№ 178
гр. София, 11.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Г. Ст. Мулешков
Кирил Д. Павлов
при участието на секретаря ВЕ.слава Ем. Карамихова
като разгледа докладваното от Г. Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело
№ 20221800500457 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Ищецът Г. Й. Х. обжалва Решение № 260013 от 15.03.2022 г. по гр. д. №
490 / 2020 г. на И.ския районен съд в частта, с която искът му с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) е бил отхвърлен за разликата над 5 000 лв.
до пълния предявен размер от 10 000 лв.
Подадена е въззивна жалба и от ответника ЗАД “А.“ АД в частта, с
която искът на Г. Х. е бил уважен за сумата от 5 000 лв., ведно със законната
лихва.
В съответствие с целения пред въззивната инстанция краен резултат,
страните са направили искане за преразпределяне на разноските от
първоинстанционното производство.
В жалбите са изложени съображенияа за неправилност на решението на
районния съд в съответната обжалвана част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК всяка от страните е подала отговор, с
който оспорва въззивната жалба на насрещната страна.
Софийският окръжен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и са
допустими. С тях се обжалва валидно и допустимо решение на
първоинстанционен съд.
1
Пред районния съд е бил предявен иск за обезщетяване на
неимуществени вреди, претърпени в резултат на пътнотранспортно
произшествие от 30.05.2015 г. на АМ „Тракия“. Ищецът твърди, че е бил
пътник в лек автомобил, управляван от Н. В. Р., както и че в резултат на
виновното и противоправно поведение на водача е настъпило ПТП. Твърди,
че при процесното ПТП е получил множество телесни увреждания.
Претендира обезщетяване на претърпените физически и душевни болки и
страдания, като на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) насочва иска си срещу
застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска, като водещият
му довод е, че не се установява ищецът да е бил пътник – трето лице по
смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ (отм.) Този довод се поддържа и с въззивната
жалба.
С проекта за доклад, обявен за окончателен, районният съд е указал на
ищеца, че следва да докаже качеството си на пострадало лице. Това означава,
че ищецът е следвало да докаже твърденията си по исковата молба, че е бил
пътник в автомобила, чийто водач, бидейки застрахован при ответника, е
извършил виновното и противоправно деяние.
Доказателства за тези обстоятелства не са били събрани. Никъде от
материалите по делото не може да се направи извод, че именно Н. Р., а не
самият ищец е управлявал автомобила. След катастрофата е било невъзможно
компетентните органи да установят на място кой е бил водачът. В
констативния протокол за ПТП с пострадали лица от 03.06.2015 г., съставен
след произшествието от 30.05.2015 г., е било отразено, че водачът е
„неизяснен за момента“. За никое от петте лица, пътуващи в автомобила, не е
било посочено специфичното му участие в произшествието. За всяко едно от
тях е било посочено, че участва в ПТП като „неизяснен“ или „неустановен“
участник. Доказателства за това кой е бил водачът на автомобила, не се
съдържат и в протокола за оглед на местопроизшествие от 30.05.2015 г.,
съставен от разследващ полицай.
Ищецът черпи права от постановление на прокурор от 16.08.2016 г. В
мотивната му част е било прието, че водач на автомобила е бил Н. В. Р., като
поради смъртта на водача наказателното производство е било прекратено.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство обаче,
макар и да представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, не
обвързва съда с направените в него констатации. То няма характер на
присъда, която на основание чл. 300 ГПК да е задължителна за гражданския
съд, разглеждащ гражданските последици от деянието. Постановлението на
прокурора е диспозитивен, а не свидетелстващ документ. То материализира
неудостоверителни изявления (държавноправни волеизявления) и няма
материална доказателствена сила.
Изводът е, че по делото няма никакви доказателства, от които да се
установява по несъмнен начин, че водач на автомобила е бил именно Н. Р., за
2
чиито виновни и противоправни действия да отговаря застрахователят на
основание чл. 257, ал. 2 вр. ал. 1 КЗ (отм.), респ. да се установява, че ищецът е
бил трето лице по смисъла на чл. 257, ал. 3 КЗ (отм.), което е претърпяло
вреди от застрахован причинител на вредите.
Тъй като крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат
относно гаранционно-обезпечителната отговорност на ответника, решението
на районния съд следва да бъде отменено в осъдителната му част. Искът на Г.
Х. следва да бъде отхвърлен досежно присъдените му районния съд 5 000 лв.,
ведно със законната лихва от 17.03.2019 г.
Макар и по други съображения, първоинстанционното решение следва
да бъде потвърдено в часта, с която искът за обезщетение е бил отхвърлен за
разликата над 5 000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв.
При този изход на делото въззивната инстанция следва да отмени
решението на районния съд и в частта за разноските, изменена на основание
чл. 248 ГПК с определение от 09.05.2022 г., като възложи в тежест на ищеца
всички разноски, направени от ответника пред двете съдебни инстанции.
Пред районния съд разноските на ответника възлизат на 275 лв. за експертиза
и за държавни такси, а пред въззивния съд – на 100 лв. за държавна такса по
въззивната жалба. Освен това ищецът е задължен към насрещната страна и за
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100 лв. за всяка
инстанция (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП).
По изложените съображения и на основание чл.271, ал.1 ГПК
Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260013 от 15.03.2022 г. по гр. д. № 490 / 2020 г.
на И.ския районен съд В ЧАСТТА, с която ответникът ЗАД „А.“ АД е бил
осъден да заплати на ищеца Г. Й. Х. на основание чл. 432, ал. 1 КЗ сумата от 5
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на ПТП от 30.05.2015 г. на АМ „Тракия“ по вина на водач на л. а. с
рег. № СО **** АС, ведно със законната лихва от 17.03.2019 г. до
окончателтото изплащане, както и В ЧАСТТА за разноските, изменена на
основание чл. 248 ГПК с определение от 09.05.2022 г., като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Й. Х. от гр. И., ЕГН **********, срещу
ЗАД „А.“ АД, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
за заплащане на сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП от 30.05.2015 г. на АМ
„Тракия“ по вина на водач на л. а. с рег. № СО **** АС, ведно със законната
лихва от 17.03.2019 г. до окончателтото изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА при правна квалификация чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.)
Решение № 260013 от 15.03.2022 г. по гр. д. № 490 / 2020 г. на И.ския районен
3
съд В ЧАСТТА, с която предявеният от Г. Й. Х. срещу ЗАД „А.“ АД иск за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ПТП от 30.05.2015 г. на АМ „Тракия“ по вина на водач на л. а. с рег. № СО
**** АС е бил ОТХВЪРЛЕН за разликата над 5 000 лв. до пълния предявен
размер от 10 000 лв.
ОСЪЖДА Г. Й. Х. от гр. И., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „А.“
АД с ЕИК ********* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените по делото
разноски в размер на 575 лв. за двете съдебни инстанции.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4