Р Е Ш Е Н И Е
София, 01.06.2023
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО , І-3 състав, в открито заседание на двадесет и втори май през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д. № 3376 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е
иск от М.Т.М.,
ЕГН **********, чрез адвокат М.Б. – САК, съдебен адрес:***, против Р.Т.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** за разваляне на сключения
с нотариален акт № 65 том LLXIV, дело № 22921/1994 г. на нотариус В.М., при
СНС договор между В.М.Т., б.ж. на
София, поч. на 08.04.2019 г., и Р.Т.Т.
за прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане 4/6 ид.ч. от следния
недвижим имот: ЖИЛИЩЕН АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се на първи етаж, вх. А на
сградата на ЖСК „Т.“, блок 18-а, мест. Иван Вазов, на бул. „ *******в гр.
София, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня- клозет, със застроена площ
от 85,26 кв.м. при съседи по нотариален акт : югоизток - бул. „ П. Каравелов“; югозапад
- ап. № 21- собственост на Н.В.Д., североизток - стълбище и ап. № 2,
собственост на М.К.П., северозапад - двор на сградата, заедно със зимнично
помещение № 63 с площ от 4, 40 кв.м., при съседи югоизток - зимнично помещение
№ 64, собственост на Г.А..Д., югозапад - коридор, североизток - ул. „Петър
Карамешев“, северозапад - зимнично помещение № 62, собственост на Л.Х.Х.,
заедно с принадлежащите му 1,627% идеални части от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо парцели
III-11, IV- 1, V-13, VI-14,VIII-15,X-16„ включени в нов парцел VI от кв. 53 м.
„Иван Вазов“ по плана на гр. София, при съседи на жилищната сграда : югоизток —
бул. „Петко Каравелов“, югозапад- детска занималия и жилищна сграда на ул. „ *********североизток
- ул. „Петър Карамешев“, северозапад — жилищна сграда на ул. „Ернст Телман“,
което жилище е заснето като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
68134. 1002. 55. 1. 3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, няма
издадена заповед за изменение в КККР; с адрес на имота - гр. София, Район
Триадица, бул. „*********бл. *********ап.3. Самостоятелният обект се намира на
етаж 1, в сграда с идентификатор 68134. 1002. 55. 1, брой наземни етажи 8, брой
подземни етажи 0, предназначение : жилищна сграда - многофамилна; с
предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент; брой нива на обекта
: 7; посочена площ в документа 85,26 кв.м., принадлежащи части : мазе № 63 от
4, 40 кв.м.; 1, 627% ид.ч. от общ. ч. на сградата, стар идентификатор - няма
при съседи: на същия етаж - 68134. 1002. 55. 1. 21, 68134. 1002. 55. 1. 2; под
обекта - няма, над обекта 68134. 1002. 55. 1. 6, поради неизпълнение, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, до размер на
2/6 ид.ч. от имота.
Претендират се разноски.
В исковата молба се
твърди, че ищцата и ответникът са брат и сестра. Приживе
баща им Т.В.Т., като член -кооператор на ЖСК „Т.“ и по време на брака му с
майка им В.М.Т., е придобил с нотариален акт № 49, том ХХVІІ, дело № 4279/1979
г. следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕН АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се на първи етаж, вх.
А на сградата на ЖСК „Т.“, блок 18-а, мест. Иван Вазов, на бул. „ *******в гр.
София, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня- клозет, със застроена площ
от 85,26 кв.м. при съседи по нотариален акт : югоизток - бул. „ П. Каравелов“;
югозапад - ап. № 21- собственост на Н.В.Д., североизток - стълбище и ап. № 2,
собственост на М.К.П., северозапад - двор на сградата, заедно със зимнично
помещение № 63 с площ от 4, 40 кв.м., при съседи югоизток - зимнично помещение
№ 64, собственост на Г.А..Д., югозапад - коридор, североизток - ул. „Петър
Карамешев“, северозапад - зимнично помещение № 62, собственост на Л.Х.Х.,
заедно с принадлежащите му 1,627% идеални части от общите части на сградата и
от отстъпеното право на строеж върху държавно място, съставляващо парцели
III-11, IV- 1, V-13, VI-14,VIII-15,X-16„ включени в нов парцел VI от кв. 53 м.
„Иван Вазов“ по плана на гр. София, при съседи на жилищната сграда : югоизток —
бул. „Петко Каравелов“, югозапад- детска занималия и жилищна сграда на ул. „ *********североизток
- ул. „Петър Карамешев“, северозапад — жилищна сграда на ул. „Ернст Телман“,
което жилище е заснето като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
68134. 1002. 55. 1. 3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, няма
издадена заповед за изменение в КККР; с адрес на имота - гр. София, Район
Триадица, бул. „*********бл. *********ап.3. Самостоятелният обект се намира на
етаж 1, в сграда с идентификатор 68134. 1002. 55. 1, брой наземни етажи 8, брой
подземни етажи 0, предназначение : жилищна сграда - многофамилна; с
предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент; брой нива на обекта
: 7; посочена площ в документа 85,26 кв.м., принадлежащи части : мазе № 63 от
4, 40 кв.м.; 1, 627% ид.ч. от общ. ч. на сградата, стар идентификатор - няма
при съседи: на същия етаж - 68134. 1002. 55. 1. 21, 68134. 1002. 55. 1. 2; под
обекта - няма, над обекта 68134. 1002. 55. 1. 6.
