РЕШЕНИЕ
№ 65
гр. Радомир, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.П. Т.
при участието на секретаря М. Д. М.
като разгледа докладваното от И. П. Т. Административно наказателно дело №
20221730200102 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
С електронен фиш серия К №......издаден от ОД МВР гр.Перник е наложено на
жалбоподателя М. ВЛ. М. , с ЕГН:********** от гр.Радомир, ул.“В.“ №..., административно
наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП, на осн.чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т. 5 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното му наказание М. е обжалвал същото. По изложени
във въззивната жалба съображения М. моли съда да отмени атакувания електронен фиш
изцяло, като незаконосъобразен.
Въззиваемата страна –ОДМВР –Перник редовно и своевременно призована, не
изпраща представител и не изразила становище по жалбата на М..
ТО-Радомир при Районна прокуратура гр.Перник, редовно и своевременно
призована, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
1
Във връзка с установяване на обстоятелство кога е връчен ЕФ на жалбоподателя
наказващият орган е представил Разписка, видно от която жалбоподателят е получил
обжалвания ЕФ на 27.03.2022г., поради което въззивната жалба е подадена в
законоустановения срок и е допустима, предвид п.к. на депозиране на същата.
От фактическа страна.
По делото видно от представения и атакуван в настоящето производство електронен
фиш се установява, че на процесната дата 13.11.2021г. с автоматизирано техническо
средство № 11743d0 , в 11:51 часа в община Радомир, ПП I-6, км.71+000, м.“Арбанас“, в
посока към гр.Радомир е установено, извършено от жалбоподателя административно
нарушение, а именно: като водач на МПС „ А. А 4 А.“, лек автомобил, с рег. №РК . ВТ при
ограничение на скоростта 90 км/ч, валидно за извън населено място е управлявала МПС с
132 км/ч. Към представения електронен фиш е представена снимка № 11743d0/0432244.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите
се МПС на посоченото място полицейският служител е изготвил протокол съгласно чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, рег.
№1158р-10935/18.11.2021г. В същия е удостоверено използването на споменатото
автоматизирано техническо средство на процесната дата и в посоченото място/ изън
населено място/, периода от време, през който същото е работило - от 10:00 часа до 12:00
часа, ограничението на скоростта в пътния участък от 90 км/ч, посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства, както и тази на задействане на
автоматизираната система, а именно при приближаващ трафик.
При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена,
е собственост на жалбоподателя В. М. с ЕГН:**********. В отсъствие на жалбоподателя,
съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу негопроцесния ЕФ, с който
за нарушаване на чл.21, ал.1 от ЗДвП му е наложено на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182,
ал. 2, т. 5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 400 лева. В обжалвания
фиш след приспадане на допустимата грешка от минус 3 %, отчетената скорост била
редуцирана на 132 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост на
движение било с 42 км/ч. Жалбоподателя не се възползвал от правото си на възражения по
чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
2
начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от централна база данни
по регистрация на пътни превозни средства, доказваща, че жалбоподателят е ползвател на
автомобила, чиято скорост е била фиксирана, разпечатка от показанията на техническото
средство за измерване –изображение № 11743D0/0432244 от 13.11.2021 г., установяваща, че
на 13.11.2021 г. в 11:51:29 часа лек автомобил с рег. №РК ....... ВТ е заснет със скорост от
136 км/ч, Протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение,
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1", ведно с приложение за техническите и метрологични
характеристика на същата, протокол за извършена първоначална проверка №
248-ИСИ/11.12.2017г. на отдел "Изпитване на средства за измерване" на Дирекция
"Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения" на Български институт по
метрология за техническата изправност на средството за измерване и Протокол за проверка
№ 01-С-ИСИС от 05.02.2021 г. на същия Отдел и Дирекция към Български институт по
метрология за техническата изправност на средството за измерване, Заповед № 313з-
310/14.02.2020 г. на Директора на ОД на МВР Перник.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства доказва, че В. М. е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана от
автоматизираното техническо средство, което кореспондира и с вещественото
доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка,
документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства
съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателя е субект на извършеното нарушение по
силата на чл. 188, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е бил
легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима система
за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано техническо средство № 11743d0, като
същото е посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил
извършван контрола, респективно мястото на извършване на нарушението, при което е било
изготвеното статичното изображение с № 11743D0/0432244, на което е заснет процесния
автомобил.
Безспорно приложеното по административно наказателната преписка Удостоверение
№ 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за
контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "ARH CAM S1" е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в
3
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 5126 и е със
срок на валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и
автономен режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото
средство, въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при
приключване на работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили,
като заснема само тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава
регистрационния номер на МПС-то. В приложението, което е неразделна част от
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система подробно
е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от лазерния модул,
като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно
АТСС освен, че е одобрено по реда на Закона за измерванията същото е било и технически
годно съгласно чл. 38 от Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка
за съответствие с техническите изисквания, предвид приложения към административно
наказателната преписка писмени доказателства, а именно: Протокол за първоначална
проверка № 248-ИСИ/11.12.2017г. на отдел "Изпитване на средства за измерване" на
Дирекция "Изпитване на средства за измерване, устройства и съоръжения" на Български
институт по метрология и последваща предвид Протокол №01-С-ИСИС от 05.02.2021 г. на
Главна дирекция „Мерки и Измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за
измерване и софтуер“ към БИМ. Предвид на изложеното АНО е доказал установяването и
заснемането на нарушението с годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на
нарушителя се издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите,
регулиращи общия ред за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата
дерогира приложението на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с техническо
средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено
доказателствено средство в административно наказателния процес, поради което и
посочената в статичното изображение с № 11743D0/0432244 скорост от 136 км/ч, с която се
е движел автомобилът на жалбоподателя към момента на констатиране на нарушението, е
точно измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в
полза на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на
скоростта, като същата е редуцирана/-3 %/ на 132 км/ч, като е конкретизирана и разликата
между засечената и разрешената скорост - 42 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на
скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на
наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или
не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не
ограничава правото на защита на санкционираното лице.
4
Не е спорно по делото и обстоятелството, както се посочи по-горе в настоящия
съдебен акт, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е
изготвен приложения по административнонаказателната преписка Протокол съгласно чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В тази връзка настоящият състав следва да
отбележи, че идеята на законодателят при въвеждането на този задължителен документ при
работа с АТСС е от неговото съдържание чрез попълване на съответните факти и
обстоятелства, при които е било извършено заснемането, да може да се удостоверят
следните обстоятелства: информация за точното местонахождение на мястото за контрол,
датата на използване на автоматизираното техническо средство, разположението на
автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните
моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице такива,
разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с
автоматизирано техническо средство и др.,което удостоверяване се извършва чрез
посочване на имената на удостоверилото ги лице, което лице /в случая полицейски
служител/ с изготвянето на протокола декларира, че автоматизираното техническо средство
е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията
за неговата експлоатация. Този протокол по своята същност представлява официален
документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с
обвързваща доказателствена сила. Изискването за съставянето на протокола по чл. 10 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. е въведена от законодателя гаранция за
законосъобразност на административнонаказателното производство, тъй като същият
удостоверява мястото на поставяне на засичащото устройство, времето на извършване на
нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на
скоростта и другите изисквания по наредбата.
Действително, от приетите писмени доказателства - писмо изх. №11-
00-160/10.05.2022г. на ОПУ – Перник при А „ПИ“ и приложените към него схема
на организация на движението на път ПП I-6 Кюстендил – София и извадка от ГИС на
АПИ, се установява разминаване в местоположението на км. 71+ 000 на път I-6 Кюстендил –
София и географските координати, означени в снимковия материал: 42.571626 22.957781. В
действителност обаче, точката, в която се пресичат координатите не е мястото, на което е
бил разположена системата за видеоконтрол, а е мястото, където се е намирал лекият
автомобил при заснемането му. На километър 71+000 е била позиционирана системата за
видеоконтрол, което безспорно се установява от посоченото в протокола за използването й
точно нейно местоположение - ПП на път I-6 , местност „Арбанас“, км.71+000, община
Радомир.
Несъмнено, установената разлика между двете точки дава основание да се приеме, че
мястото на нарушението в електронния фиш не е отразено с абсолютна точност, поради
това, че е посочен съответният километър, на който е осъществяван контролът чрез АТСС, а
не точката, в която се е намирал автомобилът на нарушителя в момента на заснемането.
Логично, между двете точки винаги ще има разлика, доколкото камерата на АТСС
5
заснема автомобилите в определен обсег, а в зависимост от допълнителните фактори -
особености на пътя /завои, наклон/, момента, в който скоростта надхвърля разрешената,
то автомобилът ще бъде заснет на определено отстояние от АТСС, в обсега му на действие.
Установената в случая разлика, особено предвид конкретното й изражение , не може
да има за последица незаконосъобразност на издадения електронен фиш
поради неозначаване мястото на нарушението, а още по-малко - поради недоказаност на
извършването му. Мястото на нарушението е индивидуализирано повече от изчерпателно, а
за абсолютна точност в посочване точката в пространството, в която се е намирало
превозното средство, движещо се с превишена скорост, е било необходимо вместо
съответния километър, на който е бил позиционирано АТСС, осъществяващо контрол на
скоростта, в ЕФ да се посочат съответните GPS координати. Предвид естеството на
нарушението, извършено и установено в момент на движение на превозно средство, а и с
оглед конкретната разлика от няколко метра, горната непрецизност не се приема за
съществена и не обуславя отмяна поради недоказаност на нарушението.
Предвид горното, съдебният състав приема, че обсъдените доказателствени
доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в
съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и
скоростен режим съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно
и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на
нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно.
По отношение вида и размера на наложеното административно наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост
извън населено място, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.2 от ЗДвП, вида и
размера на която е определена в зависимост от стойността на превишението на скоростта. В
конкретния случай скоростта е превишена с 42 км/ч. /стойност, получена след приспадане на
допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение/, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.5 от визираната разпоредба. Последната
предвижда за превишаване извън населено място на разрешената максимална скорост от
от 41 до 50 км/ч точно фиксиран размер на наказание глоба от 400 лева, изключващо
възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
В случая именно такова наказание е наложено на М.и предвид законосъобразното му
определяне, обжалваният електронен фиш следва да бъде потвърден. Намаляване на
наказанието под законоустановения размер е недопустимо.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К №... издаден от ОД МВР гр.Перник , с
който е наложено на М. ВЛ. М. , с ЕГН:********** от гр.Радомир, ул.“В.“ №....,
административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение по чл.21,ал.1 от ЗДвП,
на осн.чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т. 5 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7