№ 15060
гр. С., 14.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Н.Н.Ч.
като разгледа докладваното от Н.Н.Ч. Гражданско дело № 20221110117939
по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
На ищеца следва да се допусне един свидетел при режим на довеждане
за установяване на обстоятелствата, посочени в т. 6 от исковата молба.
На ответника следва да се допуснат двама свидетели при режим на
довеждане - единият за установяване на обстоятелствата около трудовата
злополука, а другият за отношенията между ищеца и баща му.
По искането на страните за допускане на още свидетели за същите
обстоятелства, съдът ще се произнесе при необходимост.
Следва да се издаде исканото от ищеца съдебно удостоверение, което да
му послужи пред Д. „ФИРМА“ – С. о. за снабдяване с документи относно
процесната трудова злополука.
Следва да се издаде искането от ответника съдебно удостоверение,
което да му послужи пред ГРАО, ЕСГРАОН за снабдяване с информация
относно гражданското състояние на ищеца, дали е в брак, има ли деца и пр.
Искането на ищеца по чл. 190 ГПК следва да се отхвърли, тъй като
ответникът е представил копие от трудовото досие.
Останалите доказателствени искания - на ответника за допускане на
съдебно-медицинска експертиза и задължаване на ищеца по реда на чл. 190
ГПК да представи документи относно трайната си неработоспособност, за
издаване на 3 бр. съдебни удостоверения, като първото да послужи пред
психиатричните заведения в гр. С. за снабдяване на ответника с друго такова,
от което да е видно дали ищецът се води на отчет, второто да послужи пред
органите на М.. за снабдяване на ответника със справка относно
криминалните регистрации на ищеца; и на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение със съдържанието, посочено в т. I от исковата молба, не са
1
относими и необходими за изясняване предмета на спора, с оглед на което
следва да се отхвърлят.
Ответникът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на
„ФИРМА“ ЕАД като помагач, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е застраховател по застраховка „П.о.“ на
ответника. Това искане е основателно, тъй като в случай на основателност на
претенцията ответникът ще встъпи в правата на увредения работник срещу
застрахователя.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА привличане на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на
ответника трето лице-помагач – „ФИРМА“ ЕАД, с посочен в отговора на
исковата молба адрес на управление.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ДОПУСКА разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца
за установяване на обстоятелствата, посочени в т. 6 от исковата молба.
ДОПУСКА разпит на двама свидетели при режим на довеждане от
ответника - единият за установяване на обстоятелствата около трудовата
злополука, а другият за отношенията между ищеца и баща му.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца 1 бр. съдебно удостоверение, което да му
послужи пред Д. „ФИРМА“ – С. о. за снабдяване с документи относно
процесната трудова злополука, настъпила на 14.09.2021 г. в гр. С., при която е
починал И.В.И., ЕГН: **********.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение, което да послужи пред ГРАО,
ЕСГРАОН за снабдяване на ответника с друго такова, от което да е видно
гражданското състояние на ищеца Ю.И.В.., ЕГН: **********, дали е в брак,
има ли деца и пр.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о. с. з на 11.10.2022 г. от 11,00
часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца
– препис от писмения отговор и доказателствата към него, а на третото лице
помагач – препис от исковата молба, отговора и доказателствата към тях.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявен е осъдителен иск по чл. 200 КТ за заплащане на сумата 100
000 лв. /частично от 150 000 лв./, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди – претърпени от ищеца болки и страдания, вследствие
2
от трудова злополука, настъпила на 14.09.2021 г. на строителен обект в гр. С.,
която е причинила смъртта на бащата на ищеца И.В.И., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на увреждането /14.09.2021 г./ до
изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
Ищецът твърди, че е син на И.В.И., който заемал длъжността „р.с.“ по
силата на трудов договор, сключен на 09.12.2020 г. с ответника „ФИРМА“
ООД. Посочва, че на 14.09.2021 г. около 09.40 ч. баща му полагал труд на
работното си място – строителен обект, находящ се в гр. С., кв. „Д.“, .., когато
претърпял трудова злополука – паднал на земята по гръб от необезопасено
строително скеле, в резултат на което получил тежка съчетана черепно-
мозъчна, гръдна и тазова травма, довела до остра сърдечно-съдова и
дихателна недостатъчност и летален изход. Поддържа, че описаното събитие
е прието за трудова злополука с Разпореждане № ../17.03.2022 г. на ТП на
НОИ – С.-град. Ищецът счита, че за вредите от настъпилата смърт следва да
отговаря ответникът, в качеството му на работодател на починалия, тъй като
не е осигурил здравословни и безопасни условия на труд и е нарушил
съответните правила, като е допуснал баща му да работи на скеле от
височина, без същото да е обезопасено по надлежния ред. Ищецът твърди, че
вследствие от внезапната смърт на баща му е претърпял изключителни болки,
страдания и шок, тъй като бил силно и приоритетно привързан към него и
независимо от раздялата на родителите продължавал да поддържа контакт с
него. Освен това твърди, че е разчитал на грижите на баща си, тъй като бил с
80% трудова неработоспособност. Посочва, че починалият му е оказвал
морална подкрепа и винаги се е грижил за семейството, в което е
съществувала силна връзка, чувство на обич, уважение и подкрепа. Счита, че
ще търпи морални страдания от загубата на баща си през целия си живот,
като оценява описаните неимуществени вреди на 150 000 лв., като претендира
от ответника част от нея - 100 000 лв., ведно с лихва за забава от датата на
увреждането – 14.09.2021 г., до изплащане на вземането, ведно с разноски по
делото.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131
ГПК, като признава, че е било налице трудово правоотношение между него и
бащата на ищеца И.И., както и че на 14.09.2021 г. последният е претърпял
описаната в исковата молба трудова злополука. Оспорва размера на
претендираното обезщетение при възражения, че починалият работник е
съпричинил резултата при груба небрежност, тъй като самоволно се е качил
да работи на най-високата необезопасена част от скелето, независимо че е бил
запознат с инструктажа за безопасност и въпреки че на процесната дата
техническият ръководител му е указал изрично да не се качва на четвъртия
етаж от скелето, тъй като не е обезопасен. На следващо място, ответникът
оспорва ищцовата претенция при твърдения, че ищецът не е претърпял
описаните неимуществени вреди, тъй като не е имал нужда от грижите и
издръжката на баща си, защото е на 33 години, притежава два скъпи имота и
не доказва да е нетрудоспособен. Ответната страна сочи, че бащата на ищеца
3
е бил материално затруднен и двамата не общували, тъй като били в
конфликт, като ищецът дори нанесъл щети на автомобил на своя родител.
Ответникът поддържа, че ищецът не е живял с баща си от 16 години, като и
преди това не е бил привързан към него. Моли искът да бъде отхвърлен и
претендира разноски.
Ищецът носи тежестта да докаже съществуването на трудово
правоотношение между баща му И.И. и ответника, по време на което е
настъпила описаната в исковата молба злополука, която е приета за трудова
по установения ред, обстоятелството, че същата е довела до смърт на
работника, както и настъпването на описаните неимуществени вреди под
формата на болки и страдания, каквито твърди, техният интензитет и
продължителност.
При установяване на тези обстоятелства ответникът носи тежестта да
докаже, че е погасил задължението на падежа, както и възраженията за
съпричиняване. Ответникът не твърди да е изплатил обезщетение за
неимуществени вреди, поради което не сочи доказателства за това.
Страните не спорят, че между бащата на ищеца И.И. и ответника е
съществувало трудово правоотношение, както и че на 14.09.2021 г. И.И. е
претърпял трудова злополука по време на работа, която е установена по
съответния ред и която е довела до смъртта му, поради което съдът
ОБЯВЯВА за безспорни тези обстоятелства на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4