С нот. акт № 65, том LLXIV, дело №
22921/1994 г. на нотариус В.М., при Софийска нотариална служба, В.М.Т. е
прехвърлила своите 4/6 ид. ч. от
описаното по - горе жилище на сина си - брата на ищцата - ответника Р.Т.Т.,
срещу задължението му да поеме гледането и издръжката й до края на живота й.
Прехвърлителката имала нужда от гледане и издръжка, тъй като от 1990 г.
страдала от артериална хипертония 2 степен, а от 2000 г. - от стенокардия 1-2
степен, за което приемала редовно лекарства. Пенсията не й достигала за тях и
за ежедневните й нужди.
Въпреки, че му прехвърлила дела си от
наследствения им апартамент, ответникът не се грижел за нея и за домакинството,
не й давал пари за издръжката и лекарствата. Това наложило майка им да продължи
да работи, доколкото може, макар и пенсионер. Ответникът живеел в същото
жилище, но не купувал храна, не плащал консумативните разходи и не давал пари
за нищо. Когато здравословното й състояние се влошавало, той се изнасял от дома
при поредната си приятелка. Тогава майка й молела ищцата за помощ и тя винаги
се отзовавала.
Ищцата твърди, че през целия период от
1994 г. до смъртта на майка им, ответникът не изпълнявал задължението си към
нея за издръжка и гледане. Многократно тя е имала нужда от конкретни грижи и
помощ, но той не се е отзовавал. Заявява, че здравословното й състояние не й
дало необходимите сили, за да заведе приживе дело за разваляне на сделката
поради неизпълнение от страна на ответника.
В тази връзка моли съда да постанови
решение, с което да развали описания по – горе договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт № 65 том LLXIV, дело № 22921/1994 г. на нотариус В.М., при Софийска
нотариална служба до размер на 2/6 ид. ч. от описания в него недвижим имот поради
неизпълнение от страна на ответниците на поетите с договора задължения.
Претендира разноски.
Представила е писмени доказателства,
поискала е допускане на гласни такива.
В хода по същество моли съда да уважи
предявения иск, като основателен и доказан, като й присъди разноски по списък.
Ответникът Р.Т.Т.
оспорва предявения иск, като неоснователен. Претендира разноски.
Не оспорва факта, че майка му,
покойната В.М.Т. се е разпоредила със своите 4/6 ид. ч. от процесния недвижим
имот. Не оспорва факта, че тя е извършила възмездната разпоредителна сделка, обективирана
в приложения към исковата молба нотариален акт, на 19.10.2020 г.
Твърди, че в процесния имот е живял
заедно с майка си през времето от 1976 г. до месец октомври 2016 г., когато
сключил брак и отишъл да живее в апартамента на съпругата си. Но, дори и след
като напуснал апартамента, в който живеел с майка си, нямало нито една събота и
неделя, в която той и съпругата му да пропуснат да я посетят. Всяка седмица я
посещавали по няколко пъти, сутрин съпругата му ходела да й приготви закуска, купували
й храна и лекарства, плащали сметките за имота, оставяли й пари за всичко,
което й било нужно.
Твърди, че съпругът на сестра му
злоупотребявал с алкохол, често я биел и гонел от вкъщи, а, когато разбрали, че
майката на страните се е разпоредила с имота в полза на ответника, не й
проговорили 5 години, като дори не я канели на семейни събития, което много я
огорчило.
Според ответника, той е отговорен и
трудолюбив човек, не употребява и не злоупотребява с алкохол, никога не бил
употребявал агресия - нито вербална, нито физическа, работил е и винаги се е
грижил за майка си и за дома им.
Заявява, че сестра му не е платила
нищо през годините за лечението на майка им, дори за погребението всички
разходи са били поети от него.
Представил е писмени доказателства,
поискал е допускане на гласни такива.
В хода по същество моли съда да
отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан, като му присъди
разноски по списък.
Съдът като
взе предвид представените и приети по делото доказателства и становища на страните
приема за установено от фактическа страна следното:
От събраните
писмени доказателства в производството се установява, че бащата на страните Т.В.Т.,
като член -кооператор на ЖСК „Т.“ и по време на брака му с майка им В.М.Т., с
нотариален акт № 49, том ХХVІІ, дело № 4279/1979 г., е бил признат за
собственик на следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕН АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се на
първи етаж, вх. А на сградата на ЖСК „Т.“, блок 18-а, мест. Иван Вазов, на бул.
„ *******в гр. София, състоящ се от две стаи, дневна, кухня, баня- клозет, със
застроена площ от 85,26 кв.м. при съседи по нотариален акт : югоизток - бул. „
П. Каравелов“; югозапад - ап. № 21- собственост на Н.В.Д., североизток -
стълбище и ап. № 2, собственост на М.К.П., северозапад - двор на сградата,
заедно със зимнично помещение № 63 с площ от 4, 40 кв.м., при съседи югоизток -
зимнично помещение № 64, собственост на Г.А..Д., югозапад - коридор,
североизток - ул. „Петър Карамешев“, северозапад - зимнично помещение № 62,
собственост на Л.Х.Х., заедно с принадлежащите му 1,627% идеални части от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно място,
съставляващо парцели III-11, IV- 1, V-13, VI-14,VIII-15,X-16„ включени в нов
парцел VI от кв. 53 м. „Иван Вазов“ по плана на гр. София, при съседи на
жилищната сграда : югоизток — бул. „Петко Каравелов“, югозапад- детска
занималия и жилищна сграда на ул. „ *********североизток - ул. „Петър
Карамешев“, северозапад — жилищна сграда на ул. „Ернст Телман“, което жилище е
заснето като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № 68134. 1002. 55. 1.
3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-108/13.12.2016 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, няма издадена
заповед за изменение в КККР; с адрес на имота - гр. София, Район Триадица, бул.
„*********бл. *********ап.3. Самостоятелният обект се намира на етаж 1, в
сграда с идентификатор 68134. 1002. 55. 1, брой наземни етажи 8, брой подземни
етажи 0, предназначение : жилищна сграда - многофамилна; с предназначение на
самостоятелния обект- жилище, апартамент; брой нива на обекта : 7; посочена
площ в документа 85,26 кв.м., принадлежащи части : мазе № 63 от 4, 40 кв.м.; 1,
627% ид.ч. от общ. ч. на сградата, стар идентификатор - няма при съседи: на
същия етаж - 68134. 1002. 55. 1. 21, 68134. 1002. 55. 1. 2; под обекта - няма,
над обекта 68134. 1002. 55. 1. 6.
По
делото е представен Нотариален акт № 65, том LLXIV, дело
№ 22921/1994 г. на нотариус В.М.,, нотариус при Софийска
нотариална служба,, от който е видно, че между В.М.Т.,
майка на страните, и Р.Т.Т. е сключен договор за прехвърляне на 4/ ид.ч. от
описания недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
От
представено и прието удостоверение за наследници от 08.08.2019 г. на СО, р-н
Триадица е видно, че В.М.Т. е починала на 08.04.2019 г. и е оставила за
наследници двете си деца – ищцата и ответника.
По искане на страните
по делото са разпитани по двама свидетели.
Свидетелката
Е.П.Г.познава В.Т. от 2001 г. – 2002 г., тъй като била
санитарка в поликлиниката, където свидетелката ходела редовно,.
В показанията си тя заяви, че двете често се
виждали, поне веднъж месечно, споделяли си всичко – до 2004 – 2005 г. В.й
казала, че е вдовица, че има две деца, че дъщеря й работи в поликлиниката,
казала й, че живее на ул. Петко Каравелов и я поканила някой път да пият кафе.
По – нататък тази свидетелка заяви, че някъде след 2004 г. В.Т. си счупила
крака, помолила я да отиде у тях да й подгъне един панталон и тогава й
споделила, че имала глупостта да прехвърли имота си след смъртта на мъжа си на
сина си срещу издръжка и гледане, но той е ерген и не му е до нея. Казала й, че
единствено дъщеря й се грижела за нея. След 2004 г. Г., която работела в НДК,
периодично посещавала апартамента, който й бил на път, коригирала й дрешки на
място. Виждала е само дъщеря й, запознала се с нея. През 2004 г. дъщерята
напуснала работа. Един път свидетелката била в дома на В.и нямало ток, дъщеря й
М., когато си дошла, я помолила да седи при нея, докато тя самата отиде да
плати тока и телефона, за да ги пуснат и да й купят матраци за спалнята, защото
спяла на диванче. Не е виждала сина й в апартамента, не е виждала негови вещи,
нито го е виждала да пазарува. Виждала е дъщеря й да чисти, апартаментът бил
много чист. В.сама си плащала разходите за апартамента, даже през времето били
ипотекирали имота, защото синът й теглил някакъв заем, който трябвало да
изплаща. Апартаментът на В.бил тристаен – състоял се от антре, хол, кухня, детска
спалня с диванче и спалня с два матрака. Имала и остъклено балконче с
пластмасова дограма. Първоначално В.спяла на диванче в детската спалня до 2007
г., след това дъщеря й купила матрак. Свидетелката видяла Т. за последно през
2014 г., когато тя самата получила инфаркт. Дотогава периодично – поне веднъж
месечно ходела у тях. В.имала един внук – синът на М. М.. Знае, че е починала
през 2019 г., но не е ходила на погребението й, защото разбрала по – късно –
все пак, не е била толкова близка приятелка, били само познати. .
Свидетелят
М. Божидаров М.е син на ищцата и племенник на ответника.
В пказанията си той
заяви, че знае, че баба му през 1990 г. е прехвърлила имот на вуйчо му, това
бил апартаментът, в който живеела заедно с ответника в кв. Иван Вазов, на ул.
Петко Каравелов. Докато била в кондиция, тя сама се грижела за себе си, през
първите години след пенсиониране работела, грижела се за цялото домакинство. По
– късно, като при всеки възрастен човек, започнали проблеми. През 2004 г. си
счупила крака и се обадила на свидетеля и неговата майка, нейна дъщеря, за да й
помогнат, за да й помогнат за транспортиране и грижа в болницата и след това,
защото вуйчо му го нямало, въпреки че към онзи момент живеел в същото жилище. М.лично
закарал баба си със своя автомобил, м. Рено. Свидетелят заяви, че често е
посещавал баба си и е виждал, че всъщност майка му се грижела за баба му,
особено когато била неподвижна, помагала й да излезе навън, тъй като е
медицинско лице и полагала всички грижи за нея, като за човек, затруднен в
мобилността. Според него, през годините баба му имала и други здравословни
проблеми, а личната й лекарка се обаждала на майка му. Когато баба му паднала и
си счупила таза, съседите й им се обадили и двамата отишли при нея, свидетелят се
обадил на частна линейка, за да я транспортират до болницата. Появил се и вуйчо
му, който доста пасивно се отнасял към ситуацията. През 2015 – 2016 г., преди
да се ожени, вуйчо му се бил изнесъл при бъдещата си съпруга и свидетелят не
знае да се е грижил за баба му. Баба му споделяла с него, че е много щастлива,
когато я посещава, особено с дъщеря си. Впоследствие – след травмата на крака,
тя получила инсулт. Отново я закарали във Втора градска болница и купували
всичко, което лекарите им казвали. Вуйчо му се появявал, но не знае да е купил
нещо.
По – нататък св. М.каза,
че се оженил през 2008 г., но баба му не присъствала на сватбата му, въпреки че
била поканена. Не присъствала и на тази на вуйчо му. Причината за това не знае.
През 2012 г. баба му присъствала на тържеството за раждането на детето му. Той
не знае майка му и баба му да са били в лоши отношения. През периода м.
февруари – м. април 2019 г. е виждал баба си Василкатолкова пъти, колкото
ходили в болницата. Първо я оперирали в Пирогов, после била във Втора градска
болница, после в хоспис за рехабилитация, накрая в хоспис в с. Мировяне, в
който починала. Не разрешавали чести посещения, но я посещавали достатъчно
редовно.
Свидетелката
Н.И.Г.е приятелка на съпругата на ответника от 15
години. Познава майка му, но не познава сестра му М. – виждала я е няколко
пъти, поканена е била на Бъдни вечер 2016 г. Това било още през първата година,
когато се събрали да живеят заедно, двамата сключили граждански брак през 2018
г. Според свидетелката, Р. и съпругата му Д. не са се спрели да гледат майка
му, към онзи момент Д. живеела в Зоната, а Р. – с майка си в кв. Иван Вазов.
След смъртта на баща му Р. се е грижел за майка си. Оставял й пари и сестра му
– ищцата, - с тези пари плащала сметките. Когато се събрали с Д., тя готвела,
носела на В.храна, канели я на гости, непрекъснато я обгрижвали. Пълнели
хладилника с огромно количество храна, от която на другия ден нямало нищо.
Купували от най – скъпите домати от пет лева, пилета „Дюк“, цели буци със
сирене, правели й скъпи подаръци за празниците. Майка му изглеждала много
добре. Била с боядисана коса, за възрастта си била много красива, носела бели
перли. Ходела сама, нямала нужда от грижи, била здрава. Когато Р. и Д. й
предложили да отиде да живее в Зоната при тях или те да се принесат при нея в
кв. Иван Вазов, им отговорила, че е добре, а те са млади – трябва да живеят
отделно и е достатъчно да се грижат за нея. Преди да си счупи крака В.имала
някакви проблеми с белия дроб и не искали да я приемат в болница, Д. помогнала
да я приемат там. В болницата я гледали и тя се възстановила, след това си
счупила крака. След счупването, двамата отново я гледали. Обикаляли да търсят
рехабилитационни центрове – платил 1 600 лв. за 20 дена престой, за да я
възстановят. Последно я завели в хосписа, в който починала. Когато била болна, Р.
платил 2 000 лв. за операцията й, а по – късно купил специална лампа за
1 600 лв., за да греят ранаите й.
Св.Г.има преки
впечатления – ходела заедно със снахата на В.да й пазарува, дори тя й е носела
храна, тъй като е пенсионерка и живее наблизо. Отделно от това, двете с Д. са
много близки и двете си споделят всичко. Домът й бил чист, снаха й миела
прозорците, което направило впечатление даже на комшиите.Р. остъклил наново
балкона, купил нова печка. Веднъж, в Южния парк, Д. довела В.да ядат сладолед и
тя споделила на Г., че й е много мъчно от факта, че не е говорила четири години
с дъщеря си, даже при раждането на правнучката не са я поканили. Не споделила
причината за това. Когато Д. правила кръщене на нейната внучка през лятото на
2017 г., В.омесила погача, казала, че чувства детето като своя правнучка,
защото не й позволили да види нейната.
Свидетелката
Д.В.Т. е съпруга на ответника.
Тя каза, че с Р. се
познават от 1977 г. – ученическа любов, заедно са от 2016 г. Познава сестра му,
познавала й майка му. Знае, че Р. живеел в кв. Иван Вазов с майка си. Когато се
събралаи, той й споделил, че майка му му е прехвърлила апартамента си. Казал й,
че, ако решат да живеят заедно, трябва да решат как ще станат нещата, заради
майка му. През 2016 г., според Т., В.била в отлично здраве. Двамата й
пазарували, тя готвела, събирали се. Когато започнали да живеят заедно, през
ден са ходели при майка му, носели сготвено ядене, понякога даже им казвала да
не идват, защото „си имала всичко“. Тя готвела сама, даже готвела и за
племенника си – той идвал и вземал тенджерите с любимата му супа, понеже жена
му не готви. Свидетелката лично чистела апартамента – миела прозорци за
Великден и Коледа. Даже през 2017 г. съседи питали от коя фирма е, - така
чевръсто мие прозорци. Майката на Р. си счупила крака през 2019 г. Домоуправителката
им се обадила, че е паднала, видели я вече транспортирана в Пирогов. Направили
й операция, сменили й ставата. Р. дал кръв за операцията. В болницата била
около 15 дни. Двамата често я посещавали, свидетелката е ходила при нея поне
три пъти. Когато я изписали, препоръчали на сестра й добра рехабилитационна
клиника и казали, че там за 40 дни ще я изправят на крака. В.постъпила в
болницата в кв. Овча купел. Ответникът платил лечението й там, давал парите на
ищцата на ръка и тя, понеже е медицинско лице, ходела да се разправя с
лекарите. Към онзи момент брат и сестра били в прекрасни отношения. Доколкото
знае, през периода 2010 – 2019 г. В.е имала проблеми със сърцето, Р. на ръка я
е носел до колата. Сменяна й е и става.
Св. Т. заяви, че е
просто шокирана от ситуацията. Не знае колко често М. е посещавала майка си,
семейно не са се събирали. Един път за рождения ден на В.отишли всички на
пицария, Р. платил сметката.
По
делото е изслушана и приета съдебно – медицинска експертиза, неоспорена
от страните.
Според вещото лице, най-ранният
медицински документ, който е приложен по делото е Експертно решение на ТЕЛК при
І ОРБ № 1063/10.05.2000 г., за определяне ІІ група инвалидност на В.Т. с
диагноза: Есенциална хипертония – Хипертония артериалис гр. ІІ – тежка ст. ИБС.
Стенокардия стабилис ІІ ф.к. Ст. п. струмектомиям субтоталис про струма нодоза
базедовификата. Хипотиреоидизмус пост оператива, което показва, че сърдечното
заболяване е с по – ранна дата. Видно е, че в миналото е извършена и операция
на щитовидната жлеза по повод гуша, като следоперативно се е появила недостатъчвост
във функцията на жлезата – хипотиреоидизъм, който също налага медикаментозно
лечение. В следващите години Т. неколкократно е била хоспитализирана, като в
периодите около хоспитализациите е била в увредено общо състояние. Това е
налагало - особено в периодите след оперативните интервенции - да бъде
подпомагана дори и в ежедневното самообслужване.
Медицинските консумативи при
извършените операции – очните лещи и изкуствената става, които са поставени на В.Т.,
не се заплащат от НЗОК, а се закупуват от пациента. Видно от Епикриза от История на заболяването
№ 735/19.07.2005 г. – 20.07.2005 г. и Епикриза от История на заболяването №
827/29.03.13 г. – 29.03.13 г. на СБАЛ по Очни болести „Зора”, на ищцата, по
повод старческа катаракта, са имплантирани лещи, които тя е трябвала да
залпати. Видно от Епикриза от История на заболяването № 4797/04.02.2019 г.
– 12.02.2019 г. на ІІ-ра Клиника по Ортопедия и травматология при УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов”, по повод счупване шийката на бедрената кост, е извършена
алопластика /поставяне на изкуствена става/ на тазобедрената става, която се
заплаща от пациента. Съгласно заповед №
РД-16-14/10.02.2005 г., стентовете се заплащат от НЗОК и пациентите не заплащат
за тях. На В.Т., видно от
Епикриза и История на заболяването № 6725/21.02.2010 г. – 26.02.2010 г. на
Клиника по Кардиология при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, са й били поставени два
стента. Престоят й в МБАЛР „Сердика” ООД е бил платен.
По – нататък в заключението си експертът
посочва, че по делото не е приложена рецептурната книжка на В.Т., от където най
-точно биха се видели медикаментите, които е приемала, както и времето за
приема им, затова се базира само на приложената медицинска документация.
Експертно решение на ТЕЛК при І ОРБ №
1063/10.05.00 г. отразява диагнозата: Есенциална хипертония – Хипертония
артериалис гр. ІІ – тежка ст. ИБС. Стенокардия стабилис ІІ ф.к. Ст. п.
струмектомиям субтоталис про струма нодоза базедовификата. Хипотиреоидизмус
пост оператива. При тези заболявания се назначават антихипертензивни
медикаменти, диуретици, кардиотоник, щитовиден хормон.
В
Епикриза и История на заболяването № 6725/21.02.2010 г. – 26.02.2010 г. на
Клиника по Кардиология при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов” е посочена окончателна
диогноза: Исхемична болест на сърцето. Нестабилна стенокардия – висок риск.
Едноклонова коронарна болест. ПКИ /перкутанна коронарна интервенция/ на ДКА /дясна
коронарна артерия/ с имплантиране на два стента. Артериална хипертония ІІст.
Хипертонична криза. Медикаментозна алергия. Изписаното лечение е Фурантрил,
Спиронолактон, Беталок-Зок, Диронорм, Аспирин, Плавикс, Симвастин. В
последствие терапията е променена на Дигоксин, Трифас, Диронорм, Беталок Зок,
Синтром.
Медикаментите за описаните
заболявания се приемат непрекъснато, тъй като тези заболявания са с хроничен
ход. Описаните заболявания не изискват специални грижи и храна, дотолкова,
доколкото храната трябва да е безсолна и с ниско съдържание на масти.
В
Епикриза от История на заболяването № 3829/25.10.2004 г. – 06.11.2004 г. на
СБАЛ по Ортопедия ЕАД – Клиника за следоперативна рехабилитация е вписана
диагнозата: Контрактура генус декс. Гонартрозис декстра. Ст. пост остеотомиам
валгизанет тибие декс. Морбус хипертоникес гр. ІІ. Наложена е и гипсова
превръзка. Това е налагало подпомагане в ежедневните битови нужди като напр.
пазаруване и др. подобни за срок от 1 до
5-6 месеца. При изписването е препоръчано приема на Ендотелон. По принцип след
операции на костите е уместен хранителен режим на храни, съдържащи повече калций
и фосфор.
Операциите
за поставяне на изкуствени лещи по повод катаракта, извършени през 2005 г. за
дясното око и 2013 г. за лявото око, налагат използването на капки
следоперативно, като при първата операция са ипредписани Макситрол и
Ципрофлоксацин, а при втората Вигамокс, Максидекс. В първите следоперативни дни
е препоръчително да има външна помощ в домашни условия, тъй като не се
препоръчват физически усилия, навеждане и др. подобни.
Приложени
са и Епикриза и История на заболяването №2999/01.10.2018 г. – 08.10.2018 г. на
МБАЛ по Белодробни болести „Св. София” с
окончателна диагноза J15.8 /друга бактериална пневмония/, същата в частична
резорбция. В някои от издадените амбулаторни листове фигурира диагнозата
злокачествена неоплазма на бронх, бял дроб в средния лоб, но хистологичен
резултат не е приложен. Заболяването изисква особени грижи, тъй като В.Т. е
била в увредено общо състояние. При изписването е назначена терапия за дома, но
не е описана каква точно.
Видно
от История на заболяването № 4797/04.02.2019 г. – 12.02.2019 г. на ІІ-ра
Клиника по Ортопедия и травматология при УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”, В.Т. е лекувана
по повод счупване на бедрената шийка – закрито. Извършена е алопластика на
ставата /поставена е изкуствена става/. След изписването следва дълъг период на
рехабилитация и Т. е настанена в МБАЛР „Сердика” ООД с основна диагноза:
Лечение, включващо друг вид рехабилитационни процедури и допълнителна диагноза:
Наличие на ортопедичен имплант. Съст. след ф-ра на лява бедрена шийка.
Ендопротеза на ЛТБС. По време на престоя в болницата е получила мозъчен инсулт
и е настанена в Клиника по Нервни болести при ІІ МБАЛ /История на заболяването
№ 1592/17.02.2019 г. – 21.02.2019 г./. След проведено лечение е дехоспитализирана
в стабилизирано състояние със стабилна хемодинамика, липса на остър
възпалителен процес, афебрилна. Дадено дом. лечение с Ноотропил, Кавинтон и
собствена т-я по рецептурна книжка. Насочена да продължи лечение и
рехабилитация в домашни условия, балнеосанаториално заведение под контрола на
ОПЛ и специолист невролог. С мнение за отпускане на помощни средства, в
съответствие на неврологичния дефицит. Описаното оперативно лечение и в
последствие полученият мозъчен инсулт изискват непрекъснати грижи, хранителен и
двигателен режим.
След приемане заключението на експертизата,
която установи здравословното състояние на майката на страните В.Т.,
провежданото й през годините лечение и нуждата от грижи, по искане на страните
съдът допусна и разпита още по един
свидетел, посочен, съответно, от ищцата и ответника.
Свидетелят
С.В.Т. е чичо на двете страни, брат на баща им.
Той беше разпитан допълнително, по изричното искане на ответната страна и след
приемане на заключението на съдебно – медицинската експертиза по делото. Заяви,
че през 2004 г. В.му споделила, че е решила да прехвърли своята част от
наследствения от съпруга й апартамент на сина си Р.. Някъде между 2006 г. –
2007 г. тя го посетила в родното му село Долно Ново село, община Драгоман, по
време на Великденския събор, и му казала, че вече е прехвърлила частта си от
имота на Р., както и че нямала доверие на дъщеря си и зет си, защото в
семейството му постоянно имало раздори и кавги. Според този свидетел В.и Р. живеели
заедно и Р. не е отсъствал и един ден от къщи. Р. много обичал майка си. След
прехвърлянето М. и мъжът йБ.четири години не говорили с майката, имало
конфликти и скандали. След 2014 г. св. Т. е чувал В.само по телефона, тя бил
много близка с вече покойната му съпруга. Знае, че, преди да почине, В.имала
проблеми с белия дроб, а Р. постоянно се грижел за нея – ходел само той. Сестра
му, ищцата М.Т., ходела в дома на майка си само когато брат й го нямало. По –
нататък свидетелят каза, че Р. ходел в командировка в чужбина и майка му
споделяла, че й липсва. Според него Р. е бил за три години в Камбоджа, но
посочи грешно годината на смъртта на В.– „след 2000 г.“. Т. е пенсионер от 20
години и 18 години живее в родното си село, каза, че В.е спала в тяхната къща
поне пет – шест пъти през времето от 2007 г. – 2014 г. и през тази година за
последно двамата са се видели.
Свидетелят
Б.Б.М.е съпруг на ищцата и бе разпитан по нейно искане.
Според казаното от
него, св. Т. – чичо на страните и брат на баща им, през последните 30 години
откакто се е пенсионирал, живее в родното си село в Драгоманско. Идвал е
епизодично в София, а последните 10 – 15 години след смъртта на брат му /съпругът
на Василка/, той изобщо не я е посещавал. Каза още, че жена му, която е
медицинско лице, след смъртта на баща им, непрекъснато се е грижела за майка
си, която през последните 10 – 15 години била с медицински проблеми. Майка им
живеела сама, синът й – ответникът, живеел там само „проформа“, водел се само
по адресна регистрация там. М.е добре информиран, тъй като той и съпругата му
живеят в кв. Лозенец, а В.е живеела в кв. Иван Вазов, прекалено близко са, за
да знаят какво се случва и какво не се случва. Свидетелят ходел сравнително
рядко при В.– веднъж седмично. В началото тя нямала нужда от грижи.
Здравословното й състояние започнало да се влошава през 2005 г. - 2006 г., първият й проблем бил с очите. М.
също се виждала с майка си поне веднъж седмично през времето от 1993 г. –
2005-2006 г., били в прекрасни отношения, ходели си на гости. Когато се
разбрало за прехвърлянето на имота на ответника, имали един разговор, но нямало
проблем След 2005 г. М. често ходела при майка си – дори свидетелят се замислил
да й каже да остане при нея, за да й е по – лесно. Две години преди майка им да
почине Р. се преместил да живее при жена си. Свидетелят заяви, че Р.Т. преди
2010 и след 2010 г. е отсъствал два пъти
за по две – три години и никой не го знаел къде е, безпокояли се за него, дали
е жив и здрав. Съпругата му до пенсионирането си е работила като медицинска
сестра, ходела през ден при майка си, стояла час, два, три – колкото било
необходимо, според нуждите й, къпела я, чистела. Според този свидетел Р. е
посещавал майка си не повече от веднъж месечно. По – нататък св. М.каза, че В.не
е отишла на сватбата на сина им през 2008 -2009 г., но е била поканена, не са
коментирали това със съпругата му.
В
заключение, от приетата съдебно – медицинска експертиза се установиха множество
заболявания при В.Т. – различни по сериозност, интензитет и интервенции, като,
във възходяща градация, включително и пред вид напредването на възрастта, тя е
имала все по – голяма нужда от грижи. Свидетелите и на двете страни, голяма
част от показанията на които следва да бъдат преценявани в съответствие с
нормата на чл. 172 ГПК и възможната тяхна заинтересованост, обаче, дават
изключително противоречиви показания относно обстоятелството за грижите, които
са били полагани за майката на страните. Нито един от свидетелите не заяви
категорично през кой период тя е била гледана и от кого. Посочват се
изключително общо много добрите отношения на майката с техните деца, респ. се
заявява, че всеки един – както дъщерята, така и синът са полагали постоянни
грижи за нея. Съдът, отчитайки близките отношения, вероятната заинтересованост,
както и на практика повтарящите се свидетелски показания /но с обратен знак, в
зависимост дали са свидетели на ищцата или такива на ответника/, намира, че по
делото не може да бъде установено по безспорен начин кой от двамата е полагал
грижи за майката. Не бе изяснен въпросът как и М.М. и Р.Т. /респ. техните
близки/ са полагали грижа за майка си, но не са се виждали един друг в
апартамента, в който тя се е живяла през повечето време.
С
оглед на това съдът приема, че не може да се докаже нито, че ищцата е гледала
майка си до смъртта й, а нейният брат – ответникът не е изпълнявал задължението
си по алеаторния договор за осигуряване на издръжката и гледането й, нито
обратното – че от негова страна е налице изпълнение на тези му задължения.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка.
Съгласно
чл. 87, ал.3, вр. ал.1 ЗЗД, когато длъжникът по един двустранен договор
не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът
може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален, като
развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или
прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред. За да
възникне в патримониума на ищеца потестативното право да иска разваляне на
процесния договор, следва да е налице виновно неизпълнение от ответниците на техните
задължения.
Безспорно е, че праводателката на страните
В.Т.. е сключила договор за прехвърляне на собствения си недвижим имот, срещу
задължението на другата страна по договора - ответника по делото Р.Т., да я
гледа и издържа, като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до
момента на прехвърлянето, при нужда, както и помощ при болест и немощ, докато е
жива. В тази връзка съдът приема, че ответникът по делото се явява длъжник по
сключения договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка
и гледане.
Съдът приема, че договорът за
прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е алеаторен договор
и поетото по него задължение предполага трайно поведение от страна на
приобретателя и трайни грижи и отношения от негова страна спрямо прехвърлителя.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, задълженията по този вид договори
следва да се изпълняват точно по вид, обем и количество, те не търпят отлагане
във времето и трябва да са изпълнявани цялостно и непрекъснато.
В настоящия случай, както бе посочено по – горе, не бе
доказано нито, че ищцата е гледала майка им до смъртта й, а
нейният брат – ответникът не е изпълнявал задължението си по процесния
алеаторния договор за осигуряване на издръжката и гледането й, нито обратното –
че от негова страна е налице изпълнение на тези му задължения. Защото едно е установяването
на факта, че един възрастен човек има нужда от грижи, а съвсем друго е
доказването, че дължимите и необходими грижи са полагани от конкретни лица – в
съответствие с техните законови или морални задължения.
С оглед събраните по делото
доказателства съдът приема, че в конкретния случай е налице валидно възникнало
облигационно правоотношение по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане.
Отчуждителката В.Т. е изпълнила
своето основно задължение по договора, като е прехвърлила на ответника
собствените си 4/6 ид.ч. от правото на собственост върху процесния имот.
Насрещното задължение на ответниа Р.Т.,
приобретател по договора, да полага грижи и да дава издръжка, включва не само
осигуряване на храна и грижа за прехвърлителя, но и създаване на семейна
обстановка, оказване на внимание и помощ, осигуряване на спокойствие за целия
неограничен период от датата на прехвърляне на собствеността до смъртта й. Това
означава, че ответниците не дължат един обикновен материален резултат -
доставяне на храна, почистване, заплащане на консумативи за отопление,
осветление и други, и престацията им не се изчерпва с него. Това е така, защото
целта на прехвърлянето на имота е не само получаване на нужните материални
средства, а осигуряване на един начин на живот - гледане /в противен случай
прехвърлителят би отчуждил имота си чрез продажба, за да набави необходимите
средства за издръжка си/. Постоянното присъствие на близък човек е още по - наложително,
като се има предвид напредналата възраст на прехвърлителката.
В конкретния случай, от събраните
гласни доказателства се установява, че прехвърлителката на процесния имот не е живяла
самостоятелно, а със сина си – приобретателя Р.Т.. Не се установи, обаче, неизпълнение
на задълженията му, изразяващи се в предоставяне на грижи, в обем, обуславящ
разваляне на сключения алеаторен договор, пред вид недоказване от страна на
ищцата на твърденията й, че именно тя е полагала грижите за майка им.
Или, събраните по делото
доказателства – писмени, гласни и експертиза, формират правния извод на съда за
неоснователност и недоказаност на предявената претенция за неизпълнение на
договорните задължения от ответната страна, което да доведе до разваляне на
сключения договор по реда на чл. 87, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения съдът
намира, че не са налице предпоставките на
чл. 87, ал.3 ЗЗД, обуславящи възникване в в полза на ищцата на потестативното
право да иска разваляне на договора за прехвърляне на имота срещу задължение за
издръжка и гледане, в съответните ид.ч. Предявеният иск за разваляне на
договора е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора следва
ищцата да бъде осъдена да заплати на ответниците разноски в размер 1 800, съгласно
представен списък.
Водим от горното, Софийският градски
съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.Т.М., ЕГН **********, чрез адвокат М.Б. – САК, съдебен адрес:***,
иск против Р.Т.Т., ЕГН **********, с адрес: *** за разваляне на сключения с нотариален акт № 65 том LLXIV, дело №
22921/1994 г. на нотариус В.М., при СНС договор
между В.М.Т., б.ж. на София, поч. на 08.04.2019 г., и Р.Т.Т. за прехвърляне
срещу задължение за издръжка и гледане 4/6 ид.ч. от следния недвижим имот: ЖИЛИЩЕН
АПАРТАМЕНТ № 3, находящ се на първи етаж, вх. А на сградата на ЖСК „Т.“, блок
18-а, мест. Иван Вазов, на бул. „ *******в гр. София, състоящ се от две стаи,
дневна, кухня, баня- клозет, със застроена площ от 85,26 кв.м. при съседи по
нотариален акт : югоизток - бул. „ П. Каравелов“; югозапад - ап. № 21-
собственост на Н.В.Д., североизток - стълбище и ап. № 2, собственост на М.К.П.,
северозапад - двор на сградата, заедно със зимнично помещение № 63 с площ от 4,
40 кв.м., при съседи югоизток - зимнично помещение № 64, собственост на Г.А..Д.,
югозапад - коридор, североизток - ул. „Петър Карамешев“, северозапад - зимнично
помещение № 62, собственост на Л.Х.Х., заедно с принадлежащите му 1,627%
идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж
върху държавно място, съставляващо парцели III-11, IV- 1, V-13,
VI-14,VIII-15,X-16„ включени в нов парцел VI от кв. 53 м. „Иван Вазов“ по плана
на гр. София, при съседи на жилищната сграда : югоизток — бул. „Петко
Каравелов“, югозапад- детска занималия и жилищна сграда на ул. „ *********североизток
- ул. „Петър Карамешев“, северозапад — жилищна сграда на ул. „Ернст Телман“,
което жилище е заснето като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
68134. 1002. 55. 1. 3 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-108/13.12.2016 год. на Изпълнителния Директор на АГКК, няма
издадена заповед за изменение в КККР; с адрес на имота - гр. София, Район
Триадица, бул. „*********бл. *********ап.3. Самостоятелният обект се намира на
етаж 1, в сграда с идентификатор 68134. 1002. 55. 1, брой наземни етажи 8, брой
подземни етажи 0, предназначение : жилищна сграда - многофамилна; с
предназначение на самостоятелния обект- жилище, апартамент; брой нива на обекта
: 7; посочена площ в документа 85,26 кв.м., принадлежащи части : мазе № 63 от
4, 40 кв.м.; 1, 627% ид.ч. от общ. ч. на сградата, стар идентификатор - няма
при съседи: на същия етаж - 68134. 1002. 55. 1. 21, 68134. 1002. 55. 1. 2; под
обекта - няма, над обекта 68134. 1002. 55. 1. 6, поради неизпълнение, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, до размер на 2/6 ид.ч. от имота, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА М.Т.М. да
заплати на Р.Т.Т. разноски по
делото в размер 1 800 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщаването за изготвянето
му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: