Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 08.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, IV Б въззивен състав, в
публичното заседание, проведено на четиринадесети
октомври през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ
КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.съдия
СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Спасенов в.гр.дело № 2504 по
описа за 2019 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение №
527648/07.11.2018г. по гр.д.№ 60289/2017г. по описа на Софийски районен съд,
65ти състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, че М.С.Х.
и В.С.Х. – А.дължат на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал.1, ЗЗД, вр. с чл. 149
ЗЕ сума в размер на по 407.63 лева всеки, представляваща по ½ част от
цената на доставена от дружеството топлинна енергия и по 28.14 лева всеки от
тях, представляваща по ½ част от предоставена услуга дялово
разпределение и двете за период от 01.04.2014г. до 30.04.2016г., за имот с
абонатен номер № 073869, ведно със законната лихва от 12.05.2017г. до
плащането, като са отхвърлени исковете по чл. 79, ал.1, ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
за сумите над присъдения размер от по 407.63 лева до пълния предявен размер от
по 428.72 лева за всеки от ответниците и за цена за топлинна енергия за
м.04.2014г. и за сумата над присъдения размер от по 28.14 лева до пълния
предявен размер от по 34.41 лева за всеки от ответниците за цена за
предоставена услуга дялово разпределение. С решението са отхвърлени изцяло и
предявените по реда на чл 422, ал.1 от ГПК от ищцовото дружество срещу
ответниците искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение за периода от
15.06.2014г. до 02.05.2017г. в общ размер от по 59.30 лева за всеки от
ответниците.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – Б.Б.
ООД.
В срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК от името на „Т.С.“ ЕАД е депозирана въззивна жалба срещу
първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от
дружеството искове срещу М.Х. и В. А.. Излагат се аргументи, че ответниците е
следвало с оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от общите условия на дружеството
да заплащат дължимите суми в размер, посочен в ежемесечно издаваните фактури,
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинната
енергия. Предвид това с изтичането на последния ден от месеца ответниците са
изпаднали в забава. Твърди се, че общата фактура за отоплителния период
2014-2015г. е била публикувана на 15.08.2014г. В жалбата се поддържа и че на
основание чл. 22, ал. 2 от общите условия потребителите дължат заплащането и на
стойността на услугата дялово разпределение, извършена от избрания от тях
търговец, като по силата на сключен договор е настъпила суброгация в правата по
отношение на това задължение. Посочва се, че върху цената на услугата дялово
разпределение се дължало и обезщетение за забава. С оглед изложеното се моли
решението в обжалваната му част да бъде отменено, като в полза на дружеството
бъдат присъдени и сторените по делото разноски.
По делото са
постъпили от името на М.Х. и В. А., чрез процесуалния им представител адв. Т.,
в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговори на въззивната жалба с идентично
съдържание, с които се оспорва подадената жалба като неоснователна. В
отговорите се посочва, че Софийски районен съд правилно е разгледал и уважил
своевременно направеното възражение за погасяване на част от исковата претенция
по давност. Изразява се становище, че лихва за забава се дължи единствено по
отношение на общата фактура, но не били ангажирани доказателства за публикуване
на същата. Твърди се, че по отношение на иска за признаване дължимостта на
суми, представляващи обезщетение за забава върху цената на услугата дялово
разпределение, правилно от Софийски районен съд било прието, че е било
необходимо ищцовото дружество да изпрати покана за заплащането на главното
вземане. С оглед изложеното се моли
въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД да бъде оставена без уважение, като в полза на
ответниците бъдат присъдени сторените по делото разноски.
От името на В.С.Х.
- А., чрез адв.Т., е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба
с вх. № 5197353/30.11.2018г., срещу решението на Софийски районен съд, в
частта, в която по отношение на същата е признато за установено, че дължи на „Т.С.“
ЕАД суми за доставена топлинна енергия и за извършена услуга дялово
разпределение. В жалбата от името на въззивницата се излагат твърдения, че
единствен собственик на топлоснабдения имот е другият ответник – М.Х.. Предвид
това се поддържа, че ищцовата претенция по отношение на А.била неоснователна,
тъй като тя не била нито собственик, нито вещен ползвател на топлоснабдения
имот. Ето защо тя не била пасивно легитимирана да отговаря за процесните
задължения. С оглед изложеното се моли решението в обжалваната от нея част да
бъде отменено, като вместо това бъде постановено друго, с което предявените
искове спрямо нея да бъдат отхвърлени. Претендира се и присъждането на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 263,
ал. 1 от ГПК от името на „Т.С.“ ЕАД и третото лице-помагач – „Б.Б.“ ООД не е
депозиран отговор.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с искова молба вх. № 2019945/31.08.2017 г., подадена от името на
„Т.С." ЕАД, ЕИК ******** срещу М.С.Х., ЕГН ********** и В.С.Х. – А., ЕГН **********,
с която е поискано от съда на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с
чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответниците,
в условията на разделна отговорност /при равни квоти/ му дължат заплащане на
суми, както следва: сумата от 857,43 лв., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението - 12.05.2017 г., до изплащането ѝ, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ап.
42 находящ се в гр. София, ж.к. „********за периода 01.04.2014 г. – 30.04.2016
г.; сумата от 102,60 лв., представляващи лихва за забава за плащането на
главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.06.2014 г. до 02.05.2017
г.; сумата от 68,81 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението -
12.05.2017 г., до изплащането ѝ, представляваща стойност на
възнаграждение за услугата дялово разпределение за периода 01.04.2014 г. –
30.04.2016 г., както и сумата от 16,00 лв., представляващи лихва върху главница
за дялово разпределение, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30048/2017 г., по описа на СРС, 65 състав,
като му се присъдят разноски.
В исковата си
молба ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците М.С.Х.,
ЕГН ********** и В.С.Х. – А., ЕГН **********. Поддържа, че ответниците са
клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че
сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с
фирма „Б.Б.“ ООД, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 155, ал.
1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по
прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за
топлоснабдяването и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК от страна на ответника М.С.Х. е депозиран
отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват. Оспорва се
наличието на облигационна връзка между страните в производството с предмет
доставка на топлинна енергия. Прави се възражение за погасяване по давност на
исковите претенции на ищеца.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК от страна на ответника В.С.Х. - А.е
депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват.
Оспорва се наличието на облигационна връзка между страните в производството с
предмет доставка на топлинна енергия. Прави се възражение за погасяване по давност
на исковите претенции на ищеца.
Третото лице
помагач на страната на ищеца - „Б.Б.“ ООД е подкрепило исковете.
По делото е
приложено ч.гр.д. № 30048/2017 г., по описа на СРС, 65 състав, видно от което
същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. № 3034835/12.05.2017 г.
На 25.05.2017 г.
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
образуваното въз основа на заявлението ч.гр.д. № 30048/2017 г., по описа на
СРС, 65 състав, с която е разпоредено длъжниците да заплатят разделно на
кредитора „Т.С.“ ЕАД следните
суми: 1/ сумата от 926,24 лева, представляваща главница за доставена топлинна
енергия за топлоснабден имот с аб. № 073869 за периода 01.04.2014 г. –
30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.05.2017
г. до изплащането ѝ; 2/ мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия в размер на 118,60 лева за периода 15.06.2014 г. – 02.05.2017 г., както
и разноските по делото в размер на 85 лева, като сумите се разпределят, както
следва: 1/ за М.С.Х. – сумата от 463,12 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № 073869 за периода
01.04.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 12.05.2017 г. до изплащането ѝ; мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия в размер на 59,30 лева за периода 15.06.2014 г.
– 02.05.2017 г., както и разноските по делото в размер на 42,50 лева; 2/ за В.С.Х.
– А., ЕГН ********** – сумата от 463,12 лева, представляваща главница за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот с аб. № 073869 за периода
01.04.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 12.05.2017 г. до изплащането ѝ; мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия в размер на 59,30 лева за периода 15.06.2014 г.
– 02.05.2017 г., както и разноските по делото в размер на 42,50 лева;
С разпореждане №
527623/07.11.2018 г., постановено по ч.гр.д. № 30048/2017 г., по описа на СРС,
65 състав е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 25.05.2017 г. по
ч.гр.д. №
30048/2017 г., по описа на СРС, 65 състав, като е разпоредено след думите гр.
