на извършваната от ищеца работа, намира,че претенцията му
е изцяло неоснователна и недоказана.
Първият спорен между страните въпрос е
приложима ли е сочената от ищеца НСОРЗ при остойностяване на положения от него
труд през нощта, съгласно графиците за дежурствата и сумарното отчитане на
отработеното време.
Съставът приема,че този поднормативен акт не е
приложим,тъй като статутът на държавните служители в МВР от категорията на ищеца
е изцяло уреден в ЗМВР, който се явява специален закон. Правилото е изрично
въведено с нормата на чл.142,ал.2 от ЗМВР. Разпоредбите са конкретни и
изчерпателни и не се налага субсидярно приложение на общите правила на
трудовото законодателство,а още по-малко прилагане на аналогия.
Така в чл.176,ал.1 от ЗМВР е
предвидено,че брутното трудово възнаграждение на държавните служители в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В
чл.178 от ЗМВР са регламентирани допълнителните възнаграждения- т.1-т.5. В т.3
е предвиденото допълнително
възнаграждение за извънреден труд. Отделно е уредено възнаграждението, което се
полага на държавните служители, полагащи труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч. Регламентацията
на това допълнително възнаграждение е предмет на специална уредба-съгласно ал.2
на чл.179 от ЗМВР- с наредба на министъра на вътрешните работи се определят условията и редът за плащане,а
размерът –с негова заповед.
По отношение на работното време в
чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено,че нормалната продължителност
на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично, при 5-дневна работна седмица. В ал.3 от нормата е предвидено
изключение,а именно, че за държавните
служители в МВР е възможно да се установи и работно време на смени с продължителност
от 8, -12, - 24 - часа, като работното време се изчислява сумирано за
тримесечен период. Предвидено е и, че при работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00ч. и 6,00ч., при което работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. От това следва,че
за този вид служители в МВР това е нормална продължителност на работното време
през нощта- 8 часа. В чл.187,ал.5 от ЗМВР е регламентиран начинът за
компенсиране на работата извън редовното работно време до 280 часа. Положеният
извънреден труд до 70ч. на тримесечен период за служителите, работещи на смени (т.2),
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд, което съгласно като съгласно
ал.6 се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. Лимит
на полагания извънреден труд е установен в ал.7- до 70 часа на тримесечен
период и 280 часа годишно.
Редът за организацията и
разпределението на работното време,за неговото отчитане,за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време,режимът на
дежурство,времето за отдих и почивките на държавните служители, е предвидено да
се регламентира с наредба на министъра на вътрешните работи(ал.9).
Известно е,че са издадени
последователно няколко наредби,като за преценка на актуалната за процесния
период уредба,е нужно да се проследи хронологията на действието им.
Така за периода 19.08.2014г.
- 01.04.2015г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.(обн.в ДВ, бр.69/19.08.2014г.-
в сила от 19.08.2014г., отм.с ДВ бр.40/02.06.2015г.- в сила от 01.04.2015г.).
Следва Наредба №
81213-592/25.05.2015г.,действала за времето от 01.04.2015г. до 29.07.2016г.
Наредбата е отменена с Решение №8585 от 11.07.2016г.на ВАС,пост.по
адм.д.№5450/2016г.,обн. в ДВ бр.59/29.07.2016г.
За периода от 02.08.2016г.
до 10.01.2020г. е в сила Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.(обн.в ДВ
бр.60/02.08.2016г.-в сила от 02.08.2016г.и отм., считано от 10.01.2020г.със
следващата наредба).
В момента действаща е Наредба №8121з-36/07.01.2020г.(обн.в ДВ
бр.3/10.01.2020г.,в сила от 10.01.2020г.)
Видно е,че независимо от
отмяната на издаваните наредби,във всеки един момент,включително и в процесния-
27.05.2016г.-31.03.2019г., е имало действаща норма, регламентираща реда за
организацията и разпределението на работното време…
(С
§ 4 от ЗР на Наредба №8121з-592/25.05.2015г. е отменена Наредба №
8121з-407/11.08.2014г. Действието на последната е възстановено с отмяната на
Наредба №8121з-592/25.05.2015г.(с Решение № 8585/11.07.2016г. на ВАС по
адм.д.№5450/2016г., влязло в сила с обнародвано на 29.07.2016г.с ДВ-бр.59),но
отново е преустановено с приетата на 02.08.2016г. Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. Последната пък е отменена с Наредба №8121з-36 от
07.01.2020-в сила от 10.01.2020.)
Видно от приложената по делото
Заповед УРИ:921з-615/30.08.206г.на Директора на РДПБЗН-Ловеч организирането и
разпределението на работното време е било регламентирано и на местно ниво,в
съответствие с описаната по-горе нормативна уредба.
По същия начин е имало
действаща и прилагана уредба на размера на допълнителното възнаграждение за
нощния труд на държавните служители в МВР. Както се посочи по-горе,съгласно
чл.179,ал.1 от ЗМВР е предвидено да се регламентира с нарочна заповед на
министъра на вътрешните работи. По делото е приложена Заповед №8221з791 от
28.10.2014г.,с която в съответствие с горните правомощия министърът е определил
възнаграждение за всеки отработен нощен час или за част от него между 22.00ч. и
6.00ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен
труд в размер на 0.25лв. Подобна е регламентацията и в последвалите нарочни актове
- Заповед №8121з-40/15.01.2015г.(отм.с Реш.№1694/17.02.2016г.на ВАС-ДВ бр.17/2016г.),
Заповед №8121з-663/05.06.2015г., Заповед №8121з-437/28.04.2016г.(отм.с
Реш.№5937/12.05.2017г.на ВАС-обн.ДВ бр.49/2017г.). Последните са отменени със
Заповед №8121з-1429/23.11.2017г.(обн.ДВ бр.98/08.12.2017г.),в която отново
допълнителното възнаграждение за нощен труд е в размер на 0.25лв.
Изводът,който се налага от
изложената по-горе хронология,е че през процесния период- 20.05.2016г.-31.03.2019г.
е имало и има действаща и прилагана нормативна уредба,както на организацията и
разпределението на работното време, така и на условията,реда за изплащане и
размера на полагащото се допълнително възнаграждение. Видно от приложените по
делото платежни бележки на ищеца редовно е изплащано възнаграждението за
положен нощен труд,с конкретно посочени отчетени часове.
(друг
е въпросът дали това възнаграждение е достатъчно, обективно и съответстващо на
полагания специфичен труд от служителите на ГД”ПБЗН”, което не е предмет на
предявения тук иск)
По изложените съображения
съставът приема,че няма основание за субсидярно приложение на нормите на НСОРЗ
при регламентиране на служебното правоотношение на ищеца,като държавен служител
– орган по пожарна безопасност и защита на населението,съгласно чл.142,ал.1,т.1
от ЗМВР.
Няма основание за прилагане на
чл.9,ал.2 от НСОРЗ и с оглед
определената й приложимост в случаите на „подневно” отчитане на работното време. Както се изясни работното време
на ищеца,като работещ на смени,е отчитано в часове,сумирано за периоди от 1 и
от 3 месеца,а не подневно.
На следващо място тезата на
ищеца не може да се сподели, тъй като положеният труд през нощта неправилно се
определя като „извънреден”. Известна е дефиницията на извънредния труд, дадена
в чл.143 от КТ, а именно „Извънреден е
трудът,който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника
или служителя извън установеното за него работно време.”.
В случая претенцията на ищеца е за
присъждане на допълнително възнаграждение за положен труд в рамките на
утвърденото работно време, съгласно определения график и регламентация на
работа смени. Както се посочи по-горе (чл.187,ал.1 и ал.3 от ЗМВР) по отношение
на държавните служители в МВР изрично е регламентирано,че нормалната
продължителност на работното им време е 8 часа дневно,съответно в ал.3-при
работа на смени и полагане на труд през нощта- 8ч. за всеки 24-часов период. От
тази конкретна уредба следва,че по отношение на тази категория държавни
служители е въведено изключение от общия норматив на продължителност на нощния
труд (чл.140,ал.1 от КТ) и тя е 8 ч. И това е обяснимо със спецификата и
динамиката в работата на тази категория държавни служители, обществените отношения, които регламентира ЗМВР, насоките в
дейността на ГД”ПБЗН”, съгласно чл.2 от ЗМВР. Именно заради специфичната
натовареност в работата им са предвидени и редица мерки за закрила,обезщетения,компенсации
и т.н.
При така регламентираната
нормална продължителност на работното време от 8ч. няма нужда от търсеното от
ищеца преизчисление,тъй като не се явява разлика между положения през деня и
през нощта труд. Нещо повече-дори и да се приложи цитираното правило,то
изчислението би имало резултат 1 (8:8) и отново няма да има основание за
търсеното допълнително възнаграждение.
Изводът на състава е, че
не е налице извънреден труд при работата
през нощта на държавния служител-орган на пожарна безопасност и защита
на населението(съгл.чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР), в случаите когато това е в
рамките на утвърдените графици на нормална работа. Данни за положен от ищеца и
незаплатен извънреден труд няма и не се твърди от него,поради което и не се
открива основание за присъждане на допълнително възнаграждение по
чл.178,ал.1,т.3 от ЗМВР.
Регламентацията
на нощния (чл.179) и на извънредния труд (чл.178,ал.1,т.3,чл.187,ал.5,т.2,ал.6,ал.7)
в ЗМВР е отделна, ясна и изрична и няма основания за смесване
на нормите. Приети са и се прилагат и отделни подзаконови нормативни актове за
реда, организацията на полагането, отчитането и заплащането им.
Не може да
се открие основание за споделяне на тезата на ищеца и в нормата на чл.188,ал.2
от ЗМВР,предвиждаща приложение по отношение на държавните служители,които
полагат труд през нощта,на специалната закрила съгласно КТ- нормите на
чл.140-чл.142 от КТ. Тази специална закрила е съобразена при регламентиране на
нощния труд в ЗМВР,също и в наредбите по чл.179,ал.2 и по чл.187,ал.9 от ЗМВР,като
отново е отчетена и спецификата на труда, полаган от тази категория държавни
служители.
По изложените съображения
ОС-Ловеч намира,че претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за положен
извънреден труд за периода от 07.10.2016г. до 07.10.2019г., на стойност 1799.68лв.,ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба,е неоснователна и недоказана.
Обжалваното Решение №33/07.02.2020г.,пост.по гр.д.№777/2019г.на РС-Тетевен, с
което претенцията е уважена изцяло е неправилно и следва да се отмени и вместо
него се постанови отхвърляне на иска изцяло.
По
разноските.
При този
изход решението следва да се отмени и в частта за осъждане на ГД”ПБЗН”-МВР да
заплати на С.Л.Н. разноски по чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 350лв. и по
сметката на РС-Ловеч-държавна такса в размер на 71.99лв. и възнаграждение за
вещо лице,съразмерно с уважената част от иска от 100лв.
С оглед заявеното
изрично искане, на ответника-сега въззивник, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК, ЗПП и Наредба за
заплащането на правната помощ. При съобразяване размера на претенцията и
липсата на особена правна и фактическа сложност на спора,съдът определя
възнаграждение в размер на 100лв. за
всяка инстанция, или общо 200лв. Следва да се присъди и внесената държавна
такса в размер на 36лв. Така общата сума,която С.Л.Н. следва да заплати на
ГД”ПБЗН” е 236лв.
По изложените съображения ОС-Ловеч
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 33/07.02.2020г.,постановено по гр.д.№ 777/2019г.по описа на РС-Тетевен,с
което ГД„ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР, с адрес град София, п.к.1309,
ул.„Пиротска“№171А, представлявана от гл. комисар Н. Н., на основание чл.178,ал.1,т.3, във вр.с чл.179,ал.1 от ЗМВР, е осъдена да
заплати на С.Л.Н. с ЕГН ********** ***, сумата
1799.68 лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд през периода от 07.10.2016г.
до 07.10.2019г., на основание чл.178,ал.1,т.3,във вр.с чл.187,ал.6 от ЗМВР,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
делото (20.05.2019г.) до окончателното й плащане, разноски
по чл.78,ал.1 от ГПК в размер на 350лв., по сметката на РС-Троян-държавна
такса в размер на 71.99лв. и възнаграждение за вещо лице,съразмерно с
уважената част от иска от 100лв., като неправилно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Л.Н.
с ЕГН ********** ***, представляван
от адв.В.В.-***, със съдебен адрес ***, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА
НА НАСЕЛЕНИЕТО“-МВР, с адрес град София, п.к.1309, ул.„Пиротска“№171А,
представлявана от гл. комисар Н. Н.,иск с правно основание чл.178,ал.1, т.3, във вр.с
чл.187,ал.5,т.2 от ЗМВР и чл.140 и
чл.143 от КТ, за сумата 1799.68 (хиляда седемстотин деветдесет и девет лева
и шейсет и осем стотинки), представляваща стойността на положен от ищеца
извънреден труд, през периода от 07.10.2016г. до 07.10.2019г.,ведно със
законната лихва върху тази сума с начало от подаване на исковата молба- 07.10.2019г.
до окончателното изплащане на сумата,като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Л.Н. с горните данни, да заплати на Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, с горните
данни, обща сума от 236 (двеста трийсет
и шест) лева, представляваща разноски по чл.78,ал.8 от ГПК за
представителството пред РС-Тетевен по гр.д.№777/2019г. и ОС-Ловеч по в.гр.д. №292/2020г.
(по 100лв.за всяка инстанция) и внесената държавна такса за въззивно обжалване
от 36лв..
С оглед цената на иска и на основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.