О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
Номер осемнадесети октомври Година
2019 гр. София
С. О. СЪД, Наказателно
отделение, Втори въззивен състав
На
осемнадесети октомври Година 2019
В закрито заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. Н.
ЧЛЕНОВЕ: А. И.
Н. В.
Като
разгледа докладваното от съдията Н. в.ч.н. дело номер 604 по описа на С. о.съд за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249,
ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, образувано по частна жалба от
защитника на подсъдимия В.А.И. – адв. Н. Б. от САК, - срещу определение от 26.09.2019
г., постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. № 349/2019 г. по описа
на районен съд гр. С..
Определението се обжалва в частта, с която
първоинстанционният съд е оставил без уважение искане на защитника на подсъдимия,
предявено в разпоредителното заседание, за прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на
досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до
ограничаване правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен
към наказателна отговорност, като се твърди, че същите не могат да бъдат
отстранени в съдебната фаза. Твърди се конкретно, че в обстоятелствената част
на обвинителния акт не са посочени каквито и да било фактически действия,
касаещи правната квалификация, посочена в неговата заключителна част, като по
този начин е нарушено правото на обвиняемия да узнае фактите по обвинението и
да организира защитата си срещу тези факти.
Настоящият въззивен състав, след като взе предвид
доводите, изложени в частната жалба, атакуваното определение на районен съд гр.
С. и материалите по делото, намери за установено следното:
Частната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал.
3 от НПК и от страна, процесуалноправно легитимирана да обжалва постановения
съдебен акт, но разгледана по същество е неоснователна и съображенията за това
са следните:
Производството по делото пред първоинстанционния съд е
образувано по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 НПК – по обвинителен акт, внесен от районна
прокуратура гр. Сливница, с който е повдигнато обвинение срещу подсъдимия В.А.И.
за престъпление по чл. 270, ал. 1 НК.
С обжалваното определение, постановено в
разпоредително заседание по чл. 248 НПК, проведено на 26.09.2019 г.,
първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК и
след като е приел, че делото е подсъдно на сезирания съд и не е констатирал
основания за спиране или прекратяване на наказателното производство и за прекратяване
на съдебното производство, е насрочил делото за разглеждане по общия ред;
потвърдил е взетата спрямо подсъдимия мярка за неотклонение – „подписка“, като
същевременно е оставил без уважение искането на защитника за прекратяване на
съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на
допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.
Последното е аргументирал с довода, че фактическите твърдения, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, очертават ясно и точно от обективна
и субективна страна деянието, за което е повдигнато обвинението, и по начин,
осигуряващ възможност на обвиняемия да организира защитата си.
Посочените изводи на първоинстанционния съд са
правилни и напълно споделени от въззивната инстанция, а доводите на защитника,
развити в обратния смисъл не намират фактическа и правна подкрепа.
В жалбата вярно е дефинирано процесуалното предназначение
на обвинителния акт, изведено от ТР № 2 от 07.10.2002 г. на ВКС по т.н.д.№
2/2002 г., ОСНК, а именно – да формулира така обвинението, че да определи
предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието
на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса
на доказване и осъществяване на правото на защита. Изискванията към
съдържанието на обвинителния акт са поставени в разпоредбата на чл. 246 НПК и в
конкретния случай внесения обвинителен акт напълно ги покрива. В
обстоятелствената част на обвинителния акт достатъчно ясно, конкретно и
разбираемо е формулирано фактическото обвинение, респ. е очертан и предмета на
доказване. Прокурорът е изложил своите фактически твърдения за време, място и
начин на извършване на деянието и за авторството на обвиняемия. С други думи фактическото
изложение на обвинението е формулирано по начин, който не препятства възможността на обвиняемия да узнае
фактите по обвинението и да организира защитата си, поради което не е налице
твърдяното от защитата съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 249,
ал. 4, т. 1 НПК. Въпросът дали при изложената в обвинителния акт фактология /в
случай че бъде доказана в хода на предстоящото съдебно следствие/ е осъществен
от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, е по съществото на делото и този въпрос ще бъде решен
от съда с присъдата /чл. 301 НПК/.
Предвид
изложеното изводите на първоинстанционния съд за липсата на основания по
смисъла на чл. 249, ал. 1, вр. 248, ал. 1, т. 3, вр. чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК
за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения, са правилни и следва да бъдат
потвърдени.
По изложените съображения и на основание чл. 345, ал.
3 НПК С. о. съд
О П Р Е Д Е
Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 26.09.2019 г., постановено в разпоредително заседание по
н.о.х.д. № 349/2019 г. по описа на районен съд гр. С., с което е оставено без
уважение искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане
на делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство
съществени процесуални нарушения.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.