РЕШЕНИЕ
№45
06. 03. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар АНЕЛИЯ ДОКУЗОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №198 по описа за 2019 год.
ИСК с правно основание чл.
498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ с цена на иска 65 000 лв.
Ищецът М.Л.М. с ЕГН********** твърди, че с решение , постановено на 17. 04. 2019 г. по АНД № 77/ 2019 Г. по описа на РС- Червен бряг Й.П.М. е признат за виновен в това, че на 09. 08. 2018 г. около 17, 40 часа ,у на пътна отсечка между село Г. в посока и на около 500 метра преди с.С. , при управление на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца ( престъпление по чл. 343, ал.1, б.“б“ ЗДП, като на основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба „ в размер на 1000 лв. , като решението е влязло в сила. Твърди се, че в резултат на настъпилото ПТП на ищеца са причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на втората дланна кост на дясната ръка (в областта на главичката, с разместване на фрагменти); счупване на таза – задния ръб на лявата гаванковидна ямка (левия ацетабулум); по една разкъсно- контузна рана на главата и дясната ръка; натъртване ( контузия) на дясната коленна става. Ищецът е посочил, че виновното за настъпилото ПТП лице е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на управляваното от него МПС с полица № BG/ 30/117002559356, валидна до 05. 10. 2018 г. и издадена от ответника ЗАД „*******“ АД. Въз основа на това ищецът е подал заявление до ответника за образуване на щета за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, като искането било за заплащане на сума в размер на 75 000 лева. Твърди се, че с уведомление изх. № 309/ 23. 01. 2019 г. ответникът е уведомил ищеца, че е взето решение за изплащане на обезщетение в размер на 10 000 лева. Ищецът твърди, че не е съгласен с така определения размер, като счита, че за нанесените телесни увреждания и претърпените болки и страдания обезщетението следва да е в по- голям размер, тъй като ищецът е понесъл негативни преживявания, психически дискомфорт и продължителни болки и страдания.
Ищецът е отправил искане съдът да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 65 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на ПТП до окончателното му изплащане, като бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД „*******“ АД с ЕГН*********
е изразил становище, че оспорва иска по основание и размер, счита, че не е налице доказана причинно- следствена
връзка между настъпилото ПТП и твърденията за причинени телесни увреждания на
ищеца. Ответникът е оспорил амбулаторния лист издаден от д-р Д.И. , издаден на 23. 08. 2018 г. Ответникът
твърди, че претендираният от ищеца размер е значително завишен и че изплатеното
обезщетение в размер на 10 000 лева отговаря на степента на увреждане на
ищеца. Ответникът е направил възражение за съпричиняване от ищеца, като твърди, че същият в момента на
настъпване на ПТП не е бил с поставен предпазен колан в автомобила. Ответникът
е възразил и срещу претенцията на ищеца за лихва върху главницата от датата на
настъпване на ПТП, тъй като съгласно чл. 497, ал.1 КЗ лихва се дължи от датата
на отказа на застрахователя. Отправено е искане за присъждане на деловодни
разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
С Решение № 43/ 17. 04. 2019 г. по АНД № 77/ 2019 г. по описа на Районен съд – Червен бряг Й.П.М. , роден на *** г. с ЕГН ********** за виновен в това, че на 09. 08. 2018 г. около 17, 40 часа на пътна отсечка с. Г. – с. С. , обл.Плевен, общински път № 11618, на 2600 метра от табела , обозначаваща край на с. Г. в посока с. С. , при управление на МПС – лек автомобил , марка „Мерцедес“ Ц 250 ТД с рег. № ******** нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на М.Л. М. – престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК го е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. Решението е влязло в сила на 07. 05. 2019 г.
Ищецът е подал по реда на чл. 380 КЗ заявление вх. № 21/ 02. 01. 20019 г. до ответника за изплащане на обезщетение за нанесени неимуществени вреди от деянието на Й. М. в размер на 75 000 лева.
С уведомление изх. Рег. № 309/ 23.01.2019 г. на ответника към ищеца последният е уведомен, че заявлението по чл. 380 КЗ е разгледано от ответника и е решено да се изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. По делото е представено платежно нареждане от ищеца за изплатеното обезщетение на ищеца в размер на 10 000 лева на 22. 01. 2019 г. в 16: 20: 36 ч.Уведомлението е получено от ищеца на 24. 02. 2019 г., видно от представената разписка от Български пощи ЕАД.
По делото е допусната съдебна автотехническа експертиза, заключението по която съдът приема компетентно и безпристрастно, от което става ясно, че при челният удар на автомобила, управляван от Й. М. и автомобила „Фолксваген Поло“, на предната седалка на който седял ищецът е причинена телесна повреда на ищеца- порязана глава, болки в дясната ръка, около показалеца и болки в таза. В заключението е посочено, че коланът на пътника на предната дясна седалка на автомобил „Фолксваген поло“ е отразен в протокола за оглед, че е обтегнат до колоната неизползван и за предните седалки са отворени въздушните възглавници. Посочено е, че при непоставен колан тялото на пътника на предната дясна седалка от инерционните сили следва да се премества напред към челното стъкло, арматурното табло и долните крайници в пространството под арматурното табло. Вещото лице е посочило, че части на тялото, с които пътникът на предна дясна седалка на автомобила е могъл да осъществи контакт с части от купето или други предмети са горните крайници, главата и долните крайници, като движението на тялото в купето е било ограничено от отворения еърбег (въздушна възглавница). Обезопасителните колани и въздушните възглавници са най- ефективни при челен удар и при страничните и коси удари не винаги се получава защитата, която се изисква за безопасност.
По делото е допусната съдебно- медицинска експертиза, заключението на която съдът приема за компетентно и безпристрастно. От заключението става ясно, че непосредствено след инцидента са установени следните травматологични увреждания: рани по главата ( в теменната и челната област), рана по гърба на дясната длан; счупване на втората дясна дланна кост ( в областта на главичката, многофрагментно); натъртвания ) контузия) на дясната коленна става с оточност, кръвонасядане, ограничени и болезнени движения. Посочено, че раните са обработени ( почистване, стерилна превръзка), извършено е наместване на счупването на втората дланна дясна кост и ръката е обездвижена с гипсова лонгета, назначени са обезболяващи медикаменти, издаден е болничен лист за временна нетрудоспособност.
Вещото лице е посочило, че на 23. 08. 2018 г. е извършен повторен преглед от ортопед, издаден е амбулаторен лист, в който заедно с посочените увреждания, установени непосредствено след ПТП, е вписано и счупване на задния ръб на ставната ямка на лявата тазобедрена става, което е установено с образно изследване( КАТ – изследване). В материалите вещото лице не е установило фиш за КАТ- изследване от 23. 08. 2018 г., а е приложен фиш с дата на изследване от 24. 08. 2018 г., което експертът обяснява с генерирането в компютърната система на амбулаторния лист на 23. 08. 2018 г., след което са вписани в него резултатите от скенера от 24. 08. 2018 г. Посочено е, че не е извършван нов преглед и не е генериран нов амбулаторен лист, като лечението на тазобедрената става е започнало след установяване на увреждането на скенера на 24. 08. 2018 г. Вещото лице е отразило в заключението си, че първоначално счупването на лявата тазобедрена става е лекувано консервативно с отбременяване на крайника (чрез придвижване с помощни средства) и аналгетици, а впоследствие с физиотерапия. Проведени са два десетдневни курса на домашно- амбулаторно физиотерапевтично лечение, но независимо от проведеното лечение, увреждането е протекло затегнато, без заздравяване на счупването и с развитие на дегенеративни усложнения – асептична некроза на главата на бедрената кост, артроза на ставата, прогресиране на функционалния дефицит. Посочено е, че на 26. 08. 2019 г. е извършена оперативна интервенция с имплантиране на изкуствена става и ищецът е изписан с подобрение, препоръки за продължаване на лечението в домашно – амбулаторни условия ( превръзки през 3 дни, сваляне на конците на 14 следоперативен ден, антикоагулантна профилактика до 30 следоперативен ден, ходене с помощни средства 45 дни), контролни прегледи и последващ стационарен курс на рехабилитация от 7 дни в болница на МВР- София. Експертът е установил, че за периода от 09. 08. 2018 г. до 31. 01. 2020 г. ищецът е бил неработоспособен.
На въпросите на ответника вещото лице е отговорило, като е посочило, че съобразно данните за предшестващото ПТП здравословно състояние на ищеца и тези от скенерното изследване на увреждането на лявата тазобедрена става причиненото увреждане е в причинно- следствена връзка с настъпилото на 09. 08. 2018 г. ПТП. Експертът е заключил, че увреждането на дясната коленна става и лявата тазобедрена става са резултат от инерционно преместване на тялото и удар върху прилежащите вътрешни повърхности от купето на автомобила. Обяснено е, че тези увреждания не би следвало да се получат при поставен обезопасителен колан, който би фиксирал тялото на пострадалия към седалката. За останалите увреждания не може да се изключи възможността да се получат и при поставен обезопасителен колан.
ОТ ПРАВНА СТРАНА :
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ дава възможност на увреденото лице да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КД, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение.
В случая от доказателствата по делото става ясно, че ищецът е заявил по реда на чл. 380 КЗ претенциите си за обезщетение към ответника като застраховател на виновното лице за настъпилото ПТП и увреждане на ищеца и ответникът е отговорил на ищеца в срока по чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ (в 15 работни дни от представянето на доказателствата по чл. 106, ал. 3 КЗ), като е уважил претенцията на ищеца за 10 000 лева и е отказал изплащане на остатъка в размер на 65 000 лева. За последната сума ищецът е предявил претенции в настоящото производство в съответствие с възможността да предяви иск по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ.
От допуснатата по делото съдебно- медицинска експертиза става ясно, че получените увреждания на ищеца са в причинно- следствена връзка с настъпилото ПТП, поради което причинените на ищеца увреждания са вследствие деликтното поведение на водача на лекия автомобил „Мерцедес Ц 250 ТД“ с рег. № ****** Й.П.М. . С влязло в сила решение по АНД № 77/ 2019 г. по описа на ЧРС неговата вина е установена за настъпилото ПТП, същият е признат за виновен като нарушил правилата за движение , вследствие на което е причинил средна телесна повреда и леки телесни повреди на ищеца.
За претърпените болки и страдания от ищеца в хода на съдебното производство са допуснати до разпит като свидетели П.С.М. и Л. М.Л. – снаха и син на ищеца. От разпита на свидетелите става ясно, че най- дълготрайната травма на ищеца е в лявата тазобедрена става, която е била пукната при настъпилото ПТП. Свидетелите посочват, че същият продължително време е търпял болки и затруднения в придвижването, като първоначално са правени опити същият да бъде лекуван медикаментозно. Впоследствие свидетелите посочват, че ищецът е бил опериран, като е подменена тазобедрената става. Свидетелите твърдят, че след операцията и във възстановителния период ищецът е имал нужда от грижи, не е могъл да се придвижва, да се обслужва за най- належащите хигиенни и физиологични нужди, което е изисквало постоянно присъствие на лице, което да му помага. Впоследствие ищецът е започнал да се придвижва сам с патерица, като е изпитвал болки и такива изпитва и към настоящия момент, независимо от извършената подмяна на ставата. Свидетелите посочват, че ищецът ходи самостоятелно, но куца и не може да се придвижва на дълги разстояния и се изморява физически. Свидетелите посочват, здравословното състояние на ищеца му се е отразило негативно на психичното състояние, ограничил е контактите си с колеги и приятели, изнервен е. Затрудненото му придвижване оказва влияние на неговата работа, тъй като освен дежурен полицай в РУ- Кнежа, ищецът преди ПТП е бил квартален на с. Г. , което изисква често да обикаля района и да се запознава с проблемите на жителите, свързани с тяхната сигурност и обществен ред.
От заключението на съдебно – медицинската експертиза става ясно, че останалите увреждания на ищеца с изключение на увреждането на лява тазобедрена става са излекувани в кратък период от време. По- дълго и трудно е протекъл периодът на лечение на тазобедрената става, тъй като първоначално са направени опити за медикаментозно лечение, след което се е наложило оперативно лечение чрез подмяна на тазобедрената става с оглед настъпилите усложнения при ставата вследствие на увреждането при ПТП. Вещото лице е посочило, че при лечението ищецът е претърпял болки във възстановителния период същият е бил продължителен, извършвани са и рехабилитационни процедури преди и след операцията. Вещото лице е посочило, че ищецът не е бил работоспособен за периода от 09. 08. 2018 г. когато е настъпило ПТП до 31. 01. 2020 г.
Въз основа на събраните и обсъдени доказателства съдът приема за установено, че вследствие на ПТП и настъпилите увреждания ищецът е претърпял значителни болки и страдания, както и психологически промени с оглед затварянето му и ограничаването на контактите му с външни хора, появата на бърза и лесна раздразненост. Следва да се има пред вид, че възстановителният период е продължил дълго, около година и 6 месеца. Тези обстоятелства, както и броят, характера и степента на нанесените му увреждания и с оглед критериите по чл. 52 ЗЗД за определяне на обезщетението по справедливост дават основание за съда да счита, че общо дължимото на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди от настъпилото ПТП е в размер на 75 000 лв.
В хода на производството ответникът е направил възражение за съпричиняване от страна на ищеца по смисъла на чл.51, ал. 2 ЗЗД. Съгласно цитираната разпоредба, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено. В случая видно от заключението на автотехническата експертиза за всички седалки на автомобил „Фолксваген поло“( в който е бил седнал на дясна предна седалка ищецът към момента на настъпване на ПТП) са поставени обезопасителни колани от тип триточкови. Вещото лице е посочило, че за да се задействат коланите, трябва да са поставени през тялото на пътника. Непоставените колани закачени на колоните на автомобила се задействат на местата си при ПТП като са обтегнати и заключени до колоните. При огледа на автомобила „Фолксваген поло“ е установено, че коланът на пътника на предна дясна седалка е обтегнат до колоната неизползван. За предните седалки са отворени въздушните възглавници.
От заключението на съдебно- медицинската експертиза става ясно, че увреждането на дясната коленна става и лявата тазобедрена става са резултат от инерционното преместване на тялото и удар върху прилежащите вътрешни повърхности от купето на автомобила „Фолксваген поло“. Експертът е заключил, че тези увреждания не би следвало да се получат при поставен обезопасителен колан, който би фиксирал тялото на пострадалия към седалката.
Въз основа на заключенията на съдебната автотехническа и съдебномедицинска експертизи съдът приема за установено, че в момента на настъпване на ПТП ищецът не е бил поставил обезопасителен колан, независимо, че автомобилът е бил движение в момента на настъпването на ПТП. По този начин ищецът не е спазил изискването на чл.137а, ал. 1 ЗДП, съгласно която водачите и пътниците на определени категории МПС когато са в движение (между които е и процесния автомобил) са длъжни да използват обезопасителни колани. По делото липсват данни ищецът да е в изключенията на чл. 137а, ал. 2 ЗДП, при които не се изисква използването на обезопасителен колан, поради което и за него е приложима разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДП. Неизползването на обезопасителен колан е довело да увреждането на дясна коленна става и на лява тазобедрена става, поради което съдът приема, че ищецът е допринесъл за настъпването на увреждането по смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД. По тези причини съдът счита, че следва обезщетението , което е в размер на 75 000 лева следва да бъде намалено на 60 000 лева с оглед установеното съпричиняване от страна на ищеца , което се твърди от ответника. С оглед на това, че ответникът е изплатил сумата от 10 000 лева по реда на чл. 380 КЗ въз основа на заявление от страна на ищеца, съдът счита, че следва и тази сума да бъде приспадната от размера на обезщетението от 60 000 лева, поради което предявеният иск в настоящото производство се явява основателен за сумата от 50 000 лева, като за разликата до 65 000 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен .
С исковата молба е отправено искане за присъждане на лихва за забава върху главницата считано от датата на настъпване на ПТП. Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал.1 КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по- ранната от двете дати: изтичането на срока от 15 работни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 ( три месеца) освен в случаите когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ. В случая ответникът е спазил срока от 15 работни дни от представянето на доказателствата за щетата от ищеца, като заявлението по чл. 380 КЗ е подадена на 02. 01. 2019 г. и отговорът е изпратен от ответника на 23. 01. 2019 г. и е получен от ищеца на 24.01. 2019 г. Следователно въз основа на разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.1 КЗ дължимата лихва за забава върху главницата от 50 000 лева следва да се начислява от 24. 01. 2019 г.( отговорът е изпратен на 23.01.2019 г.), от която дата ответникът е изпаднал в забава, като не е изплатил тази сума като обезщетение за нанесените вреди на ищеца за неимуществени вреди.
С оглед изложеното съдът счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за нанесени неимуществени вреди от настъпилото ПТП на 09. 08. 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 24. 01. 2019 г. до окончателното й изплащане на основание чл. 497, ал.1, т.1 КЗ, като за разликата до 65 000 лева искът на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Процесуалният
представител на ищеца е отправил искане за присъждане на деловодни разноски, но
същият не е представил списък по чл. 80 ГПК, поради което съдът счита, че не
следва да присъжда деловодни разноски в полза на ищеца, които с оглед изхода на
делото би следвало да бъдат понесени от ответника. Ответникът е отправил искане
за присъждане на деловодни разноски, като е представил списък по чл. 80 ГПК за
разноски в общ размер на 570, 35 лв.
Поискано е определяне на размера на юрисконсултско възнаграждение и
процесуалният представител адв. Х. е
отправил искане за минимален размер на адвокатското възнаграждение. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се съобрази и
размер на адвокатско възнаграждение от 2030 лв. и юрисконсултско възнаграждение
от 2030 лв. Следователно общо разноските по делото на ответника са в размер на
4515 лв. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва
да заплати на ответника направените по делото разноски съобразно отхвърлената
част от иска в размер на 1068, 54 лв.
С оглед изхода на делото и с оглед на това, че ищецът е освободен от внасяне на държавна такса при предявяване на иска на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, следва на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на Плевенския окръжен съд държавна такса в размер на 2000 лв.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА на основание
чл.498, ал.3 вр. чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД ЗАД „*******“
АД с ЕГН*********, представлявано от Б.Г.И.
, Р.В. М. и Ж.С.К. – заедно от поне двама изпълнителни директори,
със седалище и адрес на управление гр. София, район И., ж. к. „Д. “, бул. „Г.
М. Д.“№1 да заплати на М.Л.М. с ЕГН********** *** чрез адвокат С.И. от ВТАК със
служебен адрес *** сумата от 50 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от увреждания при настъпило
ПТП на 09. 08. 2018 г. около 17, 40 часа на пътна отсечка с. Г. – с. С. , обл.Плевен, общински път № 11618, на
2600 метра от табела , обозначаваща край на с. Г. в посока с. С. , при управление на МПС – лек
автомобил , марка „Мерцедес“ Ц 250 ТД с рег. № ******* от Й.П.М. и въз основа на застрахователна полица за
сключена застраховка „Гражданска отговорност
№BG/ 30/117002659356, сключена
на 05.10.2017 г. с крайна дата на
покритие 05. 10. 2018 г., 23: 59 ч., ведно със законната лихва върху главницата
на основание чл. 497, ал.1, т.1 КЗ считано от 24. 01. 2019 г. до окончателното
й изплащане, като за разликата до 65 000 лева главница и лихва за забава за периода от 09.
08. 2018 г. до 23. 01. 2019 г. ОТХВЪРЛЯ ИСКА КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.3 вр. чл. 80 ГПК и чл. 7,
ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения М.Л.М. с ЕГН********** да заплати на ЗАД „*******“
АД с ЕГН********* направените по делото
разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1068, 54 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца М.Л.М. с ЕГН**********
за присъждане на деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК поради
непредставен списък по чл. 80 ГПК.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК ЗАД „*******“ АД с ЕГН*********
да заплати по сметка на Плевенски окръжен съд държавна такса в размер на 2000
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД
: