Р Е Ш Е Н И Е
№2028
гр. П., 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 04083
по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД срещу И.С.К., с която е
поискано да бъде признато за установено, че ответната страна дължи сума в
размер на 1804,19 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., кв. «****, за периода
от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 163,50 лева, представляваща
законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до
11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано
от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Ответната страна е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва исковите претенции. Счита, че страните не се намират в договорни
отношение за продажба на топлинна енергия. Изразява становище за неправилно отчитане
на топломера, както и се оспорва доставянето на топлинна енергия. Прави се
възражение за погасяване по давност на процесните вземания.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация
П.” АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 ГПК срещу И.К. за вземанията, които са предмет на
настоящите искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 09138 по описа за 2018 г. на Пернишки районен
съд, за която е подадено посоченото заявление.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.
В първото съдебно заседание
процесуалният представител на ответника признава, че до процесния имот е
доставяна топлоенергия на обща стойност 1804,19 лева за периода от 01.05.2017
г. до 30.04.2018 г., както и че правилно е изчислена сумата 163,50 лева, представляваща законна лихва за
забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г.
По делото се представи препис на
договор от 16.10.1990 г. и удостоверение за идентичност, от които се
установява, че ответникът е собственик на имот с адрес гр. П., кв. «****.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе заповед
за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
От
приложения нотариален акт се установи, че ответната страна е собственик на
процесния имот. Това води до извод, че между страните по делото е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба. Съгласно общите условия
потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна
енергия в 30 - дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието
на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера
на претендираната сума. По делото не е спорно, че до имота е доставяна топлинна
енергия на стойност 1804,19 лева за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Страните не спорят, че размерът на лихвата
за забава е 163,50 лева, считано от 09.07.2017 г. до 11.12.2018 г.
Неоснователно е възражението за погасяване по давност на процесните вземания. Касае се за периодични вземания, които съгласно чл. 111, б. “в” ЗЗД се погасяват с изтичане на тригодишна давност. Първият отчетен месец на исковия период е месец май 2017 г., което означава, че давността изтича през 2020 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено още през 2018 г.
Горното води до извод, че исковите претенции са
основателни и следва да се уважат.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило
следните разноски: 25 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско
възнаграждение (в минимален размер), т. е. направените разноски са в общ размер
на 125 лева, които следва да се заплатят от ответника
В заповедното производство по ч. гр. д. № 09138 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 75 лева, които следва да се заплатят от ответника
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.С.К., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”,
ТЕЦ „Република” сума в размер на
1804,19 лева, представляваща
главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот,
находящ се в гр. П., кв. «****, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018 г.,
както и сумата от 163,50 лева,
представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017 г. до 11.12.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
д. № 09138 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА И.С.К., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАТИ на “Топлофикация
– П.” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в размер на 125 лева - направени разноски в
настоящото производство и сумата от 75
лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 09138 по описа за
2018 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 09138 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.