Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София,
……………...2014г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ 11 св, в открито съдебно
заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Е.К.
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ д № 594 по описа за 2012 г. и за да се
произнесе взе в предвид следното:
Предявена
е молба с правно основание чл.625 и сл. от ТЗ.
Молителя У.Б. АД е предявил молба с искане от съда да бъде
открито производство по несъстоятелност по отношение на дружеството
„Л.Б. „ ЕООД, ЕИК ******** .
В молбата се твърди, че ответникът има задължения спрямо кредитора
на значителна стойност, както следва :
-
По силата на договор за кредит № 001 / 11.12.2007г. и три анекса с него
последния с дата 30.07.2010г. , съгласно който молителя предоставил кредит в размер на
15 000 000 евро и краен срок за погасяване на 20.11.2010г., като по
този кредит ответникът е солидарно отговорен. Съгласно погасителен план, след
изтичане на гратисния период, кредитът е следвало да бъде върнат на шест
погасителни вноски – 3 000 000 евро на 31.10.2010г., 600 000
евро на 30.06.2011г., 3 600 000 евро на 31.10.2011г.,
1 200 000 евро на 30.06.2012г., на 3 600 000 евро на
31.10.2012г. и 3 000 000 евро на 03.06.2013г. За обезпечаване на
всички вземания по кредита – главница, лихви, такси и др. е учредена договорна
ипотека върху недвижим имот – нот.акт № 84,т.ІХ, рег.№ 5955,д.№1558 от
15.12.2007г. и втора такава с нот.акт № 60 д.№ 399 от 14.12.2007г.. Налице е и
обезпечение – особен залог по реда на Закона за особените залози върху всички
вземания, настоящи и бъдещи на солидарния длъжник по настоящи и бъдещи договори
за продажба на особени обекти от първата фаза на проекта на курортно селище – К.Д.К.
– гр.Ц.. Твърди, че към момента на предявяване на молбата са падежирали първите
три вноски по главницата по договора за кредит , но ответникът не е предприел
никакви действия да погасяват своите задължения. Твърди, че ответникът е в
невъзможност да изпълни задълженията си, а именно изискуема главница в размер
на 7 200 000 евро, изискуеми лихви в размер на 2 624 180.94
евро и съдебните разноски. Моли да се
обяви неплатежоспособността с начална дата 31.10.2011г., да откритието
производство по несъстоятелност и насрочване на първо събрание на кредиторите.
ОТВЕТНИКЪТ оспорва
молбата. Твърди, че е солидарно отговорен за задълженията , но има и втори
договор за кредит, сключен с кредитополучателя и който молителя не е
представил. Този договор е за довършване на обекта, но молителя не е изпълнил
задълженията си по него, като по него е следвало да се отпуснато още
10 000 000 евро за финализиране на проекта за изграждане на обекта К.Д.К..
Със спирането на финансирането дружеството се поставят в невъзможност да
осъществяват финансовите си задължения. Моли молбата на банката да бъде
отхвърлена или се подпише тристранно споразумение за уреждане на паричните
взаимоотношения. В хода на процеса представя доказателства за прехвърляне на
търговското предприятие и твърди, че в резултат на това няма задължения по
договора за кредит, съответно на това основание молбата за откриване на
производство по несъстоятелност е неоснователна. Наред с това твърди, че
дружеството е било част от по-голяма финансова група и като цяло нейното
финансово състояние не изпълнява показателите за неплатежоспособност.
Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към молбата
доказателства и събраните такива в хода на производството намира за установено
следното:
Видно от представеното
уведомление молителя със започване на настоящото производство е направил
уведомление по чл.78 от ДОПК до НАП.
Съдът намира за неоснователно
твърдението на ответникът, че така предявената молба е недопустим
Основателността на вземането на молителя, съответно изискуемостта по договора
за кредит е въпрос по съществото на спора.
По делото са представени
договорът за кредит 001/ от 11.12.2007г.видно от който банката молител е
отпуснат инвестиционен целеви кредит на трето лице Б.К. ЕООД. Кредитът в размер
на 15 000 000 евро е предоставен
на кредитополучателя за покриване на разходите, но не повече от 71
% от общата стойност на първата фаза на
проекта по строителството на първа фаза на Курортно селище К.Д.К., включващ
изграждането на 16 сгради с обща разгърната площ от 35 858 кв.м. Договорени
са съответните лихвени проценти и начина на издължаване на предоставения
кредит. Уговорен е гратисен период за плащания по главницата до 19 август
2009г. Погасяване на главницата е предвидено да се извърши на шест тримесечни
вноски след изтичане на гратисния период или сумите е следвало да се заплатят
от 20 август 2009г. до 20.11.2010 г.. Първоначалните условия по договора са
изменени с три допълнителни анекса към същия, като с втория от тях от
03.11.2009г. са предоговорени сроковете за погасяване на главницата, като
гратисния период за плащанията по нея е удължен до 30.10.2010г., като погасяването
отново е следвало да се извърши на шест равни вноски от 31.10.2010г. до 30.06.2013г. Видно от
съдържанието на договорите ответникът по настоящото дело е съдлъжник по
договорът за кредит.
По отношението на твърдението на
ответникът, че е налице втори договор от 11.01.2010г., с който банката е поела
задължение да предостави още 10 000 000 евро за довършване на обекта.
Съдът намира, че е било в тежест на ответникът да установи твърденията си, че
такъв договор е налице, както и обусловеността на изпълнението на задълженията
по първия договор от предоставяне на последващия транс от кредитът. След като
не е установил твърденията си за необходимо съдействие от страна на кредитора,
молител в производството, то съдът намира, че не би могло да се приеме наличие
на предпоставките на чл..95 от ЗЗД, а именно неоказано съдействие от страна на
кредитора, без което насрещната страна да не би могла да изпълни задълженията
си. В конкретния случай към датата на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност са просрочени три вноски, съобразно договорните
падежи – анекс 2, от главницата, но като размер анекса предвижда погашенията да
са на равни месечни вноски, а в молбата на кредитора са посочени различни по
размер погасителни вноски по главницата. Същият не е обосновал от къде
произтича разликата, но тъй като по анексът просрочената главница следва да е
7 500 000 евро, а по молбата се твърди общо просрочие от
7 200 000 евро за главницата, то съдът приема, че това задължение не
е изпълнено от кредитополучателя и тази част от главницата е изискуема.
В хода на делото е представен и
изпълнителен лист от 06.12.2012г. с който банката молител се е снабдила с
изпълнителен лист за вземанията си по договорът за кредит, като същият е
издаден за сумата от 23 000 000 евро, законната лихва от
12.10.2012г. и разноските за
производството – 89 968.18 лв. Едновременно с това е отправена и
нотариална покана до ответникът за предсрочно изискуемост на цялото вземане по
договора за кредит общо в размер на 19 288 632.42 лв.Тъй като се
представя от ответникът, съдът приема, че е редовно връчена.
Представени са нотариални актове,
с които банката за да гарантира вземанията си е учредила ипотеки, като същите
са върху имущество на съдлъжникът ответникът по делото, както върху недвижимия
имот, върху който се изграждат обектите, така и върху бъдещите обекти, които ще
се изградят върху имотът , като видно от представените нотариални актове № 60 от
14.12.2007г. и нот.акт 84 от 15.12.2007г. земята, част от нея, както и част от
изграждащите са сгради са собственост на
съдлъжникът Л.Б. ООД. Същото се установява и от нот.акт № 5 от 17.05.2006г. за
учредяване право на строеж и разпределение право на строеж представен по делото
от страна на ответникът. Притежаването на недвижими имоти от ответното
дружество се установява и от представеното извлечение от регистърът за
недвижими имоти при агенция по вписванията.
От представените по делото
доказателства за настъпили факти в хода на съдебното производство се
установява, че едноличния собственик на ответникът е взел решения да продаде
предприятието си на Б.К. ЕООД на дата 5.10.2012г.. Същият е сключил договор за
продажба на търговско предприятие от 8.10.2012г., в хода на настоящото
производство. Договорът е с нотариална заверка на подписите, но няма данни и не
се спори, че не е вписан в ТР . Няма данни за извършено вписване и АВ –
регистър за НИ, тъй както се посочи, видно от нот.актове дружеството е
собственик и на недвижими имоти. Като е
прехвърлил изцяло търговското предприятие на Л.Б. ЕООД на кредитополучателя Б.К.
ЕООД в договорът прехвърлителя изрично е посочил, че дружеството ще продължи да
осъществява дейност с ново предприятие. Видно от решението на едноличния
собственик и договор от 9.10.2012г. дружествените дялове на А.П., като
едноличен собственик са прехвърлени на Л.Б.
ЕООД . Това прехвърляне е вписано в ТР видно от представеното извлечение по
партидата на дружеството ответник. Основните спорни моменти е налице ли е
реално прехвърляне на търговското предприятие след като нямаме вписване на
прехвърлянето в търговския регистър, съответно остава ли задължен по договорът
за кредит прехвърлителя, който е поел задължение като съдлъжник по този договор
и следвало ли е да води това задължение като такова в своето счетоводство? Наред
с това ответникът навежда твърдения за нищожност на договора за прехвърляне на
търговското предприятие, тъй като противоречи на закона – чл.26,ал.1 ЗЗД и поради липса на предмет – чл.26,ал.2 ЗДД ,
прехвърлено е само част от предприятието, не са упоменати недвижимите имоти, а
наред с това поради липса на съгласие, тъй като прехвърлянето е извършено чрез
адвокат, представляващ и двете страни, без да има изрично упълномощаване по
реда на чл.38 от ЗЗД за договаряне сам със себе си. В конкретния случай е
неотносимо кой е собственик на ответното дружество. От значение е след продажбата на търговското
предприятие от 8.10.2012г- новото дружество дали е останало задължено и носили
отговорност за задълженията на продаденото вече предприятие. Едва като се даде отговор на тези въпроси може
да се направи извод за наличие на предпоставките по чл.608 от ТЗ т.е. дали
ответното дружество е неплатежоспособно или свръхзадължняло. Факт е, че с молба
22.02.2013г. ответникът твърди, че договорът за покупко-продажба на търговско
предприятие не е произвел действие, тъй като не е бил вписан, но не се
представят доказателства нито за разваляне на този договор, нито за обратна
прехвърляне на търговското предприятие, поради което съдът ще следва да направи
изводите си въз основа на така представените по делото писмени доказателства.
Съдът намира, че следва да
приеме, че извършеното прехвърляне на търговското предприятие е действително.
Съдебната практика е приела, че вписването в ТР има само оповестително, но не и
конститутивно действие и не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето на
търговското предприятие. Това касае и вписването в регистъра за недвижими
имоти, ако прехвърленото предприятие притежава недвижими имоти. И в този случай
вписването има оповестително действие. Относно характера на вписването –
решение по чл.290 ГПК – Решение № 115/ 1.10.2009г. по т.д. 308/ 2009г., както и
Решение № 122/ 31.12.2009г.,т.д.122/2009г. ТК. Като се съобрази съдържанието на
договорът за прехвърляне на търговско предприятие от 08.10.2012г. с него
ответникът е прехвърлил на трето за настоящия спор лице търговското си
предприятие, а именно формираната към
този момент съвкупност от права, задължения и фактически отношения. В чл.3 от договора
е посочена цената – 1 лев.Изрично е посочено, че следва имуществото и
документите да се предадат под опис, като такъв в конкретния случай не е
представен. Съдът намира, че липсата на такъв опис не води до нищожност на
договорът. По същество договорът не е нищожен поради липса на предмет, тъй като изрично е
посочено, че се продава цялото предприятие, което предполага цялото имущество
на дружеството, вкл. и недвижимите имоти. Не може да се мисли и за липса на съгласие,
тъй като видно от представеното пълномощно, с което се е легитимирал адв. М.
представляващ и продавача и купувача, същият е упълномощен да договоря при
условията на осн.чл.38 от ЗЗД. Същият е
представлявал и двете дружества при извършването на продажбата. Относно цената
на сделката , съдът намира, че доколкото законът не предвижда някакъв минимум
на цена в тези случай, при продажба на търговско предприятие и доколкото се
продава не само имуществото, но и задълженията, при наличие на
неравнопоставеност, това би могло да е основание за водене на исковете по чл.646 и 647 от ТЗ, ако са налице
предпоставките за това, но цената от 1 лев , в конкретния случай не би могла да
обоснове нищожност предявима по реда на чл.26 от ЗЗД.
Въпреки, че ответникът е продал търговското си предприятие, то
същият е останал солидарно задължен за задълженията на това предприятие до
тяхното погасяване на осн.чл.15,ал.3 от ТЗ.
Към датата на подаване на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност 09.02.2012г. задълженията по целия договор за кредит не са били изискуеми, и същият не е обявен за
предсрочно изискуем. В хода на съдебния процес обаче е заведено заповедно
производство и спрямо ответникът и купувачът на неговото предприятие, съответно
и двамата задължени по договорът за кредит е издаден изпълнителен лист за
сумата от 23 000 000 евро, в едно със законната лихва, поради което
следва да се направи извод, че молителя е заявил вземанията си по договора
спрямо кредитополучателя и съдлъжникът по договора за кредит и ответник в настоящото
производство.
По отношение на твърдения на
ответникът, че се касае за една финансова група от няколко предприятия, която
като цяло е в добро финансово състояние. В тежест на ответникът е да установи
финансовата група в нейната цялост, съответно зависимостта на всяко предприятие
и неговата самостоятелност. Няма данни по делото, кои са фирмите в тази
финансова група. Не е налице пречка, в зависимост от финансовото състояние
несъстоятелността да обхване само отделно предприятие от финансовата група, в
зависимост от самостоятелността на всяко от предприятията.
От приетата по делото съдебна - счетоводна
експертиза и допълнения към нея, изработвани относно показанията за ликвидност,
автономност и свръхзадлъжнялост, съобразно различните твърдяни хипотези относно
състоянието на ответникът от страните, се
установява следното: В първоначално изготвеното и прието заключение се
установява, че въз основа на счетоводния баланс за изследваните периоди 2009 –
2012г. пасивите на ответникът възлизат за 2009г. – 22 233 х. лв., а за 2012г. – 12 043 х. лв. Задълженията
по получените аванси са общо в размер на 314 х. лв. към четири лица – две
юридически и две физически такива, задълженията към доставчиците към
31.12.2011г. възлизат в размер на 299 х.лв. и към 31.05.2012г. са в размер на
312 х.лв. към общо 37 броя контрагенти. Други задължения – към Л.Х.Г. и към КНТ
ЕООД възлиза в размер на 166 913.07 лв. Задълженията общо са в размер на
814 х.лв., като 312 х.лв. са просрочени и са посочени в баланса като задължения
над 1 год. Задълженията към НАП са в размер на 34 х.лв. и съставляват 4.18 % от
вс.задължения. Същите са просрочени. Вещото лице е установило, че задълженията
на доставчиците не се обслужват, като след
01.01.2012г. няма плащане на задълженията към доставчиците на
дружеството и на данъчните задължения . Вещото лице е установило активи
съобразно баланса – за 2009г. – 22 233 х.лв., за 2012г. – 12 043 х.
лв. Основен дял в структурата на активите имат
дълготрайните такива - към 31.05.2012г.
- 4 965 х. лв., а краткотрайните към 31.05.2012г. са 3 746
х.лв.Последните са формирани от акции в дялове и краткосрочни вземания от около
12 длъжника. С най-голяма стойност са ДМА са земи терени в гр.Ц. на стойност
3 926 х.лв. Размерът на вземането на дружеството от едноличния собственик
на капитала А. П. е 23 450 лв. При този баланс вещото лице е направило
извод, че за периодът 2009 г. – 2010г. коефициентът на финансовата автономност
е над 1-ца, а за периода 2011г. и 31.05.2012г. е неколкократно над 1-ца, което показва,
че собствения капитал на Л.Б. ЕООД
конкретно към 31.12.2011г. покрива почти 14 пъти всички задължения на
дружеството. Изследваните са и показателите за обща, бърза, незабавна и
абсолютна ликвидност, като за да може дружеството да посрещне краткосрочните си
задължения, то краткосрочните активи трябва да бъдат поне равни на задълженията
т.е. съотношението трябва да има стойност по-голяма или равна на 1-ца.
Коефициента на обща ликвидност за 2009г. и 2010г. имат стойност под 1-ца но за
2011г. и 2012г. са значително над единица. Коефициентите за незабавна и
абсолютна ликвидност имат ниски стойности, поради малкия размер на паричните
средства – 3 212.68 лв. общо на каса и по банкови сметки. За изследвания
период дружеството е получило приходи в размер на 2 916 х.лв. и е
извършило разходи възлизащи в размер на 3 976 х.лв. и реализирания
финансов резултат е 1060 х.лв. загуба. За 2009г. разходите надхвърлят
значително приходите. При извършена проверка на вещото лице относно
задълженията по ответникът по кредитът същото е констатирало, че в
счетоводството на банката задължението се води на кредитополучателя, като към
31.05.2012г. задължението възлиза в размер на 15 000 000 евро, от
които 7 200 000 евро изискуема главница и лихви
3 112 096.77 лв. Ответникът също не е отразил в своя баланс
задължение към банката по договор № 001 от 11.12.2007г. Вещото лице е дало като
алтернативен вариант отчитане на задълженията на ответникът по договорът за
кредит, като в този случай коефициентите на обща, бърза,незабавна и абсолютна ликвидност за целия период падат под
единица, като коефициентът на задлъжнялост към 31.05.2012г. е над единица,
както и към 31.12.2011г. Ако се приеме алтернативния вариант с отчитане на
задълженията по договорът за кредит, то дружеството в този случай не разполага
с достатъчно имущество за покриване на всички текущи задължения Вещото лице е констатирало, че през 2011г. от
актива на дружеството са излезли ДМА в размер на 5 009 х.лв., в т.ч. земи
– 2361 х.лв., сгради 1 567 х.лв., машини и производствено оборудване за
1 081 х.лв.Към 31.05.20120г. Л.Б. ЕООД разполага с дълготрайни активи в
размер на 4 965 х.лв., от които земи в гр.Ц. - 3 926 х.лв. машини и оборудване – 66
х.лв.,ДНМА в размер на 940 х.лв. и ДФА в размер на 26 х. лв. и отсрочени данъци
– 7 х.лв.Към 31.05.2012г. към този алтернативен вариант задълженията на
банката, вкл. с задълженията по договора за кредит възлизат в размер на 20 929 хил.лв.,
които задължения надвишават активите му с 15 864 х.лв.. Според отговорите
на вещото лице обаче, като солидарно отговорен длъжник, на кредитополучател
ответникът няма задължения да отразява тези задължения по договора за кредит
като свои задължения в ГФО. В основния вариант на тази първа експертиза вещото
лице прави извод, че към 31.05.2012г. дружеството е ликвидно и активите
превишават многократно пасивите и то може да изпълнява задълженията си към
кредиторите и техните вземания могат да бъдат удовлетворени.
С допълнителното заключение от
17.09.2013г. вещото лице е изчислило показателите за финансовото състояние на дружеството
ответник на база изготвения консолидиран отчет на Б.К. ЕООД и предвид твърдяния
като дължим и приет за предоставен допълнителен размер по кредитът в размер на
10 000 000 евро. В този случай показателите за обща и бърза ликвидност
са над единица, а на незабавна и абсолютна ликвидност са много под единица, дружеството дава показател за
финансова автономност много над единица – 17.2470, като и под единица е
коефициента на задлъжнялост. При съобразяване като предоставена допълнителната
сума по кредита в размер на 10 000 000 евро коефициентът на обща
ликвидност се подобрява, но задлъжнялостта се увеличава от 7.804 на 11.915 .
Този кредит реално сумата по него не е предоставена, като вещото лице го е
съобразила само като алтернативен вариант, а и не би могъл да стане изискуем,
посочено е от вещото лице като дългосрочно задължение. Ако би бил предоставен
той би подобрил ликвидността на ответното дружество, но сериозно би увеличило
задлъжнялостта му. От друга страна самата страна не е кредитополучател, той би
имал отговорност само при евентуално неизпълнение на задълженията. Материалните активи на дружеството са към
31.10.2012г. общо в размер на 7 724
х.лв. или 3 978 х.лв., от които земя 3 926 х.лв. и машини и
производствено оборудване в размер на 52 х.лв. и оборотен капитал – материални
запаси в размер на 3 746 х.лв.Активите – дълготрайни материални активи
които към 01.01.2011г. са с балансова стойност 7 854 272.22 лв., от
които земя 6 297 190.06 лв. и сгради 1 567 082.16 лв., осчетоводени
по стойността на придобиване. Със счетоводна операция от 26.05.2011г. е
осчетоводена апортна вноска на недвижими имоти от ответникът в дружество П.Б.
АД на обща стойност 6 964 400 лв. , като почти всички недвижими имоти
по баланса на ответното дружество са апортирано в това ново дружество, като за
ответникът са останали двата имота – земя в гр.Ц.. Различните показатели за
рентабилност на ответното предприятие са отрицателни величини и всеки от тях
показва степента на декапитализация на дружеството за целия изследван период
2009г. – 2012г. тъй като през този отчетен период дружеството е реализирало
финансов резултат загуба. Предвид установените коефициенти за ефективност на
разходите и на приходите може да се установи, че за изследвания четиригодишен
период разходите надвишават приходите и може да се направи извод, че дейността
на дружеството не е била особено ефективна.
Капиталът на дружеството за изследвания период се променя в посока към
намаление , което се дължи на реализираната загуба при осъществяване на
дейността на ответникът. Когато вещото лице не отчита задължението на
ответникът към финансови предприятия вещото лица прави извод, че коефициентът
на обща и бърза ликвидност е неколкократно над 1 за 2011 и 29012г. и бележи подобрение
спрямо предходните години. Във варианта със задължението към финансовите
институции по договора за инвестиционен кредит коефициентите за ликвидност
изчислени от вещото лице падат под единица, те. под норматива, а коефициентът
на финансова маневреност е отрицателна
величина. Наличните краткотрайни активи не са достатъчни за изплащане на
текущите задължения. Доколкото консолидирания баланс касае Б.К. ЕООД, който не
е страна в настоящото производство същото не следва да се взема в предвид. Същият
обаче показва, че показателя за обща ликвидност е под, но близо до единица,
финансовата автономност на това дружество под норматив от 0.33 , а
задлъжнялостта е над 7 пъти.
Като цяло съдът намира, че следва
да се съобразяват данните установени от вещото лице, като се съобразяват
задълженията на ответникът по делото и към финансовите институции т.е. и към
молителя, независимо, че той не е осчетоводил тези свои финансови задължения.
Съдът намира, че това е така, тъй като докато той е бил само солидарен
съдлъжник, не е имал задължение да осчетоводи вземанията по кредита, като свои
задължения, тъй като не са били изискуеми, а той не е кредитополучател и няма
задължение за погашенията по главница и лихви, докато кредитът не стане изцяло
и предсрочно изискуем. В хода на съдебното производство обаче тази изискуемост
е настъпила, тъй като е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист и тези обстоятелства следва да се съобразят как се отразяват върху
финансовото състояние на дружеството.
С второто допълнително заключение
вещото лице е преизчислил параметрите на консолидирания баланс на другото
свързано дружество Б.К. ЕООД с включване в актива на баланса на сумата от
10 000 000 евро към дата 30.10.2010 като дългосрочно задължение , в
този случай коефициентът на обща ликвидност се подобрява, но се влошава
коефициента на финансова автономност и задлъжнялостта, което е видно и от
предходното обсъдено задължение. Публикуваните ГФО на двете свързани дружество
– ответното и кредитополучателя представляват индивидуални отчети и баланси на
всяко от дружествата. Към 31.12.2012г. няма отразена сделката по ГФО по
продажба на търговското предприятие на дружеството ответник. По ГФО дружеството
осъществява дейността си със същите активи и пасиви, без да води задължение към
финансови предприятия. Задължението по договорът за банков кредит № 1 от
11.12.2007г. към У. Б. АД се води от счетоводството на Кредитополучателя Б.К.
ЕООД. С договорът за продабжа на търговското предприятие Л.Б. ЕООД на Б.К. ЕООД последното дружество разполага с
активите на двете дружества, така както са отразени в консолидирания баланс.
Във вариант, че задължението за кредит се включи като краткосрочно задължение в пасива на баланса и в актива същата сума се включи като разход
са бъдещ период , то всички показатели за ликвидност са под единица и следва
извод, че дружеството не разполага с достатъчно имущество за покриване на
текущите си задължения. Във вариант, че това задължение се включи към едно
изцяло ново предприятие, то тогава всички коефициенти на ликвидност имат нулеви
стойности, тъй като дружеството не притежава имущество и краткотрайни активи за
погасяване на каквито и да е задължения.
С третото допълнително заключение
са дадени изчисления на коефициентите на ликвидност на ответникът съобразно
капиталът на дружеството ответникът, и липсата на имущество след продажбата на
предприятие и съответно ако се приеме наличие на задължения по договора за
кредит, предвид солидарна отговорност, и в този случай всички коефициенти на
ликвидност са под единица, но е налице свръхзадлъжнялост – 5867.40 Във вариант на липса на активи и задължения
по счетоводен баланс за 2013г. – коефициентите имат нулева стойност,а по
консолидирания баланс на Б.К. ЕООД към
31.10.2012г. и към 31.12.2013г. общата
ликвидност за 2013г. е подобрена – над единица, останалите показатели за
ликвидност са под единица и имаме и значителен коефициент на задлъжнялост.
И в четвъртото допълнително
заключение вещото лице алтернативно е изследвало финансовото състояние на
ответното дружество , което в своя ГФО за 2013г. също не е отразило задължение
по договора за банков кредит. Задължението се води в счетоводството на Б.К.
ЕООД и към 31.12.2013г. е в размер на
35 492 373.90 лв.В този случай коефициентите на ликвидност са под
единица и коефициента на задлъжнялост е значителна величина – 3.3110 .
Доколкото кредитът е станал изцяло изискуем към 30.06.2013г. , формираното
задължение по договорът за кредит следва да се отрази в баланса на ответникът
към 31.12.2013г. следва да се отрази
като краткосрочно задължение. Съдът не възприема изводът в това заключение ,
че при наличие на солидарна отговорност и продадено предприятие всички
коефициенти биха били нулеви стойности, тъй като това влиза в противоречие на
отговорът даден в третото допълнително заключение – задача 1, втори
алтернативен вариант. При отчитане данните в консолидирания баланс на Б.К. ЕООД
към 31.12.2013г. с включен актуален
размер на задължението към У.Б. АД – 35 492 х. лв. то стойностите на
коефициентите на обща ликвидност са в размери под 1, а коефициента на
задлъжнялост е 6.4073.
При така установената фактическа обстановка
съдът прави следните правни изводи :
Следва да се прецени от събраните
по делото и обсъдени по-горе доказателства установява ли се наличие на
предпоставките на чл.608 от ТЗ. Налице ли са търговски взаимоотношения между
страните, а именно ответникът безспорно е съдлъжник по договор за кредит № 001
от 11.12.2007г., което се установява от съдържанието на договора. Встъпването
му в договора е със съгласието както на кредитополучателя, така и на кредитора,
на осн.чл.101 от ЗЗД и отговорността му е солидарна с тази на
кредитополучателя. Същият обаче не е кредитополучател, срещу неговото
задължение няма насрещно задължение на банката, която предоставя кредита само
на един кредитополучател. Отговорността на ответникът съдлъжник, произтича от
вътрешните му отношения със кредитополучателя. Независимо, че основанието на
банката да насочи претенциите си за изпълнение на задължението за заплащане на
дължимите суми по договорът за кредит е договорът, то съдлъжникът не е страна
по основното правоотношение по предоставянето на кредитът, неговото задължение
е акцесорно и е в зависимост от съществуването на задължението на кредитополучателя. Предвид на
това съдът намира, че вземането на банката не може да се определи като такова
по търговска сделка. Встъпването в дълг едновременно и наравно с основния задължен,
а не заместването в дълг, е вид обезпечение на задължението на основната
страна, но след като страната встъпила като съдлъжник не ползва права от
сделката, то тя не е страна и нейните задължения не може да се определят като
такива произтичащи от търговска сделка. В този смисъл не е налице една от
основните предпоставки предвидени в чл.608 от ТЗ за да може да се открие производство по
несъстоятелност спрямо ответникът – вземането на молителя и неизпълнение на
ответникът да произтичат от общ фактически състав, да са страни в общо
правоотношение, да са страни в търговска сделка. Както се посочи по-горе именно
тази предпоставка не е налице.
По отношение на останалите
обсъждани в производството възражения и предпоставки, съдът както е приел
по-горе намира, че продажбата на търговското предприятие е породило действие, независимо че няма вписване нито в търговския
регистър, нито в регистърът за недвижимите имоти. Дружеството обаче е останало
задължено за задълженията, които е имало във в обема на продаденото предприятие
до момента на продажбата. С продажбата на търговското предприятие са продадени
и задълженията му като съдлъжник . Същото обаче следва да отговаря за тях и
след тази продажба, предвид изрично установената солидарна отговорност в
разпоредбата на чл.15,ал.3 от ТЗ. За това съдът намира, че ответникът е имал
задължение да отрази в счетоводния си баланс задълженията си към банката с
настъпването на пълната изискуемост по договора за кредит т.е. в баланса към
31.12.2013г. тъй като пълната изискуемост по договора за кредит е настъпила в
хода на съдебното производство. С оглед на това възприема относно финансовото
състояние на ответното дружество вариантът даден в т.1 – алтернативен от
заключителната част на третото допълнително заключение на ССЕ , а именно с
осчетоводяване на солидарното задължение и показатели за ликвидност под единица
и свръхзадълженост. След като дружеството е останало солидарно задължение тези
негови задължения следва да се осчетоводят по баланса на новото предприятие,
тъй като съществуват. Макар и подобна правна логика да влиза в противоречие с
това, че имаме изцяло ново предприятие, след като се запазва отговорността за
старите задължения по силата на закона – чл.15,ал.3 от ТЗ, то задълженията
следва да се отразяват счетоводно, тъй като обективно съществуват при условията
на солидарност, още повече че първо за тях отговаря прехвърлителя, а след това
преобретателя. Независимо от това
установено финансово състояние на ответникът съобразно изложеното по-горе съдът
намира, че не е налице едно от основните изисквания на законът, а именно
невъзможността на ответникът да изпълни задължението си към молителя да
произтича от търговска сделка и поради това искът с правно основание чл.625
вр.чл.608 от ТЗ следва да се отхвърли изцяло като неоснователен на осн.чл.
631 от ТЗ.
По отношение искането за
разноски. Предвид изходът по спора разноски се следват на ответникът. По делото
липсва списък, въпреки твърдението за представянето му. Ответникът е
представляван от 1 адвокат като е
вписано възнаграждение в размер на 690 000 лв. Направени са разноски и за
задачи на вещото лице в размер на 700 лв. Съдът намира, че разноските за
експертиза следва да се поемат изцяло от молителя и същият да бъде осъден да ги
заплати на ответникът. Предвид направените разноски за адвокатско
възнаграждение съдът намира, че размерът на възнаграждението е несъразмерно
голям с оглед сложността на спора. Нормата на чл.36, ал.2 от Закона за
адвокатурата препраща към наредба определяща минималните размери на
адвокатските възнаграждения – Наредба № 1 от 2004г. В разпоредбата на чл.7,ал.3
вр.ал.2 от Наредба № 1 от 2004г. се предвижда, че размерът на
адв.възнаграждение се определя по методиката на ал.2 от чл.7 въз основа на
предявените претенции . Съдът намира, че трудно би могло да се приложи
хипотезата на предявени вземания в производството по несъстоятелност, тъй като
решението на съда няма сила на присъдено нещо спрямо тези вземания, те са само
твърдения и се установява наличие на вземания от търговска сделка, но след
откриване на производството тези вземания се установяват самостоятелно и
отделно, с отделно искане и доказателства. В тази първоначална фаза се
установява само наличието на търговска сделка между страните и вземания във
връзка с нея. В конкретния случай размерът на твърдяни и установени вземания на
банката са променяни и са нараствали в хода на производството, като същите
обаче по същество не се присъждат с това решение. Държавната такса в тези
производства също не е обвързана от размерът на претенциите. Предвид на тези
съображения съдът намира, че в този случай съдът би могъл да слезе под
минималния размер определен с Наредба № 1/ 2004г. Банката молител претендира
спрямо ответникът вземане в размер на 19 216 316 лв. и определеното
по реда на чл.7,ал.3 вр.ал.2 от Наредба №1 от 2004г. би възлизала в размер на
577 019 лв. В адвокатското възнаграждение е договорено възнаграждение в
размер на 690 000 лева. Съдът намира, че адвокатското възнаграждение не би
могло да изпълнява ролята на обезщетение за евентуални вреди от предявяване на
молба за откриване на производство по несъстоятелност. Интересът в това
производство се формира както от дължимоста на твърдяното вземане , така и от
установеното финансово състояние на ответното дружество. Предвид на това съдът
намира, че сложността на спора предполага размерът на адвокатското
възнаграждение да се определи в размер на 57 702 лв. / 10 % от 577 019 лв.
/ . Като се прибави и дължимото за възнаграждение на вещо лице молителя следва
да бъде осъден да заплати на ответникът разноски за настоящото производство в
размер на 58 402 лв. на осн.чл.78 ГПК.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВРЪЛЯ като неоснователна молбата с пр.осн.чл.608 от ТЗ предявена от У.Б.
АД *** срещу Л. Б. ЕООД *** за откриване спрямо дружеството на производство по
несъстоятелност.
ОСЪЖДА У.Б. АД *** да заплати на Л.Б.
ЕООД *** сумата от 58 402 лв.
/ петдесет и осем хиляди четиристотин и два лева / разноски за прозиводството
на осн.чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 7-дневен срок от уведомяването на страните пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :