Р Е Ш Е Н И Е
НЕПРИСЪСТВЕНО
гр. Павликени 18.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Павликенският
районен съд, гражданска колегия в публично заседание на дванадесети юли две хиляди
и осемнадесета година в състав:
Председател:
Радка Цариградска
при
секретаря Ирена Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело N 2 по
описа за 2018г. на Павликенския районен съд, за да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. с чл.79 ЗЗД, ведно с акцесорна
претенция с правно основание чл.86 ЗЗД.
Ищецът – „***”ЕАД, гр.С. с ново име „***“ЕАД,
излага в исковата си молба, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК против ответника за сумата от 390.09 лв. (Триста и деветдесет лв.
и 9 ст.) - главница, представляваща 37.34 лв. (тридесет и седем лв. и 34 ст.) -
незаплатена далекосъобщителна услуга и 352.75 лв. (Триста петдесет и два лв. и
75 ст.) - неустойка предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга М *** от дата 27.11.2014 г., 9.25 лв. (девет лв. и 25 ст.),
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 11.02.2015 г. до
24.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата от 04.08.2017 г. до
изплащане на вземането, както и сума от 205.00 лв./двеста и пет лева/ разноски по делото, от които
25.00 лв. платена държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение. Твърди,
че вземането произтича от посочените договори, по силата на който ответницата е
ползвала комуникационните услуги на ищцовото
дружество, за което са издавани помесечни фактури
съобразно уговорения абонаментен план. Твърди, че плащания по договорите за процесния период, през който са издадени 3 бр. данъчни
фактури, не са извършени. Последната фактура е за начислена договорна неустойка
след едностранно прекратяване на договора от страна на оператора. По отношение
на претендираната мораторна лихва производство по
делото е прекратено на основание чл.129, ал.3 от ГПК.
Ответникът е получила чрез работодателя
си препис
от ИМ и доказателствата към нея, ведно с разпореждането на съда от 21.02.2018г.,
в което са му разяснени последиците от неподаване на отговор и неявяване в с.з.
В законоустановения срок едномесечен срок от връчването ответникът не е
депозирал писмен отговор и не се явява в с.з., след като е редовно призован.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема са установено
следното:
В писмена молба от 11.07.2013г. пълномощникът на ищеца - адв.Г. на
основание чл.238 от ГПК е отправила искане съдът да постанови неприсъствено
решение.
Съдът намира, че са налице условията
предвидени в чл.238 ,ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, а
именно: ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е
явил, редовно призован, в първото по делото заседание и не е направил искане
делото да се разгледа в негово отсъствие. Освен това са налице и общите
основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в
чл.239,ал.1 от ГПК: на страните са указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание. С оглед
приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства,
неоспорени от ответната страна, предявеният иск е вероятно основателен и от
страна на ищеца е направено искане за постановяване на неприсъствено решение.
С протоколно определение в с.з. на 12.07.2018г.
съдът е приел, че са налице законовите условия и е уважил направеното искане за
постановяване на неприсъствено решение по предявения иск, съгласно чл.239 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира че следва да бъде постановено неприсъствено
решение по предявения от „***”ЕАД, гр.С. иск с правно основание чл.422 от ГПК
за установяване на вземането му, с който той да бъде уважен, като се приеме за установено
по отношение на ответницата, че срещу нея ищецът има вземане в претендирания
размер .
Настоящото производство е
особено исково производство за установяването на вземане, предмет на заповед за изпълнение.
Заявителят /ищец по настоящото дело/ е направил разноски по заповедното
производство в размер на 205.00 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78 ,ал.1 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца „***” ЕАД със седалище и адрес на управление гр.С. направените в хода на настоящото производство
разноски в размер на 75.00 лева за ДТ, както и 180.00лева за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения и на основание чл.239 от ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.Д.Г., ЕГН ********** ***, че срещу нея в полза на „***” ЕАД, седалище/адрес на управление гр.С.,
***№*, ЕИК ***, представлявано от *** А. Д. и М. М., съществува вземане в размер на 390.09
лв. (Триста и деветдесет лв. и 9 ст.) - главница, от които 37.34 лв. за незаплатена
далекосъобщителна услуга и 352.75 лв. за неустойка предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителна услуга М *** от дата 27.11.2014 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 04.08.2017 г. до изплащане на вземането
ОСЪЖДА Ж.Д.Г., ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на „***”
ЕАД, седалище/адрес на управление гр.С., ***”№*, ЕИК ***, представлявано от ***
А. Д. и М. М., направените разноски по заповедното
производство в размер на 205лв. /двеста и пет лева/ и разноски по настоящото дело
в размер 255.00лева /двеста петдесет и
пет лева/.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се уведоми ответната страна за правото си по чл.240 ГПК в едномесечен срок от връчването на решението да поиска от Великотърновския
окръжен съд отмяна на същото или да оспори с иск същото право.
Препис от решението да се
връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
И. И.