Решение по дело №502/2024 на Административен съд - Кърджали

Производството е по реда на чл.63в, от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Боряна Спорт-БС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], подадена чрез управителя, срещу Решение № 11/ 03.10.2024 г., постановено по а.н.д. № 23/ 2024 г. на РС-Крумовград. Претендира се неправилност и необоснованост на оспореното решение, тъй като при постановяването му районният съд приел, че административнонаказващият орган правилно е приложил материалния закон и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да нарушава правото на защита на търговското дружество. Посочва се, че по повод на същото нарушение и за същото изпълнително деяние е била издадена и ЗППАМ №ФК-192-0153202/27.03.2024 г. от началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, с която на „Боряна спорт - БС“ ЕООД, е била наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект – помещение (склад) за съхранение на стоки, находящ се в [населено място], [улица], стопанисван от „Боряна Спорт – БС“ ЕООД и е бил забранен достъпа до търговския обект за срок от 7 дни, на основание чл. 186, ал.1, т.1, б.„б“ и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Твърди се, че независимо от факта, че гореописаната ЗППАМ е била обжалвана и отменена от AC-Кърджали с влязло в сила решение №1068/03.08.2024 г., постановено по адм.дело №184/2024 г., реално същата е била предварително изпълнена, видно от протокол за запечатване/отпечатване на търговски обект при наложена ПАМ серия АА №0041258/17.05.2024 г., от който става ясно, че считано от 17.05.2024 г. търговският обект е бил запечатан в продължение на 7 дни.

Цитира се т.49 от Решение от 04 май 2023 г. по дело С — 97/21 г., съгласно която санкционирането за нарушения по ЗДДС и едновременно с това прилагането на ПАМ за същите нарушения, се квалифицира като санкции с наказателноправен характер, поради което кумулирането им води до ограничаване на основното право, гарантирано в чл.50 от Хартата. СЕС е приел в цитираното решение, че член 273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото нарушение. Изложен е довод, че при това положение, наложената с атакуваното пред PC-Крумовград НП имуществена санкция е била недопустима, тъй като по този начин се е определило и наложило второ наказание за едно и също неправомерно деяние. Твърди се, че в случая е без значение обстоятелството дали заповедта за налагане на принудителна административна мярка е произвела незабавно действие (дали е било допуснато предварително изпълнение) и дали впоследствие е била оспорена и отменена от АС-Кърджали. От значение бил фактът, че за констатираното нарушение наказващият орган е наложил санкция под формата на запечатване на търговски обект и същевременно е санкционирал нарушителя с наложената с НП имуществена санкция, като по този начин двойното санкциониране води до значителна непропорционалност на наложените наказания спрямо конкретното нарушение. Цитира се решение №6528/19.07.2024 г. на AC-Пловдив, постановено по к.а.н.д. №1135/2024 г.

В касационната жалба се посочва също, че се касае до първо извършено от дружеството нарушени, както и че „Боряна Спорт- БС“ ЕООД, [населено място] е производител ***, който цели да наложи на българския пазар собствен бранд и всички извършени продажби се заплащат по банков път. Така получените приходи от продажбите се отразяват в издадените счетоводни документи, поради което не е налице укриване на доходи. Твърди се още, че проверявания, на 27.02.2024 г., обект не представлява типичен търговски обект, в който се извършват продажби, тъй като няма налична готова продукция от даден вид с всички възможни и произведени размери, а само служи за реклама на произвежданите артикули. Претендира се и маловажност на извършеното нарушение.

Искането е да се отмени оспореното решение и спорът да се реши по същество, като се отмени наказателното постановление, издадено от Началник отдел „Оперативни дейности“, Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“. Претендира се присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание, редовно призовано, търговското дружество не се представлява.

Ответникът - Началник отдел „Оперативни дейности“, Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, в подробно писмено становище на пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при уважване на касационната жалба.

Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Крумовград.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 23/ 2024 г. по описа на РС – Крумовград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество на жалбата касационният състав на АС – Кърджали взе предвид следното:

С оспореното решение РС – Крумовград е потвърдил Наказателно постановление №763259 - F758850/ 26.03.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности" - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, Национална агенция по приходите, София, с което на „Боряна Спорт-БС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 6 000 лв. Със същото решение е осъдил жалбоподателя да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДВМР - Кърджали.

РС – Крумовград е приел, че от доказателствата по делото безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил вмененото му административно нарушение, чието изпълнително деяние се изразява в неспазване на условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане в/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, а именно упражнявал е търговска дейност без преди това да е въвел, регистрирал и използвал по съответните правила фискално устройство при упражняване на дейността си. Приел е, че деянието от обективна страна съставлява нарушение на чл.185 ал.2 от ЗДДС.

В решението са изложени мотиви, че предвид обстоятелството, че е санкционирано юридическо лице, на основание, чл. 83 ал.1 от ЗАНН отговорността им е обективна и безвиновна, поради което не следва да се търси вина. Правилно административнонаказващият орган е приложил относимите правни норми при изследване на приложимото право. При индивидуализация на наказанието също е отчел всички относими към деянието и дееца обстоятелства, поради което е наложил наказание в минималния предвиден размер.

РС-Крумовград е посочил, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода на административнонаказателното производство. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, посочени са времето, мястото и обстоятелствата, при които е било извършено, както и доказателствата, които го подкрепят. От изложените в акта и наказателното постановление факти става ясно какво деяние е осъществено от жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на защита на нарушителя и да опорочава атакуваният акт до степен, налагаща отмяната му. Даденото описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма, както и на санкционната такава.

РС-Крумовград е изложил мотиви защо не споделя доводите на жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното постановление.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

РС – Крумовград е установил правилно фактическата обстановка, като настоящият касационен състав споделя мотивите в оспореното решение, че безспорно се установява, че на датата на проверката санкционираното търговско дружество е осъществявало търговска дейност, както и, че не е приложима разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, предвид значимостта на охраняваните обществени отношения с нарушената материалноправна разпоредба, които са обществените отношения по облагането с данък върху добавената стойност.

АС – Кърджали намира, че РС – Крумовград не е съобразил, че при издаване на наказателното постановление е нарушена разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, като съображенията за този извод са следните:

В оспореното пред РС – Крумовград наказателно постановление нарушението е описано по следния начин:“ При извършена проверка на 27.02.2024 г., в *** часа, в обект – помещение (склад) за съхраняване на стоки, стопанисван от „Боряна Спорт-БС“ ЕООД, [населено място], в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (заглавие изменено ДВ, бр.80 от 2018 г.), не регистрира и отчита всяка продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведено в експлоатация в обекта и регистрирано в НАП с изградена дистанционна връзка с ФУ, с което е допуснато нарушение на разпоредбите на същата Наредба. При проверката е установено, че от помещението се осъществява търговска дейност – продажба ***, без монтирано и функциониращо фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта – 15.01.2024 г., заявена в писмено обяснение от В. В. Ж. с [ЕГН] – управител на „Боряна Спорт-БС“ ЕООД с ЕИК ***. Извършена е контролна покупка *** на стойност 65 лв., платена в брой на лицето В. В. Ж. от В. П. Е. – проверяващ, за която преди легитимацията, не е издаден фискален бон от ЕКАФП или ръчна касова бележка от кочан. Нарушението е извършено на 27.02.2024 г. в [населено място] и установено и документирано с ПИП№ 0153202/ 27.02.2024 г. Извършеното нарушение е довело до неотразяване на приходи“. В наказателното постановление е прието, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. на МФ, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Касационният състав на АС – Кърджали приема, че в наказателното постановление са описани две нарушения - нерегистриране и отчитане на всяка продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки („не регистрира и отчита всяка продажба на стоки от търговския обект чрез издаване на фискални касови бележки от въведено в експлоатация в обекта и регистрирано в НАП с изградена дистанционна връзка ФУ“; „…за която преди легитимацията, не е издаден фискален бон от ЕКАФП или ръчна касова бележка от кочан“) и продажба на спортни екипи, без монтирано и функциониращо фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта.

Първото от тези нарушения – неиздаване на фискални касови бележки от въведено в експлоатация и регистрирано в НАП с изградена дистанционна връзка ФУ, както е посочено и в наказателното постановление, представлява нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Второто описано в наказателното постановление нарушение – продажба ***, без монтирано и функциониращо фискално устройство, представлява нарушение на разпоредбата на чл.7, ал.2 от същата Наредба, а не както неправилно е посочено в наказателното постановление – чл.7, ал.1 от Наредбата.

При така описаните две нарушения в наказателното постановление е нарушено разписаното в чл. 18 от ЗАНН правило за всяко отделно нарушение да се налага отделно наказание, което да се изтърпи поотделно. Това описание на нарушението/нарушенията сочи на неяснота относно волята на наказващия орган за кое точно административно нарушение е наказано лицето.

На следващо място, от начина на описание на второто нарушение в наказателното постановление – „При проверката е установено, че от помещението се осъществява търговска дейност – продажба ***, без монтирано и функциониращо фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта – 15.01.2024 г.“ се установява, че то представлява нарушение на чл.7, ал.2 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г., който е със следното съдържание: Не се допуска извършване на продажба на стоки и услуги от лицата по чл. 3 без функциониращи ФУ/ИАСУТД, освен в случаите, посочени в тази наредба, е предвидена посочената в НП забрана. Приетата за нарушена в наказателното постановление разпоредба на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. предвижда, че Лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. От изложеното следва, че съществува несъответствие между словесното описание на нарушението в наказателното постановление и посочената като нарушена правна норма на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г., което също представлява основание за незаконосъобразност на наказателното постановление.

При преценка правилността на оспореното решение АС – Кърджали взе предвид и обстоятелството, че със ЗППАМ №ФК-192-0153202/27.03.2024 г., издадена от началник отдел „Оперативни дейности” - Пловдив при Главна дирекция „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, на „Боряна Спорт-БС“ ЕООД е била наложена принудителна мярка – Запечатване на търговски обект – помещение (склад) за съхранение на стоки, находящ се в [населено място], [улица], [община], [област], стопанисван от „Боряна спорт – БС“ ЕООД, с ЕИК *** и забрана за достъп до него за срок от 7 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, б.„б“ и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност. Било е придадено предварително изпълнение на ЗППАМ, като искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение е било отхвърлено с Определение № 684/ 20.05.2024 г. по адм.д. № 184/ 2024 г. на АС – Кърджали. По този начин, макар и издадената ЗППАМ №ФК-192-0153202/27.03.2024 г. да е била отменена с Решение № 1068/ 13.08.2024 г. по адм.д. № 184/ 2024 г. на АС – Кърджали, влязло в сила на 11.09.2024 г., по същество разпореденото с нея запечатване на търговския обект и забрана за достъп до същия за срок от 7 дни е било изпълнено, както се посочва и в касационната жалба. Така, към датата на приключване на устните състезания пред РС-Крумовград и постановяване на съдебното решение, на „Боряна Спорт-БС“ ЕООД са били наложени принудителна административна мярка по ЗДДС и имуществена санкция по ЗДДС за едно и също нарушение. Това е в несъответствие с приетото в Решение от 04 май 2023 г. по дело С-97/21 г. на СЕС.

Поради изложените съображения оспореното решение е неправилно и следва да се отмени, като спорът се реши по същество с отмяна на наказателното постановление.

Независимо от този изход на спора не следва да се уважава искането на касатора за присъждане на деловодни разноски, защото не са представени доказателства, че такива са направени.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.2-ро от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р Е Ш И :

 

 

Отменя Решение № 11/ 03.10.2024 г., постановено по а.н.д. № 23/ 2024 г. на РС-Крумовград , вместо което постановява:

Отменя Наказателно постановление №763259-F758850/ 26.03.2024 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности" - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, Национална агенция по приходите, София, с което на „Боряна Спорт-БС“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], [адрес], за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 6 000 лв.

Решението е окончателно.