Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
Пазарджик,07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ХАРИЗАНОВА
при секретаря Н.Д., като разгледа докладваното от районен
съдия Харизанова гр.д.№4451 по описа на съда за 2019 год. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
В исковата си молба срещу „Г.
Ф. П.“АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление село К., О. Л.,
представлявано от И.В.Ш. ищцата Е.Д.Д. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си
адв.П., твърди, че е работила повече от 10 години по трудово правоотношение в
ответното дружество като е заемала длъжността „главен счетоводител“. Твърди се,
че считано от 04.10.2018г трудово и правоотношение е прекратено със заповед№2
от 04.10.2018г. Твърди се, че работодателят не и е платил следните трудови възнаграждения
като чиста сума помесечно както следва: за месец октомври 2016 -117.58лв., за месец ноември 2016г- 117.58лв., за месец
декември 2016г-117.58лв., за месец януари 2017г-124.79лв., за месец февруари 2017г.-124.79лв., за месец
март 2017г.-124.79лв., за месец април 2017г.-124.79лв., за месец май 2017г
-124.79лв., за месец май 2017г.-124.79лв., за месец юни 2017г.-124.79лв., за
месец юли 2017г-124.79лв., за месец август 2017г-124.79лв., за месец септември
2017г-124.79лв., за месец октомври 2017г-124.79лв., за месец ноември
2017г-124.79лв., за месец декември 2017г-124.79лв., за месец януари
2018г.-124.79лв., за месец февруари 2018г-124.79лв., за месец март
2018г.-124.79лв., за месец април 2018г-124.79лв., за месец май 2018г-124.79лв.,
за месец юни 2018г.124.79лв., за месец юли 2018г.124.79лв., за месец август 2018г.-124.79лв., за месец септември 2018г.-124.79лв. Твърди се, че за месец
октомври 2018г ответникът не е и изплатил трудово възнаграждение в размер на
16.19лв. Твърди ,че и се дължи сумата от
18.79лв., обезщетение за неползван 3 дни
платен годишен отпуск за 2018г.
Твърди се, че работодателя и дължи и сумата от 125.70лв. обезщетение по чл.222,
ал.1 от КТ за оставане без работа в
периода от 04.10.2018г до 03.11.2018г. Твърди се, че съгласно
възприетата система за заплащате на труда в ответното дружество работната
заплата се изплащала до края на месеца, следващ месеца, в който е положен
труда. Моли се съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да
заплати на ищцата горните суми, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумите.Претендират се сторените по
делото разноски. В подкрепа на твърденията си ищцата ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от
ответника е подаден писмен отговор, с който се оспорват исковете по основание и
размер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
вземанията. Правят се доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцата,
чрез пълномощника си, поддържа предявените искове. Подробни съображения по
съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответното
дружество, чрез пълномощника си, поддържа писмения отговор.Подробни съображения
по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
Пазарджишкият районен съд
след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след
като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, при съблюдаване разпоредбата на чл.235 от ГПК по вътрешно убеждение
прие за установено следното от фактическа страна:
От представените от ищцата
писмени доказателства/ трудов договор №8 от 16.09.2009г/ се установява, че за
периода от 17.02.2009г до 04.10.2018г ищцата е работила в ответното дружество
като е заемала длъжността „главен счетоводител“ при непълно работно време -2
часа с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 112.00лв.
Със заповед №3 от 04.10.2018г
трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.328, ал.1т.2 от КТ-
поради съкращение в щата, считано от 04.10.2018г. В заповедта изрично е
отразено, че на ищцата следва да се
изплати обезщетение по чл.224 от КТ за 2018г. – три дни.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото бяха
изслушани и приети основно и
допълнително заключения по допусната
съдебно- икономическа експертиза. Основното заключение е депозирано под
вх.№11580/ 26.06.2020г. и при изготвянето му вещото лице е работело единствено
на база ведомости заплати , които обаче са изготвяне от самата ищца с
оглед длъжностното качество в ответното дружество, а именно –
главен счетоводител. Вещото лице не се е съобразило с данните, почерпени от
трудов договор от 16.09.2009г. Тези
обстоятелства наложиха изготвяне на допълнително заключение, входирано под №13018/15.07.2020г. Съдът
намира, че не следва да се обсъжда основното заключение поради липса на
обоснованост на същото. Съдът подлага на анализ допълнителното заключение. В това
заключение вещото лице е дало два варианта на изчисляване на трудовото
възнаграждение през процесния период 01.10.2016г до 30.09.2018г. В първия
вариант, онагледен таблично на страница втора от констативно-съобразителната
част вещото лице е взело като база трудово възнаграждение в размер на 112.00лв.
така както е записано в трудовия договор
от 16.02.2009. и е заключило, че дължимите като чиста сума за получаване
трудови възнаграждения са както
следва за месеците октомври , ноември и
декември 2016г по 87.80лв. за всеки месец.
За месеците януари, февруари, март, април, май,юни, юли август,
септември, октомври, ноември и декември 2017г по 87.35лв. всеки месец. За месеците януари, февруари, март, април,
май, юни, юли август и септември 2018г по 86.90лв. за всеки месец. Дължимото на
ищцата възнаграждение за периода за месец октомври 2018г/ за три работни дни за
времето от 01.10.2018г до 04.10.2018г/ като чиста сума за получаване е 11.37лв.
На тази база вещото лице е изчислило и претендираното обезщетение за 3
дни неползван платен годишен отпуск за 2018г, което е в размер на 18.66лв.
Според вещото лице по този първи вариант
дължимото обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ е в размер на 128.96лв.
Вещото лице дава и втори
вариант на изчисляване на дължимото трудово
възнаграждение на ищцата като в този вариант е включено и допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит. Видно от страница
3-та на констативно съобразителната част на допълнителното заключение пир
непълно работно време -2 часа полагащия
се на ищцата клас прослужено време е пропорционален на отработеното
време /8часа :2 часа = 4/. За да се зачете 1 година стаж е необходимо ищцата да
е отработила 4 календарни години . Вещото лице обобщава, че ищцата е отработила
1 година стаж на 16.02.2013г и в периода
от 01.03.2013г до 28.02.2017г и се дължи допълнително възнаграждение 0.6%. Според вещото лице ищцата е отработила 2
години стаж на 16.02.2017г и за периода от 01.03.2017г до 30.09.2018 и се дължи
допълнително възнаграждение -1.2%. Във втория вариант, обективиран в табличен
вид на страница 4-та от допълнителното заключение вещото лице е изчислило
дължимото на ищцата трудово възнаграждение за исковия период 01.10.2016г до
30.09.2018г с включване и на
допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит. При това положение вещото лице обобщава, че дължимите на ищцата трудови
възнаграждения като чисти суми са както следва : за месеците октомври, ноември
и декември 2016г по 93.07лв. за всеки месец. За месеците януари, февруари 2017г
по 92.59лв. месечно. За месеците март, април, май, юни, юли, август, септември,
октомври, ноември и декември 2017г. по
97.87лв. месечно. За месеците януари,
февруари, март, април, май, юни юли, август и септември 2018г по 97.32лв.
месечно. Дължимото на ищцата възнаграждение за периода за месец октомври 2018г/
за три работни дни за времето от 01.10.2018г до 04.10.2018г/ като чиста сума за
получаване е 12.73лв. Според вещото лице дължимото на ищцата обезщетение за 3 дни неползван платен годишен отпуск за
2018г е 20.91лв., изчислен на база средно дневното трудово възнаграждение за
месеца, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение . Дължимото
обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ е 125.44лв.
Въз основа на така очертаната
по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявени са обективно и кумулативно съединени
искове с правно основание чл.128,т.2 от КТ във вр. с чл.242 от КТ, по чл.224,
ал.1 от КТ и по чл.222, ал.1 от КТ съдът намира следното:
По обективно съединените
искове с правно основание чл.128, т.2 от КТ във вр.с чл.242 от КТ за
неизплатени трудови възнаграждения за исковия период съдът намира следното:
Безспорно се установи по
делото, че страните по спора са били във валидно учредена трудово правна връзка
през периода от 16.02.2009г. до
04.10.2018г/ в който период попада и исковия 01.10. 2016г до 04.10.2018г./,
като трудовото правоотношение между тях е прекратено, считано от 04.10.2018г на
основание чл.328 ал.1,т.2 от КТ – поради
съкращание на щата. Установи си, а и
този факт не бе спорен/ видно от съдържанието на писмения отговор/, че ищцата е престирала работната си сила при ответника,
т.е. полагала е труд, който труд съгласно разпоредбата на чл.242 от КТ е
следвало да бъде възмезден от ответника. Според разпоредбата на чл.128,т.2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да заплаща уговореното трудово
възнаграждение за извършената от работника работа, стига същият да е престирал
добросъвестно своя труд- да не се е отклонявал от параметрите на уговорените в
трудовия договор условия. Не се наведоха по делото възражения, нито
доказателства от ответната страна при престация на своя труд ищцата да се е
отклонявала от параметрите на уговорените с трудовия договор условия, тоест по
смисъла на чл.75, ал.1 от КТ ищцата е изпълнявала добросъвестно задълженията си
по трудовото правоотношение. Поради това
за работодателят е възникнало насрещното задължение по чл.124 и чл.128 от КТ да
заплаща уговореното трудово възнаграждение в установените срокове. Спорът се
фокусира върху размера на дължимото на ищцата трудово възнаграждение като тук е момента да се отбележи, че в
отговора ответникът признава факта, че
липсват подписани ведомости за заплата,поради което съдът приема, че за исковия
период на ищцата не е изплатено дължимото и се трудово възнаграждение. Ответникът е направил възражение за изтекла
погасителна давност, което възражение следва да бъде обсъдено в този момент. Съгласно разпоредбата на
чл.111, б.“а“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за възнаграждения за труд, за които не е предвидена друга давност. Съгласно
чл.270, ал.2 от КТ трудовото възнаграждение се дължи ежемесечно, доколкото не е
уговорено друго. В трудовият договор липсва изрична уговорка кога да се изплаща трудовото възнаграждение, а и
ищцата не доказа твърдението си, че това
е ставало през месеца, следващ месеца,
за който е дължимо. Ето защо съдът приема, че в настоящият случай трудовите
възнаграждения са били дължими ежемесечно, тоест до 30-то число на месеца, за
който се отнасят. При това положение и съобразявайки факта, че исковата молба е
подадена на 07.11.2019г погасена по давност се явява само претенцията за
заплащане на сумата от 117.58лв., представляваща нетно трудово възнаграждение
за месец октомври 2016г и като погасена по давност тази претенция следва да
бъде отхвърлена.
По отношение на останалите
претенции за заплащане на трудови
възнаграждения за исковия период съдът ги намира за частично основателни като съображенията
за това са както следва:
Във връзка с оспорването на
размера на дължимото трудово възнаграждение следва да се отговори на въпроса:
При липса на уговорка в индивидуалния трудов договор за заплащане на трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, такова дължи ли се на работника. Отговорът на
този въпрос е положителен и е даде решение №241/21.08.2015г по дело №5294/2014г
на ВКС, съгласно което допълнителното възнаграждение за трудов стаж и
професионален опит според чл.12 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата/ наричана по
–долу наредбата/ се заплаща в процент
върху основната заплата, определена с индивидуалния трудов договор. Това
трудово възнаграждение по смисъла на чл.6, ал.1 от същата Наредба има задължителен и постоянен характер
и трябва да се заплаща винаги, когато са налице законовите условия за
получаването му. По силата на чл.66, т.7 от КТ това възнаграждение задължително
трябва да се уговори от страните в трудовия договор , но липсата на такава клауза , когато са налице основанията за
изплащането му не е основание за лишаване на работника от това допълнително
възнаграждение. Съгласно чл.4, ал.2 от Наредбата придобит трудов стаж и
професионален опит се зачита стажът, признат по реда на Кодекса на труда за
времето, през което работникът е работил в предприятието , както и трудовия
стаж, придобит в друго предприятие по смисъла на пар.1 от ДР на КТ на същата , сходна или със същия характер
работа, длъжност или професия. Предвиден е и минимален размер на допълнителното
трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, който е в размер на
0.6 на сто за всяка година придобит трудов стаж.
В светлината на
гореизложеното съдът счита, че на ищцата се дължат незаплатените трудови
възнаграждения, претендирани като чиста/ нетна/ сума , изчислени по втори вариант на цененото от съда допълнително заключение на
съдебно-икономическата експертиза.
Ето защо исковете за
заплащане трудови възнаграждения като частично основателни следва да бъдат уважени
като следва да се осъди ответникът да заплати на ищцата следните суми:1/ сумата от 93.07лв. неплатено нетно
трудово възнаграждение за месец ноември 2016г като за разликата от 93.07лв. до
претендираните 117.58лв. искът следва да бъде отхвърлен, 2/ сумата от 93.07лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за
месец декември 2016г, като за разликата от 93.07лв. до претендираните 117.58лв.
искът следва да бъде отхвърлен,3/ сумата от 92.59лв. неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец януари 2017г, като за разликата от 92.59лв. до
претендираните 124.79лв. искът следва да бъде отхвърлен, 4/ сумата от 92.59лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за
месец февруари 2017г, като за разликата
от 92.59лв. до претендираните 124.79лв. искът следва да бъде отхвърлен, 5/ сумата от 97.87лв. неплатено нетно
трудово възнаграждение за месец март, 2017г като за разликата от 97.87лв. до
претендираните 124.79лв. искът следва да бъде отхвърлен, 6/ сумата от 97.87лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за
месец април, 2017г като за разликата от 97.87лв. до претендираните 124.79лв.
искът следва да бъде отхвърлен, 7/ сумата
от 97.87лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец май, 2017г като за
разликата от 97.87лв. до претендираните 124.79лв. искът следва да бъде
отхвърлен, 8/ сумата от 97.87лв.
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец юни, 2017г като за разликата от
97.87лв. до претендираните 124.79лв. искът следва да бъде отхвърлен,9/ сумата от 97.87лв. неплатено нетно
трудово възнаграждение за месец юли, 2017г като за разликата от 97.87лв. до
претендираните 124.79лв. искът следва да бъде отхвърлен, 10// сумата от 97.87лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за
месец август 2017г като за разликата от 97.87лв. до претендираните 124.79лв.
искът следва да бъде отхвърлен,11/ сумата
от 97.87лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец септември 2017г
като за разликата от 97.87лв. до претендираните 124.79лв. искът следва да бъде
отхвърлен, 12/ сумата от 97.87лв.
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец октомври 2017г като за
разликата от 97.87лв. до претендираните 124.79лв. искът следва да бъде
отхвърлен 13/ сумата от 97.87лв.
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец ноември 2017г като за разликата
от 97.87лв. до претендираните 124.79лв. искът следва да бъде отхвърлен, 14/ сумата от 97.87лв. неплатено нетно
трудово възнаграждение за месец декември
2017г като за разликата от 97.87лв. до претендираните 124.79лв. искът
следва да бъде отхвърлен 15/ сумата
от 97.32лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2018г, като
за разликата от 97.32лв. до
претендираните 124.79лв. искът следва да бъде отхвърлен, 16/ сумата от 97.32лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за
месец февруари 2018г, като за разликата от 97.32лв. до претендираните 124.79лв. искът следва да
бъде отхвърлен, 17/ сумата от
97.32лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2018г, като за
разликата от 97.32лв. до претендираните
124.79лв. искът следва да бъде отхвърлен, 18/
сумата от 97.32лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2018г,
като за разликата от 97.32лв. до
претендираните 124.79лв. искът следва да бъде отхвърлен, 19/ сумата от 97.32лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за
месец май 2018г, като за разликата от 97.32лв.
до претендираните 124.79лв. искът следва да бъде отхвърлен, 20/ сумата от 97.32лв. неплатено нетно
трудово възнаграждение за месец юни 2018г, като за разликата от 97.32лв. до претендираните 124.79лв. искът следва да
бъде отхвърлен, 21/ сумата от
97.32лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец юли 2018г, като за
разликата от 97.32лв. до претендираните
124.79лв. искът следва да бъде отхвърлен, 22/
сумата от 97.32лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец август
2018г, като за разликата от 97.32лв. до
претендираните 124.79лв. искът следва да бъде отхвърлен, 23/ сумата от 97.32лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за
месец септември 2018г, като за разликата
от 97.32лв. до претендираните 124.79лв.
искът следва да бъде отхвърлен и 24/ сумата от 12.73лв. неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец октомври 2018г като за разликата от 12.73лв. до
претендираните 16.19лв. искът следва да бъде отхвърлен. Всяка от горните суми следва да се присъди ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба
07.11.2019г до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание
чл.224, ал.1 от КТ съдът намира следното:
Правото на
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск възниква
при прекратяване на трудовото правоотношение.Прекратяването на трудовото
правоотношение е първата предпоставка за пораждане на правото на обезщетение,
която предпоставка в настоящия случай е налице , предвид обсъдената по-горе
доказателствена съвкупност , а и този факт не бе спорен. Втората предпоставка
за уважаване на този иск е работникът
или служителя реално да не е ползвал полагаемия му се платен годишен отпуск
през процесния период.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да
докаже, че през процесния период между страните е съществувало трудово
правоотношение, което е било прекратено, а в тежест на ответника е да докаже
или ползването на полагащия се на ищеца платен годишен отпуск или заплащане на
обезщетение за неползването му.
При така разпределената доказателствена тежест
съдът приема, че искът е основателен. По-изложените по –горе мотиви във връзка
с исковете за трудови възнаграждения съдът прие, че през процесния период между
страните е съществувало трудово правоотношение. Същото е прекратено , считано от
04.10.2018г.
Между
страните не бе спорно, че ищцата не е ползвала 3 дни платен годишен отпуск за 2018г/ в каквато
насока е и заявената искова претенция/. От кредитираното допълнително
заключение на съдебно-икономическата експертиза се установи, че размерът на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ е 20.91 лв./ при
заявена в исковата молба претенция в размер на 18.79лв. и ненаправено по реда
на чл.214 от ГПК увеличение/. По делото ответникът не е доказал ползването на
полагащия се на ищцата платен годишен отпуск – 3дни за 2018г или заплащане
на обезщетение за неползването му.
Ответникът е противопоставил единствено
възражение са изтекла погасителна давност по отношение на това вземане. Давността по отношение и на това вземане е
тригодишна. Вземането за обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ възниква и става изискуемо с прекратяване на трудовото правоотношение,
което в случая е станало на 04.10.2018г.
Към датата на подаване на исковата молба в съда 07.11.2019г не е била
изтекла 3 годишната погасителна давност, поради което това възражение на ответника е неоснователно.
Тази искова претенция като основателна следва да бъде уважена като
следва да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 18.79лв.
обезщетение за 3 дни неползван платен годишен
отпуск за 2018г, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба -07.11.2019г
до окончателното изплащане на сумата.
По иска с правно основание чл.222, ал.1 от КТ съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.1 от КТ при
уволнение поради закриване на предприятието или част от него , съкращаване в
щата, намаляване обема на работа или
спиране на работата за повече от 15 дни работникът или служителят има право на
обезщетение от работодателя, което е в размер на брутното му трудово
възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но не за повече от
един месец.
Безспорно се установи, че трудовото правоотношение
на страните е прекратено поради съкращение в щата. Този факт е породил
правото на ищцата да търси обезщетение
на посоченото по-горе правно основание. Ищцата обаче не доказа, че е
останала без работа в продължение на един месец след прекратяване на процесното трудово правоотношение, поради
което на това основание претенцията и за заплащане на сумата от 125.70лв.
обезщетение за оставане без работа за
периода от 04.10.2018г до 03.11.2018г. се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Предвид изхода на делото ищцата има право на
разноски с оглед уважената част от исковете. Исковете и са уважени в общ размер
от 2257.42лв. поради което и се дължат разноски в размер на 324.07лв./
заплатено адвокатско възнаграждение. Ответникът има право на разноски с оглед
отхвърлената част на исковете, но същият не е направил такова искане нито с
отговора на исковата молба нито в хода на устните състезания, но дори и да беше
направил,то същият не е ангажирал доказателства за действително сторени
разноски, поради което, поради което разноски не следва да му се присъждат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на РС-Пазарджик държавна такса в размер на
100лв.и разноски за вещо лице в размер на 300лв.
На основание чл.242 от ГПК следва да се допусне
предварително изпълнение на решението в частта за трудовите възнаграждения и
обезщетения.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„Г. Ф. П.“АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление село К.,
О. Л., представлявано от И.В.Ш. да заплати на Е.Д.Д. с ЕГН ********** *** на
основание чл.128,т.2 следните суми : 1/ сумата от 93.07лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
ноември 2016г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба 07.11.2019г, до окончателното изплащане на
сумата като за разликата от 93.07лв. до
претендираните 117.58лв. отхвърля иска, 2/ сумата
от 93.07лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец декември 2016г,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба 07.11.2019г, до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 93.07лв. до
претендираните 117.58лв. отхвърля иска 3/
сумата от 92.59лв. неплатено
нетно трудово възнаграждение за месец януари 2017г, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба
07.11.2019г, до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 92.59лв. до претендираните
124.79лв. отхвърля иска 4/ сумата от
92.59лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2017г, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 07.11.2019г,
до окончателното изплащане на сумата като
за разликата от 92.59лв. до претендираните 124.79лв. отхвърля иска 5/ сумата
от 97.87лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март 2017г, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба 07.11.2019г, до окончателното изплащане на сумата като за разликата от
97.87лв. до претендираните 124.79лв. отхвърля иска 6/ сумата от 97.87лв.
неплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2017г ,ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба 07.11.2019г, до окончателното изплащане на сумата като за разликата от
97.87лв. до претендираните 124.79лв. отхвърля иска, 7/ сумата
от 97.87лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец май 2017г ,ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба 07.11.2019г, до окончателното изплащане на сумата като за разликата от
97.87лв. до претендираните 124.79лв. отхвърля иска 8/ сумата от 97.87лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
юни 2017г, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 07.11.2019г,
до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 97.87лв. до
претендираните 124.79лв. отхвърля иска,9/ сумата от 97.87лв. неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец юли 2017г ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба 07.11.2019г, до
окончателното изплащане на сумата като за разликата от 97.87лв. до
претендираните 124.79лв. отхвърля иска ,10/
сумата от 97.87лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец август 2017г
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба 07.11.2019г, до окончателното изплащане на сумата като за разликата
от 97.87лв. до претендираните 124.79лв.отхвърля иска, 11/ сумата от 97.87лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
септември 2017г ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба 07.11.2019г, до окончателното изплащане на
сумата като за разликата от 97.87лв. до
претендираните 124.79лв. отхвърля иска, 12/
сумата от 97.87лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец октомври
2017г ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба 07.11.2019г, до окончателното изплащане на сумата като
за разликата от 97.87лв. до претендираните 124.79лв. отхвърля иска 13/ сумата от 97.87лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
ноември 2017г ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба 07.11.2019г, до окончателното изплащане на сумата
като за разликата от 97.87лв. до претендираните 124.79лв. отхвърля иска, 14/ сумата от 97.87лв. неплатено нетно
трудово възнаграждение за месец декември
2017г ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба 07.11.2019г, до окончателното изплащане на сумата
като за разликата от 97.87лв. до претендираните 124.79лв. отхвърля иска 15/ сумата от 97.32лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
януари 2018г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба 07.11.2019г, до окончателното изплащане на сумата
като за разликата от 97.32лв. до претендираните 124.79лв. отхвърля иска, 16/ сумата от 97.32лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
февруари 2018г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба 07.11.2019г, до окончателното изплащане на
сумата като за разликата от 97.32лв. до
претендираните 124.79лв. отхвърля иска, 17/ сумата от 97.32лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за месец март
2018г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба 07.11.2019г, до окончателното изплащане на сумата като
за разликата от 97.32лв. до
претендираните 124.79лв. отхвърля иска, 18/
сумата от 97.32лв. неплатено нетно
трудово възнаграждение за месец април 2018г, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 07.11.2019г,
до окончателното изплащане на сумата като за разликата от 97.32лв. до претендираните 124.79лв. отхвърля иска 19/
сумата от 97.32лв. неплатено нетно
трудово възнаграждение за месец май 2018г, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 07.11.2019г, до
окончателното изплащане на сумата като
за разликата от 97.32лв. до
претендираните 124.79лв. отхвърля иска, 20/
сумата от 97.32лв. неплатено нетно
трудово възнаграждение за месец юни 2018г, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 07.11.2019г, до
окончателното изплащане на сумата като за разликата от 97.32лв. до претендираните 124.79лв. отхвърля иска 21/
сумата от 97.32лв. неплатено нетно
трудово възнаграждение за месец юли 2018г, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба 07.11.2019г, до
окончателното изплащане на сумата като
за разликата от 97.32лв. до претендираните
124.79лв. отхвърля иска , 22/ сумата от 97.32лв. неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец август 2018г, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба 07.11.2019г, до
окончателното изплащане на сумата като
за разликата от 97.32лв. до
претендираните 124.79лв. отхвърля иска,
23/ сумата от 97.32лв. неплатено
нетно трудово възнаграждение за месец септември
2018г, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба 07.11.2019г, до окончателното изплащане на
сумата като за разликата от
97.32лв. до претендираните 124.79лв.
отхвърля иска и 24/ сумата от 12.73лв. неплатено нетно трудово възнаграждение за
месец октомври 2018г ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба 07.11.2019г, до окончателното изплащане на
сумата като за разликата от 12.73лв. до претендираните 16.19лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА
„Г. Ф. П.“АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление село К.,
О. Л., представлявано от И.В.Ш. да заплати на Е.Д.Д. с ЕГН ********** *** на
основание чл. 224, ал.1 от КТ сумата от 18.79лв., обезщетение за 3 дни
неползван платен годишен отпуск за 2018г, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба-07.11.2019г до
окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.Д. с ЕГН ********** ***
срещу Г. Ф. П.“АД с ЕИК ... със седалище
и адрес на управление село К., О. Л., представлявано от И.В.Ш. иск по чл.128,
т.2 от КТ за заплащане на сумата от
117.58лв. представляваща неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
октомври 2016г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Д.Д. с ЕГН ********** *** срещу Г. Ф.
П.“АД с ЕИК ... със седалище и адрес на
управление село К., О. Л., представлявано от И.В.Ш. иск по чл.222, ал.1 от КТ за заплащане на сумата
от 125.70лв., представляваща обезщетение
за оставане без работа за периода от 04.10.2018г до 03.11.2018г.
ОСЪЖДА
„Г. Ф. П.“АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление село К.,
О. Л., представлявано от И.В.Ш. да заплати на Е.Д.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 324.07лв. сторени по делото съдебно
деловодни разноски
ОСЪЖДА
„Г. Ф. П.“АД с ЕИК ... със седалище и адрес на управление село К.,
О. Л., представлявано от И.В.Ш. да заплати в полза на Районен съд –Пазарджик
държавна такса в размер на 100лв. и сумата от 300лв. разноски за вещо лице.
На основание чл.242 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта за трудовите
възнаграждения и обезщетения.
Решението е неокончателно и
може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд -Пазарджик окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: