О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
18.12.2019 г. гр.Т.
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ІІІ състав
На четвърти декември
2019 година В закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ИВАНОВА
Като разгледа
докладваното от Председателя
т.д.н. № 15 по
описа на съда за 2019 година
за да се произнесе, взе
пред вид следното:
Производството е
по чл.692 ал. 1 и ал. 2 от Търговския закон.
С решение от 04.07.2019г. е открито производство по
неплатежоспособността на длъжника „Б.2002“
ООД по чл. 630 ал. 1 от ТЗ. С решение № 71/26.09.2019г. на осн.чл. 630 ал.2 от ТЗ, длъжникът е обявен в несъстоятелност. С определение № 234 от 02.08.2019г.
за постоянен синдик на дружеството е назначена Г.К., вписано в ТР насъщата
дата.
Синдикът
е съставил Списък на предявените и приети вземания, както и Списък
на предявените и неприети вземания вземания по чл. 688 ал. 1 от ТЗ-възникнали
до датата на ОПН), обявени в ТР на 28.10.2019
г.- вписване 20191028132329.
Списъкът с неприетите вземания съдържа 9 броя неприети
вземания, възражения са постъпили срещу всяко едно от тях:
-ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№
3865/05.11.2019 г. от кредитора „О..“ ЕООД, гр.София
-ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№ 3866/05.11.2019 г. от кредитора „О...“
ЕООД, гр. София
-ВЪЗРАЖЕНИЕ вх. № 3870/05.11.2019г. от кредитора Р.С.С.,***
–срещу две неприети вземания;
-ВЪЗРАЖЕНИЕ вх. № 3871/05.11.2019г. от кредитора Г.Б.С.,***;
-ВЪЗРАЖЕНИЕ вх. № 3883/06.11.2019г. от кредитора „М...“
ЕООД,
-ВЪЗРАЖЕНИЕ вх. № 3890/06.11.2019г. от кредитора Р.Б. ***;
-ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№ 3891/06.11.2019г. от кредитора И.Н.Д.,***-срещу
две неприети вземания.
ПО
ДОПУСТИМОСТТА ИМ:
Всички възражения са депозирани по пощата или по
куриерски фирми, с дата на приемане/изпращане в 7-дневния срок по чл. 690 ал.1 ТЗ, от лица, посочени изрично в разпоредбата на чл. 690 ал.1 ТЗ, констатирано с
определението от 11.11.2019г. по насрочване разглеждането им в открито
заседание, поради което са допустими.
Синдикът е представил писмени становища по всяко
възражение, в които е заявил, че счита всички за основателни по изложени съображения.
За да се произнесе по същество, съдът съобрази следното:
По ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№
3865/05.11.2019 г. (дата на клеймото 04.11.2019) от кредитора „О..“ ЕООД, ЕИК хххх,
гр. София, представлявано от управителя О.Е., чрез пълномощник адв. М.-ВАК
(приложено пълномощно към предявеното вземане- Приложение 3), срещу посоченото
като неприето вземане в размер на 189 811,22
лв. (към дата 04.07.2019г.), от които главница- 152 287.98лв.,
неустойка – 22 843.20лв. (15% върху главницата към 23.07.2018г.), законна лихва
до ОПН (от 23.07.18г.- до 04.07.19г.) в размер на 24 594.02 лв. и законна
лихва до окончателно плащане – възникнало с прякото участие на синдика, по
силата на прекратения от синдика договор, без връщане на стоките, обуславящо
искането на кредитора за тяхната левова равностойност. Кредиторът счита, че
вземането се установява от приложените към заявлението за предявяване писмени
доказателства, и е безспорно по реда на чл. 688 ал. 3 от ТЗ , изцяло в
хипотезата на чл. 722 ал. 1 т. 7 от ТЗ. Моли предявеното вземане да бъде
включено в списъка на приетите вземания,
и по ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.№ 3866/05.11.2019 г. (дата на
клеймото 04.11.2019) от кредитора „О...“ ЕООД, ЕИК хххххгр. София, представлявано
от управителя О.Е., чрез пълномощник адв. М. - ВАК (приложено пълномощно към
предявеното вземане- Приложение 3), срещу посоченото като неприето вземане в
размер на 317 997.75 лв. (към дата
04.07.2019г.), от които главница – 255 133.68лв., неустойка – 38 270.05лв.
(15% върху главницата към 23.07.2018г.), законна лихва до ОПН (от 23.07.18г.-
до 04.07.19г.) в размер на 24 594.02 лв. и законна лихва до окончателно
плащане – възникнало с прякото участие на синдика, с основание прекратения от
синдика договор, без връщане на стоките, обуславящо искането на кредитора за
тяхната левова равностойност. Кредиторът счита, че вземането се установява от
приложените към заявлението за предявяване писмени доказателства и е безспорно
по реда на чл. 688 ал. 3 от ТЗ, изцяло в хипотезата на чл. 722 ал. 1 т. 7 от ТЗ. Моли предявеното вземане да бъде включено в списъка на приетите вземания
В о.с.з. възраженията се поддържат от процесуалния
представител на двете дружества. Синдикът поддържа представеното от него
писмено становище за основателност на възраженията. Процесуалният представител
на длъжника заявява становище за основателност на възраженията.
Доколкото и двете
предявени вземания произтичат от един и същи фактически състав, по един и същи факти
и обстоятелства, респ. и еднакви
възражения, съдът се произнася общо по тях, като съобрази следното:
Предявеното вземане от двамата кредитори произтича от неизпълнението
на сключените между тях и длъжника Договори за отговорно пазене и съхранение от
21.05.2018г., които договори са прекратени от постоянния синдик, след неговото
назначаване. Видно от доказателствата по делото, в т.ч. доклада на синдика от 25.09.2019г.,
процесните договори са прекратени от синдика с уведомление от 12.08.219г.,
получено от „О..“ ЕООД и от „О...“ ЕООД на 18.08.2019г., а от длъжника- на
20.08.2019г. В уведомлението синдикът е
посочил, че прекратява тези два договора „поради
неизпълнение на същия, считано от датата на получаване на уведомлението“, като
е уведомил за тези си действия и длъжника. В уведомлението е указано и за
възможностите по чл. 644 ал. 4 и ал. 5 ТЗ.
Вземанията са предявени на 02.10.2019 г. (т.е. в срока по
чл.688 ал. 1 ТЗ).
От представените по делото доказателства се установява,
че по силата на договора за съхранение, кредиторите са предоставили на длъжника
посочените в Приложение № 1 от 21.05.2018г. към всеки договор, стоки; +Б..-202“,
в качеството на изпълнител по договорите, с уведомление от 13.07.2018г.,
получено от възложителите на 16.07.2018г., ги е уведомил, че поради авария на
водопроводната мрежа наличната в склада (където са съхранявани стоките) стока е
повредена. С писмо от възложителя до изпълнителя, получено от последния на 19.07.2019г.
възложителят е заявил на изпълнителя, че съгласно договора, при увреждането на
стоки при проявена недобросъвестност или по други причини, свързани с
гарантиране на ангажиментите на изпълнителя, отговорността е изцяло за „Б.2002“
ООД. Съставен е двустранен протокол за брак на всички стоки, предмет на всеки
от договорите – от дата 23.07.2018 г. (горепосочените писмени доказателства са
приложени към предявените вземания) с посочена цена. Няма данни страните да са
уредили взаимоотношенията си по тези два договора.
При това положение, и доколкото длъжникът не доказва
наличието на форсмажорни обстоятелства, довели до състояние на стоките за брак
(съгласно констативните протоколи, неоспорени), основателна се явява заявената
претенция от възложителите за присъждане на стойността на стоката и неустойка в
размер на 15% от стойността, ведно със законната лихва до окончателното плащане
(съгласно чл. 17 ал. 3 от всеки от приложените договори за съхранение).
Предявените вземания следва да се приемат в размерите, както са предявени. С
поредност на удовлетворяване по чл. 722 ал. 1 т. 8 ТЗ- видно от претенцията, същата
се основава на чл. 17 ал. 3 от договора, поради което вземането е възникнало
още към датата на съставяне на констативните протоколи (в подкрепа на което е и
посочения от заявителя период на претендирана законна лихва), поради което и
прекратяването му от синдика не обуславя договореностите по чл. 17 ал. 1 от
договорите, а и самите заявители не се позовават на това основание.
ВЪЗРАЖЕНИЕ вх. № 3870/05.11.2019г.
(пощ.клеймо 04.11.2019г.) от кредитора Р.С.С.,***, срещу посочените като неприети вземания в размер на:
1 417 622.98 лв. (възникнало по изп.лист № 3576/02.05.2018г.) и 405 023.29
лв. (възникнало по изп.лист №
3522/02.05.2018г.) в качеството му на солидарен длъжник по кредит на „Б.“ ООД, по който вземането е
на „Б...“ АД (вземането на банката е прието от синдика в пълен размер). Счита,
че макар да не е заплатил суми по кредита, съгласно чл. 127 ЗЗД предвид и
разпоредбата на чл. 638 ал. 4 от ТЗ (предвид образуваните изп.дела №
20187160401203 и № 20188100400304) и чл. 735 от ТЗ, в случай, че изплати дълга има
право на регрес спрямо длъжника за ½ от изплатената част, освен ако в
отношенията им не било договорено друго, то вземането му следва да бъде прието изцяло,
като такова под условие, че плати, до размера на заплатеното. Моли предявените вземания „да бъдат включени в Списъка на приетите
вземания по чл. 688 ал.1 от ТЗ, под условие, правото на удовлетворяване на тези
вземания ще възникне след извършено плащане от негова страна по реда на
изпълнителното производство или доброволно, до размера на заплатено, както и че
това бъдещо вземане към този бъдещ момент следва да бъде удовлетворено по реда
на чл. 722 т.8 от ТЗ“.
По ВЪЗРАЖЕНИЕ вх.
№ 3883/06.11.2019г. (по куриер-04.11.2019г.) от кредитора „М...“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. Хасково, срещу посоченото в Списъка като неприето вземане –
под № 9. Съображения: счита, че синдикът е подходил предубедено и без да оцени
както молбата с предявеното вземане, така и наличните в „Б.2002“ ООД документи,
доказващи техните взаимоотношения (като твърди, че синдикът не е правил
проверка при длъжника за възникналите солидарни задължения). СОЧИ, че
„причината за възникналото вземане е неплащане на задължението от
заемополучателя“, както и че „неосчетоводяването на задължението към „М...“ в
счетоводството на длъжника не е основание за неприемане на вземането“.
Практиката по казус като техния „е огромна и тя засяга най-вече вземания на
банките и застрахователните дружества към солидарни длъжници“. Моли съда „да
отмени неприетото вземане „М...“ ЕООД и да одобри Списъка на приетите вземания,
като допълни същия с вземането на „М...“ ЕООД в размер на 51 408.65 лв., от
които 48 895.75лв. главница, 2 512.90
лв. законна лихва до откриване на производството по несъстоятелност и законна
лихва до окончателно плащане“.
В о.с.з. кредиторът поддържа възражението си, чрез
процесуален представител. Длъжникът намира възражението за основателно.
Синдикът е дал становище за неоснователност, което поддържа.
Предявеното вземане е обосновано със сключен между
кредитора и трето лице договор за заем, по който „Б.2002“ ООД е солидарен
длъжник. Кредиторът твърди, че е предоставил договорената заемна сума в размер
на 25 000 евро съгласно договор за заем, със срок за връщане на сумата до
31.12.2018 г. Представени са 2 бр. извлечения от сметката на заемополучателя
„Веста 2020“ ООД, с посочен ЕИК, за превод на сумата от 24 500 евро. (14000 +
10 500). Срокът за връщане на заема е изтекъл. Страните са договорили солидарна
отговорност на заемателя и солидарния длъжник (чл. 6). Съгласно разпоредбата на
чл.121 от ЗЗД право на кредитора е да предяви претенцията си за изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от длъжниците, поради което и съдът намира
възражението за частично основателно.
Предявеното
вземане следва да бъде включено в Списъка на приетите вземания, съгласно § 2 от
ДР на ТЗ, в левовата му равностойност (на сумата от 24 500 евро) към
датата на ОПН- 47 917.84 лв., ведно със законната лихва от падежа му – 01.01.2019
г., която от 01.01.2019г. до 04.07.2019 г. (датата на ОПН) е в размер на 2
462,44 лв., до окончателното плащане. В останалата част, до пълния предявен
размер, възражението е неоснователно.
По следните две
възражения:
ВЪЗРАЖЕНИЕ вх. №
3871/05.11.2019г. (пощ.клеймо 04.11.2019г.) от кредитора Г.Б.С.,***, и по ВЪЗРАЖЕНИЕ вх. № 3890/06.11.2019 г.
(пощ.клеймо 04.11.2019г.) от кредитора Р.Б. *** срещу посоченото в Списъка като
неприето вземане в размер на
204 000лв. на всеки един от двамата заявители, в качеството им на авалисти по запис на
заповед във връзка с кредит на „Б.“ ООД, предоставен от „Б...“ АД:
И в двете възражения се излагат еднакви доводи: Всеки от
заявителите, счита, че макар да не е заплатил към настоящия момент суми по дълга,
съгласно разпоредбата на чл. 638 ал. 4 от ТЗ (предвид образуваното изпълнително
производство - НЕ Е ПОСОЧЕН номер на
изп.дело) и предвид чл. 735 от ТЗ, като длъжник рано или късно ще плаща с
личното си имущество и винаги ще има регресни права спрямо длъжника. Всеки от
възразилите счита, че тъй като вземането не е от кръга на тези по чл. 688 ал. 3
от ТЗ, „лишаването от възможност да
предяви вземане си, чрез списък на неприети вземания е в нарушение на основните
й, гарантирани от закона права“. Моли предявеното вземане да бъде включено
в Списъка на приетите вземания по чл. 688 ал.1 от ТЗ, „под отлагателно условие, правото на удовлетворяване на това вземане ще
възникне след извършено плащане от нейна страна по реда на изпълнителното
производство или доброволно, до размера на заплатено, както и че това бъдещо
вземане към този бъдещ момент следва да бъде удовлетворено по реда на чл. 722
т.8 от ТЗ“.
Синдикът е представил писмени становища за основателност
на възраженията. Длъжникът също ги счита за основателни.
За да се произнесе, съдът по несъстоятелността съобрази
следното:
Видно от приложените по делото и към заявленията
доказателства, двете заявителки се
позовават на издаден ИЛ № 9428/30.11.2018г., издаден по ч.гр.д. № 17355/2018г.
на ВРС, за осъждането им да заплатят солидарно на „Б...“ АД сумата от
200 000лв., представляваща част от претенция цялата в размер на
1 000 000лв. по запис на заповед от 05.04.2017г. , заедно с
разноските по делото в размер на 4000лв. Видно от представения запис на заповед
същият е подписан от Р.Б.Д. и Г.Б.С., в качеството им на авалисти по издадения
ЗЗ с издател „Б.2002“ ООД. Не се спори, че въпросният менителничен документ е
издаден като обезпечаване на задължението на длъжника по един от договорите за
кредит, вземането по който е предявено от кредитора „Б...“ АД в производството
по несъстоятелност. Авалът е менителнично поръчителство, което е способ за
цялостно или частично обезпечаване на плащането по менителницата. Този вид
поръчителство следва да се отграничи от поръчителството по гражданското право,
тъй като за разлика от него, менителничното поръчителство е едностранна сделка
по ТЗ , а не договор. Също така, той е самостоятелна абстрактна сделка –
отговорността на авалиста не зависи от действителността на менителничното
задължение, за което се поръчителства. Няма спор, че така издаденият
изпълнителен лист удостоверява вземане, което банката има към авалистите, но
това не означава, че съществува вземане в полза на авалистите срещу
длъжника-издател. Ето защо и двете възражения съдът намира за неоснователни.
Неоснователен е доводът, че предявеното вземане е възникнало преди откриване на
производството по несъстоятелност. Ето защо и пътят за евентуална защита и
предявяване на права, не се преклудира, в каквато насока са и доводите на
процесалния представител на длъжника.
По
останалите четири възражения:
ВЪЗРАЖЕНИЕ вх. №
3891/06.11.2019г. (пощ.клеймо 04.11.2019г.) от кредитора И.Н.Д.,***, срещу
посочените като неприети вземания в размер на: 1 417 622.98 лв. (възникнало по изп.лист № 3576/02.05.2018г.) и 405 023.29 лв. (възникнало по изп.лист
№ 3522/02.05.2018г.) в качеството му на солидарен длъжник по кредит на „Б.2002“ ООД, предоставен „Б...“
АД
ВЪЗРАЖЕНИЕ
вх. № 3870/05.11.2019г. (пощ.клеймо 04.11.2019г.) от кредитора Р.С.С.,***, срещу посочените като неприети вземания в размер на: 1 417 622.98 лв. (възникнало по изп.лист № 3576/02.05.2018г.) и 405 023.29 лв. (възникнало по изп.лист
№ 3522/02.05.2018г.) в качеството му на солидарен длъжник по кредит на „Б.“ ООД, по който вземането е
на „Б...“ АД (предявено в производството).
В горепосочените възражения са изложени следните доводи: Макар
заявителят, предявил за приемане посочените вземания, да не е заплатил суми по
кредита, съгласно чл. 127 ЗЗД, предвид и разпоредбата на чл. 638 ал. 4 от ТЗ
(предвид образуваните изп.дела № 20187160401203 и № 20188100400304) и чл. 735
от ТЗ, в случай, че изплати дълга има право на регрес спрямо длъжника за
½ от изплатената част, освен ако в отношенията им не било договорено
друго, то вземането му следва да бъде прието изцяло, като такова под условие,
че плати, до размера на заплатеното. Моли предявените вземания „да бъдат
включени в Списъка на приетите вземания по чл. 688 ал.1 от ТЗ, под условие,
правото на удовлетворяване на тези вземания ще възникне след извършено плащане
от негова страна по реда на изпълнителното производство или доброволно, до
размера на заплатено, както и че това бъдещо вземане към този бъдещ момент
следва да бъде удовлетворено по реда на чл. 722 т.8 от ТЗ“.
В о.с.з. възраженията се поддържат. Синдикът е заявил становище за
основателност, което поддържа. Длъжникът
намира възраженията за основателни.
Четирите предявени вземания са обусловени от обстоятелството, че
заявителите са солидарни длъжници по сключените от „Б.2002“ ООД договори за
кредит с „Б...“ АД, които са обявени за предсрочно изискуеми, в производства по
чл. 417 ГПК банката се е снабдила с изпълнителни листи и е образувала изп.дела
за събиране на вземанията си както срещу кредитополучателя, така и срещу
солидарните длъжници- И.Н.Д. и Р.С.С. - управители
на „Б-2002“ ООД.
Няма спор, това се заявява и от самите заявители, че като солидарни
длъжници, същите не са извършвали погасявания по кредитите. Позоваването на чл.
127 от ЗЗД и соченото споразумение от 01.06.2016 г. съдът намира за
неоснователно. Разпоредбата на чл. 127 ЗЗД не се отнася до възникването на едно
задължение, а до начина на неговото погасяване, и до разпределение на
отговорността между солидарните длъжници.
Вземане в полза на заявителите срещу „Б.2002“ не е възникнало. Не се касае
за вземане под отлагателно условие по смисъла на чл. 725 от ТЗ, на който се
позовават във възраженията си. В случая става въпрос за възникване на
задължение под условие, а не до отлагателно условие. От момента на погасяване
на вземането към кредитора за изпълнилия солидарен длъжник възниква вземане към
несъстоятелния длъжник. Това вземане би било от категорията вземания,
възникнали след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност,
така че тяхното предявяване не би се преклудирало. Изпълнилият длъжник ще
разполага с възможността да си предяви вземанията в производството. Разпоредбата
на чл. 127 ал. 2 от ЗЗД е категорична, че всеки солидарен длъжник, който е изпълнил,
има иск срещу останалите – взависимост от заплатеното и от договореното в
отношенията между солидарните длъжници.
Безспорно е, че вземането на банката срещу солидарните длъжници е
възникнало, и е предмет на принудително изпълнение, което по аргумент от
разпоредбата на чл. 638 ТЗ, продължава срещу останалите солидарни длъжници, с
изключение на длъжника, по отношение на който е открито производство по
несъстоятелност. От възникването на това вземане обаче, не възниква автоматично
в полза на солидарните длъжници вземане срещу несъстоятелния длъжник.
Предвид така изложените съображения, съдът намира горепосочените възражения
за неоснователни.
Срещу изготвения от синдика Списък на предявени и ПРИЕТИ вземания,
предявени в срока по чл. 688 ал. 1 от ТЗ, не са постъпили възражения, поради
което и същият следва да бъде одобрен във вида, в който е съставен.
Доколкото с настоящото определение се одобрява Списък по чл. 688 ал. 1 ТЗ,
не се насрочва СКр. по чл. 677 т. 8 от ТЗ.
По изложените съображения и на чл. 692 ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ТЗ, съдът по
несъстоятелността
О П Р Е Д Е Л И :
ОДОБРЯВА
съставения от синдика Г. К. Списък на предявените и ПРИЕТИ вземания от кредиторите на „Б.2002“ ЕИК
103 672090, гр. Т., предявени в срока по чл. 688 ал. 1 от ТЗ, възникнали до
датата на откриване на производството по несъстоятелност, вписан в ТР на
28.10.2019г. – вписване 20191028132329 – на осн.чл. 692 ал. 1 от ТЗ,
като ВКЛЮЧВА в Списъка на ПРИЕТИТЕ вземания и следните предявени вземания, включени
в съставения от синдика Списък на НЕПРИЕТИТЕ ВЗЕМАНИЯ, вписан в ТР на
28.10.2019 г. - вписване 20191028132329 – на осн.чл. 692 ал. 3-4 от ТЗ:
|
№ |
Кредитор |
Размер |
Основание |
Обезпечение |
Ред по чл. 722 |
|
"О.." ЕООД с ЕИК хххх |
189 811,22 |
Общ размер на вземането по чл.
15 ал. 3 от Договор за съхранение и отговорно пазене от 21.05.2018г. ,
прекратен от синдика с уведомление от 12.08.2019 г.: |
няма |
чл.722, ал.1, т.8 |
|
|
152 287,98 |
Главница |
чл.722, ал.1, т.8 |
|||
|
22 843,20 |
Неустойка |
чл.722, ал.1, т.8 |
|||
|
14 680,04 |
Законна лихва от 23.07.2018 г.
до 04.07.2019 г. |
чл.722, ал.1, т.8 |
|||
|
|
Законна лихва от 05.07.2019 г.
до окончателно плащане |
чл.722, ал.1, т.9 |
|||
|
"О..." ЕООД с ЕИК ххххх |
317 997,75 |
Общ размер на вземането по чл.
15 ал. 3 от Договор за отговорно пазене от 21.05.2018 г., прекратен от
синдика с уведомление от 12.08.2019 г.: |
няма |
чл.722, ал.1, т.8 |
|
|
255 133,68 |
Главница |
чл.722, ал.1, т.8 |
|||
|
38 270,05 |
Неустойка |
чл.722, ал.1, т.8 |
|||
|
24 594,02 |
Законна лихва от 23.07.2018 г.
до 04.07.2019 г. |
чл.722, ал.1, т.8 |
|||
|
|
Законна лихва от 05.07.2019 г. до
окончателно плащане |
чл.722, ал.1, т.9 |
|||
|
"М..." ЕООД |
51 408,65 |
Общ размер на вземането по
Договор за паричен заем от 31.08.2018 г. срещу солидарен длъжник |
няма |
чл.722, ал.1, т.8 |
|
|
47 917,84 |
Главница /25 000,00 EURO/ |
чл.722, ал.1, т.8 |
|||
|
2 462,44 |
Законна лихва от 01.01.2019
г. до 04.07.2019 г. |
чл.722, ал.1, т.8 |
|||
|
|
Законна лихва от 05.07.2019 г.до
окончателно плащане |
чл.722, ал.1, т.9 |
|||
Като оставя без уважение възражението на „М...“ ЕООД вх.
№ 3883/06.11.2019г. до пълния предявен
размер на вземането – като неоснователно.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователни, ИЗЦЯЛО, следните възражения:
-ВЪЗРАЖЕНИЕ
вх. № 3871/05.11.2019г. на Г.Б.С.,*** – по т.1 от Списъка на предявените
и неприети вземания, предявени в срока по чл. 688 ал. 1 ТЗ, обявен на
28.10.2019г. - за вземане в размер на 240 000лв.
-ВЪЗРАЖЕНИЕ
вх. № 3890/06.11.2019 г. на Р.Б. *** – по т.4 от Списъка на предявените
и неприети вземания, предявени в срока по чл. 688 ал. 1 ТЗ, обявен на
28.10.2019г. - за вземане в размер на
240 000лв.,
-ВЪЗРАЖЕНИЕ
вх. № 3891/06.11.2019г. на И.Н.Д.,***:
–по т.5 от Списъка на предявените
и неприети вземания, предявени в срока по чл. 688 ал. 1 ТЗ, обявен на
28.10.2019г. за вземане в размер на 405 023.29 лв. и
–по т.6
от Списъка на предявените и неприети вземания, предявени в срока по чл. 688 ал.
1 ТЗ, обявен на 28.10.2019г. за вземане в размер на 1 417 622.98 лв.
-ВЪЗРАЖЕНИЕ
вх. № 3870/05.11.2019 г. на Р.С.С.,***:
–по т.7 от Списъка на предявените и
неприети вземания, в срока по чл. 688 ал. 1 ТЗ, обявен на 28.10.2019г. за
вземане в размер на 1 417 622.98 лв. –по т.8 от Списъка на предявените и неприети вземания, в срока по чл. 688
ал. 1 ТЗ, обявен на 28.10.2019г. за вземане в размер на 405 023.29 лв. и
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
ПРЕПИС от определението да се изпрати за обявяване в Търговския
регистър – на осн.чл. 692 ал. 5 от ТЗ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: