РЕШЕНИЕ
№ 9360
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:.....................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20211110140421 по описа за 2021 година
иск за връщане на получено без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение III от Закона за задълженията и
договорите, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на същия кодекс.
Ищец В. В. П. с ЕГН**********, живеещ в гр. ..................... на жилищен квартал
...................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в чрез
пълномощницата адвокат Н.И. И. твърди, че ответникът ............................. Г.С. Д. с
регистрационен №....................... с адрес на кантората в ......................., с адрес за призоваване и
а
връчване на съобщения и книжа в ....................... с трети лица – помагачи ...........................,
представлявано от изпълнителната директорка .................. ЕГН********** и от изпълнителния
директор .......................... ЕГН**********, и ....................., образувал срещу него изпълнително
дело по искане на банката, конституирана като трето лице – помагач. Изпълнителното
производство било прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от Гражданския процесуален кодекс.
Въпреки настъпването на перемпцията, ответникът наложил възбрана върху банковите сметки на
ищеца и събрал по принудително събрал сумата от 12 048.95 лева. Ищецът поискал
възстановяването на сумата, но ответникът отказал с довода, че сумата представлява такси и
разноски. Ищецът развива правни доводи, че в случаите на прекратяване на изпълнителното
производство по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от Гражданския процесуален кодекс, разноските следва
да бъдат събрани от взискателя.
Искането е съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да плати на ищеца
следните суми:
12 048.95 лева, получена без основание;
направените по делото разноски.
1
Ответникът оспорва иска, като твърди, че условията за прекратяването на изпълнителното
дело по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от Гражданския процесуален кодекс не били настъпили.
Поддържа още, че процесната сума се дължала от ищеца за такси и разноски. Развива правни
доводи.
Третите лица – помагачи излагат доводи за неоснователност на иска.
1. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО
И В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. По образуването на изпълнителното производство:
На ..................д издава изпълнителен лист срещу ищеца в настоящото производство по
частно гражданско дело №3783 по описа за 2015 година.
На ...................... банката, конституирана като трето лице – помагач в настоящото
производство изпраща до ответника молба с изходящ №.............................., с която иска образуване
на изпълнително производство.
На ................... ответникът получава писмо от взискателя с входящ №............................, с
което е направено искане срещу ищеца да не бъдат предприемани действия по принудително
изпълнение след налагането на запор върху дружествени дялове и възбрана върху недвижими
имоти.
На ...................... ответникът иска вписване на възбрана върху посочения от взискателя
недвижим имот с писмо до А .
На ...................... ответникът получава писмо от взискателя с входящ № с което е направено
искане наложеният запор върху дружествени дялове да бъде вдигнат.
Цялото изпълнително производство е представено по настоящото дело от ответника.
2. По споразумението между взискателя и длъжника:
На ...................... ищецът и банката, конституирана като трето лице – помагач в настоящото
производство, сключват договор, по силата на който ищецът се съгласява да плати доброволно
задълженията, за които е издаден процесният изпълнителен лист. Споразумението включва и
сумата от 598.00 лева за принудителното изпълнение.
На ............................ същите страни сключват и анекс към споразумението, според което
остатъкът от дължимата сума следва да бъде изплатен от ищеца на шест месечни вноски, считано
от година.
Споразумението и анексът към него са представени по делото с исковата молба.
3. По принудителното събиране на процесната сума:
На ...................... издава представено по делото с исковата молба банково удостоверение
№........................., според което на ....................... година страните ответният .............................
наложил запор върху банковата сметка на ищеца. На .......................... година било извършено
служебно плащане на сумата от 12 048.95 лева на ответника, след което запорът бил вдигнат на
........................
Установената фактическа обстановка е безспорна между страните.
2
2. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
1. По допустимостта на иска:
На 17. ХII. 2020 година Софийски градски съд постановява Решение №261863 по частно
гражданско дело №10465 по описа си за 2020 година, с което отменя постановлението на
ответника от 09. III. 2020 година. С посоченото постановление е постановен отказ за прекратяване
на изпълнително дело №228 по описа му за 2015 година и за връщане на процесната сума. На 02.
II. 2021 година ответникът изплаща до ищеца писмо с изходящ №............................., с което
заявява, че по делото не са останали парични средства, които да върне.
Съдебното решение и писмото са представени по настоящото дело с исковата молба.
Както е посочил и ответникът в отговора на исковата молба, съдебното решение, с което
постановлението е отменено, няма силата на присъдено нещо. С него е отменен отказът на
ответника да върне процесната сума, но последният не е осъден да върне парите. Освен това от
последващото писмо се установява, че по делото няма пари за връщане. Затова настоящият
съдебен състав намира, че настоящият спор не е решен с произнасянето на Софийски градски съд
и искът е допустим.
2. По основателността на иска:
Уважаването на иска за връщане на полученото без основание предполага наличието на
следните предпоставки:
предаване на процесната сума от ищеца;
получаване на същата сума от ответника;
разместването на благата да е станало без правно основание.
В такива случаи още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на основание е на лице в
случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а в случаите на унищожаемост -
когато предаването е станало след прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също
предаването да е станало и без наличието на някакво правоотношение.
В настоящия случай страните не спорят, че ответникът е получил процесната сума, след
като наложил запор върху банкова сметка на ищеца. Спорен е единствено въпросът дали
ответникът е имал право да получи плащане в съответния размер. В отговора на исковата молба са
развити доводи, че с извършените доброволни плащания на взискателя ищецът признал вземането
на взискателя и това прекъснало изтичането на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от Гражданския
процесуален кодекс. Следователно, изпълнителното производство било приключено по реда на чл.
433, ал. 2 от същия кодекс поради доброволно погасяване на задължението в който случай
разноските се възлагали в тежест на длъжника по силата на чл. 79, ал. 1 от кодекса.
Съдът не приема изложените правни доводи. Съдът намира, че погасителната давност,
уредена в Закона за задълженията и договорите, е различен институт от перемпцията на
изпълнителното производство, уредена в Гражданския процесуален кодекс. Първият институт
урежда активността на кредитора да търси задължението си, а вторият – активността на взискателя
в изпълнителното производство. Изводът на съда се подкрепя и правната доктрина и съдебна
практика, според които настъпването на перемпцията и прекратяването на изпълнителното
производство не са пречка взискателят да образува ново производство със същия изпълнителен
3
титул, ако давността на вземането не е изтекла. Следователно, прекъсването на давностния срок по
чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите не води до прекъсването и на срока по чл.
433, ал. 1, т. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Последният изтича две години след последното
изпълнително действие, предприето по искане на взискателя, без да се влияе от други
обстоятелства. По настоящото дело не са предприемани никакви действия на принудително
изпълнение след 2015 година. Нещо повече, взискателят изрично е поискал частният съдебен
изпълнител да се въздържа от такива. Ето защо перемпцията е настъпила най-късно през 2017
година.
Затова съдът приема, че изпълнителното производство е прекратено още тогава, и то по
силата на закона, без значение дали ответникът е постановил акт в такъв смисъл или не, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от Гражданския процесуален кодекс. в такъв смисъл е и съдебната
практика – т. 10 от Тълкувателно решение №2, постановено на 26. VI. 2015 година от Общото
събрание на гражданските и търговските колегии на Върховния касационен съд на Република
България по тълкувателно дело №2 по описа за 2013 година с докладчик
Съдът не приема и доводите на ответника, че перемпцията настъпвала само по отношение
на вземането на взискателя, но не и по отношение на разноските за изпълнителното производство.
Последиците от перемпцията са процесуални – прекратяване на изпълнителното дело изцяло, не
само по отношение на някое от вземанията. Съдебният изпълнител няма правомощие да извършва
процесуални действия по прекратено производство без значение дали са насочени към събирането
на вземането на взискателя или към друг резултат. Що се отнася до възлагането на разноските в
такива случаи, те са изрично уредени по аргумент от противното основание на чл. 79, ал. 1, т. 1 от
Гражданския процесуален кодекс – възлагат се в тежест на взискателя. Доброволното плащане на
ищеца не е извършено по изпълнителното производство, затова изключението, уредено в същата
разпоредба в случая не следва да се прилага. В настоящия случай следва да се има предвид още, че
и доброволното плащане е извършено в пълен обем след настъпването на перемпцията.
По посочени по-горе съображения съдът намира, че следва да уважи иска като
основателен.
3. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът представя списък за разноските по реда на чл. 80 от Гражданския процесуален
кодекс още с исковата молба. Според списъка ищецът е направил разноски от общо 1 682.00 лева,
от които 482.00 лева за държавна такса и 1 200.00 лева за адвокатско възнаграждение, По силата
на първата алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с уважаването на
иска, съдът следва да осъди насрещната страна да му възстанови посочената сума изцяло.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА ............................. Г.С. Д. с регистрационен №....................... с адрес на кантората в
......................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в .......................
да плати на В. В. П. с ЕГН**********, живеещ в гр. ..................... на жилищен квартал
...................., с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. София на
бул. адвокат Н.И. И. следните суми:
4
12 048.95 лева, получени без основание;
1 682.00 лева направени по делото разноски.
2. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на страните по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на електронния адрес, посочен от пълномощника на
ищеца в открито съдебно заседание, проведено на 20. IV. 2022 година, на основание
съгласие, изразено в същото заседание.
2. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника на електронния адрес, посочен в писмо на
страница от приложеното по настоящото дело изпълнително производство, на основание чл.
50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.
3. Съобщенията ДА СЕ ВРЪЧАТ на третите лица - помагачи на електронните адреси,
посочени от пълномощниците им в открито съдебно заседание, проведено на 20. IV. 2022
година, на основание чл. 50, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.
4. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ ОТПЕЧАТАТ на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по
делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако някое от съобщенията, съдържащи информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото
изпращане, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на ...........................,
представлявано от изпълнителната директорка .................. ЕГН********** и от изпълнителния
директор .......................... ЕГН**********, и на ....................., като трети лица – помагачи на
ответника.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5