Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, .07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 24
състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети юни през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1455/ 2018 година на ВРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
предявен от Т.Т. *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване
в отношенията между страните, че Община Варна не е собственик на ПИ с идентификатор № *****по КККР, одобрени със
Заповед РД – 18 – 64/16.05.2008г. с площ от 381 кв.м., находящ се в гр. Варна,
район „*****“, с.о.“*****“ при съседи: № *****, № *****, № *****, № *****и № *****.
Искът е основан
на твърдения, че ищецът Т.Т. е придобил правото на собственост върху ПИ с идентификатор №
*****по КККР с площ от 381 кв.м., находящ се в гр. Варна, район „*****“, с.о.“*****“,
на основание давностно владение, осъществено в периода от 2005г. до деня на
подаване на исковата молба, които твърдения обуславят и правният му интерес от
предявяване на отрицателен установител иск.
Твърди се, че през 2005г. е установил
фактическата власт върху него, като до настоящия момент ищецът ползва и
стопанисва необезпокоявано, явно и несъмнено недвижимия имот, ограждайки го с
ограда от телена мрежа и почиствайки го ежегодно.
Сочи се, че през 2016г. е предприел действия по снабдяване с констативен нотариален акт за установяване право
на собственост върху процесния имот по давностно владение. След подаване на
молба – декларация ответникът издал АЧОС № 9258/04.11.2016г., на осн. чл. 2,
ал. 1, т. 7 ЗОС, който не легитимира Община Варна като собственик на ПИ с идентификатор *****по
КККР, тъй като същият няма правопораждащо действие.
Въз основа на изложеното се настоява за
уважаване на предявения отрицателен установителен иск.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община
Варна оспорва предявения иск с твърдения, че е собственик на ПИ с идентификатор
№ *****по КККР, на основание чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ. Същият е бил земеделска земя,
включен в блок на ТКЗС, подлежал е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, не е
заявен за реституция в сроковете по ЗСПЗЗ, не е изкупен по реда на § 4 и сл. от
ПЗР на ЗСПЗЗ, т. е., не принадлежи на граждани, на юридически лица, нито на
Държавата, поради което е общинска собственост. През 2016 год. имотът е актуван
с АОС № № 9258/04.11.2016г., а съгласно чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ не може да се придобива по
давност.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
По допустимостта на производството
Според т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№
8/ 2012 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск е налице и в хипотезата, при която ищецът би могъл да придобие процесния
имот на оригинерно основание при отричане правата на ответника върху него.
Именно такъв е случаят, при който обект на владение е имот, актуван като
държавен или общински, предвид установения с § 1 от ЗИД на ЗС /обн. ДВ, бр.46
от 06.06.2006 г./ мораториум върху придобивната давност за държавни и общински
имоти, продължен до 31.12.2017 г. До отричане със сила на пресъдено нещо на
държавния, респ. общинския характер на имота, владелецът не би могъл да се позове
на изтеклата в негова полза придобивна давност, което обуславя правния му
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост срещу
държавата или общината. Това е единственият път на защита за такъв владелец,
тъй като същият няма на разположение положителен установителен или
ревандикационен иск за собственост предвид императивно установената от закона
забрана за придобиване на собствеността на държавата или общината по давност.
В този случай в производството по предявения
отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите,
обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, а именно
продължило в срока по чл. 79 ЗС владение като фактическо състояние при
прилагане на презумпцията за анимус по чл. 69 ЗС. Доколкото правният интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск,
при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по
отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо.
За установяване фактите, обуславящи правния
интерес на ищеца да оспорва правото на ответника, по инициатива на Т.Т. са
ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на двама свидетели – Д.Л.и И.Д.,
чиито показания установяват следните релевантни за делото факти:
Ищецът е собственик от повече от десет
години на имоти, намиращ се в местност над *****в гр. Варна, които е застроил и
в един от които живее и към настоящия момент. В близост до тези два имота Т.Т.
притежава още два, отделени с ограда с площ от около 600 – 800 кв.м. В периода
от 2005 – 2007г. ищецът почистил мястото, премахнал старата изгнила ограда, оградил
го с мрежа от тел, засял овошки и храсти – акации, а г – н Л.и г – н Д. му помагали.
Входна врата не е поставена. В имота се влиза, като се премахне телената мрежа.
В същия период от време поставил кошери и отглеждал пчели, според г – н Л.,
посочвайки на комбинирана скица № 5 от изготвеното заключение, че те са били
ситуирани в съседния имот № 505.21. След като поставил кошерите с пчели, г – н Д.
не е посещавал местата, поради съществуваща алергия. Не е запознат дали между
имот № 505.21 и имот № 505.22 е съществувала граница. Според свидетеля И.Д.
имотите са два, защото са отделени с малка ограда. По – късно, ищецът и
приятелят му Д.Л.се събирали в имот „по разни поводи“, използвайки сянката на дърветата
и поляната. От собственото си застроено място ищецът разширил съществуващата
пътека до другите си два незастроени свои имоти. Направил улица от чакъл,
позволяваща разминаването на два автомобила, преминаваща през имот № 9503 –
улица, посочено на комбинирана скица № 5.
Ищецът споделил с г – н Л., че към настоящия
момент не извършва никакви дейности в тези два имота, тъй като има спор за
собственост с Община Варна.
По данни на собствениците на имоти, съседни
на незастроените дворни места, притежавани от ищеца, г – н Л.е узнал, че имотите,
ограждащи техния, са имали някога собственици, но никой не ги е виждал от
години.
Според г – н Л.никой не е имал претенции
спрямо притежаваното от Т.Т. право на собственост върху имота.
Поземлен имот с идентификатор № *****е
деклариран, като собствен на ищеца в Дирекция „Местни данъци“ на 29.06.2016г.
/л. 11/.
В деня на декларирането му, г – н Т. е
заплатил дължимия за процесния имот данък и такса „битови отпадъци“ /л. 8 –
10/.
С АЧОС № 9258/04.11.2016г. ответникът Община
Варна е актувал ПИ с идентификатор № *****по КККР, одобрени със заповед РД – 18
– 64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК с площ от 381 кв.м. при
граници: ПИ № *****, ПИ № *****, ПИ № *****, ПИ № *****, ПИ № *****, като
общински, на осн. чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС /л. 17/.
Актът за частна общинска собственост
В настоящия случай ищецът Т.Т. безспорно е
доказал правния си интерес от търсената защита, като е ангажирал доказателства
за упражняваната от него фактическа власт върху процесния имот за времето от
2005г. до предявяване на исковата молба – 01.02.2018г. фактическата власт,
поради което съдът приема, че предявеният отрицателен установителен иск, е
допустим.
По основателността на иска
В тежест на ответника при предявен
отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, е да установи основанието,
на което твърди, че е придобил правото на собственост, позовавайки се в
конкретния случай на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 25, ал. 1
ЗСПЗЗ земеделските имоти, които не принадлежат на държавата,
гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на
тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване /т. е., земи, попадащи в обхвата на чл. 10 ЗСПЗЗ/, но не са
заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и земи, които не
са изкупени от ползватели по реда и при условията на §4 и сл. от
ПЗР на ЗСПЗЗ.
Съгласно чл. 10, ал. 1-14 ЗСПЗЗ на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били
отнети фактически или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика
по приложението на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение, което е било създадено в
резултат на отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/
собственост по отношение на определена категория имоти, а именно земеделските
земи.
Не всички земеделски земи обаче, подлежат на
възстановяване по ЗСПЗЗ. В случаите, когато имотът не е бил коопериран по
силата на членствено правоотношение, не е одържавяван - например съгласно чл.
12, ал. 2 ЗСГ /отм./, не е отнеман фактически, запазил е статута си на частна
собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че такъв имот не
подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Затова и включването на такива земи
във фонда по чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и придобиването им в собственост от общината
не намира опора в закона. В този смисъл е практиката, изразена в решения на
Върховния касационен съд по сходни случаи: решение № 380 от 04.08.2010 г. по
гр. д. № 110/2009 г., решение № 341 от 04.08.2010 г. по гр. д. № 4723/2008 г.
на I-во г. о., решение № 427 от 21.07.2009 г. по гр. д. № 3255/2008 г. на II-ро
г. о., и др.
За установяване основанието на което
ответникът Община Варна твърди, че е придобил правото на собственост е
допусната съдебно – техническа експертиза, от чието заключение, неоспорено от
страните и кредитирано от съда се установява, че:
1./ територията на с.о.“*****“, в която се
намират ПИ № *****и съседните му - № *****,
№ *****, *****, *****, *****и *****, не е била включена в ТКЗС, ДЗС или друго
подобно образувание, съгласно данни от Областна дирекция „Земеделие“ – Варна,
Общинска служба по земеделие – Варна.
2./ преди 21.07.2000г. и към 1950 г.
