№ 907
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110149249 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „ФИРМА“ С.А., Ф, рег.
№********** чрез „ФИРМА“ С.А., клон България, ЕИК 9999999, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14 срещу СИП, ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, АДРЕС.
Моли се съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: 866.42 лева - главница по на договор за кредит №CREX-15361491 сключен
на 12.10.2017 г., 121.11 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода
от 05.12.2017 г. до 05.04.2019 г., 336.59 лева-мораторна лихва, начислена върху главницата
за периода 05.01.2018 до 16.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането, за които в полза на ищеца била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№74768/2021г. на СРС.
Твърди се, че на 12.10.2017 г. между „ФИРМА“ ЕАД/ на което дружество ищеца е
правоприемник/ и СИП бил сключен договор за потребителски паричен кредит №CREX-
15361491, сключен за закупуването на стоки и услуги на изплащане за срок от 18 месеца,
обхващащ периода сключване на договора до 05.04.2019 г., съгласно погасителен план,
включваща падежните дати на месечните погасителни вноски, размер на вноската и размера
на оставащата главница. Сочи се, че след сключване на договора сумата за закупуване на
стоки с била преведена по сметка на упълномощения търговски партньор. Извършването на
плащането по посочения начин съставлявало изпълнение на задължението на кредитора да
предостави на кредитополучателя кредита, предмет на процесния договор, съставляващ
плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на кредитополучателя по дължимо и
платимо вземане на горепосочения търговски партньор от кредитополучателя и създава
задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора 18 месечните погасителни
вноски всяка в размер на 58.09 лева. Въз основа на индивидуалния кредитен профил на
ответника е определен годишен процент на разходите, като е посочена и общата стойност на
плащанията.
Сочи се, че на основание на чл. 2 във връзка с чл. 3 от договора за ответника възниква
задължението да погаси заема на 18 месечни вноски, всяка по 58.09 лева, като в чл. 3 от
договора е предвидено, че при забава на една или повече месечни погасителни вноски
1
кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за
периода на забавата. На основание чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на
действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка погасителна вноска.
Поддържа се, че СИП е преустановила редовното обслужване на стоковия
потребителски кредит на 05.12.2017 година, към която дата са били заплатени 1 броя
погасителни вноски.
Сочи се, че на основание чл. 3 от договора, вземането е станало изискуемо в пълен
размер, като кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска, която в настоящия случай е
05.01.2018, от която дата вземането е станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за
което от страна на кредитора е изпратено изрично уведомление до длъжника на 22.05.2018.
Представят се писмени доказателства.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
която оспорва исковите претенции. Сочи се, че липсва изрична покана за плащане на
претендираните вземания, с които кредитът да е обявен за предсрочно изискуем. Оспорва се
претендираното от ищеца юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази доказателствата по делото и закона, съдът намира следното от
фактическа страна:
По делото е представено копие на договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски креидт, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15261491
оторизационен код a965k86x , сключен между „ФИРМА“ ЕАД“ ЕАД с ЕИК **********/
чийто правоприемник е „ФИРМА“ С.А., Ф/- кредитор и СИП - кредитополучател.
Съгласно договора кредиторът е предал на ответника кредит в размер на 799 лева,
които последният се е съгласил да върне при следните параметри и условия: годишен
лихвен процент- 17.92%, , годишен процент на разходите- 19.48 %, брой месечни вноски 18,
размер на месечната вноска: 58.09 лева. Посочено е и, че се включва застрахователна
премия в размер на 115.06 лева. Посочено е, че общата дължима сума от потребителя е
1045.62 лева. В договора е инкорпориран погасителен план за периода на кредита 05.11.2017
г. – 05.04.2019 г. Съгласно условията по кредита, кредитополучателят се съгласява
предоставеният му потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощения
търговски партньор. Извършването на плащането по посочения начин съставлява
изпълнението на задължението на кредитора да предостави на кредита, предмет на
договора, съставляващ плащане, извършено от името на кредитора и за сметка на
кредитополучателя.
По делото е представено и едно уведомително писмо с дата 22.05.2018 г., с което
„ФИРМА“ ЕАД уведомява ответника, че упражнява правото да обяви вземанията по кредита
за предсрочно изискуеми. Няма данни уведомителното писмо да е връчено на ответницата.
Същото е връчено на назначения особен представител с исковата молба.
Установява се от приложеното ч.гр.д. 74768/2021г по описа на СРС, че по заявление на
„ФИРМА“ С.А., Ф, рег. №********** против ответника е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК № 468/06.01.2022 г. за изпълнение на парично задължение за сумата 866,42
лева (осемстотин шестдесет и шест лева и 42 стотинки), представляваща главница пo
Договор за потребителски кредит №CREX-15361491/12.10.2017 , ведно със законна лихва за
период от 31.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 121,11 лева (сто двадесет и един
лева и 11 стотинки), представляваща договорна лихва за период от 05.12.2017 г. до
05.04.2019 г., сумата 336,59 лева (триста тридесет и шест лева и 59 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 05.01.2018 г. до 16.12.2021 г., както и
държавна такса в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) и юрисконсултско
2
възнаграждение в размер на 50,00 лева (петдесет лева).
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Районен съд-
София достига до следните правни изводи:
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника
по реда на чл. 415, т. 2 ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл.415,
ал.4 от ГПК.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл.
415 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи наличието на валидно облигационно правоотношение
между страните, породено от договор за потребителски кредит, по който е изпълнил
задълженията си /в т.ч. реалното предоставяне на заемната сума/ точно, както и наличието
на възникнало в полза на ищеца изискуемо вземане срещу ответника за заплащане на
претендираните парични суми на соченото основание. В тежест на ответника е да установи
настъпили правопогасяващи, правоунищожаващи или правоотлагащи юридически факти.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „ФИРМА“ ЕАД
и ответника СИП са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Ответникът е усвоил сумата в размер на 799 лева- цена на стоките, която сума е усвоена чрез
паричен превод в полза на трето лице за закупуване на телевизор марка Hitachi.
Между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 ЗПК, тъй като същият изпълва всички изисквания, заложени в легалната дефиниция -
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за
доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на
периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страните по този договор
са потребителят – физическо лице и кредиторът – юридическо лице. Договорът е сключен в
предвидената в закона /чл. 10, ал. 1 ЗПК/ писмена форма, като съдържа всички необходими
реквизити.
В исковата молба ищецът поддържа, че претендираната сума от 866.42 лева
представлява само главница. С оглед на това, съдът е обвързан от изложените от ищеца
твърдения, които ясно сочат, че претенцията е заявена за сумата от 866.42 лева,
представляваща главница по договора, а и основанието в исковото производство следва да
съвпада с това в заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК. С проектодоклада по делото,
обявен за окончателен без възражения също е прието, че ищецът моли съда да приеме за
установено, че ответникът, дължи на ищеца 866.42 лева -главница на основание сключен
договор за кредит №CREX-15361491 сключен на 12.10.2017 г. Обстоятелството дали
претендираното вземане има този характер и е в този размер е въпрос по съществото на
спора, след като в исковата молба е налице индивидуализация на твърдяното спорно право
чрез посочване на основанието на иска /фактите, от които се твърди, че произтича
претендираното право/, петитума на иска /в какво се състои претендираното право и вида на
търсената защита/, както и носителите на правоотношението.
Безпротиворечиво е разбирането в съдебната практика и в юриспруденцията, че
главницата по договора за кредит представлява заетата сума – паричните средства, които се
предоставят за ползване на кредитополучателя, които съгласно процесния договор са в
размер на 799 лева, а именно и същата сума е усвоена от кредитополучателя, чрез превод в
полза на търговски партньор за закупуване на стока.
3
Очевидно ищецът е „включил“ в главницата и сумата от 115.06 лева- премия пи
застраховка“ Сигурност на плащанията“ Доколкото обаче не се претендира такова вземане, а
само главница, то главният иск би могъл да бъде уважен за сумата от 799 лева, а за разликата
до претендирания размер от 866.42 лева следва да бъде отхвърлен.
Съдът при служебно извършената проверка за неравноправни клаузи не намира такива
в договора за кредит. Не са налице и предпоставките на чл. 22 от ЗПК, за да бъде обявен
процесния договор за потребителки кредит за недействителен.
В исковата молба се твърди настъпване на предсрочна изискуемост на кредита на
22.05.2018 г. Това твърдение съдът приема за недоказано, доколкото липсват данни
ответницата реално да е била уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост. Следва
изрично да се посочи и, че тезата на ответницата, че необявяването на кредита за
предсрочно изискуем преди процеса води до неоснователност на иска не може да бъде
споделена. В процесния случай, вземанията за главница и договорна лихва са дължими на
две самостоятелни основания- че кредитът може да бъде обявен за предсрочно изискуем в
процеса с връчване на исковата молба, както и че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът
следва да отчете, че още на 05.04.2019 г. е настъпил крайния срок на договора и всички
вземания са станали изискуеми. Сочената от ответницата съдебна практика е неактуална и
противоречи на задължителната практика на ВКС. Предсрочната изискуемост на вземането
по договора за кредит променя изискуемостта на вноските, които не са подлежали на
изпълнение преди датата на настъпването й, но няма за последица изменение на
основанието, от което произтича вземането. Вноските с падеж преди датата на настъпване
на предсрочната изискуемост и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания,
възникнали на едно и също основание - договора за кредит. /в т.см. Тълкувателно решение
№8/2017 по тълк. д. №8/2017 на ОСГТК на ВКС/.
Съдът следва да отчете и признанието, направено от ищеца с исковата молба, че
ответницата е заплатила сумите по първата погасителна вноска по кредита. Така от общо
дължимата главница от 799 лева съдът следва да съобрази правопогасяващия юридически
факт за плащането на сумата от 45.14 лева/ съгласно погасителния план 866.42 лева- 821.28
лева- дължима според кредитора главница след заплащане на първата вноска/. Така
главният иск следва да бъде уважен за сумата от 753.86 лева.
По процесния договор за кредит ответницата дължи общи и връщане на сумата от
105.38 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.12.2017 г.
до 05.04.2019 г., както и 292.86 лева -мораторна лихва, начислена върху главницата за
периода за периода 05.01.2018 до 16.12.2021 г./изчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК/
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, съобразно основателната част от исковете, възлиза
на 391.54 лева /от общ размер 450 лева- 50 лева държавна такса, 300 лева-депозит за особен
представител и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100 лева
по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ/.
Дължими са частично и разноските, сторени от ищцовото дружество в производството
по ч.гр.д. №74768/2021 г. на СРС, до размера от 65.26 лв.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на СИП, ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, АДРЕС, че дължи на ФИРМА“ С.А., Ф, рег. №********** , действащо чрез
„ФИРМА“ С.А., клон България, ЕИК 9999999, със седалище и адрес на управление: гр.
4
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, на основание чл. 79, ал. 1, предл.
първо ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД, сумата от 753.86
лева - главница по на договор за кредит №CREX-15361491 сключен на 12.10.2017 г.,
105.38 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 05.12.2017
г. до 05.04.2019 г., 292.86 лева-мораторна лихва, начислена върху главницата за периода
05.01.2018 до 16.12.2021 г., ведно със законната лихва, считано от постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК до окончателното изплащане на вземането, за които в полза на ищеца била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№74768/2021г. на
СРС, като ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за сумата над уважения размер от 753.86 лева
до пълния претендиран размер от 866.42 лева, за сумата за възнаградителна лихва над
уважения размер от 105.38 лева до пълния претендиран размер от 121.11 лева, за сумата за
мораторна лихва над уважения размер от 292.86 лева до пълния претендиран размер от
336.59 лева и претенцията за законна лихва върху неоснователния размер на главницата.
ОСЪЖДА СИП, ЕГН: **********, с адрес: гр. София, АДРЕС, да заплати на
ФИРМА“ С.А., Ф, рег. №**********, действащо чрез „ФИРМА“ С.А., клон България, ЕИК
9999999, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк
София, сграда 14 съдебно-деловодни разноски в размер на 391.54 лева за настоящото
производство и 65.26 лева за ч.гр.д. №74768/2021г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5