Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260059/12.10.2020г., гр.П.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, ІІ въззивен състав, в
публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове: Албена Палова
Мариана Димитрова
при секретаря Константина Рядкова, като разгледа докладваното от съдия Мариана
Димитрова в.гр.дело №474 по описа на Съда за 2020 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК и
следващите от ГПК.
Обжалва се Решение № 51 постановено на
17.01.2020г. по гр.дело №786 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г., с
което са отхвърлени предявените от Б.Б.Н., с ЕГН ********** ***,
представляван от И.Н.Ц.,***, със съдебен адрес:***, ЕИК *********,
представлявана от Кмета Т.П. искове с правно основание чл.49 от ЗЗД, във връзка
с чл.45 от ЗЗД и чл.86 ал.1 от ЗЗД – за
обезщетения за причинени му щети в размер общо на 5000лв. (2200 лв. по
изп. дело №315/2016г. на ЧСИ Георги Захариев и 2800 лв. щети по сградата),
ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното плащане на сумата, като неоснователни.
Присъдени са съдебно-деловодни разноски.
В жалбата си,подадена в срока по чл.259,ал.І
от ГПК въззивника Б.Н. твърди,че решението е незаконосъобразно и необосновано.
Твърди, че съдът е смесил два различни фактически състава. Ако въззивникът е
имал активна легитимация да обжалва разрешенията за строеж, то тогава е
следвало да търси правата си по реда на ЗОДОВ. Видно от заповедите на Началника
на РДНСК, той не е разгледал жалбите на въззивника, а ги е оставил без
разглеждане, тъй като не попада в кръга на лицата, които могат да ги оспорват.
Поради това твърди,че пътят му на защита е по реда на чл. 49 от ЗЗД.
Фактът, че двете разрешения за строеж са
влезли в сила,не представлява пречка за установяване на тяхната
незаконосъобразност.Вследствие незаконните разрешения за строеж се е стигнало
до увреждания на сградата му ,доказани в производството. Искането е решението
да бъде отменено, а въззивната инстанция реши спора по същество като уважи
претенцията му за сумата в размер на 4 656 лева.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба,в който се излага съображения за нейната неоснователност.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази
наведените от жалбоподателя доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт и събраните по делото
доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено следното:
С исковата си молба против Община П. ищецът Б.Н.
твърди,че е е собственик на имот с идентификатор
55155.505.1102 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П.,
представляващ дворно място с площ 422 кв. м., административен адрес: гр.П.,
ул.„Акад. Стоян Аргиров“ №5.Твърди, че съседният имот с идентификатор
55155.505.1101 е собственост на П.К.. Сградата в имота на ищеца, която е
строена преди 50-60 години, се намира на страничната регулационна и имотна
граница с имота на П.К..Ищецът твърди, че П.К. *** му се разреши проектиране и
строителство на беседка - барбекю. С виза от 29.06.2011г. на К. е разрешено
проектиране, инвестиционният проект в част "Архитектурна" е одобрен
на 18.08.2011г. Въз основа на тези документи му е издадено разрешение за строеж
№347/04.10.2011г. в нарушение на действащите строителни правила и норми.
Твърди, че тази постройка представлява допълващо застрояване, което не е
предвидено с ПУП. Такова е допустимо, но в определени параметри в зависимост от
височината си. Сочи, че съгласно чл.42 ал.3 от ЗУТ такива сгради могат да се
разполагат на разстояние най-малко 3 м. от вътрешните граници на УПИ, а при
височина до 2.5 м. на разстояние най-малко 1.5 м. от югозападната граница на
съседен имот. В конкретния случай разрешението за строеж на беседката - барбекю
предвиждало тя да е разположена на разстояние 0.6 м. от югозападната граница на
имота на ищеца, което е нарушение.Ищецът е обжалвал това разрешение, но жалбата
му е оставена без разглеждане, тъй като той не бил заинтересовано лице по
смисъла на чл.149 ал.2, т.1 от ЗУТ. Независимо от това, при извършената
проверка от органите на ДНСК е установено, че разрешението за строеж е издадено
в нарушение на закона - нарушени са чл.41 ал.2, чл.42 ал.2 и чл.35 ал.2 от ЗУТ
- писмо изх. №ЮЦР-Пз-221-00-616/19.03.2015г. на Началник РДНСК Южен централен
район.Твърди, че въз основа на разрешението за строеж, издадено в нарушение на
строителните правила и норми, П.К. е извършил строителството на беседката -
барбекю.Твърди, че пред беседката - барбекю, също на недопустимо близко
разстояние до сградата на ищеца, е изграден навес с размери 3.40/4.40 м. Този
навес е изграден през 2014г. без разрешение за строеж. Ищецът твърди, че е
подал жалба за незаконното строителство вх. №44-Б-107/01.09.2014г. до
общинската администрация. Административните органи вместо да предприемат мерки
за спиране и премахване на незаконното строителство,са извършили незаконно
„узаконяване“ на навеса. На 24.09.2014г. (след жалбата, която е подал ищецът), К.
е подал заявление вх. №513 и главният архитект е издал разрешение за строеж на
вече изградения навес №311/07.10.2014г. Жалбите на ищеца и срещу това
разрешение за строеж са оставени без разглеждане поради това, че той не бил
заинтересовано лице по смисъла на чл.149 ал.2, т.1 от ЗУТ.Ищецът посочва, че
беседката-барбекю и навесът са с двускатен покрив и почти опират в стената на
сградата в имота на ищеца. При проливни дъждове и обилни снеговалежи стената на
сградата на ищеца се овлажнявала и това е довело дотам, че по цялата дължина на
сградата на ищеца има влага на височина 1.50-2.00 м. Оттам се е стигнало и до
падане на облицовката от вътрешната страна на тази стена. Твърди, че това му
причинява имуществени вреди, които са в размер на 2 800 лв.Посочва,че П.К. е
завел иск срещу ищеца за нанесени щети в неговия имот вследствие на незаконно
издаденото разрешение за строеж, и се е стигнало до осъждане на ищеца по гр. д.
№184/2015г. на Районен съд - П.. Образувано е изпълнително дело срещу него
(№315/2016г. на ЧСИ Георги Захариев), по което към края на 2017г. ищецът е
заплатил 2 200 лв. и е имало остатък от задължението в размер на 1 042,42
лв. След завеждане от страна на ищеца на иск по чл.109 от ЗС и образуване на
гр. д. №2913/2016г. на Районен съд - П., в крайна сметка се стигнало да
подписване на споразумение между него и П.К., по силата на което К. е поел
задължението да премести беседката - барбекю и навеса на законно разстояние и
опростил останалата част от сумата по изпълнителния лист, а ищецът се задължил
да постави улуци на сградата си, за което К. следвало да му осигури достъп.
Ищецът твърди, че по този начин незаконните разрешения за строеж, издадени от
служител на Община - П. при изпълнение на възложената му работа са причинили на
ищеца щети общо в размер на 5 000 лв. (2 200 лв. изплатени по изп. дело
№315/2016г. на ЧСИ Георги Захариев и 2 800 лв. - нанесени щети на сградата му).
Формулира искане ,съдът да постанови решение, с което да осъди ответната община
да му заплати причинените щети в размер общо на 5 000лв. (2200 лв. по изп. дело
№315/2016г. на ЧСИ Георги Захариев и 2800 лв. щети по сградата), ведно със
законната лихва от датата на предявяване на настоящата искова молба до
окончателното плащане на сумата.
В срока по чл.131 с отговора на исковата молба Община П. оспорва исковите
претенции. Прави възражение, че Община П. не е пасивно легитимирана да отговаря
по предявените искове.Твърди, че издадените разрешения за строеж на
беседка-барбекю и навес в имота на К., визирани в обстоятелствената част на
исковата молба, са законосъобразни. Беседката-барбекю, намираща се в имота на П.К.
не представлява сграда по смисъла на ЗУТ. Същата няма стени. За
беседката-барбекю е издадено разрешение за строеж през 2011г. и то е
реализирано тогава, поради което искът срещу Община П. е погасен по давност.
Твърди, че навесът е съседен на масивната ограда, не се допира до автосервиза,
поради което не може да навлажнява стената.Оспорва, че изплащането на присъдените
разноски е във връзка с административната дейност на Община П.. Напротив -
платените суми нямат връзка с издадените разрешения за строеж. Оспорва, че
изобщо има овлажняване на стената на сградата на ищеца Н., а ако такова е
налице - това е вследствие на липсата на улуци на собствената му сграда.С писмо
с изх. №17-00-198/19.08.2009г. от Община П. по повод жалби е извършена на място
проверка от служители на Общината и е установено, че на съществуващата стреха
на сградата на Н. към имота на П.К. няма улуци и би следвало да се изпълнят
такива, за да се улавят дъждовните води и да не се стичат в съседния имот. С
писмо с изх. №44-Б-107/15.10.2014г. от Община П. по повод жалби отново е указано, че г-н Н. следва да
постави улуци на сградата си.От писмо изх. №ЮЦР-Пз-221-00-616/19.03.2015г. от
РДНСК-ЮЦР е видно, че стрехата на сградата на Н. е с ширина 70 см. и е
надвесена над имота на К., а на сградата на Н. няма монтирани улуци за
отвеждане на дъждовните води и същите се стичат върху покрива на
беседката-барбекю. На покрива на беседката - барбекю има монтирани улуци, които
отвеждат водите в имота на К.. Следователно ищецът Н. търпи вреди от
собственото си бездействие. Ответникът твърди,че визираните в обстоятелствената
част на исковата молба разрешения за строеж са законосъобразни, тъй като не са
отменени от РДНСК. Съгласно чл.149 ал.5 от ЗУТ, главният архитект е уведомил
писмено РДНСК П. за същите.
Няма спор,че ищецът е собственик на имот с идентификатор 55155.505.1102 по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., представляващ дворно
място с площ от 422 кв. м., с административен адрес: гр.П., ул.„Акад. Стоян
Аргиров“ №5. Съседният на неговия имот - имот с идентификатор 55155.505.1101 е
собственост на третото лице помагач по делото П.К.. За последния имот е
издадено Разрешение за строеж №347/04.10.2011г. на беседка-барбекю. Видно от
представеното копие от архитектурната част на инвестиционния проект е, че
отстоянието от беседката-барбекю е котирано на 0.60 м. от фасадата на сградата
на ищеца.
От Писмо изх.№ЮЦР-Пз-221-00-616/19.03.2015г. на
Началник РДНСК Южен централен район е видно, че ищецът е обжалвал това
разрешение, но жалбата му е оставена без разглеждане, тъй като не е
заинтересовано лице, съгласно разпоредбите на чл.149 ал.2, т.1 от ЗУТ. На
основание чл.216 ал.5 от ЗУТ, във връзка с чл.216 ал.2 от ЗУТ от Началника на
РДНСК ЮЦР е издадена Заповед №ДК-10-ЮЦР-27/12.03.2015г., с която е прекратено
образуваното по жалбата на ищеца административно производство и е оставено в
сила Разрешение за строеж №374/04.10.2011г., издадено от Главен архитект на
Община П. за „Беседка-барбекю“.
Въз основа на разрешението за строеж, третото
лице помагач П.К. е извършил строителството на беседката - барбекю.
За съседния на ищеца имот – този собственост на
третото лице помагач е издадено и Разрешение №311/07.10.2014г. за строеж на
навес. Ищецът е обжалвал и това разрешение, но жалбата му е оставена без разглеждане,
тъй като не е заинтересовано лице, съгласно разпоредбите на чл.149 ал.2, т.1 от ЗУТ, видно от Писмо изх.№ЮЦР-Пз-221-00-616/19.03.2015г. на Началник РДНСК Южен
централен район. На основание чл.216 ал.5 от ЗУТ, във връзка с чл.216 ал.2 от ЗУТ от Началника на РДНСК ЮЦР е издадена Заповед №ДК-10-ЮЦР-28/12.03.2015г., с
която е прекратено образуваното по жалбата на ищеца административно
производство и е оставено в сила Разрешение за строеж №311/07.10.2014г.,
издадено от Главен архитект на Община П. за „Навес“.
С писмо с изх. №44-Б-107/15.10.2014г. на Община
П. по повод жалба на ищеца
относно извършено строителство на стопански постройки на имотната граница от П.К.
и след извършена проверка на място, на ищеца е указано, че следва да постави
улуци на сградата си, а на третото лице помагач - че следва да премахне
прикрепените към сградата на ищеца чешма и метална планка и да подмаже
нарушената мазилка.
От писмо изх.№ЮЦР-Пз-221-00-616/19.03.2015г. от
РДНСК-ЮЦР е видно, че стрехата на сградата на ищеца е с ширина 70 см. и е
надвесена над имота на третото лице помагач, както и че на сградата на ищеца
няма монтирани улуци за отвеждане на дъждовните води и същите се стичат върху
покрива на беседката-барбекю, в резултат на което се мокри въпросната калканна
стена. На покрива на беседката - барбекю има монтирани улуци, които отвеждат
водите в имота на третото лице помагач. Няма навлажняване на граничната плътна
ограда.
От писмо с изх. №243/07.10.2011г., изпратено от
Община П. до РДНСК-ЮЦР - сектор гр.П. и получено в ДНСК-Сектор П. с вх.
№Дп31-Пз/1-01-912 на 11.10.2011г. е видно, че на РДНСК са изпратени издадените
разрешения за строеж от №343 до 348 и разрешения за строеж №191 и №195 от ЗУТ
от 2011г. /в това число и процесното разрешение №347 от 2011г./. Със Заповед
№ДК-10-ЮЦР-27/12.03.2015 г., това разрешение е оставено в сила. Заповедта е
влязла в законна сила.
С писмо с изх. №283/13.10.2014г., изпратено от
Община П. до РО„НСК" при РДНСК - ЮЦР са изпратени разрешения за строеж от
309 до 315/2014г., видно и от известие за доставяне R ид - 283, ИД PS 4400
00LVNB 3 /в това число и процесното разрешение №311 от 2014г./. Със Заповед №ДК
10-ЮЦР-28/12.03.2015г., това разрешение е оставено в сила. Заповедта е влязла в
законна сила.
Въз основа на споразумение между ищеца и
третото лице помагач П.К. се е задължил в срок до 30.04.2018г. да преустрои за
собствена сметка, труд и материали беседката-барбекю, построена в собствения му
имот на отстояние 150 см. в основата и 100 см. от края на улука до
сградата-автосервиз, построена в имота, собственост на ищеца, както и се е
задължил в деня на подписване на споразумението – 14.12.2017г. да депозира
молба за прекратяване на изпълнително дело №315 от 2016г. по описа на ЧСИ -
Георги Захариев. Заявил е, че опрощава и няма да търси занапред от ищеца
оставащата дължима сума по изпълнителното дело в размер на 1042,42 лева. От
своя страна ищецът се е задължил в срок до 30.05.2018г. да монтира за собствена
сметка, труд и материали, улуци и водостоци по западната стреха на покрива на
собствената си сграда – автосервиз с площ 309 кв.м. и да отведе водите от
собствения си имот като монтажът се извърши за 10 календарни дни и в срок до
30.12.2019г., да извърши за собствена сметка, труд и материали, ремонт по
западната фасада на сградата-автосервиз, като П.К. се задължава да осигури
достъп след покана от ищеца. Ищецът се е
задължил в деня на подписване на споразумението да депозира в Районен съд-П.
молба за оттегляне на предявения иск по гр. дело №2913 от 2016г. по описа на
Пазарджишкия районен съд на основание чл.232 от ГПК, както и да заплати в брой
на П.К. сумата от 238,64 лева, представляваща такса на ЧСИ – Георги Захариев за
прекратяване на изпълнителното дело и заличаване на възбрана на недвижим имот.
От заключението на съдебно-техническата
експертиза се установява, че беседката-барбекю е проектирана и изпълнена в две
части: закрита площ и открита площ. Закритата площ представлява постройка с
леки преградни стени с размери 3.60/2.95 м., а откритата площ представлява
навес с дървена конструкция, с размери 4.53/3.60 м. с една дъсчена преградна
стена откъм сградата на ищеца. Двете части са с общ покрив, който е с дървена
конструкция, покрита с битумни керемиди, със стреха. Вещото лице е установило,
че в настоящия момент закритата част отстои на 1.40 м. от сградата на ищеца, а
откритата част - на 1.20 м. от сградата: височината на беседката-барбекю до
стреха е 2.50 м. От отскачането на дъждовната вода върху фасадата на сградата
до височината на беседката-барбекю се е мокрила системно мазилката върху
стената и е започнала да пада. В същото състояние е и вътрешната мазилка в
същия участък на стената, което показва, че водата е преминавала през тухлената
стена. Следи от мокрене и падане на мазилка се забелязват и в ъгъла на
съседната ограждаща стена на сградата. В преддверието към тоалетната в сградата
на ищеца е свалена фаянсовата облицовка, тъй като свързващият варо-циментов
разтвор се е намокрил и плочките са се разклатили. Според заключението на
вещото лице, беседката-барбекю е второстепенна сграда на допълващото
застрояване, каквито са допустими в парцелите за ниско жилищно застрояване. В
случая тя е свободно разположена в имота и при височина 2.50 м. следва да бъде разположена
на 1.50 м. от границите на имота/парцела (в случая югоизточна граница за
парцела, в който е изпълнена) - чл.42 ал.3 от ЗУТ. Тъй като допълващото
застрояване не е предвидено по застроителен план, то се допуска с виза за
проучване и проектиране, дадена от главния архитект - чл.41 ал.2 от ЗУТ. Според
вещото лице разпоредбите на чл.35 ал.2 от ЗУТ нямат отношение в случая, тъй
като са относими за урегулиран поземлен имот, в който основното застрояване е
нежилищно, докато беседката-барбекю се изпълнява в парцел, който е предвиден за
жилищно строителство по регулационния план.
Така установената фактическа обстановка изцяло
се споделя и от въззивния съдебен състав. Съдът намира обжалваното решение за
валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата
нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е
неоснователна по следните съображения:
Предявеният иск се
основава на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД- за вредите, намиращи се в
причинно-следствена връзка с поведението на служители на ответника. По общо правило всеки
е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму -чл. 45 ЗЗД. Но законът допуска
отклонение от това правило: този:, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа -чл.
49 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗЗД по своята
правна същност е различна от договорната и деликтната отговорност. Тази отговорност е такава за чуждо противоправно и
виновно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. В този случай лицето, което възлага на друго лице
някаква работа, не върши нищо непозволено. Има се предвид възлагане на
работа, позволена от закона,т.е щом чл. 49 ЗЗД има предвид възлагане на друго
лице "някаква работа", която е позволена от закона, в такъв случай този, който е възложил работата, не е
извършил нещо противоправно и виновно.
Следователно това, което той е извършил - възлагането на друго лице някаква работа,
не е граждански деликт и не може да се търси вина у възлагащия работата. Това
становище намира опора в-разпоредбата на чл. 54 ЗЗД, според която лицето, което
отговаря за вреди, причинени виновно от
другиго, има иск против него за това, което е платил. Ако отговорността на лицето, което е възложило
работата, се обуславяше от неговата вина, тогава такъв иск ще е недопустим като противоречащ на общия принцип
-чл. 45 и 53 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 54 предпоставя, че у възложилия работа
няма вина,затова му предоставя иск против натовареното лице за всичко, което е
платил на пострадалия от неговите виновни и противоправни действия при и по повод изпълнението на възложената му
работа. Отговорността по чл. 49 ЗЗД
има обезпечително-гаранционна функция; тя не произтича от вината на възложилия
работата и затова няма място за презумптивна виновност и за нейното опровергаване.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнението на възложената му работа
причини виновно вреди на пострадалия. А това значи, че за възникване на отговорността по чл. 49 ЗЗД са необходими
следните предпоставки: вреди,
причинени на пострадалия ;вредите да са причинени от лице, на което отговорният
по чл. 49 ЗЗД е възложил работа и вредите да са причинени виновно при или по
повод изпълнението на възложената работа. И ако този,комуто е възложена
работата виновно е причинил вреди на трето лице, гражданската отговорност за
възложителя е всякога налице, макар той да няма вина. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди виновни действия. Тя е предвидена
от закона, за да обезпечи по-сигурното, лесно и бързо обезщетяване на пострадалия. Отговорният по чл. 49 ЗЗД може
успешно да се защищава, ако установи, че ищецът не е претърпял вреди или че тези вреди не са причинени от лицето,
на което ответникът е възложил
някаква работа, или че вредите не са причинени виновно от натовареното лице, или най-сетне, че не са
извършени по повод или при изпълнение на работата.
Настоящият съдебен
състав споделя изложеното във въззивната жалба досежно начина на установяване
на незаконосъобразност на административния акт от трети лица.Трети лица, извън лицата по административното
правоотношение, не са страни в административното производство и константна е
практиката на ВАС, че те не могат както да обжалват административен акт, по
който те не са страна, така и да участвуват в административно производство по
неговото обжалване. Именно с цел защита права на трети лица, които не са страна
в административното производство, в Общите правила на ГПК е предвидено
изключение от определената като задължителна сила на решението на
административен съд по административноправен спор по отношение на
законосъобразността на административния акт. В разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК е отречена възможността граждански съд, разглеждащ гражданскоправен спор,
да се произнася по законосъобразност на административен акт, с изключение на
случаите, когато такъв акт се противопоставя на страна, която не е участник в
производството по издаването на акта и по неговото обжалване. Последното следва
да се тълкува, че страната, която не е била в страна в производството по
обжалването на административния акт може да иска и съдът е длъжен да се
произнесе и по законосъобразността на съдебно решение на административен съд,
издадено в производство по обжалване на административен акт, когато се навеждат
твърдения за неговата незаконосъобразност от трето лице, при наличие на правен интерес от това оспорване. Произнасянето на
граждански съд по законосъобразността както на административен акт, така и на
съдебно решение, влязло в сила, постановено от административен съд по
административноправен спор, е допустимо в този случай, като съдът е длъжен да
осъществи косвен контрол за законосъобразност, тъй като тази възможност е
допустима, предвид разпоредбата на чл.17, ал.2 от ГПК.
В конкретния казус, несъмнено прав е въззивника,че
фактът,че двете разрешения за строеж са влезли в сила не представлява пречка за
установяване на тяхната незаконосъобразност. Но, настоящият съдебен състав
приема ,съобразно изложеното по-горе, че установяването на тази незаконосъобразност
следва да се осъществи в производство, в което на първо място се докаже правния интерес от това
оспорване.Правен интерес от оспорване по реда на косвения съдебен контрол на
разрешенията за строеж би бил налице в производство по иск по чл.109 от ЗС.
Правните последици на разрешенията за строеж ,издадени в полза на друго лице би
следвало да се зачитат от въззивника в отношенията между тях,но само доколкото
тези последици не му се противопоставят , засягайки правната му сфера. Едва в
този случай е допустим косвен контрол от страна на съда по възражение на въззивника
. Нормативно установените строителни правила и норми определят съдържанието на
пречките по смисъла на чл.50 от ЗС. Ако изискванията им не са спазени, следва
да се прецени как отклоненията от тях се отразяват върху собствениците при
упражняване правото на собственост, защото за уважаване на иска по чл.109 от ЗС
следва да се установи освен неоснователното действие, каквото може да бъде
отклонението от тези правила и как това се отразява върху собственика-ищец по
негаторния иск.В някои случаи самите норми са установени, за да не се смущава
правото на собственост в съседния или близък имот, но в други, техническите и
строителните правила и норми защитават друг интерес и нарушаването им няма
пряко отношение към упражняване правото на собственост на ищеца. В практиката
на ВКС е дадено тълкуване, че когато увреждащото въздействие се осъществява
чрез изграждане на постройка или определени нейни елементи, без правно значение
е дали сградата е построена без строителни книжа, в отклонение от наличните
строителни книжа или при съобразяване със строителни книжа, които противоречат
на строителните правила и норми.
Както се посочи, основния въпрос развит във въззивната
жалба е доколко е допустим косвения съдебен контрол за законосъобразност на
разрешенията за строеж, спрямо жалбоподателя,
който не е бил участник в административното производство по издаването
им. И както се посочи по-горе, отговорът на този въпрос е даден в чл.17,ал.2 от ГПК и в практиката на ВКС по прилагането, но настоящият съдебен състав приема,
че този въпрос не е определящ за изхода на настоящия правен спор по чл.49 от ЗЗД. Този въпрос би имал значение в производство по чл.109 от ЗЗД,където следва
да се установи не само дали постройките са законни или не, а също така дали
пречат на жалбоподателя да упражнява правото си на собственост върху съседния
имот.
В настоящия правен спор не се установява какъв е
правния интерес за жалбоподателя да установи незаконосъобразността на
разрешенията за строеж издадени на трето лице по отношение на чужд имот, в
отношенията му с Община П.. И тъй като,
това са единствено въведените обстоятелства характеризиращи противоправното
поведение на ответника, то правилно първоинстанционният съд е приел,че
твърдяните вреди за жалбоподателя, не са в резултат на виновното и
противоправно действие на лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на
работата по чл.49 от ЗЗД. Не са налице предпоставките на отговорността по чл.49
от ЗЗД и на това основание искът е отхвърлен като неоснователен.
При постановяване на решението си
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Същото е правилно,постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон.Направените от въззивния съд изводи съвпадат с тези на
първоинстанционния съд, поради което решението на основание чл.271,ал.І от ГПК
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода в тежест на жалбоподателя
следва да се присъдят сторените от ответника разноски съобразно списък по чл.80
от ГПК в размер на 300,00 лева-възнаграждение за юрисконсулт.
Воден от горното,Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 51 постановено на
17.01.2020г. по гр.дело №786 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2019г.
ОСЪЖДА
Б.Б.Н., с ЕГН ********** ***, представляван от И.Н.Ц.,***,
със съдебен адрес:*** да заплати на Община-П., ЕИК *********, представлявана от
Кмета Т.П. сумата в размер на
300,00 /триста / лева-представляваща сторени съдебно-деловодни разноски.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл. 280,ал.3,т.1 от ГПК
Председател:
членове: 1.
2.