Р Е
Ш Е Н
И Е № 22
гр.
Силистра, 22.02.2021 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
Административен съд Силистра, в открито съдебно заседание
на четвърти февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав: съдия
Павлина Георгиева-Железова при участието на секретаря Румяна Пенева разгледа
докладваното от административния съдия А.Х.Д.№ 248 / 2020 г. по описа на Административен
съд – гр.Силистра, и, за да се произнесе, взе предвид следното :
Образувано е по жалба на Д. ***, чрез адв.
А.Г., против заповед № РД-15-04-5 / 20.11.2020 г. на Директора на Регионална
здравна инспекция-Силистра за прекратяване на служебното му правоотношение на
основание чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния
служител (ЗДСл).
Оплакванията в жалбата са за противоречие
с материално-правните норми и несъответствие с целта на закона. Претендира се
за отмяна на оспорения акт и за присъждане на разноски.
Ответникът – Директорът на РЗИ-Силистра, чрез
юрисконсулт М.Н., оспорва жалбата като неоснователна. Представя писмен отговор;
в съдебно заседание поддържа тезата си за неоснователност на оспорването и претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Силистра, въз основа
на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:
Жалбоподателят Д.Д. е назначен за първи
път на държавна служба в РЗИ-Силистра на длъжност "инспектор" в Дирекция
"Обществено здраве" към РЗИ, със заповед № РД-15-01-2 / 30.09.2019 г.
на Директора на РЗИ-Силистра, издадена на основание чл. 12 от ЗДСл., с начален
срок на служебното правоотношение – 01.10.2019 г.
По време на действие на служебното
правоотношение жалбоподателя е ползвал 39 работни дни отпуск, в това число - неплатен
и платен – в това число и платен поради поради временна неработоспособност.
С оспорената заповед № РД-15-04-5 / 20.11.20120
г. служебното правоотношение е прекратено считано от 24.11.2020 г. на основание
чл. 12, ал. 1 от ЗДСл.
По делото са представени писмени
доказателства - служебна книжка, длъжностна характеристика и цитираните по-горе
административни актове.
При тези доказателства настоящата
инстанция намира жалбата за неоснователна.
Административният акт е издаден от
компетентен орган в рамките на неговите правомощия като орган по назначаване /чл.
9, т. 6 от Устройствения правилник на РЗИ/ - Директора на РЗИ - Силистра.
Правното основание, послужило за
учредяване на служебното правоотношение, е чл.12 от ЗДСл - назначаването за
първи път на държавна служба, в който случай елемент от фактическото
правоотношение е и „срок за изпитване“. Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, когато кандидатът се
назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от
датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати
служебното правоотношение без предизвестие и без мотиви. Преценката за
предсрочното прекратяване е по целесъобразност. Срокът за изпитване не тече през
времето, през което държавният служител е бил в законоустановен отпуск /чл. 12,
ал. 3 от ЗДСл/.
Основният спорен въпрос по делото е кога
изтича едногодишният срок за изпитване по чл. 12, ал. 3 ЗДСл.
Жалбоподателят поддържа, че процесната
календарна година, считано 01.10.2019 г. до прекратяването на служебното правоотношение
– 23.11.2019 г., представлява 381 календарни отработени дни, от които трябва да
се извадят ползваните в отпуск работни дни и се получава краен срок за
изпитване – 07.11.2020 г. А процесната заповед е издадена на 20.11.2020 г. с
ефект на прекратяване – от 24.11.2020 г.
Ответникът поддържа, че календарна година
е тази от 365 дни, към които следва да се прибавят 39 дни отпуск /явно в този
срок се включва 39 работни дни, ведно със съответни дни – междуседмична
почивка, но без два дни Коледни празници/, и крайната дата, финализираща
едногодишният срок по чл. 12, ал. 3 от ЗДСл., е 24.11.2020 г. - датата на която
по процесното дело е прекратено правоотношението.
От правна страна - нормативните разпоредби
на чл. 12, ал. 3 от ЗДСл предвиждат едногодишният срок да се обективира в
календарна година от 365 дни. В този смисъл чл. 60, ал.2 от Гражданско
процесуалния кодекс, касаещ начина за изчисляване на сроковете, сочи, че
срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година. В
този смисъл на 01.10.2020 г. е изтекъл едногодишен срок от възникване на
процесното служебно правоотношение. Съгласно чл. 12, ал. 3 от ЗДСл този срок
следва да се удължи с дните, през които е ползван отпуск от всякакъв вид –
платен, неплатен, в това число и платен поради временна неработоспособност. Обратно
на поддържаното от жалбоподателя, срокът, който следва да се зачете поради
ползван отпуск, включва и почивните дни – събота и неделя. Това е така, тъй като
обективно, при липса на изрично друго правило, следва да се събират еднакви
величини – календарен срок с календарен срок. След като едногодишният срок от
365 дни включва и съботите и неделите, то и последващите периоди на отпуск
следва да включват такъв вид почивни дни – съботи и недели, респ. празнични дни.
Цитираната от процесуалния представител практика е преодоляна. В обратен смисъл
е последователната практика на ВАС, обективирана в Решение № 10755
от 02.11.2006 г. на ВАС по адм. д. № 6153 / 2006 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Елена
Златинова - Едногодишният срок по смисъла на чл. 12, ал. 1 от
ЗДСл
се равнява на 365 календарни дни, поради което при "удължаването" на
годината с дните на законоустановен отпуск те следва да бъдат също календарни“/
В случая ползваният от жалбоподателя
отпуск от 39 работни дни следва да се превърне в мярна единица „календарни
дни“, включвайки и междуседмичните почивки и евентуалните празници. След
математическо изчисление се калкулира период от 56 календарни дни /с добавени
17 дни – съботи, недели и Коледни празници/, съставляващ едногодишният
изпитателен срок по чл. 12, ал .3 от ЗДсл. Последният в процесния случай изтича
на 26.11.2020 г. /от 01.10.2020 г. до изтичане на 56 календарни дни/ по
правилото на чл. 60, ал. 2 от ГПК. Обжалваната заповед е издадена на 20.11.2020
г. като волята на административния орган е служебното правоотношение да се
счита прекратено от 24.11.2020 г., т.е. два дни преди изтичане на изпитателният
срок. При тези данни следва да се приеме, че същата издадена и е проявила
правния си ефект в законо-установения срок.
В обобщение, съдът намира, че
материалният закон е приложен правилно. Налице са елементите от фактическия състав
на правомощието на административния орган да прекрати без предизвестие и без
мотиви служебното правоотношение с жалбоподателя, постъпил за първи път на
държавна служба в рамките на изпитателния едногодишен срок по чл. 12 от ЗДСл.
Процесната заповед е издадена при спазване
на административно-производствените правила. В тази насока по делото няма и
спор.
Използваното правомощие предоставя
възможност да не се излагат мотиви при прекратяване на правоотношението в
рамките на изпитателния срок.
Спазена е и целта на закона - държавната
служба да се изпълнява от компетентни и професионално подготвени служители, която
преценка в рамките на едногодишния срок е преценка по целесъобразност,
неподлежаща на съдебен контрол.
По изложените съображения жалбата срещу процесната
заповед като неоснователна следва да бъде отхвърлена с настоящото решение.
Предвид изхода на спора и съобразно
претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е
представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3 / 13.05.2010
г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, във вр. с чл. 37,ал.1
от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 23, т. 1 от Наредба за правната
помощ на ответника следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 лв. В тази връзка следва да се отбележи, че претендираният
размер от 650 лева юрисконсултско възнаграждение би бил относим в хипотеза за
представителство от адвокат, но не и при хипотеза на представителство на
юридическо лице от юрисконсулт, каквато е процесната.
Воден от горното, и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
Силистра
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.А.Д., ЕГН: **********
***, чрез адв. А.Г., със съдебен адрес: *** против Заповед № РД-15-04-5 / 20.11.2020
г. на Директора на Регионална здравна инспекция - Силистра за прекратяване на
служебното му правоотношение на основание чл. 12, ал. 1 във връзка с чл. 108 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/.
ОТХВЪРЛЯ искането на Д.А.Д., ЕГН: **********
***, чрез адв. А.Г. за присъждане на разноски.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН: ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на РЗИ - Силистра сумата от 100 /сто/ лева, юрисконсултско
възнаграждение като разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред ВАС в
14-дневен срок от съобщението, че е изготвено.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: