О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
Гр.
София, 09. 02. 2021г.
Апелативният специализиран
наказателен съд, в закрито съдебно заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ УШЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЯН ТОНЕВ
НИКОЛАЙ ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от
съдията Тонев в.н.ч.д. № 51/2021 г. по описа на АСНС, първи състав, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
306, ал. 3 НПК и се развива по реда на глава 22-ра НПК.
Предмет на въззивна проверка
са определения от 20.11.
2020 г. и 04.12.2020 г. на СНС по НОХД № 2374/2018 г., касаещи произнасяния по
веществените доказателства по делото.
С определението от 20.11.2020 г.
съдът от първата инстанция е „оставил без уважение“ молбите на Г. Е., Д. Г., на
А.Д., чрез адв.В.Д., на В. С. и П.С., които са искали връщане на иззетите
вещи.
Срещу това определение е постъпила
частна жалба от А. Д., чрез адв. В.Д.. С
жалбата се иска въззивният съд да отмени определението от 20.11.2020 г. на СНС
и постанови ново, като върне вещите на А.Д. и съпругата му Н. Д.. Защитата
сочи, че на 12.11.2016 г. в отсъствието на А.Д. /впоследствие оправдан
подсъдим/ и в присъствието на съпругата му Н. В.Д., било извършено претърсване
в семейното им жилище в хода на което действие по разследването били иззети
процесните парични суми. В това отношение, според защитата, както от протокола
за претърсване и изземване, така и от показанията на Н. Д. в съдебно заседание от 21.05.2019 г., се
установява по категоричен начин собствеността върху паричните средства. Отделно,
съгласно чл. 69 от Закона за собствеността се предполагало, че владелецът държи
вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. Ако съдът е счел,
че иззетите от дома им парични суми не
са собственост на семейство А. и Н. Д., то тогава е следвало да посочи въз
основа на какви доказателства пък приема, че вещите принадлежат другиму. При
всички положения съдът е следвало да се произнесе какво точно да се прави с процесните
вещи.
Срещу цитираното определение е постъпила
и жалба от П.С., настояващ за връщане на иззетите вещи.
С определение от 04.12.2020 г. СНС е оставил без уважение молбите на С.П. и А.А., чрез адв. В.И..
Срещу това, второ по ред, определение
е постъпила частна жалба от С.П. и А.А.,
чрез адв. В.И.. С жалбата се иска въззивният съд да отмени определението от
04.12.2020 г. на СНС и постанови ново, като върне вещите на С.П. и А.А.,които
са били иззети от ползваните от тях
жилища, и с протокол за обиск от П..
Определят се като неправилни съображенията на съда, че към молбите не били
приложени документи, удостоверяващи произхода на паричните суми и че липсвали
документи, удостоверяващи собствеността върху иззетите мобилни апарати. Акцентира
се на обстоятелството, че вещите са иззети от жилища, ползвани от П. и А. /които
подсъдими са оправдани/ и техните семейства. При това в протоколите били
вписани ясни разяснения чии били иззетите вещи. Съгласно чл.
111, ал. 2 НПК
веществените доказателства се връщат на правоимащите, от които са отнети. В жалбата се посочва, че
правоимащ е собственикът, но и всяко друго лице, което има права, свързани с упражняването на
фактическа власт върху вещта. С това положение първоинстанционният
съд не се е съобразил.
Жалбите са допустими. По същество
АСНС прие следното:
С присъда № 24 от 03.07.2020 г. на
СНС по НОХД № 2374/2018 г,. Д. З. Г., Р.
П. .Я., А.Д.А., В. Ж.С., Г. В. Е., С.Е.П.,
Г. С. Г., А.К.Д. са признати за невинни и на основание чл. 304 от НПК оправдани
по повдигнатите им обвинения за прест. по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК,
като А.К.Д. е оправдан и за обвинението му по чл. 301,
ал.1 от НК.
Оправдателната присъда по НОХД №
2374/2018 г. на СНС е влязла в законна сила на 21.07.2020 г. С присъдата си СНС
не се е произнесъл по веществените доказателства.
Поначало решението за „съдбата“
на веществените доказателства /когато същите не са били предварително върнати,
отчуждени или унищожени на някое от основанията по чл. 111 НПК/, се взема с
постановяването на окончателния акт в наказателния процес с някои изключения – например
при отнемане в полза на държавата на веществени доказателства по чл. 112, ал. 1 НПК /когато не е установено на кого принадлежат и едновременно с това в
едногодишен срок от завършването на наказателното производство да не са потърсени
/или при отнемане на моторни превозни средства по чл. 112, ал. 3 НПК.
Законодателят е дал възможност на
съда да се произнесе с определение по чл. 306 НПК за веществените
доказателства, независимо от причините, поради които това не е станало с
присъдата му, а производството може да
се образува и служебно /по инициатива на съда/.
Защитата правилно се е
ориентирала, че при приключило наказателно производство веществените
доказателства се връщат „на правоимащите, от които са отнети“.
„Правоимащ“ е не само нейният собственик, но и всяко друго лице, което има
каквито и да е права, свързани с упражняването на фактическа власт върху вещта
/вещни или облигационни, основаващи се на право на ползване, договор за заем,
наем, залог и т. н., вкл. и владеещият на неправно основание с цел да стане
собственик/. Предписанието на закона всъщност повелява да се възстанови съществуващото фактическо положение преди
отнемането на вещта от съответния правоимащ.
Веществените доказателства не
следва да се връщат, ако са предмет на административно нарушение, респективно
има друго, различно основание за задържането им - отнемане в полза на държавата
, върху тях е наложено обезпечение или има правен спор за правото на
собственост.
СНС само е приел, че претенциите са
неоснователни. Тези констатации повторил в диспозитивите на своите определения
по чл. 306 НПК. В този отношение в проверяваните определения липсва формирана воля
на първоинстанционния съд затова какво да се прави с веществените доказателства
по делото /т.е. на кого тогава да се върнат веществените доказателства, или пък
вещите не подлежат на връщане, понеже се отнемат на конкретно законово
основание, или се оставят за пазене при
условията на чл.113 НПК и т.н./. И макар да е вярно, че по правило– чл. 345 ал.
2 от НПК, въззивният съд, когато отмени определението следва да реши делото по
същество, в случая недостатъкът не може
да се отстрани от апелативния съд, който иначе ще реши делото като една
инстанция, а не това е законодателния замисъл за производството по реда на
глава 22-ра НПК.
Ето защо АСНС
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определения от 20.11. 2020
г. и от 04.12.2020 г., постановени по
НОХД № 2374/2018 г. по описа на СНС.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
състава на Специализирания наказателен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.