територията на с.о. „*****“, в която попада процесния имот, е имала статут на
„земеделска земя“, а след това – „урбанизирана“;
3./ за процесния имот не е издаван акт за
държавна собственост. Не са налице данни за проведена реституционна процедура и
данни за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ;
4./ 365 кв.м. от ПИ № *****по КККР, целият от 381 кв.м. попада в
имот № *** по първия кадастрален план за територията северно от кв. „*****“ от
1983г. с площ от 1 294 кв.м., записан в разписния лист на К.Р.при граници: запад – дере, на север
– имот № ***, записан на В.Н., на изток – имот № ***, записан на С.Г. и на юг –
имот № ***, записан на Б.Г.и имот № 1292 – без запис;
5./ в последващия кадастрален план за
територията на кв.“*****“ V и VI, включваща с.о.“*****“,
изработен през 1970г., одобрен със Заповед № Рд – 02 – 14 – 951/28.08.1998г. на
МРРБ, обследваният имот е с номер ***с площ от 381 кв.м., записан на М.Г.Р.при граници: имот № 21, записан
на И., имот № 20, записан на Б.Ч.и М.Я., на изток – имот № 23 – Х.З.и на юг –
имот № 9503 – общинска пътека.
Имот № ***по КП от 1983г. попада с цялата си
площ и граници в ПИ № 3523.22 по КККР;
6./ в ПКП от 1999г. за територията на с.о.“*****“
обследваният имот е с кадастрален № 22 с площ от 1 278 кв.м., записан на
неидентифициран собственик е при съседи: на запад – дере, на север – стар имот
№ 21, записан на Д.В.и К.Р., на изток – стар имот № 23, неидентифициран
собственик и на юг – стар имот 0.3, също записан на неидентифициран собственик.
381 кв.м. от ПИ № *****по КККР, целият от 381 кв.м. попада в № 22 с площ от 1 278
кв.м.
7./ в ПУП – ПРЗ от 2005г., изработен върху
основата на КП от 1998г. обследваният парцел е УПИ XVIII-
22, кв. 9, с площ от 395 кв.м.
Западната, северна и източна граница на
парцела съвпадат със съответните граници на имота по КП от 1998г. и че в южната
част на парцела е включена площ от 14 кв.м. от разположената там пътека по КП
от 1998г.
Южната и северната граница на ПИ № *****по КККР следват с голямо приближение
границите на ПИ № ***по КП от 1998г. и, че различията в западната и източната
граница е в рамките на допустимата неточност.
8./ в ПНИ на местност „*****“, одобрен със
заповед № РД – 10 – 7706 – 2015/28.07.2010г. на Областния управител на Област с
административен център Варна ПИ № 505.22, записан на М.Г.Р., е с площ от 381 кв.м. при граници: на запад – имот № 23,
записан на И., на север – имот № 20, записан на Б.В.Ч.и М.В.Я., на изток – имот
№ 23 на Х.З.и на юг – имот № 9503 /общинска пътека/.
ПИ № ***с площ от 381 кв.м. по ПКП от 1999г.
и ПИ № 505.22 по ПНИ на с.о.“*****“ с площ от 381 кв.м. са идентични по площ и
граници.
ПИ № 505.22 по ПНИ на с. о.“*****“ е
интегриран автоматично в КККР, одобрени със Заповед от 24.10.2011г. на
Началника на СГКК – Варна.
В кадастралния регистър е извършена промяна
като процесния имот е записан като собствен на Община Варна.
В разглеждания случай по делото няма данни
имотът да е бил коопериран, да е бил отнет фактически, запазил е статута си на
частна собственост, с оглед записванията в разписните листи към съответните
планове, да е бил заявен /възстановен/ по реда на ЗСПЗЗ в предвидените от
закона срокове. При това положение не може да се приеме, че е имал статут на
земеделска земя, подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ, макар и да попада в
терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Спорният имот
не е станал и общинска собственост и не е влязъл във фонд „Реузлтативен” по чл.
19, ал.1 ЗСПЗЗ.
Изложените съображения по същество на спора,
обуславят извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск за
собственост, поради това, че ответникът Община Варна, чиято е и
доказателствената тежест в процеса, не е установил при условията на пълно и
главно доказване придобиване правото на собственост на соченото основание – чл.
25 ЗСПЗЗ.
Актът за държавна, респ. общинска
собственост не поражда вещно право на собственост в полза на държавата, респ.
общината върху актувания имот, той само удостоверява придобитото по някой от
способите по чл. 77 ЗС право на собственост.
При този изход на спора в полза на ищеца
следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски в размер
на 133 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от Т.И.Т., ЕГН **********,***, представлявана от Кмета И.П.иск, че
Община Варна, представлявана от Кмета И.П.не е собственик на ПИ с идентификатор
№ *****по КККР, одобрени със Заповед РД – 18 – 64/16.05.2008г. с площ от 381
кв.м., находящ се в гр. Варна, район „*****“, с.о.“*****“ при съседи: № *****,
№ *****, № *****, № *****и № *****, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА
Община
Варна, представлявана от Кмета И.П.ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.Т., ЕГН **********,***
сумата от 133 лв. /сто тридесет и три
лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването на препис от
акта на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: