Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 05.07.2019 година Град Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 05.06. 2019 година
В публичното
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
Секретар: ИВАНКА ГЕОРГИЕВА
като разгледа
докладваното от съдията БОНЧЕВА
в.т.д. № 1184
по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 1234/30.11.2018
г., постановено по гр.д. №3109/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, в
частта с която е отхвърлен предявеният иск от “П.” АД против М.П.И. за
признаване за установено съществуване на вземането на “П.” АД за претендирана
главница за сумата над 151.26 лв. до претендираните 361.11 лв., по Договор за
банков кредит № 013LD – R – 000953 от 21.05.2010г., поради изтекла погасителна давност и в частта
за разноските.
Въззивникът
“П.” АД излага доводи за неправилност на решението в обжалваната част, като са
изложени подробни съображения. Въззивникът се позовава на съдебна практика,
която е посочил в жалбата си. Направено е искане да се отмени решението в
обжалваната част, в която е отхвърлен искът по чл.422 от ГПК и се уважи изцяло
искът за претендираната сума. Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил отговор от въззиваемия М.П.И., с който е направено искане да се остави без
уважение жалбата като неоснователна и недоказана. Изложени са съображения за законосъобразност и обоснованост на обжалваното решение.
Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено
следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.
422 от ГПК.
Видно от приложеното ч.гр.дело № 867/2018 г. по описа на СтРС, РС на
основание чл. 417 ГПК е издал Заповед за незабавно изпълнение №551/21.02.2018г.
и изпълнителен лист от 21.02.2018г., като е разпоредил ответникът М.П.И. и
солидарния длъжник М.Г.К. да заплатят на „П.” АД гр. С. сумата от 361.11 лв. -
за главница, ведно със законната лихва, считано от 16.02.2018г. до
окончателното й изплащане, сумата от 31.06 лв. – договорна лихва за периода
26.08.2012г. до 26.05.2013г., сумата от 482.42 лв. обезщетение за забава за
периода 26.08.2012г. до 15.02.2018г., както и сумата 75 лв. – разноски по
делото.
В срока по чл.414, ал.2 ГПК ответникът по настоящото дело М.П.И. е
депозирал възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение. В
указания едномесечен срок заявителят е предявил иск относно вземането си против
възразилия длъжник.
В приложеното
към заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение извлечение от
счетоводните книги на „П.” АД гр. С. е отразено, че по Договор за банков кредит
№ 013LD – R – 000953 от 21.05.2010г. съкредитополучателите М.П.И. /ответник/ и М.К.
са просрочили десет погасителни вноски по главницата. Кредитът е с настъпил
падеж на 26.05.2013г., като общият размер на задълженията възлиза на 874.59 лв.
Видно от представения по делото Договор за банков кредит №013LD – R –
000953 от 21.05.2010г., „П.” АД гр. С. /Банката/ е предоставила на съкредитополучателите М.И.
/ответник/ и М.К., кредит в размер на 1080лв., с която сума да бъде погасено
съществуващо задължение по кредитна карта с реф.13РКО – А – 7449/25/04/2007.
Посоченият в договора краен срок за погасяване на кредита е 26.05.2013г. Договорена
е годишна лихва в размер на базовия лихвен процент на Банката, увеличен с
надбавка 9.2093 пункта, годишен процент
на разходите от 24.96%, еднократна такса за разглеждане на искането за кредит
от 40 лв., комисионна за отпускане на кредита в размер на 2 %, като общата
дължима сума по договора възлиза на 1476.41 лв.
По делото е представен погасителен план към договора за банков кредит,
от който е видно, че сумата по кредита е разсрочена на 36 погасителни вноски,
всяка от 39.30 лв.
Ответникът не оспорва, че
кредитът е усвоен. В депозирания писмен отговор на исковата молба прави
възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане за периода
след 26.05.2016г., като заявява готовност да погаси остатъка по кредита.
С оглед изясняване на фактическите обстоятелства по делото в
производството пред РС е изслушана съдебно – икономическа експертиза, чието
заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено. Видно от
същото, към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК в съда, общият
размер на задължението на ответника е както следва: 361.11 лв. – главница;
31.06 лв. – договорна лихва, начислена за периода 26.08.2012г. – 26.05.2013г.;
482.42 лв. – обезщетение за забава за просрочени плащания.
Според експертизата, към датата на подаване на исковата молба по
настоящото дело, ответникът, поради извършени частични плащания, остава да
дължи 361.11 лв. – главница и 306.60 лв. – лихва за забава за просрочени
плащания за периода 16.02.2015г. – 15.02.2018г. /в съдебно заседание вещото
лице уточнява периода/.
Експертизата не е оспорена от страните по делото, като същата се
възприема и от настоящата инстанция.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно
чл. 430, ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата, съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. По делото е безспорно установено, че "П.” АД е изпълнила
задълженията си по сключения договор, като е предоставила на ответника сумата
от 1 080 лв. с краен срок на погасяване – 26.05.2013 г. Договорено е кредитът
да бъде погасен на 36 месечни погасителни вноски, посочени в приложения към
договора погасителен план. От заключението на съдебно икономическата експертиза
се установява, че след датата на депозиране на заявление по чл. 417 от ГПК,
ответникът е извършвал частични плащания, като остава неизплатена сумата от
361.11 лв. – главница, и 306.60 лв. – лихва за забава за просрочени плащания за
периода 16.02.2015г. – 15.02.2018г. Поради това, въззивният съд приема, че е
налице неизпълнение на задължението на М.П.И. да върне получената от
ищеца сума в срок до 26.05.2013 г. В настоящия
случай, ответникът дължи сумата от 361.11 лв. за главница. Ето защо, предявеният установителен иск по отношение
на претендираната суми се явява основателен.
Предвид
основателността на предявения иск, съдът намира, че следва да се произнесе по
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност:
При договора
за кредит /заем/ е налице общо плащане и договореното връщане на заема на
погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява уговорка за частични плащания по договора. Разсрочването на
плащането на цената на отделни вноски не му придава характер на периодични
платежи по смисъла на чл. 111, б.
"в" ЗЗД, като не променя характера им и не ги прави
периодични./ В този смисъл - Решение № 28 от 5.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011
г., III г. о., Решение № 261 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 795/2010 г.,
IV г. о., Решение № 103 от 16.09.2013 г. на ВКС по т. д. №1200/2011 г., II т.
о., Решение 93 от 27.10.2016 г. по т. д. 1882/2015 г. на I ТО и др./. Поради изложеното
по-горе, в случая е приложим общият петгодишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД,
който се изчислява от крайния падеж за връщане на заемната сума. Крайният падеж
на договора е 26.05.2013 г., поради което до датата на предявяване на иска, с
оглед фикцията на чл. 422 от ГПК – 16.02.2018 г., не е изтекъл петгодишният
давностен срок. Доколкото от ответника не се ангажирани доказателства, а и
липсват твърдения за погасяването на дължимата сума, то установителният иск за
главницата е основателен в пълен размер – 361, 11 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК
– 09.12.2016 г. до окончателното изплащане.
Предвид
гореизложеното, въззивният съд намира, че решението в обжалваната част е
неправилно и следва да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което
да се признае за установено по отношение на М.П.И., съществуване на вземането
на "П.” АД за сумата от 361, 11 лв., представляваща главница, съобразно Договор за банков кредит № 013LD – R – 000953
от 21.05.2010г., ведно със законната лихва считано от 16.02.2018г. до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК
№ 551/21.02.2018г., по ч.гр.д. № 867/2018г., по описа на РС – Стара Загора.
По
отговорността за разноски:
С оглед
изхода на спора, ответникът М.П.И. следва заплати на "П.” АД още 17, 99
лв. за направените разноски в заповедното производство.
С оглед
изхода на спора, ответникът М.П.И. следва заплати на "П.” АД още 165 лв.
за направените разноски в исковото производство пред първоинстанционния съд.
По отговорността за разноски във въззивното
производство:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, в редакцията й след изменението с ДВ бр. 8/24.01.2017 г., в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Нормата на чл. 37, ал. 1 ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба за заплащане на
правната помощ. Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес,
възнаграждението е от 100 до 300 лв.
В настоящия случай съдът намира, че следва да определи
претендираното юрисконсултско възнаграждение от "П.” АД в размер на 100
лв. за въззивната инстанция.
Във въззивното производство въззиваемият следва да заплати на въззивника направените във въззивното
производство разноски в размер на 125 лв.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ решение №1234/30.11.2018г., постановено по гр.д.
№3109/2018 г. по описа на Районен съд – Стара Загора в обжалваната част, с
която РС е отхвърлил предявения от "П.” АД, ЕИК *** против М.П.И., ЕГН **********
иск по чл. 422 от ГПК в частта за претендирана главница за сумата над 151.26
лв. до претендираните 361.11 лв., поради изтекла погасителна давност, като
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.П.И.,
ЕГН ********** ***, съществуването на вземане на "П.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр.С., бул.“*** допълнително за сумата от 209.85лв.,
представляваща главница съобразно Договор за банков кредит № 013LD – R – 000953
от 21.05.2010г., ведно със законната лихва считано от 16.02.2018г. до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК
№551/21.02.2018г., по ч.гр.д. №867/2018г. по описа на РС – Стара Загора.
ОСЪЖДА М.П.И., ЕГН **********,*** да заплати на "П.”
АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул. „*** допълнително
17, 99 лв. за направените разноски в заповедното производство; както и
допълнително 165 лв. за направените разноски в исковото производство пред
първоинстанционния съд, както и направените във
въззивното производство разноски в размер на 125 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: