Р Е Ш Е Н И Е №
……….
14.07.2017
година,гр.Велинград.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВЕЛИНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание
на петнадесети юни през две хиляди и седемнадесета година в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР:ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа
докладваното от районния съдия Валентина Иванова гр. дело №
169 по описа за 2017 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Искове
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Делото е образувано по исковата молба на П.Г.К. ЕГН ********** ***, чрез
адв.Вероника Канелова, против ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, чрез Районна
прокуратура Велинград.
Предявени
са ОСИ по чл.2, ал. 1, т.3, предл.второ от ЗОДОВ, за осъждане на Прокуратурата
да му заплати следните суми: сумото от 20 000 лева- обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на извършени спрямо него незаконни
действия—незаконно повдигнато обвинение за времето от 08.02.2013г. до
17.05.2016г., както и сумата от 2000 лева – обезщетение за имуществени вреди – заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществяване на защита в образувано досъдебно производство №
636/2011г., ведно със законна лихва върху тези суми, считано от дата
17.05.2016г. до окончателното изплащане и разноски в размер на 1300 лева.
Ищецът
твърди, че с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за
неотклонение „парична гаранция в размер на 3000 лева" от дата 08.02.2013
година, постановено по ДП № 636/2011 година по описа на сектор „ПИП" при
ОД на МВР- гр. Пловдив, прокурорска преписка № 6586/2011 година, ищецът П.Г.К.
е привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 210 (1) т. 5,
във връзка с чл. 209 (1) от НК. С Постановление за прекратяване на
наказателното производство от дата 16.07.2015 година е прекратено дознанието по
преписка № 636/2011 година, водено срещу П.Г. К.. С Постановление от дата
03.02.2016 година, постановено по прокурорска преписка № 633/2016 година на
Окръжна Прокуратура- гр. Пловдив, на основание чл. 243 т. 9 от НПК е отменено
постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП № 636/2011
година. Във връзка с депозирано възражение на заместник районния прокурор на
РП- гр. Пловдив, на дата 11.03.2016 година, Апелативна прокуратура - ВКП от дата
17.05.2016 година, постановено по преписка № 4367/2016 година на Върховна
касационна прокуратура е потвърдено като законосъобразно Постановление от дата
16.07.2015 година на РП- гр. Пловдив за прекратяване на основание чл. 243 (1)
т. 2 от НПК на досъдебно производство № 636/2011 година. По време на процесното
досъдебно производство, продължило през продължителен период от време
(08.02.2013 година- 17.05.2016 година) ищецът е живял в неизвестност дали ще
бъде признат за виновен за извършване на повдигнатото му обвинение за тежко
престъпление, което не е извършил и от което е настъпило неблагоприятно
отражение отражение върху личния му и социален живот. Чистото съдебно минало
на ищеца несъмнено характеризира същия като
личност, която не е склонна да извършва престъпления и която емоционално
възприема процесното обвинение по-тежко от лице, спрямо което е било
осъществено наказателно преследване. Повдигането на обвинение за извършване на
тежко престъпление от общ характер, продължителния срок за разследване са били
възприети от ищеца като тежка психическа
травма, довела до развитие на постравмативно стресово разстройство. Освен понесените негативни психични
изживявания, е било накърнено и доброто му
име, с което ищецът се е ползва, както в семейството, така в обществото,
което от своя страна е довело до промяна в характера му- станал е по мрачен,
тревожен, отчужден от близките си, загубил желание за работа и професионална
реализация. Всичко това се е отразило сериозно и върху отношенията в
семейството. На първо място, са се влошили отношенията с жената, с която живее
на семейни начала и от която има малко дете. Близките роднини на семейството,
които са им помагали с отглеждането на детето, също са започнали да се
отдръпват и да не общуват толкова често, както преди, с тях. По изложените факти и обстоятелства, ищецът
счита, че е налице правен интерес
от предявяване на осъдителен иск срещу
Прокуратура на Република България за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени и неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато му
обвинение.
В срока по чл.131 ГПС с писмен отговор
Прокуратурата на Република България, чрез прокурор Палавеев, оспорва иска по основание и по размер. Счита,
че не са налице обективните предпоставки, визирани в чл.2, ал.1, т.З от ЗОДОВ,
тъй като наказателното производство,
водено срещу ищеца П.Г.К. е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.2 от НПК -
че обвинението не е доказано, както и че не са налице доказателства, които да
установяват действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от
обвинението. Не е доказана връзката на твърдените вреди с повдигнатото
обвинение.Недоказани са твърденията за накърняване на доброто име на ищеца, за
влошените отношения в семейството и за отдръпването на роднините по причина на
обвинението. Претенцията за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, се
счита за силно завишена и не е
съобразена с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и с трайната съдебна практика, като в
тази връзка се сочи, че обвиняемият е
бил с най - леките мерки за неотклонение, които не са довели по същество до
ограничаване на правата му, като освен това не са били прилагани други мерки за
процесуална принуда; спрямо него са осъществени малък по обем действия по
разследването; наказателното производство е протекло само на стадия на
досъдебното производство. Водения срещу него процес не е получил медийна
гласност. Оспорва се и претенцията за имуществени вреди в размер на 2000 лева
също е недоказана и по основание и по размер, като освен това е прекомерно
заплатеното адвокатско възнаграждение с оглед извършените действия по
разследването и в този смисъл в настоящото гражданско производство може да се
намали заплатеното в наказателното производство адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. С., поддържа исковата
претенцията и ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът, чрез прокурор Палавеев от Районна
прокуратура Велинград, оспорва иска по основание и размер, подържа възраженията си.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Не се спори между страните по
образуваното срещу ищеца досъдебно производство и негово прекратяване. Ищецът е
бил привлечен в качеството му на обвиняем с постановление за привличане на
обвиняем за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 от НК вр. с чл.209 от НК, с което е взета и мярка за неотклонение”парична гаранция в размер на 3000
лева” на 08.02.2013г., по ДП № 636/2011г. по описа на „ПИП” при ОД на МВР Пловдив, прокурорска преписка
№ 6586/2011г. С постановление за прекратяване от 16.07.2015г. е прекратено производството по преписката, като на осн. чл.243, т.9 от НПК
същото е отменено от Окръжна прокуратура Пловдив- с постановление от
03.02.2016г. по преписка № 633/2016г. На 17.05.2016г., ВКП, сезирана с
възражение на заместник районен прокурор гр.Пловдив на 11.03.2016г., потвърждава като законосъобразно
постановлението на Районна прокуратура Пловдив, с което е прекратено на осн.
чл.243, ал.1,т.2 от НПК досъдебното производство № 636/2011г.
Съдът е разпитал като свидетели - М.Б.Б. и И.П.П.. М.Б. живее на семейни начала
с ищеца 16 години. Имат и дете.
Установява, че е запозната с воденото срещу ищеца наказателно производство за
престъпление, свързано с работата му. Знаела е за позицията му, че не е
виновен, но е имала известни подозрения, породени от неяснотата, които са го
изнервяли и след време отношенията им са се затруднили. Той се е променил- от
човек, който по принцип е спокоен, е станал сприхав, нервен, заядлив. Отделил
се е от семейството си, и родителите му се отдръпнали от него, защото са го обвинявали по някакъв начин,
защото не е можел да докаже, че е невинен. Бил е много притеснен, защото той е
внасял единствения доход в семейството. Липсата на разбиране го е дистанцирала.
Произтеклите от това отношения са
станали причина да си тръгне от него на
два пъти за няколко месеца, като отново се е връщала, защото за него семейството
е най – важното и защото е считала, че нещата са отминали. През 2014г. делото е
било прекратено и е счела, че нещата ще се нормализират отново, но това не се е
случило, защото отново е образувано производство. Твърди, че ищецът е спрял да
шофира, имал е силно главоболие, което не е минавало с болкоуспокояващи и е
продължавало с дни, не е могъл да спи,
обикалял е улиците често. Молила го е да потърси лекарска помощ, но е
отказвал.Бил е изключително изнервен, тя самата е била изнервена и това се е отразявало и на детето. Свидетелят П. се е запознал с
ищецът по повод на поискана от него правна консултация във връзка с делото
срещу него, след което го е ангажирал, когато му е повдигнато обвинение. Сочи,
че делото е минало през всички възможни инстанции, през което време ищецът
е бил много притеснен дали няма да бъде
осъден. Споделил е за проблеми с бизнеса, тъй като сътрудниците му от Италия са
спрели да работят с него, защото заради делото са считали, че прави някакви
измами. За делото им е споделил той, тъй като е коректен съдружник. За времето
на производството е отслабнал видимо,
споделял е че не знае какво ще прави, защото има малко дете и ако влезе в
затвора, кой ще се грижи за него, нещо което го е притеснявало изключително
много. Известно му е, че са имали периоди на разделяне с партньорката му, че тя
не му е вярвала и го е упреквала. Твърди, че дори когато делото е било
приключило окончателно не е спирал да го пита, и трудно е вярвал, че са го
оставил намира и е имал съмнения, че може пак да се започне, като му е звънял
няколко месеца контролно, за да не би случайно нещо да се е случило. Пред него
е споделял, че е категоричен, че нищо не е извършил и много е бил объркан от
това, че нищо не е направил, а ще го съдят.
От експертното заключение на
назначеното вещо лице К. се установява, че ищецът се е намирал в повишено ниво
на стрес и тревожност за преживения от него период като обвиняем и в състояние
на престрация, тъй като се е накърнило доброто му име в обществото, като по скала
на лъжата е установила, че не е представил отговори, които да са лъжливи.
Уточнява, че той е имал изписани средства, но не е счел за удачно да ги приема,
тъй като не е искал да повлияят на психологическото му състояние и се е опитвал
сам да се справя със ситуацията. Показал
е високи нива на тревожност, за което му е препоръчана консултация с психиатър.
Споделил е за треперене на крака, главоболие, болки в корема, които симптоми
произтичат от стрес и тревожност от цялото това водене на дела през тези три
години, през което време не е знаел какво ще се случи и е нещо което не е в
състояние да контролира.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели по делото и съобразява заключението на вещото лице, като
намира същите за последователни, логични и непротиворечиви и напълно подкрепящи
се от останалите доказателства по делото.
От правна страна, съдът намира
следното:
Съгласно чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ -
Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, прокуратурата или съда, при:
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
По делото се установи, и не се
оспорва, че ищецът е бил обвинен в извършване на престъпление по чл. 210 (1) т. 5, във връзка с чл. 209 (1)
от НК, като образуваното срещу него производство е било прекратено. Основанието, послужило за
прекратяване на производството, е че обвинението не е доказано. Съгласно т.7 ТР
№ 3/22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004г. ОСГК - съответният правозащитен орган отговаря и в
случаите, когато наказателното производство е прекратено поради недоказаност на
обвинението, като основанието за прекратяване поради недоказаност на
обвинението съответства на основанието за търсене на отговорност за вреди,
когато деянието не е извършено от лицето- чл.2, ал.1,т.3 от ЗОДОВ. В този
смисъл неоснователни са доводите на прокуратурата, че искът е неоснователен тъй
като производството е прекратено на основание, че обвинението не е доказано.
По отношение размера на вредите,
съдът намира следното:
Досъдебното производство, през което
време ищецът е бил привлечен в качеството му на обвиняем, и продължило три
години и три месеца, като е бил обвинен в извършване на тежко умишлено
престъпление по НК. Установи се, че в резултат на неоснователното му обвиняване
извършено тежко престъпление от общ характер ищецът е претърпял болки и
страдания, за които следва да бъде обезщетен.
Съгласно установената съдебна
практика размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия
за справедливост, дефинитивно определен в чл.52 от ЗЗД, спрямо който
настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта се извежда от преценка за конкретните обстоятелства,
които носят обективни характеристики, като принципът за справедливост включва
обезщетяване на вредите на увреденото лице от вреденосното действие, което е
указано върху него за периода през
който е бил привлечен като обвиняем в
образувано досъдебно производство, като съдът съобразява продължителността на
периода през който е продължило наказателното преследване спрямо него- в случая
3 години и 3 месеца, характера на
престъплението по повдигнатото обвинение-за престъпление по чл. 210 (1) т. 5,
във връзка с чл. 209 (1) от НК, което е тежко престъпление по смисъла на чл.93
т.7 от НК - като се предвижда наказание до 6 години лишаване от свобода,
характера и степента на увреждане. С оглед на установените по делото конкретни
обстоятелства, съдът намира за справедливо обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди в размер на 8 000 лева, като съобрази, характера на
повдигнатото обвинение, неговата продължителност,
наложената мярка за неотклонение „парична гаранция“, преценката за отражението на наказателното преследване
върху личния живот, довела до кризи в отношенията му с партньора и отдръпване
на близки хора от обкръжението му, и обществен живот на ищеца, като отчете и
негативното отражение върху служебната му ангажираност- породеното мнително и
отдръпващо се отношение спрямо него
от страна на бизнес партньорите му до момента, с оглед съмнения за
нередности в поведението му поради образуваното досъдебно производство спрямо
него, както и състоянието на стрес и несигурност, породени от страх и тревожно очакване на вероятно осъждане.
Съобрази също, че по време на досъдебното производство ищеца е бил ангажиран
многократно, като е оказал пълно съдействие на органа по разследване и през
цялото време е подържал тезата да е невинен. При формирането на тази преценка
съдът съобрази и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности към датата на деликта, като
съобразно изложените по – горе обстоятелства
и съобразно с наложилата се съдебна практика, счита така определеното
обезщетение, в размер на 6 000 лева за
причинени неимуществени вреди, за
справедливо. Над размера от 6 000 лева до предявения от 20 000 иск на
неимуществени вреди, следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като след
преценката на всички установени по делото конкретни обстоятелства съдът счита,
че степента и интензитета на претърпените от ищеца неимуществени вреди не
обуславят определяне на обезщетение в по- голям от така определения размер по
изложените съображения.
По
отношение на имуществените вреди съдът намира за установено следното: Във
връзка с тази претенция ищецът представя разписка от 08.03.2013г., видно от
която е заплатил на адв.И.П. в брой адвокатско възнаграждение в размер на
200лв. за да го представлява във връзка с образуваното ДП № 636/2011г. и повдигнатото му от
РП-Пловдив обвинение за престъпление по чл.
210 (1) т. 5, във връзка с чл. 209 (1) от НК. В досъдебнто производст и на л.42
от том.5 се намира пълномощно с ДПЗС, видно от което адв.И.П. е упълномощен да представлява К. в
това производство във връзка с повдигнатото му обвинение, като е уговорен и
размер на адв.възнаграждение от 2500лв. При което и безспорно се установява
ищеца да е заплатил за защита в досъдебно производство № 636/2011г. по описа на
ИП-Пловдив сумата от 2000лв. за
адвокатско възнаграждение.
Според
чл. 190, ал.1 НПК, когато подсъдимият бъде признат за невинен или наказателното
производство бъде прекратено, разноските по дела от общ характер остават за
сметка на държавата, т.е. за сметка на държавата остават извършените разноски
от бюджета на съда или на съответния орган на досъдебното производство, като не
е уреден въпросът за разноските, извършени от подсъдимия. Липсата на
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния
процес налага извод, че изразходваните средства в хода на наказателното
преследване, приключило с оправдателна присъда или прекратено в хипотезите
на чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ представляват
имуществени вреди за лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, за
която държавата дължи обезщетение на основание чл. 4 ЗОДОВ /Р 781-2010-ІV г.о.,
Р 442-2016-ІV г.о. на ВКС и др., постановени по чл. 290 ГПК/. Пред съда не стои
правна възможност за неговото намаляване, тъй като хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда намаляване на направени от страната разноски по делото, но не и
такива предмет на иск за имуществени вреди.
Предвид
изложеното, съдът намира, че предявения иск за обезщетение за имуществени вреди
се явява основателен и доказан в пълен размер от 2 000 лева за изплатено
адвокатско възнаграждение за представителство по време на досъдебното
производство и като такъв следва да бъде
уважен изцяло.
По отношение на претенцията за законна лихва,
същата е основателна, като длъжникът
дължи законна лихва върху главницата, считано от 17.05.2016г.- дата на постановлението на ВКП, с което е потвърдено
постановлението за прекратяване на наказателното производство по ДП №
636/2011г. по описа на „ПИП” при ОД на
МВР Пловдив, прокурорска преписка № 6586/2011г., до окончателното й заплащане.
На осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, предвид изхода
на делото, ответникът следва да заплати на ищеца разноски в производството за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част на иска. Ищецът е представил
доказателства за направени разноски по делото в размер на 1300лв. Ответникът е
релевирал възражение по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване поради прекомерност на
разноски на ищеца. Действително делото не е с правна и фактическа сложност а и
по него е проведено само едно съдебно заседание в коте са разпитани двама
свидетели. Предявените искова са с цена от 22000лв. А съгласно чл.7, ал.2, т.4
от НМРАВ при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. – 830 лв. плюс 3 % за
горницата над 10 000 лв. Тоест при интерес
от 22000лв. минималния размер на адв.възнаграждение е 1190лв. =
/830лв.+360лв./. Договореното такова от 1300лв. надвишава минималния размер
само с 9%, при което не налице необосновано по-висок размер на такова и то не
подлежи на намаляване.
Ето защо и на ищеца ще се присъдят разноски в
размер на 472.72 лева, по съразмерност с уважената част от исковете, която и
сума за разноски ще се осъди ответника да му заплати.
На
осн. чл. 9а, ал.2 ЗОДОВ разноските в
настоящето производство не се внасят предварително, а съобразно чл. 10, ал.3,
изр.1, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството.С оглед изхода на делото на ответника следва
да се възложи дължимата ДТ в размер на 10 лв., съгласно чл. 2а, т. 1 от
Тарифата за ДТ.
На
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБългария следва да заплати по
сметка на съдебната власт и направените разноски за вещо лице в размер на 250лв.
По горните
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, седалище и адрес на
управление гр. София, бул.”Витоша” № 2, да заплати на П.Г.К., ЕГН ********** ***, на осн. чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, СУМАТА
от 6 000 лева/ шест хиляди лева/-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди изразяващи се в чувство на
унижение, обида, притеснение, безсъние и стрес довел до развитие на
постравмативно стресово разстройство, в резултата на незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 210 (1) т. 5, във връзка с чл. 209 (1) от НК
по ДП № 636/2011г. по описа на ПИП ОД МВР гр.Пловдив, прокурорска преписка № 6586/2011г., както и
СУМАТА от 2 000 лева/ две хиляди лева/
- обезщетение за претърпени имуществени вреди по осъществено адвокатско
представителство във връзка с незаконно
обвинение в извършване на престъпление по чл. 210 (1) т. 5, във връзка с чл.
209 (1) от НК по ДП № 636/2011г. по описа на ПИП ОД МВР гр.Пловдив, ведно със
законна лихва върху тези суми, считано от 17.05.2016г. до изплащането им, като Отхвърля
иска за неимуществени вреди за разликата над горния размер до пълния
претендиран такъв от 20 000 лева, както
и за законната лихва върху разликата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ,
седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Витоша” № 2, да
заплати на П.Г.К., ЕГН ********** ***, Сумата от 472,72
лева /четиристотин седемдесет и два лева и 72ст./, представляваща разноски
за адвокатско възнаграждение по съразмерност, както и на осн. чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, да заплати по сметка на РС
Велинград , СУМАТА от 250лв. /двеста и
петдесет лева/ - разноски по делото и 10,0лв.
/десет лева/ - държавна такса по делото
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ………………………….