Решение по дело №878/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е директора на дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] с адрес [населено място], [улица], ет. 4. В производството касаторът участва чрез пълномощници – юрисконсулти С. Н. и В. И.-Н..

Ответник по касация е Бестимар ЕООД, ЕИК:*********, с адрес [населено място], [жк], бл.77, партер между вх.7 и вх.8. Ответникът по касация взема участие в касационното производство чрез пълномощник – адвокат Р. П. от АК Бургас.

Жалбата е насочена срещу решение № 241/01.04.2024г. по АНД № 41/2024г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 02-2300385/02.11.2023г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], с което на касатора е наложена имуществена санкция 1 500.00лв. за извършено нарушение по чл.414 ал.1, вр. с чл.303 ал.3 от Кодекса на труда.

В мотивите си първоинстанционният съд е приел, че не е доказано по несъмнен начин основното обстоятелство, въз основа на което е привлечено към отговорност дружеството, а именно, че непълнолетното лице И. С. действително е полагало труд в кухнята на посочения в НП обект.

В касационната жалба се обосновават доводи за законосъобразност на наказателното постановление, и респективно необоснованост на отменителното първоинстанционно решение. Касаторът счита, че събраните доказателства установяват полагането на труд от непълнолетното лице, а изводите на съда в обратен смисъл са необосновани. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.

Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита изводите на първоинстанционния съд за правилни и обосновани. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на обжалвания съдебен акт касационната инстанция преценя съобразно пределите, посочени в чл.218 от АПК - в рамките на направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.

От фактическа страна първоинстанционният съд приел, че Бестимар ЕООД стопанисвало търговски обект – бирария Даляна, намираща се във в.[населено място], парк Росенец. Обектът бил включен в специален списък на ДИТ с работодатели, за които при предходни проверки било установено неспазване на трудовото законодателство. Н. 10.08.2023г. на проверка в обекта пристигнали трима инспектори от ДИТ – М. С., С. С. и М. Т.. Сиромахова и Т. влезли в търговската част на обекта като клиенти, поръчали си напитки, седнали на клиентска маса и започнали да събират информация кои лица работят като сервитьори и на бара. Нямали видимост кои са лицата, работещи в кухнята. И. С. в това време изчаквала в близост до задния служебен вход на кухнята. След като събрали необходимата им информация Сиромахова и Т. уведомили С. и започнали проверката, като се легитимирали и влезли в кухнята. Установили, че в кухнята се намирали две лица, едно от които било посочената в наказателното постановление И. С., за която в последствие се установило, че е непълнолетна и за нея няма издадено разрешение от инспекцията по труда за работа по реда на чл.303 ал.3 от КТ. Горните факти не са спорни по делото и се установяват от събраните доказателства.

Спорно е дали непълнолетната И. С. е полагала труд, като събраните в тази насока доказателства са противоречиви, а формираните от първоинстанционния съд фактически изводи са за недоказаност на това централно обстоятелство.

Приложена е изготвена при проверката справка-декларация, в която И. С. е посочила, че работи за Бестимар ЕООД от м.юли 2023г. без сключен трудов договор като общ работник, с работно време от 11 часа до 19 часа, с два почивни дни седмично и един час дневна почивка, с уговорено трудово възнаграждение 800лв. Посочено е собственоръчно от С., че в момента на проверката е пържила картофи.

По преписката са приложени писмени обяснения от И. С. и майка и (приложено е и удостоверение за раждане) К. С. с дата 15.09.2023г. В тези обяснения двете твърдят, че само майката е работила в бирарията, а детето И. е дошло да и иска пари за да пътува за Бургас, на което К. отказала и двете се скарали. Когато И. вече си тръгвала от кухнята на заведението, проверяващите я върнали и я накарали да попълни документи, че работи там. Именно тези обстоятелства за изложени в депозираното на 18.09.2023г. възражение от Бестимар ЕООД по съставения акт за установяване на административно нарушение. Същите обстоятелства К. С. сочи и в показанията си при разпита и като свидетел в първоинстанционното производство, като допълва, че те двете са били в кухнята при проверката, тя е уведомила проверяващите, че И. и е дъщеря и не работи там, а след това И. и е споделила, че проверяващите са и казвали какво да напише в справката.

Пред първоинстанционния съд са разпитани извършилите проверката инспектори.

Като свидетел по делото е разпитана участвалата в проверката инспектор С., която потвърждава данните по АУАН и дава допълнителни сведения. След като изчакала пред задния изход на кухнята на бирарията, С. била уведомена, че колегите и се легитимират и започват проверката, при което влязла в кухнята. Констатирала, че там се намират момче и момиче, като за последното в последствие установили, че е И. С.. И. била с престилка и работила с фритюрниците, в които се пържели картофи. След това И. попълнила приложената по преписката справка.

Като свидетел по делото е разпитана и инспектор Сиромахова, която потвърждава данните по АУАН и дава допълнителни сведения. След легитимацията и започването на проверката Сиромахова огледала кухнята, към която до преди това нямала видимост. Видяла в работното помещение момче и момиче с работна престилка, за което в последствие се установило, че е И. С.. Последната не отказала да попълни справка-декларация за полагания труд. При попълването на справките голяма част от работещите в обекта (общо 13 души) не знаели как да попълнят графата за работно време, тъй като били на смени. Затова проверяващите давали указания, включително и на И., да попълнят работното време за деня на проверката. Свидетелката сочи, че до нея не е достигнала информация, че И. е дъщеря на друго работещо в обекта лице.

Като свидетел е разпитана и инспектор Т. , която потвърждава данните по АУАН и дава допълнителни сведения. Тя също след легитимацията влязла в кухнята за да види кой работи там. Установила момче и момиче (И. С.), които правили някакви заготовки на една маса. Зад тях имало работещи фритюрници и от време на време момичето правило нещо на тях. При попълването на справките никой от работниците не е казал, че не работи там, а всички отговаряли утвърдително на поставения в този смисъл от проверяващите въпрос.

Като свидетел пред първоинстанционния съд е разпитана и П. С. – едно от лицата, за които било констатирано, че работи в обекта при извършването на процесната проверка. Св.С. също отрича да е работила там, като твърди, че е присъствала единствено за да осъществи контакт с приятеля си, който работи там. Казала на проверяващите, че не работи там, а те „със сила“ я накарали да попълни декларацията и я заплашили „със 112“. Същите „сила“ и заплаха инспекторите отправили и спрямо И. при попълването на нейната справка-декларация. Свидетелката не сочи в нещо да се е изразила тази „сила“, както и не сочи защо подаването на сигнал към [тел. номер] тя счита за заплаха. Липсват данни и изобщо твърдения инспекторите да са извършили конкретни действия, които биха могли да се разглеждат като насилие. От друга страна подаването на сигнал по [тел. номер] е законно регламентирана дейност по опазване на законността и предпазване живота, здравето и имуществото на гражданите от незаконни въздействия, т.е. такъв сигнал не може да се разглежда като заплаха.

При така събраните доказателства настоящата инстанция възприема фактически изводи, различни от тези на първоинстанционния съд.

Показанията на разпитаните като свидетели инспектори са дадени от лица, за които липсват предпоставки да бъдат ценени като предубедени или заинтересовани. Същите не съдържат съществени противоречия. Инспекторите са единни в това, че : (1) са видели детето И. С. в кухнята на стопанисвания от ответника по касация търговски обект; (2) И. не е била с майка си, а с лице от мъжки пол в това помещение; (3) И. е била с работна престилка; (4) И. е извършвала дейности по приготвяне на храна. Всички тези обстоятелства сочат, че присъствието на И. в кухнята на заведението е било с цел полагане на труд. Този извод е потвърден от поведението на И. в момента на проверката, която устно и писмено е признала, че работи в кухнята. Оспорването на това обстоятелство е станало много по-късно в хода на реализиране на правото на защита на привлеченото към отговорност лице.

Данните по преписката и по делото за оказан натиск от страна на инспекторите върху И. С. за посочване на неверни данни в справката-декларация, са недостоверни. От една страна липсва логичен мотив за инспекторите да реализират такова незаконосъобразно поведение. От друга страна данните за такова поведение и за липсата на полаган труд от И. С., се съдържат в показанията на работещи в същия обект други лица. Показанията и сведенията от работещите не могат да се считат за достоверни в конкретната ситуация, тъй като тези лица, след като са се съгласили да работят при установените условия, очевидно имат интерес за запазване на това незаконно, но изгодно за тях положение, съответно имат личен мотив да „защитят“ работодателя си.

След като И. С. при извършената проверка е била непълнолетна и е работила при ответника по касация без предварително издадено за тази цел разрешение на ДИТ Бургас, правилно административнонаказващият орган е приел, че е осъществен състава на административно нарушение по чл.414 ал.1, вр. с чл.303 ал.3 от КТ, за което е определил имуществена санкция в минималния размер [рег. номер].

Наказателното постановление неправилно е отменено от първоинстанционния съд. Касационната жалба е основателна, поради което на основание чл.221 ал.2 от АПК първоинстанционното съдебно решение следва да се отмени, като на основание чл.222 ал.1 от АПК се постанови ново по същество, с което наказателното постановление се потвърди.

По повод направеното искане и на основание чл.143 ал.4 от АПК, във връзка с чл.63 ал.3 от ЗАНН ответникът по касация следва да заплати на касатора разноски (възнаграждение за юрисконсулт) за двете инстанции в размер 200лв.

Мотивиран от изложеното А. съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 241/01.04.2024г. по АНД № 41/2024г. на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-2300385/02.11.2023г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ [населено място], с което на касатора е наложена имуществена санкция 1 500.00лв. за извършено нарушение по чл.414 ал.1, вр. с чл.303 ал.3 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА Бестимар ЕООД, ЕИК:*********, с адрес [населено място], [жк], бл.77, партер между вх.7 и вх.8, да заплати на дирекция „Инспекция по труда“ [населено място] с адрес [населено място], [улица], ет. 4, 200лв. разноски по делото в двете инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.