№ 6142
гр. София, 14.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110163209 по описа за 2022 година
Към исковата молба са приложени Договор за паричен заем № 3837940 от
29.05.2020 г., както и Договор за предоставяне на поръчителство
№ 3837940. Съдът намира тези писмени доказателства като допустими,
относими и необходими за правилното решаване на настоящия правен спор,
поради което следва да бъде допуснато събирането им по делото.
Съдът намира направеното доказателствено искане за допускане на
съдебно-техническа експертиза за ненеобходимо, поради което следва да
остави искането без уважение.
Съдът намира предявения иск за допустим, като по делото следва да бъде
насрочено открито съдебно заседание.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 11.04.2023 г. от 14:50 часа, за която дата и час
страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
ДОПУСКА събиране на писмени доказателства по делото – предоставени
от страните документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество да предостави справка от
счетоводството си за всички извършени плащания от страна на А. А. по
Договора за паричен заем № 3837940 от 29.05.2020 г., тъй като съдът счита,
че на основание чл.154, ал.1 ГПК, плащането е благоприятен за ищеца факт и
доказателствената тежест е за него.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствено искане на ищеца за
изготвяне на заключение по съдебно-счетоводна експертиза.
1
НА ОСНОВАНИЕ чл.140, ал.3 ГПК, СЪДЪТ СЪОБЩАВА на
страните проекта за доклад на делото:
Ищецът твърди, че на дата 29.05.2020 г. сключил Договор за
потребителски кредит № 3837940 с „фирма“ АД, по силата на който му е
предоставен заем в размер на 1000 лв. Посочва и размерът на седмичната
погасителна вноска – 84,37 лв., срокът на заема – 26 седмици, уговореният
фиксиран годишен лихвен процент – 35% и сумата, която А. А. следвало да
върне по договора за паричен заем. Излага се становище, че годишният
процент на разходите /ГПР/, посочен като процент в договора - 41,74%, е
неправилно изчислен и от това следват някои особености. Съгласно
условията на Договора за паричен заем № 3837940 от 29.05.2020 г. с цел да
бъде обезпечен, ищецът следвало в срок от три дни, считано от датата на
сключване на договора, да предостави на Заемодателя едно от следните
обезпечения:
1. Две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на
изисквания посочени в договора за паричен заем.
2. Банкова гаранция с бенефициер Заемодателя.
3. Одобрено от Заемодателя Дружество – поръчител, което предоставя
гаранционни сделки.
В изпълнение на това свое задължение А. А. сключил Договор за
предоставяне на поръчителство № 3837940 с посочено от ответника лице, а
именно - „фирма“ ЕООД. Уговорено е, че договорът за предоставяне на
поръчителство влиза в сила, в случай, че заемателят не предостави в указания
срок друго обезпечение – поръчителство от две физически лица или банкова
гаранция. Ищецът се задължил да плати на поръчителя възнаграждение в
размер на 463,19 лева, платимо разсрочено на вноски. Възнаграждението за
поръчителство било включено в Погасителния план към Договора за паричен
заем, сключен с „фирма“ АД. В исковата молба се посочва, че сумата по
сключения договор, а именно в общ размер на 1560 лева - /главница, лихва и
възнаграждение за поръчителство/ е изплатена изцяло и единствено на
„фирма“ АД от А. А..
Релевират се доводи за нищожност на Договора за потребителски кредит.
Ищецът твърди нищожност на основание чл.22 ЗПК вр. с чл.26, ал.1, предл.1
ЗЗД. Обосновава това като посочва, че в нарушение на императивна правна
норма, в договора годишният процент на разходите е посочен единствено
като процент и не става ясен начина на формирането му, тоест кои
компоненти са включени. Това според ищеца е довело до грешното
изчисляване и посочване размера на ГПР, което следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди
се и изначална невъзможност потребителят, в срок от три дни, считано от
датата на сключване на договора, да осигури обезпечение под формата на две
физически лица – поръчители, съгласно всички изисквания, посочени в
договора или банкова гаранция. В исковата молба ищецът счита Договора за
2
потребителски кредит за нищожен на основание чл.11, ал.1, т.9 вр. чл.22 ЗПК
вр. чл.26, ал.1 пр.2 ЗЗД, тъй като според него размерът на възнаградителната
лихва е прекомерно висок и това противоречи на добрите нрави, факт, който
предстои да се изясни в хода на делото. Ищецът твърди и че не е посочен
съществен елемент от съдържанието на договора, а именно условията за
издължаване на кредита от потребителя. Изтъква се неравноправност на
отделни клаузи от процесуалните договори. Претендират се разноски.
В случай, че съдът установи недействителност независимо на кое от
посочените в исковата молба основания, ищецът аргументира, че в този
случай дължи единствено чистата стойност на кредита. А. А. посочва, че е
заплатил на ответника сума в размер на 1560 лева, като обръща внимание на
получената от него сума – 1000 лева. В тази връзка предявява осъдителен иск
на основание чл.23 вр. чл.22 от ЗПК вр. чл.55, пред. 1 от ЗЗД за претърпените
имуществени вреди в размер на сумата от 560 лева - разликата между
заплатената от ищеца на ответника сума /1560 лв./ и получената от него /1000
лв./.
Ответникът в законоустановения срок за отговор на исковата молба
оспорва така предявените искове като недопустими и/или неоснователни.
Обосновава се действителност на договорите.
Права и обстоятелства, които се признават и които не се нуждаят от
доказване:
С оглед становището на ответника съдът счита, че на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от доказване
обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното право следва да
бъдат отделени следните обстоятелства: сключването между страните на
Договор за потребителски кредит № 3837940 от 29.05.2020 г., по силата на
който ответникът е предоставил на ищеца потребителски кредит в размер на
1000 лв.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да
са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК,
нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
За основателността на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да
докаже следните факти: В тежест на ищеца е да докаже реалното
заплащането на сумата, съответно получаване от ответника на
претендираната сума, а в тежест на ответника е да докаже, че е било налице
основание да задържи тази сума, т.е. че сумата е била дължима и е платена на
правно основание.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
3
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им
указва, че при постигането на такава ще бъде възстановена ½ от внесената
държавна такса, и че с постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно
още в производството пред първата инстанция.
УКАЗВА на страните, че за намиране на разрешение на техния спор,
могат да използват и процедура по медиация, като по този начин те спестяват
време и непосредствено участват при определяне на взаимоизгодно решение,
без да са обвързани от типичните за съдебното производство формални
критерии и предписани рамки на намеса в отношенията им, като за целта
могат да се обърнат към Програма “Спогодби” при Софийския районен съд,
която предлага безплатно провеждане на процедура по медиация.
Повече информация за Програма “Спогодби” може да бъде получена
всеки работен ден от 09.00 часа до 17.00 часа на телефон 02/8955 423 или
0889 515 423 и в Центъра за спогодби и медиация, който се намира в гр.
София, бул. ЦАР БОРИС III № 54, ет. 2, ст. 204 /Софийски районен съд/.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4