София, ул. ********, вместо погрешното: „Длъжникът М.С.Х., ЕГН **********, с
адрес: ***, и длъжникът В.С.Х.-А., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплатят
разделно на кредитора Т.С. ЕАД, ЕИК ********, представляван от Г.Х.Б., с адрес:
***, сумата от 926,24 лв. - главница за доставена топлинна енергия за аб.
№073869 през периода от 01.04.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва
за периода от 12.05.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер
на 118,60 лв. за периода от 15.06.2014 г. до 02.05.2017 г. и 85 лв. разноски по
делото, а именно: 25 лв. държавна такса и 60 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
Сумите се разпределят както следва: М.С.Х., ЕГН **********, сумата от 463,12
лв. - главница, ведно със законна лихва за периода от 12.05.2017 г. до
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 59,30 лв. за периода от
15.06.2014 г. до 02.05.2017 г. и 42,50 лв. разноски по делото, а именно: 12,50
лв. държавна такса и 30 лв. възнаграждение на юрисконсулт, В.С.Х.- А., ЕГН **********,
сумата от 463,12 лв. - главница, ведно със законна лихва за периода от
12.05.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 59,30 лв.
за периода от 15.06.2014 г. до 02.05.2017 г. и 42,50 лв. разноски по делото, а
именно: 12,50 лв. държавна такса и 30 лв. възнаграждение на юрисконсулт.“ да се чете правилното „Длъжникът М.С.Х.,
ЕГН ********** да заплати на кредитора Т.С. ЕАД, ЕИК ********, представляван от
Г.Х.Б., с адрес: ***, сумата от 428,72 лв. – 1/2 част от главница за доставена
топлинна енергия за аб. № 073869 през периода от 01.04.2014 г. до 30.04.2016
г., ведно със законна лихва за периода от 12.05.2017 г. до изплащане на вземането,
лихва за забава в размер на 51,30 лв. за периода от 15.06.2014 г. до 02.05.2017
г., сумата в размер на 34,41 лева - 1/2 част от главница за дялово
разпределение за периода 01.04.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна
лихва за периода от 12.05.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 8,00 лв. за периода от 15.06.2014 г. до 02.05.2017 г.. и 42,50 лв.
разноски по делото, както и длъжникът В.С.Х.-А., ЕГН **********,, да заплати на
кредитора Т.С. ЕАД, ЕИК ********, представляван от Г.Х.Б., с адрес: ***, сумата
от 428,71 лв. – 1/2 част от главница за доставена топлинна енергия за аб. №
073869 през периода от 01.04.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна лихва
за периода от 12.05.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер
на 51,30 лв. за периода от 15.06.2014 г. до 02.05.2017 г., сумата в размер на
34,40 лева - 1/2 част от главница за дялово разпределение за периода 01.04.2014 г. до 30.04.2016 г., ведно със законна
лихва за периода от 12.05.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в
размер на 8,00 лв. за периода от 15.06.2014 г. до 02.05.2017 г. и 42,50 лв.
разноски по делото“.
Издадената по
делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е връчена на
длъжниците, като в законоустановения срок за това същите са подали възражения
срещу издадената заповед за изпълнение, във връзка с което заявителят е бил
уведомен от заповедния съд за необходимостта да представи доказателства в
едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск за установяване на
вземанията по заповедта, като такива са представени в срок на 31.08.2017 г.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта и по наличието на противоречие с императивните правни норми – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
По правилността
на решението в обжалваната част, настоящият съдебен състав намира следното:
Предявени са
искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл.
415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона
за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания
за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за
обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за
забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по
реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За уважаване на
предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и респ. за
ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен
начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и
ответника за доставката на топлинна енергия, в това число и качеството му потребител
на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна
енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната
сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради
което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за
заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението
му.
Действащата към
периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която ги
урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. ).
Правоотношението
по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от
законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно
и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е
форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл.
150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора
при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна
(купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е
клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването
на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната
мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва
въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба №
16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите
на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които
поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна
енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1
ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със
съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване,
за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи
условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото
ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди
и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ
на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на
топлоснабдения имот
– в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17
май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.
Съгласно чл.142,
ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия
за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл.
145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери,
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия
период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота -
собственост или вещно право на ползване.
По аргумент от
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната
на тях регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата,
както и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от
24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005
г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ,
въвежда забрана за прекратяване на подаването на топлинна енергия към
отоплителните тела в имотите си чрез физическото им отделяне от сградната
инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че
по делото е установено, че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна
енергия. "Т.С." ЕАД е дружество регистрирано по Търговския закон и
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност
производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на
топлинна и електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
Относно въпросът
за наличието на облигационна връзка между страните в производството с предмет
доставка на топлинна енергия в процесния имот за претендирания период,
настоящият съдебен състав намира следното:
По делото е
представен нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 164, том XI, дело № 1754/1987 г. от 23.04.1987 г. на I нотариус при СРС, от който се установява, че на
23.04.1987 г. В.М.Д.е придобила собствеността върху процесния недвижим имот,
представляващ ап. 42 находящ се в гр. София, ж.к. „********.
Представена е
молба от 13.03.1991 г., подадена от В.М.Д.до ищцовото дружество, с което същата
изрично е заявила желанието си да бъде открита партида на нейно име за
процесния недвижим имот.
Представен е и
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 165,
том I, рег. № 2246, дело № 139/2001 г. от 04.05.2001 на
нотариус Е.П., рег. № 379 в Нотариалната камара, по силата на който В.М.Д.е
учредила в полза на „Българска пощенска банка“ АД договорна ипотека върху
процесния недвижим имот, представляващ ап. 42 находящ се в гр. София, ж.к. „********за
обезпечение на кредит, отпуснат на Г.О.Х..
Предвид горните
установени по делото обстоятелства се налага извод, че като собственик на
процесния топлоснабден имот, представляващ ап. 42 находящ се в гр. София, ж.к.
„********се легитимира В.М.Д.. От страна на ищеца не е проведено пълно и главно
доказване на обстоятелството, че през процесния период за процесния
топлоснабден имот между страните е съществувало валидно правоотношение с
предмет доставка на топлинна енергия по силата на което ответниците са имали
качеството потребители на топлинна енергия.
Представените по
делото постановление за вписване на възбрана върху ½ идеална част от
процесния недвижим имот, която е посочено в същото, че е собственост на
ответницата В.Х. – А., както и молба за вписване на възбрана, издадени от ЧСИ И.М.-К.,
рег. № 839, с район на действие СГС не представляват годни доказателства, чрез
които да може да се установи, че правото на собственост върху процесния
недвижим имот е преминало върху ответницата А.. При направеното изрично
оспорване на качеството на собственик от страна на ответницата А., само въз
основа на така посочените по-горе документи, без да са представени други
доказателства за настъпило правоприемство между ответниците и В.М.Д., не може
да се направи извод, че ответниците са придобили собствеността върху процесния
имот, респективно че същите са имали качеството потребители на топлинна енергия
за процесния топлоснабден имот през процесния период.
По делото не е
представен нотариален акт за дарение, въпреки наведените твърдения в обратния
смисъл.
Непредставянето
на доказателства за настъпило правоприемство между В.М.Д.и ответниците в
настоящото производство не позволява да се направи извод, че всеки от
ответниците е собственик на определена част от имота.
В тази връзка
следва да бъде посочено, че правилно с доклада по делото първоинстанционният
съд е указал на ищеца, че не сочи доказателства за наличието на облигационни
отношения между страните за процесния имот и период, като от страна на ищеца не
е предприето активно поведение в тази връзка и не са направени доказателствени
искания, целящи установяването на това обстоятелство по делото.
Доколкото от
страна на ищеца не е проведено пълно и главно доказване на първата предпоставка
за уважаване на предявените искове, а именно, че през процесния период за
процесния топлоснабден имот между страните в производството е съществувало
валидно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия, по силата на
което ответниците са имали качеството потребители на топлинна енергия, то
настоящият съдебен състав намира, че предявените от ищеца искове са
неоснователни.
Предвид горното
първоинстанционното решение в обжалваната част, с която е признато за
установено, че В.С.Х. – А.дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД,
вр. с чл. 149 ЗЕ: 1/ сума в размер на 407.62 лева, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ап. 42 находящ се
в гр. София, ж.к. „********за периода 01.04.2014 г. – 30.04.2016 г.; 2/ сумата
в размер на 28,14 лева, представляваща стойността на предоставена услуга дялово
разпределение за периода 01.04.2014 г. – 30.04.2016 г. следва да бъде отменено,
като вместо това исковете за горепосочената сума следва да бъдат отхвърлени.
Първоинстанционното
решение в обжалваните части, с които СРС е отхвърлил претенциите за главница за
топлинна енергия за разликата над уважените размери от по 407,62 лева до
пълните претендирани размери от по 428,72 лева, за стойността на услугата
дялово разпределение за разликата над уважените размери от по 28,14 лева до
пълните претендирани размери от по 34,41 лева, както и за лихва за забава върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение за периода 15.06.2014 г.
– 02.05.2017 г. следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските в производството пред СРС:
С оглед изхода
на спора обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, с
която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.С.Х. – А., ЕГН ********** е осъдена да
заплати в полза на Т.С. ЕАД, ЕИК ******** разноски в исковото и заповедното
производство, съразмерно на уважената част от исковете в размер на 150,14 лева.
На основание чл.
78, ал. 3 ГПК Т.С. ЕАД, ЕИК ******** следва да бъде осъдено да заплати в полза
на В.С.Х.
– А., ЕГН ********** сумата от още 333,66 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство.
По отношение на разноските в производството пред
СГС:
При този изход
на спора право на разноски във въззивната инстанция имат ответниците в
първоинстанционното производството М.С.Х., ЕГН ********** и В.С.Х. – А., ЕГН **********,
които са направили своевременни искания за присъждането на такива.
М.С.Х., ЕГН **********
има право на разноски във връзка с въззивната жалба на Т.С. ЕАД, предвид
нейната неоснователност. От името на М.Х. се претендират разноски, извършени в
производството пред СГС, като са представени доказателства за извършени такива,
а именно за заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в
размер на 300 лева. От страна на въззивника Т.С. ЕАД е направено възражение за
прекомерност на претендираните от насрещните страни адвокатски възнаграждения, като
във връзка със същото, настоящият съдебен състав намира, че претендираното от въззиваемия
Х. адвокатско възнаграждение в производството пред СГС не е прекомерно и
отговаря на фактическата и правна сложност на делото, процесуалното поведение
на упълномощения представител, както и на минималните размери на адвокатските
възнаграждения, предвидени в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Предвид горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Т.С. ЕАД,
ЕИК ******** следва да бъде осъдено да заплати в полза на М.С.Х., ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС.
От страна В.С.Х.
– А., ЕГН ********** се претендират разноски, извършени в производството пред
СГС, като са представени доказателства за извършени такива, а именно за заплатена
държавна такса за разглеждане на депозираната от същата срещу
първоинстанционното решение въззивна жалба в размер на 25 лева.
Предвид
горното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
Т.С. ЕАД, ЕИК ******** следва да бъде осъдено да заплати в полза на В.С.Х. – А.,
ЕГН ********** сумата от 25 лева, представляваща разноски за заплатена държавна
такса в производството пред СГС.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 527648/07.11.2018г. по гр.д.№
60289/2017г. по описа на Софийски районен съд, 65ти състав в частта, с която е
признато за установено, че В.С.Х. – А.дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79,
ал. 1, ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ: 1/ сума в размер на 407.62 лева, представляваща
стойността на доставена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ ап.
42 находящ се в гр. София, ж.к. „********за периода 01.04.2014 г. – 30.04.2016
г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 12.05.2017
г. до окончателното ѝ изплащане.; 2/ сума в размер на 28,14 лева,
представляваща стойността на предоставена услуга дялово разпределение за периода
01.04.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума,
считано от 12.05.2017 г. до окончателното ѝ изплащане, както и в частта за разноските, с която на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК В.С.Х. – А., ЕГН ********** е осъдена да заплати в
полза на Т.С. ЕАД, ЕИК ******** разноски в исковото и заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковете в размер на 150,14 лева., и вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1
от ГПК от „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
срещу В.С.Х. – А., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** искове за признаване
за установено, че В.С.Х. – А., дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ: 1/ сума
в размер на 407.62 лева, представляваща стойността на доставена топлинна
енергия в топлоснабден имот, представляващ ап. 42 находящ се в гр. София, ж.к.
„********за периода 01.04.2014 г. – 30.04.2016 г., ведно със законната лихва
върху горепосочената сума, считано от 12.05.2017 г. до окончателното ѝ
изплащане; 2/ сума в размер на 28,14 лева, представляваща стойността на
предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.04.2014 г. – 30.04.2016
г., ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 12.05.2017
г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати в полза на В.С.Х. – А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от още 333,66
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 527648/07.11.2018г. по гр.д.№
60289/2017г. по описа на Софийски районен съд, 65ти състав в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на В.С.Х. – А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 25,00 лева,
представляваща разноски за държавна такса в производството пред СГС.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати в полза на М.С.Х., ЕГН **********,
със съдебен адрес: *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 300,00 лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
Решението е
постановено при участие на трето лице помагач на страната на ищеца – „Б.Б.“
ООД.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.